РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Девня, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100807 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК ********* против З. Б. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Д********
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството му на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги нагорепосочения
адрес, които се отчитат по партида с абонатен №2248149, чийто титуляр е
ответникът. В молбата се твърди, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на
ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Излага се, че на 05.05.2023 г. въз основа на подадено от ищеца заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 503, 89 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 14.04.2022 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 20, 78 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 12.06.2022
г. до 25.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 04.05.2023 г. до окончателното
плащане. При връчена съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК заповед на ищеца било
указано да предяви иск за установяване на вземането си, което той сторил с
настоящата искова молба. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумите по заповедта. Претендира разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответника особен представител, в който същият заявява, че
1
оспорва предявения иск както по основание, така и по размер, тъй като
ответникът не дължи на ищеца претендираните суми. Излага, че от
изложеното в молбата не ставало ясно как е извършено отчитането на
водомера в обекта, дали това е станало в присъствие на абоната, при осигурен
достъп от негова страна или при отказ да осигури такъв, както и за какви по
вид и количество услуги предявява претенция ищецът. Оспорва изправността
на измервателното средство, респ. неговата метрологична годност, респ.
наличието на водомер в обекта изобщо. Претендира разноски.
В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща представител. Преди
първото по делото с.з. представя писмена молба, в която уточнява, че
претендираната сума е за цена на ползвани и служебно начислени на абоната
ВиК услуги, поради липса на водомер в имота на ответника.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №473/2023 г. по описа на РС – Девня, приобщено към
настоящото гр. дело, е издадена Заповед № 269 от 05.05.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника З. Б. М., ЕГН:
********** в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД, ЕИК: ********* за сумите от 503, 89 лева главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 14.04.2022 г. до 10.04.2023 г., 20, 78
лева лихва за забава върху тази главница за периода от 12.06.2022 г. до
25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.05.2023 г. до окончателното плащане,
начислени за абонатен номер 2248149, за които има издадени фактури за
периода от 13.05.2022 г. до 11.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. д********.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на
цените на ВиК услугите през процесните периоди.
Представена е и справка за недобора на частен абонат с клиентски и
абонатен №2248149, с адрес на потребление: гр. Д*********2 за периода от
13.05.2022 г. до 11.04.2023 г. с титуляр З. Б. М., ЕГН: **********, съгласно
която са дължими суми за ВиК услуги за „Битови нужди“ в размер на 503, 89
лева /527, 89 лв. – 24 лв. такса дело/, както и законната лихва върху тази сума,
считано от падежа на всяко от фактурите до 10.04.2023 г. в размер на 20, 78
лева.
Представена е справка за облога и плащанията на абонат 2248149, от
която е видно, че считано от 30.10.2001 се начисляват служебно определено
2
количество вода поради липса на водомер в имота, като първоначално за
периода от 30.10.2001 г. до 30.10.2002 г. са били начислявани по 5 куб. м.
вода, след което за известен период до 24.10.2003 г. по 10 куб. м. вода, след
което за известен период отново по 5 куб. м. вода, а считано от 27.04.2005 г.
до 13.11.2023 г. по 10 куб. м. вода.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
/Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по
партида с № 2248149 за периода от 114.04.2022 г. до 10.04.2023 г. са в общ
размер на 503, 89 лева. Обезщетението за забава върху задължението е в общ
размер на 20, 83 лева, начислено от падежа на всяка една фактура до
25.04.2023 г. Към датата на проверката няма налични плащания на
задълженията, вкл. и след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Видно fj представената справка – извлечение от СВп – Девня, е че
ответникът е собственик на имота, находящ се гр. Девня, обл. Варна, бл. 19,
вх. Б, ап. 12 считано от 19.08.2009 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №473/2023 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
На първо място особеният представител на ответника оспорва
твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ответника е потребител на
ищцовото дружество. Съгласно § 1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
В чл. 11 ал. 7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят,
одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите,
а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи
3
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния
В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”
Чрез приетите по реда на чл. 11 ал. 7 от ЗРВКУ Общи условия не се
създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и
К услуги. Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на
закона - пар. 1 т. 2 от ЗРВКУ. Отношенията между В и К операторите и
потребителите на В и К услуги се регулират още от Наредба №4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно наредбата,
правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди
присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за
присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от
Наредбата.
След подаване на писмено заявление за присъединяване към
водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за
предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на
окончателен договор за присъединяване. От изложеното до тук става ясно, че
и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между
потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни
отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги
възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и
канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума
на потребителя по смисъла на § 1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или
ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването
на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания
период. Видно от събраните по делото доказателства партида с абонатен
номер 2248149 се води на името на ответника З. Б. Монев, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Девня, обл. Варна, хв. „Химик“, бл. 19, вх. Б, ап. 12, който,
видно от справката от АВп – Девня е собственик на този апартамент.
