№ 105
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000625 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.
Образувано, след като с решение № 60105 от 03.08.2021г., постановено
по т.д. № 994/2020г. по описа на ВКС – ТК, ІІ т.о. е отменено решение № 312
от 30.10.2019г., постановено по в.т.д. № 138/2019г. по описа на АС Пловдив и
делото е върнато за ново разглеждане на въззивната жалба по същество от
друг състав на Апелативен съд Пловдив.
С отмененото решение на АС Пловдив, постановено по в.т.д. №
138/2019г. по описа на АС Пловдив – ІІІ т.с. е обезсилено решение № 250 от
22.10.2018г., постановено по т.д. № 149/2017г. по описа на ОС П., в частта му,
с която „Д.ф. "З." е осъден да заплати на О.В. Булстат ********* сумата от
78 139.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от главница, дължима
по договор №*****/00809 от 16.06.2011г., ведно със законната лихва, считано
от датата, на която е предявен обратния иск - 17.05.2017г. и е прекратено
производството по обратния иск, поради недопустимост. Или след отмяна на
въззивното решение и връщането на делото за разглеждането на въззивната
жалба по същество от друг състав предмета на спора пред въззивния съд е
концентриран единствено по отношение на обратния иск, който е уважен с
решение № 250 от 22.10.2018г., постановено по т.д. № 149/2017г. по описа на
ОС П..
1
Решението е обжалвано от третото лице помагач, ответник по обратния
иск ДФ „З.“ с адрес гр. С., бул. Ц.Б. *** №*** чрез юрисконсулт Д.П. с
твърдения за процесуална недопустимост, като неподведомствено на съда,
евентуално като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон,
съществено процесуално нарушение и необосновано, а искането е за неговата
отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който О.В.
оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на въззивното производство е решението на ОС П. в частта, с
която разгледан и уважен обратен иск, предявен от ответника О.В. срещу
третото лице помагач ДФ «З.» с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.60
от ЗУСЕСИФ за заплащане на сумата от 78 139.30 лв. с ДДС, представляваща
неизплатена част от главница по договор №*****/00809 от 16.06.2011г., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2017г. до окночателното й заплащане.
Спорът, повдигнат от жалбоподателя за недопустимост на решението в
обжалваната негова част е окончателно решен с постановеното от ВКС
решение № 60105 от 03.08.2021г., постановено по т.д. № 994/2020г. на ТК, ІІ
т.о., поради което и не подлежи на повторно пререшаване, а извода е, че
решението в тази е процесуално допустимо.
Твърденията на ищеца, на които се основава предявения обратен иск са
следните: между О.В. и Държавен фонд «З.» е сключен на 16.06.2011г.
договор №*****/00809, по силата на който фондът предоставя на ползвателя
О.В. безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени
в заявление за подпомагане на проект №*****/00809 : «Строителство,
реконструкция и рехабилитация на ВИК мрежи и съоръжения в с. Б., с. В. и с.
Г.Д. в О.В.». В т.1.2 от договора страните са предвидили помощта да е в
размер на 100 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проекта, като 80 % от тях се осигуряват с
финансиране от ЕС и останалите 20 % от държавния бюджет на Република
България, а в т.1.1 са посочени условията, при които Ф. изплаща помощта.
Размерът на помощта първоначално одобрена по проекта е в размер на
3 675 330 лв., представляваща 100% от целия размер на одобрената
инвестиция, съобразно таблица на одобрените инвестиционни разходи,
съгласно Приложение № 1 от договора, като с Анекс № 2 е коригиран
първоначалния размер до 2 935 798 лв., съответно са коригирани размерите на
първо междинно плащане – от 1 428 932 лв. на 785 576 лв. и за второ
междинно плащане от 1 194 370 лв. на 1 174 588 лв.. С коментирания анекс се
заменя и Таблицата на одобрените разходи с Таблица на одобрените
2
инвестиционни разходи, като е предвидено неразделна част от договора да се
счита и одобрената КСС, съгласно избрания изпълнител на обекта. С
последващ анекс № 4 от 28.05.2014г. отново е коригиран размера на
одобрената по проект №*****/01809 безвъзмездна финансова помощ на
2 928 627.89 лв., а като първо междинно плащане е посочена сумата от
882 533.22 лв. и второ междинно такова сумата от 1 099 598.54 лв., като
съответно се коригира и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи
към Анекс № 2. Срокът уговорен за извършване на инвестицията от
ползвателя е коригиран от първоначално определения – 30 месеца с Анекс №
5 до 25.08.2015г.. Страните изрично в Раздел ІV са предвидили възможност
Ф. да извършва проверки и посещения на място; да проверява наличните
активи, да изисква от ползвателя документи, сведения и справки във връзка с
осъществяване на инвестицията, като е предвидена възможност да откаже
плащане при някоя от хипотезите на т.4.4.. Ищецът твърди, че в изпълнение
на осигуреното от ДФ «З.» финансиране е възложено изпълнението на
финансираните от Ф. дейности на «Г.» АД с договор №*** от 16.10.2012г., по
който са извършени авансови и междинни плащания, а О.В. е подала заявка
за окончателно плащане до ДФ «З.», който с уведомление за одобрение №
1383/32 от 10.03.2016г. е посочил, че налага финансова корекция в размер на
65 116.08 лв., тъй като след извършена проверка на място е установено
несъответствие между одобрените за финансиране кодове и количествата
строително монтажни работи и реално изпълнените, съгласно КСС към
договора. Въз основа на изложеното и в случай, че съдът приеме, че О.В.
