Решение по дело №5898/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3340
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100505898
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3340
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505898 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5898/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно
Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** срещу решение №20056539
от 07.09.2022 г по гр.д.№51259/19 г на СРС , 123 състав ; с което въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на “Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София сумата от 763,82 лева
– регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.„Форд Фиеста“ с
рег.№СА **** ТС от ПТП на 11.02.2018 г в гр.София на паркинга на кино „Арена Запад“ по
вина на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.№СВ **** АМ , ведно със законната лихва от
04.09.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 100,15 лева лихви за забава
върху посочената главница от 26.05.2018 г до 03.09.2019 г ; и сумата от 700 лева разноски
пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не е доказан твърдения
от ищеца механизъм на ПТП и вината на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.№СВ **** АМ.
Налице е съпричиняване от водача на л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№СА **** ТС , който не е
съобразил интензивността на движението и атмосферните условия с ограничена видимост.
Същият е можел да предотврати ПТП и да подаде минимум звуков сигнал на потеглящия
водач на л.а. „Опел Корса . Не следва да се кредитира САТЕ , която съобразява само
твърденията на ищеца , а протоколът на КАТ и показанията на св.А. са противоречиви за
1
вида на удара и уврежданията по автомобила . Въззивникът е платил преди завеждане на
дулото 1078,22 лева обезщетение и ликвидационни разноски . Ако се вземе предвид , че
според вещото лице И. щетите са в размер на 1147,13 лева , то се дължат само 68,91 лева .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 14.09.2022 г и е
обжалвано в срок на 21.09.2022 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно
застраховател по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и
на виновния водач . ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а.
„Опел Корса“ с рег.№СВ **** АМ . Ищецът е заплатил на пострадалото лице 1827,04 лева
за ремонт на л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№СА **** ТС , която съответства на средните пазарни
цени / вещото лице Динчев определя такава стойност от 1978,44 лева , а вещото лице И.
определя такава стойност от 1748,95 лева . Общо са заплатени от ответника преди завеждане
на делото 1078,22 лева обезщетение и ликвидационни разноски т.е. дължи се от ответника
остатък от 763,82 лева. Съответно дължими са и 100,15 лева лихви за забава и разноски пред
СРС .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има
правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките
за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
виновния водач .
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването
на процесното ПТП – протокол за ПТП от 11.02.2018 г от КАТ-МВР София , свидетелски
показания на св.А. и САТЕ . Ищецът е заплатил 1827,04 лева за ремонт на л.а.„Форд
Фиеста“. Следва да се отбележи , че ответникът е заплатил по-голямата част от дължимото
2
обезщетение и ликвидационни разноски на ищеца /сумата от 1078,22 лева/ , с което
извънсъдебно е признал кой е виновния водач и какъв е механизмът на ПТП .
Независимо от извършеното значително плащане ответникът /въззивник в настоящото
производство / продължава да оспорва исковете с неубедителни и неподкрепени от
доказателства доводи и пред СРС , и пред настоящия съд.
От представения протокол за ПТП от 11.02.2018 г от КАТ-МВР София и от показанията на
св.А. се доказва , че вината за процесното ПТП е изцяло на водача на л.а. „Опел Корса“ с
рег.№СВ **** АМ Д.М. . Последният е нарушил чл.25 ЗДвП като не е съобразил
потеглянето си на обществен паркинг с наличния зад него л.а.„Форд Фиеста“. Отделно , М.
е нарушил и чл.20 ал.2 ЗДвП като не е съобразил при движението си пътните условия –
вероятното наличие друго МПС на обществен паркинг , както и намалената видимост при
снеговалеж .
Не е доказано от въззивника съпричиняване от страна на водача на л.а.„Форд Фиеста – св.А.
. МПС на последната е било спряло или се е движело много бавно като е изчаквало за
излизане от заграден паркинг . По никакъв начин не е било възможно А. да предотврати
ПТП , като няма данни същата да е предугадила намеренията на М. да потегли , за да му
подаде звуков сигнал . Не трябва да се вземат предвид евентуални непълноти в показанията
на св.А. , тъй като от датата на ПТП до датата на разпита като свидетел е изминал
значителен период от време /повече от 3 години/ . Като цяло показанията на А. съответстват
на протокола за ПТП , а двете САТЕ потвърждават механизма на ПТП и че щетите са
настъпили именно от него .
Показанията на св.М. са непълни и недостоверни и не трябва да се кредитират . В
показанията личи желание на М. да се „оправдае“ и да прехвърли вината за ПТП на А. , при
положение , че вината му е очевидна и главната причина за ПТП все пак е призната от
свидетеля.
Законосъобразно първоинстанционният съд е счел иска за главница за доказан и по
основание , и по размер . Двете САТЕ дават различни оценки на щетите по средни пазарни
цени – едната по-висока , а другата по-ниска от платените от ищеца . При налично реално
плащане в рамките на изчисляваните от вещите лица пазарни цени , трябва да се приеме
същото за релевантно и съответстващо на пазарните условия . Не може да се кредитира
оценка на щетите дадена от вещото лице И. по Методиката , като подобни оспорвания на
застрахователите по „ГО“ са отдавна отречени в практиката на ВКС - решение №147 от
06.10.2009 г по т.д. № 85/2009 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №52 от 08.07.2010 г по т.д.
№652/09 г на ВКС, I ТО , решение №79 от 02.07.2009 г по т.д.№156/09 г на ВКС, I ТО и др.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .

3
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20056539 от 07.09.2022 г по гр.д.№51259/19 г на СРС , 123
състав .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4