Р Е Ш Е Н И Е
№ 160 17.05.2023 год.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на осемнадесети април две
хиляди двадесета и трета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №78 по описа за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.124 от Закона за
държавния служител.
Образувано
е по жалба на Н.Л.С. *** против Заповед №РД-331 от 22.12.2022 год. на Директора на Дирекция
„Национален парк – Централен Балкан“, с която на С. – държавен служител, заемащ
длъжността „Главен експерт“ в Отдел „Биоразнообразие, планове, програми и
проекти“, Дирекция „Биоразнообразие,,
контрол и охрана“ в ДНЦПБ и на основание чл.90, ал.1 от ЗДСл във връзка с чл.89,
ал.2, т.1 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В
жалбата се твърди че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при
допуснати процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Изложени са доводи, че не е изпълнен състава на чл.89 от Закона за
държавния служител. Не може да му се вмени във вина, че поверените му служебни
вещи са били откраднати от собствения му автомобил. Касае се за престъпление,
което е извън неговата воля. По изложените съображения се иска отмяна на
Заповед №РД-331 от 22.12.2022 год. на Директора на ДНПЦБ.
Ответникът
по жалбата – Директора на ДНПЦБ, чрез процесуалния си представител адв. А. в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на
оспорената заповед, като счита, че са изследвани всички факти, данни и
обстоятелства. Не е установено по безспорен начин, дали въобще вещите са били
отнети от личния автомобил, дали същият е бил заключен и за отнемането им са
били използвани средства или начини. Налице е имуществена вреда за
администрацията, като нейното наличие е от значение за тежестта на нарушението.
Обстоятелството, че същата се реализира по отделен ред, не пречи на
реализирането и на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Направено
е искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените
разноски по делото.
Въз основа на приложените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
Н.Л.С. заема длъжността „„Главен експерт“ в Отдел „Биоразнообразие, планове,
програми и проекти“, Дирекция
„Биоразнообразие,, контрол и охрана“ в ДНЦПБ към дата на издаване на
оспорената заповед.
Съдът
не установи по делото и представената преписка да е налице заповед за
образуването на дисциплинарно производство против жалбоподателят, нито за
извършване на проверка. Налице и покана изх.№Z-15 от 28.11.2022 год. за
представянето на писмени обяснения от страна на ответника, с която е поканил
жалбоподателят да даде обяснения във връзка с факта на открадване на поверените
му служебен фотоапарат и бинокъл, която покана му е връчена на същата дата –
28.11.2022 год.. Депозирани са и писмени обяснения от страна на Н.С. с
вх.№93-00-670 от 30.11.2022 год. На същата дата е бил изслушан от ответника,
което е обективирано в протокол изх.№93-00-674/30.11.2022 год.
Последвало
е издаването на Заповед №РД-331/22.12.2022 год. на Директора на ДНПЦБ, с която
на Н.Л.С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, съгласно разпоредбата
на чл.90, ал.1, т.1 от ЗДС по повод извършено виновно нарушение на служебните
му задължения визирани в чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС.
По
делото са приети като доказателства документите включени в преписката по
издаване на оспорения акт, длъжностна характеристика и др. документи представени
от ответника.
Оспорването
е направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения 14
дневен срок (заповедта е връчена на С. на 22.12.2022 год., а жалбата е
депозирана на 05.01.2023 год. в деловодството на ответника), против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.97, ал.1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, а този орган съгласно
чл.92 е органа по назначаването, освен в случаите по чл.6, ал.2 и ал.3 от
закона. Директора на ДНПЦБ има качество на орган по назначаване спрямо
служителите в ръководената от него структура, по аргумент от чл.6, ал.7 от
Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове
/ПУДДНП/. Следователно Заповед №РД-331 от 22.12.2022 год. Директора на ДНПЦБ за
налагане дисциплинарно наказание на „Главен експерт“ Н.Л.С. е издадена от
материално и териториално компетентен орган.
Заповедта е
издадена в писмена форма, но е постановена при неспазване
на императивно регламентираните изисквания по чл.97, ал.1 от ЗДСл досежно
съдържанието и задължителните реквизити на акта и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.1 – т.7
на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е
необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В
чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва
да бъдат посочени описание на извършеното от държавния служител нарушение,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били
виновно нарушени. Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на
акта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на
императивните изисквания на специалната норма на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл
е да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна
елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време, място и
обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта следва да
съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл.89, ал.2
от ЗДСл. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и
доколко с фактически установеното и описано в акта по надлежния ред деяние
/действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен
нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с
извършеното нарушение по критериите на чл.91 от ЗДСл. На следващо място чрез
императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира
законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган
дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на държавния
служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се
включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗДСл предписва
налагане на наказание на държавен служител, нарушил виновно служебните си
задължения.
На първо място,
действително съгласно т.6.3 от длъжностната характеристика за длъжността,
заемана от жалбоподателя, предвижда задължение за служителя да опазва
поверените му за ползване обзавеждане, оборудване и техника.
Въпреки наличието на
регламентирано задължение за служителя да опазва поверените му служебни вещи,
то изгубването или кражбата им като самостоятелно обстоятелство не води до
основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност. За да е налице
неизпълнение на служебно задължение, то трябва да е доказано, че е в пряка
връзка с възложените функции по служба и при наличието на вина на служителя. В
процесния случай оспорващия е предприел незабавни мерки, след като е установил
липсата на вещите и на 01.11.2022 год. е уведомил по телефона ответника за
кражбата на служебните вещи. Действително не е подадена писмена докладна или
уведомление, но доколкото уведомлението по телефона е описано в оспорената
заповед, съдът намира, че се касае за обстоятелство, което не е спорно между
страните. Касае се първия работен ден след кражбата, както и е доказано, че е
заведена и преписка пред РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Ирелевантно за
спора е датата на която е подадено оплакването до Районното управление, тъй
като същото не е част от служебните задължения и е неотносимо към ангажираната
дисциплинарна отговорност на С..
Съобразно изложеното съдът
намира, че предвиденото в т.6.3 от длъжностната характеристика на
жалбоподателят, посочено като основание за ангажиране на дисциплинарна
отговорност спрямо него, за открадването на поверените му служебни вещи, не
може да се прилага самостоятелно и само при доказан факт на липса им.
Необходимо е дисциплинарно-наказващият орган да установи конкретно небрежно
поведение на съответния служител по отношение на съхранението на вещите и
съответно, такова поведение, което да е допринесло за открадването им и в
резултат на това да не е предприел никакви действия, за уведомяване на Директора
на ДНПЦБ. В процесния случай всички тези обстоятелства не са налице, доколкото
е доказано, че жалбоподателят незабавно е изпълнил задължението си по
уведомяване.
Съдът намира, че при издаване
на оспорената заповед не е доказана вината на държавния служител, което е
задължителен елемент от реализиране на дисциплинарната отговорност - арг.
от чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. Действително в
заповедта е посочено, че формата на вината е „съзнавана непредпазливост“. Не
може да се приемат мотивите, че оставянето им в личния му автомобил, води до
извода, че С. е осъзнавал, че това можело да доведе или да улесни тяхното
противозаконно отнемане. Противозаконното отнемане на тези вещи, респективно
кражбата им, е извън волята на държавния служител. Мотивите за осъзнаваната
непредпазливост, се отнасят до самата кражба, но не са налице мотивите как това
е повлияло на служебните му задължения да опазва поверените му вещи. Никъде не
е разписано в длъжностната характеристика, още по-малко в нарочно издадена за
това заповед, че така поверените вещи следва да се държат на определени места –
служебни помещения или заключени такива, да не се оставят без визуален надзор и
т.н. Липсата на конкретно разписано такова поведение, не предполага и ангажирането
на държавния служител за осъществената кражба. Органът е длъжен да посочи как
деянието на служителя съставлява нарушение на служебната дисциплина, като
посочи конкретното правило на поведение, което е било нарушено.
Това не е сторено.
Посочването само на общи разпоредби от ЗДСл и от длъжностната характеристика не
изпълнява изискването за точна и пълна квалификация на описаното деяние.
В допълнение следва да се
посочи, че органът не е спазил и чл. 91 от ЗДСл, който изисква наличието на
четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено конкретно дисциплинарно
наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за
държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител;
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно
поведение на държавния служител. В заповедта липсват мотиви по отношение
настъпилите последици за държавната служба или гражданите в резултат на
твърдяното дисциплинарно нарушение, а такива не са настъпили, тъй като
жалбоподателят своевременно е уведомила Директора на ДНПЦБ за кражбата и не са
налице настъпили каквито и да е било последици за ДНПЦБ. Липсата им предполага
ангажирането на имуществената отговорност на лицето, но не представляват необратими
последици.
След налагането на
наказанието е налице нов факт – на 05.01.2023 год., жалбоподателят е получил от
служител на РУ Казанлък откраднатия фотоапарат Канон, за което е съставена и
съответната разписка. Не намерен остава бинокъла, който с оглед на датата на
неговото получаване – 14.08.2015 год. едва ли има висока стойност. Същият е
морално остарял, а е налице овехтяване. Този факт не е бил известен на
ответника при налагането на наказанието, но е настъпил преди приключването на
съдебното дирене, поради което и следва да бъде взет в предвид от съда. С него
се доказва по безспорен начин, че действително е налице осъществена кражба на
процесните фотоапарат и бинокъл и не е налице виновно поведение на
жалбоподателят.
Не на последно място съдът
намира, че вписаното в длъжностната характеристика съществително име –
опазване, следва да се тълкува в насока като опазване от увреждане при
изпълняването на служебните задължения на държавния служител, но не и като
опазване от кражба. Следва да се отбележи, че не опазване от кражба на
собствено или държавно имущество не въздигнато в престъпен състав по НК.
Абсурдно би било в този смисъл да се търси дисциплинарна отговорност на
държавен служител за осъществена кражба на служебно имущество от трето лице. В
конкретния случай, кражбата е извършена извън работното време на
жалбоподателят, няма въведено задължение за него да съхранява по определен
начин или определено място повереното му
имущество извън работното време, поради което и не може да се приеме, че
е налице неизпълнение на служебните му задължения. Същите се задължителни за
работното му време, но не и извън него.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че неспазването на императивните изисквания на чл.97, ал.1, т.5
от ЗДСл, опорочават изцяло производството по реализиране на дисциплинарната
отговорност и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по т.1
на чл.90 ал.1 ЗДСл, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Л.С. *** Заповед №РД-331 от 22.12.2022
год. на Директора на ДНПЦБ, като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на
обжалване с касационна жалба съгласно чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: