Р Е Ш Е Н И Е
№ 710
гр. Пловдив, 18 април 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отд., ХVIII състав в открито заседание на трети април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3124 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на Х.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Сл.Х.-пълномощник, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0432-000452 от
05.11.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на
основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
във вр. с чл. 171 т.1 б. “б” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложена принудителна административна
мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Претендира се отмяната на обжалвания акт.
Ответникът-Началник РУ 01 Пловдив, в
писмена молба-становище оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално
допустима, видно от датата на връчването ѝ – 17.11.2022г. и датата на
депозиране на жалбата - 28.11.2022г. и е подадена от имаща право и интерес от
обжалването страна, адресат на акта.
От доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
серия GA № 820556/05.11.2022 г. срещу Х.С.С., за това, че на 04.11.2022 г.
около 23:30ч. в гр. Пловдив на бул. "Акад. Петър Динеков" пред № 23,
посока запад-изток, управлява товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“,
с рег. № ***, лична собственост, като: 1./ управлява МПС след употреба на
алкохол. Извършена качествена проба № 02751 в 00:10ч. на 05.11.2022 г., с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNA 0181, който отчита
положителна проба 0.73 промила на хиляда. На водача е издаден талон за
медицинско изследване с № 108513 и връчен на лицето. Прието е, че Хр.С. виновно
е нарушил чл.5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП; 2./ Не носи СРМПС, което е
квалифицирано като нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и 3./ Не носи контролен
талон към СУМПС, с което е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. С. е отказал да
подпише АУАН и отказът му е удостоверен с подписа н един свидетел.
По
делото са представени и приети в заверени копия: АУАН серия GA №
820556/05.11.2022 г.; талон за медицинско изследване с № 108513; докладна записка
от И.П.№ УРИ 432 р-25102/07.11.2022г.; разписка от 10.11.2022г.; заповед №
8131з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи; заповед №
317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив; справка за
нарушител/водач за Х.С.С.; Протокол № 1039/13.02.2023г. от съдебно заседание по
АНД № 61 по описа за 2023г. на РС-Пловдив. В съдебно заседание на 23.02.2023г.
бяха разпитани в качеството им на свидетели лицата М.С.Б.и П.П.Г., чиито
показания съдът ще коментира в частта по същество.
Пловдивският административен
съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146,
както и на основание чл. 169 АПК, счита следното:
По смисъла на чл. 171 ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Атакуваната Заповед е постановена от надлежен
административен орган и в необходимата писмена форма. По делото е приета
заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив, с която са
делегирани на ответника права да издава заповеди от вида на обжалваната.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по
своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
Заповедта за прилагане на процесната мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и
чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, възприети от
органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС с концентрация
на алкохол в издишания въздух 0,73 промила и отказ да извърши медицинско и
химическо изследване на кръвта. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, но в настоящото производство не се опроверга обстоятелството, че
жалбоподателят е употребил алкохол, че е отказал да му бъде извършено
изследване и че е управлявал посоченото ППС. Този факт не беше оборен и с
показанията на св.Б.и св. Г.. Първата заяви, че живее на семейни начала с
жалбоподателя и това я прави пристрастна и заинтересована от изхода на делото в
полза на С.. Дори и това да се подмине, св. М.Б. даде показания, които си
противоречат, понеже поддържа, че преди да излязат на 04.11.2022г. от дома им Х.
не бил пил алкохол, но веднага след това свидетелят поддържа, че бил изпил една
водка. Не на последно място свидетелката не е пряк и непосредствен очевидец на
проверката. Относно показанията на св.П.Г. съдът не дава вяра на същите, понеже
лицето поддържа теза, че на 04.11.2022г. взел бусът на С. между 16.00ч. и
17.00ч., след което към 21-21.30ч. се чули по телефона и.Г.казал на С., че ще
му върне буса до час и половина, два. Следователно от тези показания може да се
направи извод, че.Г.е докарал обратно буса на С. на 04.11.2022г. някъде в
интервала между 23.00ч.-23.30ч., но не може да се приеме, че П.Г. е управлявал
спрения бус за проверка, понеже актосъставителят И.П.при разпита си по АНД №
61/23г. на ПРС категоричино заявява, че бусът е бил управляван от Хр.С. и го
разпознава в съдебната зала( в този см. Протокол № 1039/13.02.2023г. от ОЗ по
АНД № 61/23г. ПРС).
Материалноправните предпоставки – концентрация на
алкохол в издишания въздух, установена с техническо средство и отказ да се
извърши медицинско изследване /даване на кръв/ са документално установени.
Налице са фактическите и правни основания на две от хипотезите по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Според чл. 171 т.1
б. “б”, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,
както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Законодателят
е определил времевите параметри на ПАМ, а именно до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което за административния
орган не е налице задължение да обосновава и мотивира срока на прилагане на
същата. Следва да се отбележи, че съдът не е компетентен да измени определената
от административния орган продължителност на приложената ПАМ. Определянето на
срока е от компетентността на административния орган, а съдът проверява
законосъобразно ли е определен този срок. В конкретната хипотеза относимо е, че
изземването на СУМПС на адресата на заповедта е релевантно до решаване въпроса
за отговорността, т. е. до евентуално издаване на НП за процесното нарушение,
което да е влязло в сила. Иначе казано, срокът на действие на наложената ПАМ е
обусловен от датата на влизане в сила на евентуално издаденото наказателно
постановление с наложено административно наказание, с което ще се реши
отговорността на жалбоподателя за описаното нарушение. Разбира се, следва да се
съобрази крайният срок за действието на издадената заповед - не повече от 18 месеца
от постановяване на административния акт. От последното става ясно, че ако до
изтичане на 18 месеца от дата на издаване на ЗППАМ въпросът за отговорността на
лицето не бъде решен, следва СУМПС да бъде върнато.
Резултатът от теста, извършен с техническо средство
Дрегер "Алкотест" 7510 фабр. № ARNА № 0181, в случая е годно
доказателство за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Следва в този
ред на мисли да се обсъди фактът, че резултатът от дрегера не е приет от
водача. Според действащото законодателство оспорване на резултата може да се
направи в момента на проверката и при заявено неприемане на резултата от
полевия тест да се извърши медицинско изследване на кръвта. В случая в
изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. на
Хр.С. е издаден Талон за изследване № 108513, но е отказал да му се извърши
медицинско изследване на кръвта – факт, който не се оспорва.
Според Съда са спазени
административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, правото
на защита на жалбоподателя не е нарушено, поради което атакуваният индивидуален
административен акт е законосъобразен.
Предвид
горепосоченото, не са налице твърдените в
жалбата отменителни основания, поради което процесната заповед за налагане
на принудителна административна мярка, следва да бъде потвърдена.
При
този изход на спора на ответната страна се следват разноски, но искане за
такива не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.С., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0432-000452 от 05.11.2022г. на Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.
Решението на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/