дължи плащане на сумата от 78 139.30 лв. с ДДС на изпълнителя – ищец по
главния иск, то настоява за същата сума да бъде уважен и предявения при
условията на евентуалност иск срещу Държавен фонд «З.», за която сума е
наложена финансова корекция, като е отказано плащане на този разход като
недопустим такъв, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
обратния иск до окончателното й заплащане.
Ответникът Д.ф. "З." оспорва иска като твърди, че при извършена
проверка на място, резултатите от която са обективирани в съставен
контролен лист от 27.10.2015г. е установено отклонение между одобрените
към договора видове и количества СМР в КСС и реално изпълнените, като
стойността на неодобрените за финансиране раходи е в размер на общо
65 116.08 лв., поради което и счита, че за О.В. не съществува законово
основание да претендира сума над посочения размер.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила
такава от О.В., с която се подържат твърденията в исковата молба и се
уточнява, че сумата без ДДС е в размер на 65 116.08 лв., а претендирания
размер от 78 139.30 лв. е с ДДС.
В срока за отговор на допълнителната исковата молба е постъпил такъв
от ДФ «З.», с който се подържат направените възражения, като се сочи, че
сумата над наложената финансова корекция от 65 116.08 лв. няма характер на
3
неизпълнение на договорно задължение, тъй като е извън размера на
безвъзмездната финансова помощ, съгласно т.2.1 от договора.
Няма спор между страните, че между тях е учредено правоотношение
със сложен фактически състав, включващо административно правен и
гражданско правен елемент, обективирано в договор №*****/00809 от
16.06.2011г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 «Основни услуги
за населението и икономиката в селските райони» по програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013г., по който О.В. е ползвател на
предоставената от Ф. безвъзмездна помощ за извършването на дейностите,
посочени в заявлението за подпомагане на проект №*****/00809, а именно
«Строителство, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежи и съоръжения
в с. Б., с. В. и с. Г.Д. в О.В.».
Няма спор, че след проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка ползвателя е сключил договор №*** от 16.12.2012г. с «Г.» АД за
изпълнение на инвестиционния проект, чието финансиране е предоставено от
ДФ «З.».
Възложеното строителство е осъществено, за което свидетелстват
съставения на 12.09.2014г. Акт обр. 15 за установяване годността на строежа,
подписан, както от представител на възложителя, така и на изпълнителя, а
строежа е приет от държавна приемателна комисия с решение от 17.09.2015г..
В съответствие с уговореното бенефициента по договора е отправил
искане до ДФ «З.» за окончателно плащане по осигуреното финансиране на
дейностите, възложени с договор №*** от 16.12.2012г.. В отговор е
постъпило писмо за одобрение № 1383 от 10.03.2016г. от ДФ З., с което О.В.
е уведомена за наложена финансова корекция в размер на 65 116.08 лв.,
обоснована като недопустима за финансиране, вследствие извършена
проверка на място и установено несъответствие между одобрените за
финансиране кодове и количествата строително монтажни работи и реално
изпълнените, съгласно КСС към договора с «Г.» АД.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран именно по
отношение на това налице ли е пълно изпълнение на поетите задължения по
договора №*** от 16.12.2012г. от «Г.» АД, което да бъде основание за О.В.
