Решение по дело №641/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от М.М.П. ***, подадена чрез адв. В.Ч., против Решение № 103/11.04.2023 г., постановено по АНД № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че деянието не съставлявало административно нарушение, както и че АУАН не бил съставен в присъствието на нарушителя. Заявява, че липсва виновно поведение, тъй като Удостоверение приложение № 9 с вх.№ Р14-26-000-00-**********/09.01.2023 г. не било подадено в ТП на НОИ - Хасково от жалбоподателката, а от Осигурителната каса към АК - Хасково. Неправилно било приложено материалното право и било постановено незаконосъобразно съдебно решение. При строго формална процедура по ЗАНН, били кредитирани несъществуващи доказателства и съдебният акт бил мотивиран въз основа на предположения. С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено Решение № 103/11.04.2023 г., постановено по АНД № 199 по описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено НП № НГ-1-26-01297383/14.02.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново решение, с което обжалваното НП да бъде отменено изцяло. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание така депозираната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка.

Ответникът - Ръководител на Териториално поделение на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Хасково, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково посочва в хода по същество, че обжалваното решение е правилно, а жалбата – неоснователна. Счита, че в производството пред районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № НГ-1-26-01297383/14.02.2023 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - Хасково, с което за нарушение на чл. 40а, ал. 1, т. 2 от КСО на основание чл. 349, ал. 3 от КСО на М.М.П., ЕГН : **********,*** е наложена глоба в размер на 100 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че на 09.01.2023 г. в ТП на НОИ е постъпило Удостоверение приложение № 9 с вх. № Р 14-26-000-00-********** за М.М.П., ЕГН : ********** с данни относно право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване към Болничен лист № Е20221149513 за периода от 28.11.2022 г. до 12.12.2022 г. По делото било установено, че М.П. упражнява свободна професия и е самоосигуряващо се лице, съответно, че е следвало да представи болничния лист и Удостоверение приложение № 9 в НОИ до 10-то число на месеца, следващ този, в който е издаден документа - в случая най-късно до 10.12.2022 г. Документите обаче били представени на 09.01.2023 г. - тоест 27 работни дни по-късно. В тази връзка бил съставен АУАН и въз основа на него издадено обжалваното НП.

За да обоснове правните си изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 40а, ал. 1, т. 2 от КСО, според която документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове: - т. 2 - от самоосигуряващите се лица - до десето число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението, и в тази връзка е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение. За същото нормата на чл. 349, ал. 3 от КСО предвиждала, че осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1 000 лв. за всеки отделен случай. Посочил е, че на жалбоподателката е била наложена глоба в минималния предвиден в закона размер и че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Обсъдени са възраженията, че актът е съставен в отсъствието на наказаното лице, като е прието, че макар и свидетелските показания да били противоречиви по този въпрос, дори да се приемело, че е бил нарушен чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не се касаело за съществено процесуално нарушение, след като АУАН бил връчен лично на П., съответно лицето било наясно с повдигнатото административно обвинение и правото му на защита не било накърнено.

Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съд относно съставомерността на вмененото деяние и относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 40а от КСО, цитиран в НП: "Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:

от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;

от самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението."

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Самоосигуряващ се, от своя страна, е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Не е спорно между страните, че касационният жалбоподател е самоосигуряващо се лице, както и че посоченото Удостоверение приложение № 9 е подадено в ТП на НОИ – Хасково на 09.01.2023 г. Не се спори и относно факта, че предвид датата на издаване на болничния лист (28.11.2022 г.), срокът за изпълнение на задължението за подаване на удостоверението е бил до 10.12.2022 г. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно да се установи наличието на издаден болничен лист и непредставянето му в ТП на НОИ в установените от закона срокове, дължащо се на виновно поведение на лицето, чието е задължението за представяне. Спорът в случая е съсредоточен върху изясняването на въпроса дали наказаното лице е имало задължение за представянето на болничния лист в ТП на НОИ - Хасково или това задължение е възникнало спрямо Осигурителна каса – Адвокатска колегия – Хасково. По този повод касационната инстанция следва да отбележи, че съгласно константната практика на ВАС осигурителните каси не са персонифицирани правни субекти. Те не са нито сдружения, нито капиталови дружества. Членове на осигурителните каси са: осигурители, които имат наети на работа до 50 работници или служители - те могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение; самоосигуряващите се лица (чл. 8, ал. 1 от КСО). На тези свои членове осигурителните каси провеждат (извършват) осигуряването, но не са техни осигурители. Осигурителните каси са само посредник между своите членове и Националния осигурителен институт чрез неговите териториални поделения. По тези съображения настоящият състав счита, че не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба, че отговорност за непредставянето на съответния болничен лист в законоустановения срок следва да носи Осигурителна каса - Адвокатска колегия – Хасково и възражението за липса на виновно поведение. Действително съгласно чл. 40а, т. 1 от КСО, документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт от осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. В случая от доказателствата по делото обаче се установява, че процесният болничен лист е представен в осигурителната каса на 05.01.2023 г. (заведен с вх.№ 690/05.01.2023 г.) и в този смисъл с представянето му на 09.01.2023 г. осигурителната каса е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 40а, т. 1 от КСО. В този смисъл неоснователно е възражението, че Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково следва да носи отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 40а от КСО, още повече предвид текста на чл. 349, ал. 3 от КСО, който идентифицира субекта на нарушението като "осигурител", а както вече бе посочено, осигурителната каса не е такъв. В този смисъл правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че адресат на задължението по чл. 40а, т. 2 от КСО, респективно субект на нарушението по чл. 349, ал. 3 от КСО е касационният жалбоподател, в качеството му на самоосигуряващо се лице. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че по безспорен начин е било установено извършеното нарушение, правилно са посочени обстоятелствата по неговото осъществяване, които са подкрепени с необходимите доказателства.

Правилен е и изводът на РС - Хасково, че не е допуснато нарушение, свързано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя. Константна е съдебната практика по въпроса, че съществено е само онова процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице. В случая се установява наличието на отправена надлежна покана за съставянето на АУАН, връчена на 26.01.2023 г., съставяне на акта на 26.01.2023 г., предявяването и връчването му лично на наказаното лице на същата дата. Дори да се приеме, предвид неясните и некатегорични свидетелски показания, че съставянето на акта е предшествало предявяването му на жалбоподателката, не се касае за нарушение, съществено по своя характер и отразило се на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В случая съставеният акт е предявен, връчен по надлежния ред и на нарушителя е била предоставена възможност да изложи писмени възражения по него. Нещо повече, фактът, че е налице осъществен съдебен контрол спрямо издаденото наказателно постановление предполага достатъчна гаранция за защита на правата му.

Липсват условия за приложимост и на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на административното задължение по чл. 40а от КСО, която норма по начало засяга значими обществени отношения - тези, свързани с отчетност при изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

С оглед горните съображения, настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд – Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/11.04.2023 г., постановено по АНД № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА М.М.П. с ЕГН : ********** *** да заплати на Териториално поделение на НОИ – Хасково направените разноски пред касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: