№ 619
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503324 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260250 от 16.07.2021г., постановено по гр.д.№467/2020г., СОС е
осъдил, на основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 от КЗ, ЗАД“Даллбогг : Живот и здраве“АД, ЕИК200299615, да заплати на М. П.
И., ЕГН**********, сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 28.01.2020г., ведно със законната лихва от 16.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
претендиран размер от 70 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 25 000лв. до 70 000лв., е постъпила
жалба от ищеца М.И./починал в хода на въззивното производство/, в която се правят
оплаквания за неговата неправилност, тъй като присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е несъответно на получените тежки травматични увреждания, продължителността на
лечебния и възстановителен период, високият интензитет на търпените болки и липсата на
пълно възстановяване на здравословното му състояние.Не е съобразен момента на
настъпване на застрахователното събитие и установените в страната обществено-
икономически отношения.Оспорват се изводите на съда, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на увреждането, което е основание определеното обезщетение за
1
неимуществени вреди да бъде намалено с ½ .От допуснатата по делото САТЕ се
установява, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, но при изкуствено
осветление, което е позволявало на водача А. да възприеме ищеца, който се е движил в
неговото пътно платно, и да предприеме действия по предотвратяване на удара.Последният
не е могъл да се движи по намиращия се от дясната страна тротоар, тъй като от показанията
на св.И. се установява, че същият не е бил годен за ползване.В условията на евентуалност се
оспорва обема на определения от съда процент на съпричиняване, който не е съобразен с
поведението на пострадалия.С оглед на горното моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения
иск.Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал отговор на жалбата, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил уважен за разликата над
15 000лв. до присъдените 25 000лв., е подадена жалба от ответника, в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с действително претърпените от
ищеца вреди.В хода на производството не са били събрани доказателства, от които да се
установи, че след приключване на възстановителния период са останали трайни увреждания
на здравословното състояние на пострадалия. Изводът на съда за наличието на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия е обоснован, но неговия процент
следва да бъде завишен, тъй като именно неговото поведение е основната причина за
настъпване на инцидента.По делото се установява, че ищецът се е движил на пътното
платно, въпреки наличието на тротоар, в тъмната част на денонощието с тъмни дрехи.От
друга страна водачът е управлявал автомобила с разрешена за пътния участък скорост, която
е била съобразена с пътните условия.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
отхвърли предявения иск за разликата над 15 000лв.
Ищецът не е представил отговор на въззивната жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.По същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на първоначалния ищец е било присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., поради което следва да се
приеме, че е формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът А. А. е имал
качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с
ответника ; ищецът е пострадал при настъпилото на 28.01.2020г. ПТП, вследствие на което е
получил претендираните в исковата молба травматични увреждания.Пред въззивната
2
инстанция се спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди
и наличието/обема/ на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Неоснователни са оплакванията на страните, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на получените
при инцидента уврежданията.
От заключенията по допуснатите СМЕ, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания : счупване под трохантерния масив на лявата бедрена кост, разкъсно-контузна
рани на главата, подкожен хематом в ляво челно, много малък кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в дясно теменно и оскъден кръвоизлив под меките мозъчни обвивки ляво
теменно. Левият долен крайник при постъпването в болницата от счупването и
разминаването на фрагментите е бил скъсен и завъртян на вън.Проведена е операция на
лявата бедрена кост, като е извършена кръвна репозиция с метална остеосинтеза със
интамедуларен пирон.При счупване под трохантерния масив се реализира
медикобиологичния признак трайно затруднение движението на крайника за срок не по-
малък от 4-5 месеца, като натоварването на крайника започва след третия
месец.Пострадалият е изпитвал силни болки и страдания в посочения срок и е имал
затруднено придвижване, а от там и трудности в ежедневното си обслужване в посочения
период.След зарастване на такова счупване често се срещат оплаквания от болка в тази
област при промяна на времето и натоварване на крайника.По отношение травмата на
главата оплакванията би следвало да преминат за срок до около 3 месеца.
С оглед естеството на получените увреди и липсата на данни, че част от получените
увреждания са останали невъзстановени, съдът намира, че следващото се на пострадалия
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 50 000лв.
Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2020г., която е от значение за преценка на конкретните
обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Налице са основания за намаляване размера на обезщетението, тъй като от събраните
по делото доказателства се установява, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
увреждането.От заключението по допусната по делото САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено се установява, че на 28.01.2020г. в тъмната част на денонощието, при
условията на изкуствено осветление и суха асфалтова настилка, в гр.Костинброд, лек
автомобил с ДК№********, управляван от водача Ал.А. се е движил по бул.“Йордан
Йовков“ с посока на движение от бул.“Ломско шосе“ към ул.“Обединена“.По същото време
и в същата посока в дясната част на пътното платно се е движил пешеходецът М.И., който е
бил облечен с черни дрехи и с бяла шапка.Достигайки района на №33 на бул.“Йордан
Йовков“, водачът на лекия автомобил реализира удар с предната габаритна част на
автомобила върху тялото на пешеходеца И..Причина за настъпване на инцидента е както
поведението на водача, така и на пострадалия пешеходец.Установява се, че скоростта на
3
движение на автомобила е била в рамките на разрешената – около 40км.ч., и въпреки че
инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието водачът е имал възможността да
възприеме пешеходеца на разстояние от около 50м. и да предприеме действия по спиране
движението на автомобила и/или заобикаляне на пешеходеца.От друга страна пешеходецът
е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се е движил по изградения на
място тротоар.Ако се приеме, че състоянието на тротоара е било такова, че не би позволило
на пешеходеца да се движи по него, в каквото насока са показанията на св.И., то отново е
налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който е следвало да се
движи по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, каквото е изискването на
чл.108, ал.2 от ЗДвП.Приносът на водача и пострадалия за настъпване на увреждането е по
50% за всеки, което е основание определеното от съда обезщетение да са намали
наполовина.
Налице е съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
На процесуалния представител на конституираните във въззивното производство
жалбоподатели-ищци следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставено
безплатно процесуално представителство, което за въззивната инстанция е в размер на
830лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260250 от 16.07.2021г., постановено по гр.д.№467/2020г. на
СОС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАД“Даллбогг : Живот и здраве“АД, ЕИК200299615, да заплати на
адв.С.К. Н., сумата от 830/осемстотин и тридесет/лв., представляваща възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. Б. И., ЕГН**********, Б. М. П., ЕГН********** и А. М. П.,
ЕГН**********, да заплатят на ЗАД“Даллбогг : Живот и здраве“АД, ЕИК200299615, сумата
от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5