Ето защо съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот,
с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите
условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор
"ВиК" ООД – Варна.
В случая ищецът претендира установяване дължимостта на сума,
представляваща паричната равностойност на служебно начислено количество
4
ВиК услуги за имот на потребление, собственост на ответника, тъй като
потребителят не е изпълнил задължението си да осигури доставка и монтаж
на индивидуален водомер в своя имот, регламентирано в чл. 11 ал. 5 от
Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ.
Липсата на индивидуален водомер е предвидено в чл. 25 ал. 8 от ОУ
основание доставчикът служебно да определи количеството доставена и
изразходвана в обекта на потребителя вода. Последното обаче не се
осъществява по индивидуална преценка на доставчика /инкасатора или друг
негов служител/, а по въведените в разпоредбата критерии, които най - общо
се свеждат до вида на обекта, обитаването му и броя на обитателите. В
настоящия случай, видно от представената справка за облога и плащанията,
ищецът е извършил служебното начисляване на изразходваното количество
вода в обекта на ответника като за нетоплофицирано жилище, обитавано от
едно лице, като считано от 30.10.2001 г. му е начислявал служебно по 5 куб.
м. месечно вода, съгласно чл. 39 ал. 5 т. 1 от Наредба №4, респ. хипотезата на
чл. 25 ал. 8 т. 1 от ОУ. Съгласно чл. 39 ал. 6 от Наредбата и чл. 25 ал. 10 от
ОУ и доколкото обекта на ответника, в който не е имало водомер се намира в
сграда – етажна собственост, служебно начислените количества вода се
завишават всяко тримесечие с 1 куб. м. за всеки обитател до поставянето на
индивидуални водомери. В настоящия случай служебно начислените на
ответника водни количества са завишени максимум до 10 куб. м., от м.
30.03.2005 г. до момента и то без в обекта му да е бил поставен индивидуален
водомер /доказателства за това, че в обекта е монтиран изправен водомер по
делото не са представени/. Това идва да рече, че повече от 20 години
ответникът ползва ВиК услуги, без да е изпълнил задължението си като
абонат да монтира в обекта си индивидуален водомер. В този смисъл съдът
намира, че потребителят не следва да се ползва от собственото си
неправомерно поведение. Описаната процедура в чл. 39 ал. 6 от Наредбата
№4 се явява своего рода санкция за потребителя, който бездейства и не
инициира монтиране на индивидуален водомер в обекта си на потребление,
респ. ползва метрологично негоден водомер, като по този начин безконтролно
потребява вода, която в случая като по - благоприятна е приложена към
процесния случай, поради което не е условие начислените по този ред
количества да отговарят на потребените такива.
Няма спор между страните и по отношение на цените, по които
следва да бъдат заплатени предоставените услуги. За същите се представят и
съответните решения на КЕВР.
Доказателства за заплащане на служебно начислените суми по
делото не са представени, поради което съдът приема, че е налице
неизпълнение на сключения договор под общи условия, което следва да се
вмени във вина на ответника по делото.
С оглед на изложено, съдът намира, че ищецът успя при условията
на пълно и главно доказване да установи дължимостта на претендираните в
5
настоящото производство суми за служебно начислени количества вода.
Доколкото се дължат главните вземания, съдът намира, че са
дължими и акцесорните вземания за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция
за изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР №
4/2013 год. И направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото исково
производство и в заповедното производство. По делото са представени
доказателства за направени в настоящото производство съдебно - деловодни
разноски в размер на 625 лева, от които заплатена държавна такса в размер на
75 лева, депозит за вещо лице в размер на 250 лева и депозит за особен
представител в размер на 300 лева. В производството по ч.гр.д. №473/2023 г.
на ДРС, ищецът е направил разходи в размер на 75 лева, от които заплатена
държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 50 лева. Или общо в тежест на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 700 лева разноски по делото, направени от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът З. Б. М., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 503,
89 лева /петстотин и три лв., 89 ст./, представляваща стойност на ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода от 14.04.2022 г. до 10.04.2023 г.,
сумата от 20, 78 лева /двадесет лв., 78 ст./, представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 12.06.2022 г. до 25.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед № 269/ 05.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №473/2023 г. по описа на РС – Девня, на
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Б. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Д*********ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
700 лева /седемстотин лв., 00 ст./, представляваща сторени в заповедното и в
исковото производство разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7