Мотиви на присъда № 14 от 5.02.2019г.по нохд № 12/ 2019г.по описа на ОС- Ямбол:
Окръжна прокуратура- Я.е предявила обвинение против
подс.Ж.Ж.Д. *** за престъпление по чл.343 ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 4.11.2016 г., около 8,00 часа,
на път VI-53065 между с. К., обл. Я.и гр. Я.в
района на военно формирование 52590 - район К., при управление на моторно
превозно средство - собствения си лек автомобил „*****“ с per. № *****е нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предизвикал
ПТП в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Т. Д.Т..
Наследниците на
пострадалият Р.Т. /съпруга/, Т.Т. /син/ и Т.Т. /син/ са конституирани в
наказателния процес като частни обвинители.
По искане на адв.Т.- защитник на подс.Д., направени
самопризнания от негова страна и цялостно признаване на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт съдът постанови определение, с което
на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните.
На осн.чл.
372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Д. без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвинението така
както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна
страна. Прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията
на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК при превес на смегчаващите вината обстоятелства.
Иска се подсъдимия да бъде осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 4
години. На осн.чл.343г НК се предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да
управлява МПС за срок от две години.
Частните
обвинители Р.Т., Т.Т. и Т.Т. участват в съдебното
заседание лично и с повереник адв.Андрей Михалев, преупълномощен от адв.Щ.. Същите,
чрез повереника си поддържат обвинението
така както е предявено с обвинителния акт, като считат същото за доказано от
обективна и субективна страна от събраните на досъдебното производство
доказателства. По отношение вида и размера на наказанието изразяват несъгласие
с прокурора, като считат, че същото следва да бъде определено при превес на
отегчаващите вината обстоятелства в максималния размер.
Подсъдимият Ж.Д.
участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат С.Т. ***, чрез който
пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната
квалификация на деянието. Прави се искане на подсъдимия да му бъде определено
наказание в минималния размер предвиден в текста на чл.343 ал.1 б."в" НК, като се отчетат наличните смегчаващи вината обстоятелства. Пледира се на основание
чл.66 НК наказанието да си отложи за изтърпяване за срок от три години. По
отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС се иска
същото да се определи в минимален размер, тъй като Д. ежедневно ходи до работата си с автомобил.
Съдът за да постанови
присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Ж.Ж.Д. е роден на ***г***, с в.о. е, работи
в "*****" ЕООД и не е осъждан. Притежава свидетелство за управление
на МПС № ********* и контролен талон с 39 контролни точки издадени на 25.11.2010г., категория
"В" и "АМ".
Санкциониран е с четири наказателни постановления за
нарушения на ЗДП, както следва с НП № 1141/2.08.2004г. на осн.чл.182, ал.1, т.3
от ЗДП с глоба в размер на 20лв., с НП № 1551/8.12.2004г. на основание чл.179,
ал.2 от ЗДП с глоба в размер на 100лв., с НП № 3/18.12.2004г. на основание
чл.179, ал.2 от ЗДП с глоба в размер на 100лв. и с НП № 93/11.02.2008г. на
основание чл.183, ал.4, т.3 от ЗДП с глоба от 50лв. и глоба 10лв.на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП. През 2012г.е санкциониран с фиш за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДП.
