Р Е Ш Е Н И Е
26.10.2018 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 12 октомври |
Тринадесети наказателен състав година 2018 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 2298 по описа за 2018 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на И.С.И., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0256-000657 от 30.04.2018 г. на ***РУ-Долна Митрополия, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложил на И.С.И., глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
В подадената до съда жалба са наведени доводи за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА е.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 18-0256-000657 от 30.04.2018 г. е издадено от ***РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 425081 от 13.04.2018 г. въз основа на докладна, от който е видно, че:
На
17.03.2018 г. около 19:45 часа в с. Славоциа
управлява товарен автомобил „***“, с рег. № *** по ул. „***“ до частен дом ***,
като не съобразява поведението си с пътен знак „В-18“ – забранено влизането на
ППС с маса с товар по-голям от означената 10 тона и навлиза след неговото
действие.
- нарушил е чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител Й.Т.К. и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към РУ-Долна Митрополия, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.
Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражения и такива направени в о.с.з., че не е извършил нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.
Съдът счита, че фактическа обстановка е
категорично установена от представените по делото писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в
хода на делото неутрален свидетел.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й.Т.К. и Д.И.Ц. относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Последният е участвал пряко в разигралите се събития и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че водачът сам е спрял, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. По делото категорично се установява, че жалбоподателят, управлявайки МПС – товарен автомобил е нарушил пътен знак „В 18“, забраняващ влизането на ППС с маса с товар по-голям от означената 10 тона.
Съдът намира, че фактическата
обстановка по делото се доказа в хода на настоящото производство по един
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели Й.Т.К. и Д.И.Ц..
Що касае размера на
определеното от наказващия орган административно наказание глоба, съдът намира,
че доколкото размерът й е определен към минимума предвиден в закона, а именно –
чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП - (Нова - ДВ,
бр. 39 от
-навлиза след пътен знак,
забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос над означените.
С оглед гореизложените съображения, съдът счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 18-0256-000657 от 30.04.2018 г. на ***РУ-Долна Митрополия, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложил на И.С.И., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: