Решение по дело №2026/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на З. П. Н., [ЕГН], гр.Варна, [жк], [адрес], чрез адв.Ж. Н., против Решение № 958/17.07.2024г. на ВРС, ХХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1547/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърден ЕФ серия К № ***на ОДМВР - Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, в качеството й на представляващ „БУЛ-ИНВЕСТКОНСУЛТ“ ЕООД, й е наложена глоба, в размер на 400,00лв. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че деянието е извършено на 26.03.2021г. и към датата на връчване на фиша - 02.04.2024г., е изтекла обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 НК. Позовава се на ТП № 1/27.02.2015г. на ВКС по т.д. № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на ІІ-ра колегия на ВАС и твърди, че по делото липсват доказателства за прекъсване на давността по смисъла на чл.81, ал.1 и ал.2 НК, както е приел ВРС в мотивите на обжалваното решение. За да обоснове извод за прекъсване на давността, ВРС се е позовал на документ - справка, който е без печат и подпис на длъжностно лице. Въпреки че тази справка е частен документ и е надлежно оспорена, съдът не е изследвал на какво основание са въведени данните в нея, поради което изводът за прекъсване на давността е незаконосъобразен. Без представяне на доказателства за извършени опити за връчване на фиша, отразените в справката данни се явяват необосновани. На следващо място твърди, че давността не е била прекъсвана, т.к., както твърди ОДМВР - Варна в становището си, ЕФ е изведен от автоматизираната система едва на 29.03.2024г. и няма как да е бил връчван с обратна разписка на 22.02.2023г. На следващо място твърди, че ЕФ следва да бъде отменен и поради изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН, т.к. според ЕФ нарушението е извършено на 26.03.2021г. и е изтекла повече от една година от извършването му. Твърди се и липса на мотиви, т.к. ВРС не е обсъдил доводите за липсата на съставомерни елементи от субективна страна на нарушението. Отделно, в ЕФ липсвало отбелязване на разпоредбата на чл.189, ал.6 ЗДвП, регламентираща възможността за подаване на възражение срещу фиша в 7-дневен срок пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да го анулира. Липсвало отразяване и на разпоредбата на чл.189, ал.8 ЗДвП, указваща срока за обжалване на електронния фиш. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Н., който поддържа касационната жалба. Моли същата да бъде уважена и да се отмени обжалваното решение по подробни съображения, изложени в представени писмени бележки.

Ответната страна – ОДМВР-Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че от материалите по делото се установява, че нарушението е извършено на 26.03.2021г., ответната страна твърди, че ЕФ е издаден на 29.03.2024г., т.е. след изтичане на тригодишния срок по чл.80, ал.1, т.5 НК, с изтичането на който извършеното нарушение е погасено по давност. Няма данни по делото спрямо водача да са били извършвани някакви действия за ангажиране на отговорността му, спиращи или прекъсващи този срок. По изложените съображения счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и следва да се отмени.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 26.03.2021г. в 13:36 часа, в гр.Варна, по бул.***, в посока към бул. „****, до пътен възел ул.М , МПС - л.а. Ауди А6 ОЛРОУД с рег. № [рег. номер], се движел със скорост 88км./ч. при разрешена за този участък скорост от 50 км./ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС (ARH CAM S1120c511), преминало метрологична проверка. Изготвена била фотоснимка. При преминаване на автомобила покрай техническото средство, същото фиксирало скорост на движение 91 км./ч., при разрешени 50км./ч. за населеното място, като след приспадане на допустимата грешка било засечено превишение от 38км./ч. При обработка на заснетите с АТСС данни, служител на ОДМВР - Варна установил извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП, с ЕФ серия К № ***, на представляващия собственика на автомобила, била наложена глоба, в размер на 400,00лв.

За да потвърди електронния фиш, ВРС е приел, че са спазени разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което ЕФ притежава изискуемите реквизити. Като неоснователно е преценено оплакването за изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 НК. Преценено е, че в ЗАНН липсва уредба на давностните срокове по отношение на електронните фишове, като трайно в доктрината и съдебната практика е прието, че сроковете по чл.34 ЗАНН са неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. Тази празнота следва да се запълни с приложението на института на обикновената и абсолютната давност по чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 НК. Деянието е извършено на 26.03.2021г. като в случая са налице действия по прекъсване на давността - опити за връчване на ЕФ на дати 22.03.2023г. и 13.09.2023г., доколкото същите представляват действия на надлежните органи по предприето преследване, поради което е изведен извод, че давността по чл.80, ал.1, т.5 НК не е изтекла. По същество е изведен извод, че нарушението е безспорно установено. Техническото средство, фиксирало превишението на скоростта, е било позиционирано именно на мястото, отразено в протокола от използването му, приложената снимка съдържа всички изискуеми данни - локализация на запис, скорост, разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер на снимка. По делото е приложен изискуемия протокол от проверката, към същия е приложена и снимка на разположението на техническото средство. Безспорно от събраните доказателства се установява нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, като използваното АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало първоначална и последваща проверка. Използването на АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за същия скорост от 50 км./ч., като ограничението фигурира както в протокола от проверката, така и в снимковия материал. На снимковия материал се наблюдава ясно регистрационния номер на автомобила, разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното устройство за видеоконтрол, което изключва всяко съмнение, чия е регистрираната с АТСС скорост. По така изложените съображения ВРС е приел, че обжалваният ЕФ е с изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието. Измерената скорост е 91 км./ч. като е приспадната допустимата грешка при измерване.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, обосновано от тях е приел, че вмененото с ЕФ нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е безспорно установено, но необосновано е приел, че по отношение на наказаното лице са предприемани действия, които прекъсват давността по чл.80, ал.1, т.5 НК и същата не е изтекла.

Изложените от ВРС мотиви по същество - досежно извършването на вмененото нарушение от касатора, наличието на изискуемите за ЕФ реквизити, годността на АТСС, с която е установено нарушението, отчитането на допустимата грешка при извършеното измерване на скоростта, както и че същото е извършено в границите на контролирания участък, изцяло се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.1 АПК настоящото решение препраща към тях.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, т.к. в ЕФ не е отбелязана възможността по чл.189, ал.6 ЗДвП за подаване на възражения, и не е указан срока за неговото обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП. Разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП изрично предвижда, че ЕФ се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи и следва да съдържа указаните разпоредбата данни. Сред тях, като задължителни реквизити, не е предвидено указването на възможността за възражения по чл.189, ал.6 ЗДвП, както и на срока, в който ЕФ може да се обжалва, поради което липсата на тази информация в ЕФ не обосновава неговата незаконосъобразност.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неспазване на срока по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, т.к. същият е приложим само в случаите, в които административнонаказателното производство се образува по общия ред, указан в чл.36, ал.1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. В отклонение на общото правило по чл.36, ал.1 ЗАНН, респ. чл.189, ал.1 ЗДвП, разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП предвижда, че за нарушения, установени и заснети с АТСС, за които не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш. Приравняването на влезлия в сила електронен фиш на наказателно постановление съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП, е само относно последиците и не може да се тълкува разширително. Както следва и от разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в случая нарушението се установява с АТСС, а не с ЕФ, който е само санкционният акт, с който за вече установеното нарушение, се налага глоба, и именно заради това е и приравнен по последици само на НП. В контекста на търсената от закона бързина и превенция, производството по чл.189, ал.4 – ал.11 ЗДвП е специфично, поради което след като не се прилага срока по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, приложим е срока по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.

Основателно обаче касаторът поддържа, че изводът на въззивната инстанция - за наличие на действия, прекъсващи давността, е необоснован от доказателствата по делото.

В случая от данните в приложената по преписката Справка от АИС АНД „История на прекъсванията в давностния период“ е видно, че на 13.09.2023г. и 22.02.2023г. са правени опити за връчване на ЕФ.

В същото време, в писмо вх. № 30341/12.04.2024г., с което преписката, ведно с жалбата са представени в съда, е посочено, че ЕФ серия К № ***е изведен от РОБОТ ЕЦОН на 29.03.2024г. Обстоятелството, че се сочи дата на извеждане на фиша от системата, която следва отразените в справката дати, на които се твърди, че е правен опит за връчване на ЕФ, е достатъчно за да се постави под съмнение достоверността на въведените в АИС АНД данни. При това положение няма как данните от справката от АИС АНД да се кредитират като безспорни.

В контекста на оплакванията в жалбата за изтекла тригодишна давност, въззивният съд е следвало да изиска от ответната страна доказателства за удостоверяване на вписаните в справката обстоятелства - че на 13.09.2023г. лицето е търсено на адрес, съответно - че на 22.02.2023г. е „налична обратна разписка от пощенски оператор“. Липсата на доказателства за документирани действия по издирване на нарушителя за връчване на ЕФ, препятства преценката дали давността е прекъсвана или не.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

По претендираните разноски се дължи произнасяне при новото разглеждане на делото, по реда на чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №958/17.07.2024г. на Районен съд - Варна, ХХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 1547/2024г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна, при спазване на указанията дадени с мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!