На 4.11.2016год. около 8 часа подсъдимият предприел
управление на собствения си лек автомобил "БМВ 530" с рег.№ У 9760 АМ,
по път VI- 53065, в посока от с.К. до местоработата си "*****"
ЕООД в гр.Ямбол, в условията на дневна светлина и мокра асфалтова настилка. По
същото време и на същото място, но в обратната посока към с.К. се движел
пострадалия Т. Д.Т., управлявайки велосипед. Същия се движел в своята лента за
движение, на около 1 метър в ляво от края на платното за движение. Управлявайки
автомобила с около 85 км.ч. /при максимално разрешена скорост 90км.ч./ подсъдимият преминал през плавен,
десен завой, продължил по прав пътен участък / в района на военно
формирование 52590 - район К./,
след което загубил контрол над
управлението, при което автомобила навлязъл в насрещната пътна лента,
завъртайки се обратно на часовниковата стрелка. При страничното плъзгане със
завъртане лекия автомобил блъснал
насрещно движещия се велосипедист Т.Т.. Ударът
за лекия автомобил е челно кос, съсредоточен в областта на предна броня, след което велосипедът се
завърта и бива изхвърлен напред по
посока движението на автомобила. За велосипеда ударът е прав- челен. След удара
тялото на пострадалия Т.Т. е качено последователно върху дясната част на преден
капак, челно стъкло и тавана на купето на лекия автомобил. Тялото е носено,
след което изхвърлено напред падайки, претъркаляйке се на земята. След този
удар автомобилът продължил движението си напред, завъртял се обратно на
часовниковата стрелка , преминал през крайпътните площи и се блъснал в
бетонната ограда на военно формирование 52590 - район К..
Веднага след преустановяване движението на автомобила,
подсъдимият излязъл от същия и се обадил на тел.112, като обяснил за станалото
ПТП. На място пристигнал екип на Спешна помощ, които констатирали смъртта на
постр.Т.
Подсъдимият е изпробван за употреба на алкохол като
резултата е отрицателен.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
на Т.Т., след неговата аутопсия е видно,
че са му причинени следните увреждания: тежка несъвместима с живота гръдна
травма, с натрошаващи двустранни счупвания на ребра,тежки контузии на белите
дробове и разкъсване на аортата в нейната начална част, последваща тампонада на
перикардната торбичка. Тежка коремна и гръбначномозъчна травма, с разкъсвания
на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина, счупване на
гръбначния стълб на равнището на пети
поясен прешлен със значително раздалечаване на получените фрагменти и пълно
прекъсване на гръбначния мозък на това място. Тежки травми на крайниците с
открито счупване на долния край на лявата предмишница със стърчащи кости на
мястото на нараняването и открито
счупване на долния край на лявата бедрена кост. Установено е анемизиране на
кожата и вътрешните органи, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване
на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол
в големия тилен отвор. Причината за смъртта на Т. е острото тежко шоково
състояние, настъпило в резултат на тежката съчетана травма с обхващане на
посочените по- горе органи. Най- голямо значение за настъпването на смъртта има
тежката несъвместима с живота гръдна травма с разкъсване на аортата и
тампонадата на перикардната торбичка. Травмите в областта на трите телесни
кухини също са несъвместими с живота. Настъпването на смъртта е било неизбежно
и неминуемо. Тя е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Всички
увреждания са получени при възникналото ПТП и смъртта е пряка и непосредствена
последица от това.
Видно от заключението по назначената по делото тройна
автотехническа експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р инж. С.С, инж.Д.Б.и
инж.М.М. причината за ПТП-то е загубата на контрол над управляваното МПС от
страна на подсъдимия, като водач на лек автомобил БМВ. Пътната обстановка /плавен
десен завой и мокра асфалтова настилка/ и скоростта на движение не са пречка за
безаварийно движение на автомобила без да напуска лентата си на движение, т.е.
не са били налице фактори, които да попречат на подсъдимия, като водач на МПС
да осъществи движение в лентата си за движение, осъществявайки постоянен и
адекватен контрол над управлението.
Единствено подсъдимият е следвало да вземе мерки за
избягване на произшествието, като следи неотклонно пътната обстановка и да не
допуска аварийно, безконтролно движение на управлявания от него автомобил. Не е
налице никаква обективна причина за това подсъдимия да напусне своята лента за
движение и да навлезе в насрещната. Пострадалият Т. управлявайки велосипеда не
е имал никаква възможност да предотврати сблъсъка.
По досъдебното производство е назначена и изготвена
тройна автотехническа оценителна експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р
инж. С.С, инж.Д.Б.и инж.М.М., от заключението на която е видно, че в резултат
на ПТП на велосипед "Леадер" управляван от пострадалия Т. са нанесени
щети в размер на 100лв.