да претендира плащане на сумата по издадената фактура № 1621 от
23.12.2015г. от Ф..
За отговор на този спорен въпрос от значение са обстоятелствата
установени от приетата разширена съдебно техническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Категоричен е извода на експертите, че не са установени отклонения между
реално изпълненото по проекта на Общината при проверката на място,
назначена със Заповед № 302348 от 15.10.2015г. и констатациите в контролен
лист от 27.10.2015г. и одобрените КСС, съгласно сключения договор
№*****/00809 от 16.12.2011г., както и че констатираното отклонение в
4
размер на 65 116.03 лв. на място е изпълнено и се ползва по предназначение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съставения
контролен лист не е оспорен, поради което и констатациите в него,
подкрепени и от първоначално приетата и изготвена комплексна експертиза
следва да бъдат зачетени като установени. Съставеният контролен лист е
официален свидетестващ документ, чиято материална доказателствена сила е
опровергана от приетата и неоспорена от страните разширена съдебно
техническа експертиза. Не може да се приеме предложеното от
жалбоподателя разрешение, че констатациите в контролния лист са изцяло
потвърдени от първоначално приетата експертиза, тъй като от една страна
подобни изводи от приетата експертиза не могат да се обосноват, а дори и
това да не се възприеме, то същата е оспорена и изцяло опровергана от
приетата разширена такава. Следва да се има предвид, че в първоначалната
експертиза изрично е посочено, че изпълненото е удостоверено с издаването
на Актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, които са подписани от участниците в строителния процес. На тези
актове, съгласно чл.1, ал.4 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството е придадена доказателствена
сила по отношение на удостоверените в тях обстоятелства, която не е
опровергана.
Неоснователно е и следващото наведено от жалбоподателя възражение
за това, че издадената от «Г.» АД фактура № 1621 не е осчетоводена в О.В..
За съществуване вземането по тази фактура това възражение е без никакво
значение, след като се установи, че е налице изпълнение на възложеното,
което е прието от Общината и за нея е възникнало насрещното задължение да
заплати цената на изпълненото.
Изводът е, че отправената заявка за плащане от О.В. в срока по чл.36,
ал.2 от Наредба № 25 от 29.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка «Основни услуги за населението и
икономии в селските райони» от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г. е следвало да бъде удовлетворена, тъй като не са били налице
основанията по чл. 40 от Наредбата за отказ, доколкото не е налице
отклонение между одобрените към договора видове и количества СМР в КСС
и реално изпълнените от бенефициента, чрез избрания изпълнител «Г.» АД.
Вярно е, че съгласно чл.24, ал.1, т.8 от Наредба № 25 от 29.07.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
«Основни услуги за населението и икономии в селските райони» от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. разходите за ДДС на
Общините бенефициенти по Програмата са недопустим за финансиране
разход, но това не означава, че ДДС не се дължи от жалбоподателя.
Предвидени са средства по бюджета на ДФ «З.» за извършване на плащания
за финансиране на разходи за ДДС на Общините, бенефициенти, който
специален механизъм е законодателно уреден в чл. 86 от Закона за държавния
5
бюджет за 2015г. и чл. 71 от Постановление № 8 на МС от 16.01.2015г. за
изпълнение на държавния бюджет.
До същия правен идвод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и в обжалваната част оспорения негов съдебен акт следва
да бъде потвърден.
При този изход на спора на ответника по жалбата се дължат разноски,
които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК са в размер общо на 11 280
лв., представляващи направени разноски по заплащане на адвокатско
възнаграждение за първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд,
касационното обжалване на постановеното въззивно решение и за настоящото
производство. За заплащане на посочената сума следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250 от 22.10.2018г., постановено по т.д.
№ 149/2017г. по описа на ОС П. в частта, с която е осъден Д.ф. "З." със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.Б. *** №*** да заплати на О.В.
Булстад ********* с адрес гр. В. 4600, бул. Х.А. №** сума в размер на 78 139
лв. с ДДС, представляваща неплатена част от главница по договор
№*****/00809 от 16.06.2011г. , ведно със законната лихва, считано от
17.05.2017г. до окончателното й заплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.ф. "З." със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
Ц.Б. *** №*** да заплати на О.В. Булстад ********* с адрес гр. В. 4600, бул.
Х.А. №** сума в размер на 11 280 лв., представляваща разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
въззивното производство по в.т.д. № 138/2019г., за касационното
производство и при новото разглеждане на делото пред Апелативен съд
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7