№ 7452
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110155195 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. Д. И. срещу Я. Д. И. и С. П. И., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на трето неучастващо по делото лице –
наемателят „А ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„О“ № 2, бл. 231, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано от С.К.М., да представи справка за
изплатени суми на двамата ответници за периода от 01.09.2020 г. до 01.09.2024 г. по
процесния наемен договор за магазин за хранителни стоки, находящ се на административен
адрес: гр. София, СО район „Връбница“, бул. „П.В.“ № 110, което съдът намира за
основателно, но на ищеца следва да се укаже да представи молба по чл. 192 ГПК.
Искането на ищеца за изискване от НАП на справка за декларирани доходи от двамата
ответници за периода от 01.09.2020 г. до 01.09.2024 г., за получени суми по наемен договор
с „А ЕООД, както и евентуално подадени декларации от платеца на дохода, съдът намира за
основателно и следва да уважи.
Искането на ищеца за изискване и прилагане на гр.д. 33858/2022 г. по описа на СРС,
118-ти състав, следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по което
съдът ще се произнесе в о.с.з. след изслушване становищата на страните.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с друго такова от Столична община, от което да е видно, че ответниците са съпрузи,
следва да се остави без уважение, с оглед становището на ответниците.
Ответниците са направили искане за задължаване на ищеца да представи документ,
който да удостоверява, че банковата сметка на адв. Павел Смолички, посочена в
пълномощно от 30.11.2021 г., с рег. № 19337 на нотариус Садифе Мехмедова, е разкрита по
реда и в съответствие с изискванията на чл. 39 от Закона за адвокатурата, което съдът
намира за неотносимо към предмета на спора и следва да остави без уважение.
Искането на ответниците по чл. 176 ГПК за задължаване на ищеца да се яви лично и да
отговори на въпроса дали желае доходите от наема да се изплащат по банкова сметка на адв.
Павел Смолички, посочена в пълномощно от 30.11.2021 г., с рег. № 19337 на нотариус
1
Садифе Мехмедова, съдът също намира за неотносимо към предмета на спора и следва да
остави без уважение.
Искането на ответниците за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
НАП за снабдяване с посочената в исковата молба информация, съдът намира за
основателно и следва да уважи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от 14,30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответниците документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 192 ал.1 ГПК в едноседмичен срок да представи
писмена молба, копие от която да се връчи на третото неучастващо по делото лице („А
ЕООД, с ЕИК ********), въз основа на която да предостави посочената в исковата молба
информация. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок,
доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. 33858/2022 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от НАП справка за декларирани доходи от
Я. Д. И., ЕГН ********** и С. П. И., ЕГН **********, за периода от 01.09.2020 г. до
01.09.2024 г., за получени суми по наемен договор с „А ЕООД, ЕИК ********, както и
информация относно подадени декларации от платеца на дохода.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответниците поисканото съдебно удостоверение след представяне
на проект и доказателства за платена държавна такса в размер на 5,00 лева по сметка на
СРС за държавни такси.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становищата
на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от Столична
община, от което да е видно, че ответниците са съпрузи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59 ЗЗД от И. Д. И. срещу Я. Д. И. и С. П. И. за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва:
Я. Д. И. сумата от 8 100 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от получена
от ответника в качеството му на наемодател, наемна цена по Договор за наем, сключен с „А
ЕООД, за недвижим имот (партерен етаж – магазин за хранителни стоки, находящ се в
сграда с идентификатор 68134.2818.2051.1) върху който ищецът притежава ½ ид.ч.
запазено право на ползване, за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. ведно със законната
лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане;
С. П. И. сумата от 10 800,00 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от
2
получена от ответницата в качеството й на наемодател, наемна цена по Договор за наем,
сключен с „А ЕООД, за недвижим имот (партерен етаж – магазин за хранителни стоки,
находящ се в сграда с идентификатор 68134.2818.2051.1) върху който ищецът за периода от
21.08.2021 г. – 10.12.2021 г. е притежавал право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, а за
периода 10.12.2021 г. – 01.09.2024 г. - право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът Я. Д. И. са наследници по закон
при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки на поземлен имот с идентификатор
68134.2818.2051, с площ по скица от 428 кв.м, находящ се в гр. София, СО район
„Връбница“, бул. „П.В.“ № 110, ведно с построената в него сграда с идентификатор
68134.2818.2051.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв.м. Сочи, че посоченият
недвижим имот е придобит от майка им И.Е.В., починала на 16.04.2021 г. Дворното място
било нейна лична собственост, придобита по наследство, а сградата върху нея била
построена по време на брака й с баща им в режим на съпружеска имуществена общност. На
21.08.2021 г. починал и баща им Д. И. В.. Ищецът твърди, че за притежаваната от него
идеална част от имота е съставен констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти по писмени доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег.
№ 12968, дело № 967/2021 г. на нотариус СтИ. Тютюнджиев, с рег. № 065 към НК. Сочи, че с
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том 7, рег.№ 14455,
дело 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Тютюнджиев, с рег.№ 065 на НК, вписан под № 122, том
248, дело № 73704/10.12.2021 г. на СВ-София, дарил своята 1/2 идеална част на съпругата си
К.Й. И., като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху нея. Излага, че
имотът представлява търговска сграда на три етажа, на първия /партерен/ от които бил
разположен магазин за хранителни стоки, за който, още приживе наследодателите им
сключили договор за наем с търговско дружество „А ЕООД. Твърди, че договорът за наем е
сключен на 29.12.2020 г. от Я. Д. И. и С. П. И., в качеството им на наемодатели,
упълномощени от родителите на ищеца и ответника Я., с пълномощно рег.№
8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Уговорената в договора наемна цена за магазина била в
размер на 1200 лева месечно. Въз основа на наемния договор от 29.12.2020 г., ответниците и
до днес получавали всички наемни суми от отдадения под наем магазин в общ размер на 1
200 лева месечно (по 600 лв. всеки ответник). Твърди, че ответникът Я. И. му е превел
доброволно сума в размер на 2548,00 лева с платежно нареждане от 24.06.2022 г., с което
изплатил задължението си по чл. 30, ал.3 от ЗС за периода от 01.09.2020 до 01.06.2022 г.
Излага също и че между него и ищеца е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.
33858/2022 г. на СРС, 118 състав, по повод процесния договор за наем за този период. Сочи,
че Я. И. е получил наем за имота за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. в размер на от
по 600 лева месечно, или за срок от 27 месеца получил сума в общ размер от 16 200 лева, от
които ищецът претендира 1/2 или сума в размер на 8100 лв. Аргументира, че до месец август
2021 г. С. И. била пълномощник на Д. В. и сключвала договори за наем именно в това
качество. След смъртта на упълномощителя, от 01.09.2021 г. представителната власт на
ответницата отпаднала и същата започнала да получава половината от сумата по сключения
между нея и Я. И., наем от по 600 лева на месец на отпаднало основание. Следователно
ответницата се обогатила неоснователно, тъй като в периода от 01.09.2021 г. до 01.09.2024 г.
за период от 36 месеца, е получавала сума в размер на по 600 лева месечно, общо в размер
на 21 600 лева без да има каквото и да е правно основание за това, от които ищецът
претендира 10 800 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба. Ответниците
твърдят, че И.Е.В. и Д. И. В., родители на ищеца и на ответника Я. И. приживе са
притежавали множество недвижими имоти, сред които и процесиите два (земя и сграда),
като поземленият имот бил индивидуална собственост на майката, а сградата обща
собственост, строена по време на брака. През 2020 г. родителите предоставили на сина си Я.
и на съпругата му правото да управляват и стопанисват двата имота, в това число да ги
3
отдават под наем и получават доходите, с нотариално заверено пълномощно рег.№
8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Въз основа на това пълномощно бил сключен договор за
наем с наемател „А ЕООД и наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години при наемна
цена от 1200 лв. месечно. След смъртта на И. В.а собствеността по отношение на сградата се
формирала при квоти 4/6 ид. ч. за Д. В. и по 1/6 ид.ч. за Я. И. и И. И.. На 20.08.2021 г. между
Д. В. и Я. И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от
сградата и на 1/3 ид.ч. от поземления имот, но Д. В. починал на 21.08.2021 г. На 09.12.2021 г.
Я. И. предявил искова молба пред СГС по чл.19, ал. 3 ЗЗД срещу И. И., по която било
образувано гр.д. № 14794/2021 г. по описа на СГС. На 10.12.2021 г., ищецът отчуждил
безвъзмездно 1/2 ид.ч. от двата имота с дарение на съпругата си К. И., запазвайки си
пожизнено право на ползване, която сделка увреждала купувача по предварителния договор,
поради което Я. И. предявил иск по чл. 135 ЗЗД по гр.д. № 5784/2022г. по описа на СГС, 1-6
състав. Същевременно ищецът и съпругата му, заедно и поотделно завели съдебни дела по
чл. 32, ал.2 ЗС. За претендираните доходи от наем между ищеца и ответника Я. И. било
налице влязло в сила решение по гр.д.№ 33858/2022г. по описа на СРС, 118 състав. На
21.06.2024 г. ищецът отправил покана до „А ЕООД, в която претендирал наемна цена,
поискал търговецът да предаде ключовете от търговския обект, като било отправено и
„волеизявление“ за разваляне на договора. Управителят на „А ЕООД изпратил отговор на
поканата както до нейния автор, така и до самия ищец, като обяснил на ищеца, че Я. И. е
дал съгласие да му се превежда дължимия наем, и управителят приканил ищеца да
предостави своя банкова сметка или лично да потвърди съставеното преди години
пълномощно, на което И. И. не е реагирал. Ответниците оспорват претенциите по основание
и по размер. Сочат, че с ,А ЕООД за магазина, находящ се на първи /партерен/ етаж в
сградата на бул. „П.В.“ № 110, гр. София, е сключен договор за наем въз основа на
нотариално завереното пълномощно, с наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години,
с месечна наемна цена от 1200 лв., плащана от наемателя поравно на Я. И. и на С. И..
Съответно всеки от ответниците получавал 600 лв. месечно, които след приспадане на
дължимите данъци по чл. 31 ЗДЦФЛ формирали доход от 1092 лв. месечно или по 546 лева
за всеки от тях. Данъкът по ЗДЦФЛ, върху сумата от 1200 лв. твърдят, че е в размер на 108
лв. респ. върху 600 лв. - 54 лв., т.е. реално получаваният доход от наем възлизал на 1092 лв.
на месец, или за всеки един от ответниците доходът от наем сочат, че е в размер на 546 лв.
на месец. След изтичане срока на договора, на 20.12.2023 г. за магазина бил сключен нов
договор за наем, с наемодател Я. Д. И., с наемна цена от 1200 лв. месечно и за срок от 3
години, като реално получаваният доход от наем възлизал на сумата от 1092,00 лв. от които
приспадащата се 1/2 част била 546 лв. на месец. Аргументират, че ищецът няма основание
да претендира сума по-висока от реално получавания доход за наем. По претенцията срещу
Я. И. за наем в размер на 8100 лв., за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. излагат, че
видно от издадена от „А ЕООД служебна бележка, на Я. И. е изплатен наем в общ размер на
19 434 лв., от които за 6 месеца (месеците октомври, ноември и декември от 2022 г. и 2023г.)
данъкът не бил удържан от фирмата, а внасян от наемодателя. За тези 6 месеца дължимият
по ЗДДФЛ данък върху получения доход от наем твърдят, че е в размер 324 лева, както и че
е внесен от наемодателя, т.е. реално полученият доход от наем от Я. И. за периода възлизал
на сумата от 19 110 лева. По претенцията срещу С. И. за наем в размер на 10 800 лв. за
периода от 21.08.2021 г. до 01.09.2024 г. сочат, че видно от издадена от „А ЕООД служебна
бележка на С. И. е изплатен наем в общ размер на 16 320 лв., от които за 9 месеца (месеците
октомври, ноември и декември от 2021г„ 2022г. и 2023г.) данъкът не бил удържан от
фирмата, а внасян от наемодателя. За тези 9 месеца дължимият по ЗДДФЛ данък върху
получения доход от наем възлизал на сумата от 486 лева и бил внесен от С. И.. Ответницата
С. И. прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми за периода
от 21.08.2021 г. до 16.09.2021 г. В заключение се сочи, че полученият наем от С. И. за
периода от 17.09.2021 г. до 01.09.2024 г. е в размер на 14 996,80 лева.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото
следните обстоятелства: 1/ увеличаване на имуществото на ответниците (обогатяване); 2/
намаляване на имуществото на ищеца (обедняване); 3/ връзка между обогатяването и
4
обедняването; 4/ липса на правно основание за обогатяването и обедняването. В конкретния
случай ищецът следва да докаже, че през процесния период е бил титуляр на вещно право на
ползване върху ½ ид.ч. от имота (в което си качеството има право да си служи с вещта,
като извлича ползите й, в това число и гражданските плодове); че ответниците са отдали
под наем целия имот, включително и частта на ищеца, върху която е имал учредено право на
ползване, в полза на трето за спора лице срещу месечна наемна цена от 1 200 лв.
В тежест на ответниците е да докажат съществуването на основание за
имущественото разместване.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от ответницата С. П. И., в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства при
настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай
че твърди такива.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
през процесния период между ответниците и трето за спора лице - „А ЕООД (в качеството
му на наемател), е бил сключен договор за наем на процесните имоти, срещу месечна
наемна цена от 1 200 лв., която е заплащане в полза на ответниците.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5