От заключението на оценителната експертиза изготвена
от вещото лице М Д. е видно, че на оградата на
военно
формирование 52590 - район К. в резултат на сблъсъка на лекия автомобил е
причинена щета в размер на 120лв., които са възстановени от подсъдимия.
Подсъдимият
при управлението на автомобила е нарушил следното правило за движение по
пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:
чл.20 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на водачите
на МПС задължението да контролират
непрекъснато пътното превозно средство, което управляват. Това не е сторено от
подсъдимия, тъй като същия е изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, навлязъл в насрещната лента за движение и причинил ПТП, като блъснал
насрещно движещия се велосипедист Т.Т..
От изложеното по- горе съдът счита, че нарушението на
разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДП безспорно е в пряка причинна връзка с
последващите неправомерни последици, който факт е от значение за ангажирането
на наказателната отговорност на подсъдимия.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.
Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със
събраните доказателства на досъдебното производство, а именно обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите И Д.П, р Х. К А С Г, Л М.Б, Т.Т.Т., Р.Т.Т. и Т.Т.Т., от заключенията на съдебно-
медицинската експертиза изготвена от д-р Ч., на тройната авто- техническата
експертиза изготвена от вещите лица инж.С., инж.Б.и инж.М.М., от заключението
на тройната авто-техническа оценителна експертиза изготвена от същите вещи лица,
от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, от приложените по
делото писмени доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия и удостоверение за наследници на Т.Т.. Всички събрани гласни и писмени доказателства
са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги
кредитира изцяло, като същите не се оспорват от подсъдимия.
Авторството
на деянието е безспорно доказано от обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство, в които признава, че на инкриминираната дата и място е
управлявал собствения си лек автомобил БМВ, в посока от с.К. към гр.Ямбол. След
като преодолял десен завой, автомобила му тръгнал наляво и завъртайки се
навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се там велосипедист.
В подкрепа на самопризнанията на подсъдимия са данните от протокола за оглед на
местопроизшествие и показанията на свидетелите Р.К.и Иван П., които в
качеството си на служители на РУ-"Тунджа" Я.посетили ПТП и
установили, че водач на автомобила БМВ е подсъдимия и че същия е блъснал
велосипедиста Т.. Показанията на св.Л.Б. също са в подкрепа на събраните
доказателства, че подсъдимия е автор на инкриминираното деяние, тъй като е
шофирала непосредствено след него, виждайки, че е катастрофирал е спряла. След
което подсъдимият й е споделил, че е убил човек. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в
която изразява съмнение, че това поведение на автомобила е възможно да се дължи
на софтуерен проблем. Това твърдение се опровергава от заключението на
автотехническата експертиза, според което навлизането на автомобила в лентата
за насрещно движение се дължи единствено на поведението на подсъдимия в
качеството му на водач на МПС, а не на технически проблем. Този извод е
направен като са взети предвид данните
от протокола за оглед на местопроизшествието и на автомобила. Още повече, че с направеното признаване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият на практика признава и
се съгласява с изводите в автотехническата експертиза.
При определяне механизма на настъпване на ПТП,
както и за да приеме, че подсъдимият има единствена вина за вредоносния
резултат съдът кредитира напълно заключението на тройната автотехническата
експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на експертизата
вещите лица инж.С., инж.Б.и инж.М.М. са
използвали наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие, както и събраните
гласни доказателства- показанията на св.К., П. и обясненията на подсъдимия.
Мястото на инцидента е установен по безспорен начин
от протокола за оглед, фотоалбума, заключението на автотехническата експертиза,
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А.Г., Р.К., И.П.и Л.Б.. Безспорно
е установено, че мястото на произшествието е път
VI-53065 между с. К., обл. Я.и гр. Я.в района на военно формирование 52590 -
район К..
Съдът кредитира изцяло
изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза от вещото лице д-р Ч., тъй
като същото е напълно обективно и
компетентно. За да изготви процесната експертиза вещото лице е използвал протокола за аутопсия. На това основание
съдът намира за безспорно доказано, че причината за смъртта на постр.Т. е
ПТП-то предизвикано от подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелите Р.Т., Т.Т. и Т.Т., които са
съответно съпруга и деца на пострадалия от престъплението Т.Т..
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Ж.Д. с деянието си е осъществил както от
обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.1, буква “в”, вр.с чл.342, ал.1 от НК, за това че на на 4.11.2016 г., около 8,00 часа,
на път VI-53065 между с. К., обл. Я.и гр. Я.в
района на военно формирование 52590 - район К., при управление на моторно
превозно средство - собствения си лек автомобил „*****“ с per. № *****е нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предизвикал
ПТП в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Т. Д.Т..
Деянието е
осъществено от подсъдимият от обективна
страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че
на инкриминираната дата е управлявал
МПС- автомобил БМВ, нарушил е посочената по- горе разпоредба уреждаща правилата
за движение по пътищата, като в резултат на неизпълнението на задължението да контролира
непрекъснато моторното превозно средство, което управлява е последвал сблъсък
между лекия автомобил и велосипеда. Велосипедиста Т.Т. И. при сблъсъка е паднал
на пътната настилка и получил тежки
травми несъвместими с живота, като е
починал малко след сблъсъка.
Безспорно е
установено , че последвалата смърт на Т. е в пряка причинна връзка от
неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на съдебно-
медицинската експертиза.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК -
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като правоспособен
водач на МПС е наясно, че следва непрекъснато да контролира управлявания от
него автомобил и да не допуска същия безконтролно да напусне собствената лента
за движение и да навлезе в насрещната, където се е движел пострадалия
велосипедист.
Не е налице
основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, с оглед особеностите на диференцираната процедсура по чл.371 т.2 от НПК,
тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани активни
действия извършени от подсъдимия за
оказване помощ на пострадалия
непосредствено след ПТП. Единственото описано действие от страна на подсъдимия
е че се обадил на тел.112, което не би могло да се квалифицира като оказване на
помощ, а по скоро е изпълнение на задължение по ЗДП, като участник в ПТП.
При
определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе
предвид следното:
Престъплението
по транспорта със смъртен резултат е деяние с висока степен на обществена опасност
в предвид причинения тежък резултат, както и динамиката на този вид
престъпления. Динамиката на този вид престъпления налага те да бъдат
санкционирани по- строго с оглед генералната превенция на наказанието- да
въздействат предупредително върху останалите членове на обществото. От друга
страна обаче следва да се отчете, че конкретното деяние не разкрива някаква
специфика и обществената му опасност е в рамките на характерната за
непредпазливите престъпления по транспорта. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете и ниската степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало към момента на извършване на
деянието, като има наложени 4 административни наказания с НП, три през 2004 и
едно през 2008г. за нарушения на
правилата за движение по пътищата. Следва да се отчете и поведението му след
деянието, тъй като същия е спрял незабавно и е оказал помощ на разследващите
органи за разкриване на обективната истина.
По тези
съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при
преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото в неговия
минимален размер от две години лишаване от свобода. С наказание в този размер
биха се постигнали напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.
Тъй като
делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и редуцира определеното
наказание с една трета, поради което осъди подсъдимия на 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода. Така определеното
наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на
извършителя.
Съдът намира, че са налице условията за
прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане
биха се постигнали в пълна степен целите
както на индивидуалната така и на генералната превенция.
От
изложеното по- горе съдът счита, че не са налице основания за определяне на
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.343г от НК като
лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 2 години. При
определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
При горния
изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 3
015,39лв. по сметката на Републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол.
Причини за извършване на деянието са проявената
престъпна небрежност от страна на подсъдимия.
По
изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: