Решение по дело №24407/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12233
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20231110124407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12233
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110124407 по описа за 2023 година
ДЗИ О.З. ЕАД е предявило регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
срещу Столична община.
Ищецът твърди, че на пътното платно, намиращо се в гр. София, е съществувала
необезопасена и несигнализирана канализационна шахта, в която на 13.06.2021г. ., е
попаднал описания в исковата молба автомобил.
Поддържа, че собственикът на увредения автомобил е бил страна по договор за
имуществено застраховане „Автокаско” с ДЗИ О.З. ЕАД, като след настъпване на
твърдяното застрахователно събитие застрахователят заплатил застрахователно
обезщетение в твърдения от него размер. и е понесъл ликвидационни разноски в размер на
15 лв.
Ответникът, получил препис от исковата молба и приложенията към нея е депозирал
отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който изразява становище за
неоснователност на исковете.

Третото лице – помагач "С. вода" АД, е взело писмено становище, с което оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че при настъпване на
1
процесното ПТП между ищеца и увреденото лице и ищеца е съществувало застрахователно
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане “Автокаско”.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на
уведомление от собственика на увреденото имущество при ищеца е образувана
ликвидационна преписка, назовавана „щета №44012132117058, по която ищецът е заплатил
в полза на дружеството, извършило ремонтните дейности сума в размер на 5958.89 лв.
Между страните е безспорно, че по процесната регресна преписка ищецът е понесъл
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
По делото е обявено с проекта на доклада по делото от за безспорно обстоятелството,
че процесният пътен участък част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от Столична
община.
Определението, обективиращо проекта на доклада по делото, съдържащ изявление, с
което горното обстоятелство е обявено за безспорно, е връчен на представител на ответника,
като в първото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника не е
направил възражение срещу проекта на доклада по делото и същият бе обявен за
окончателен с нарочно определение, постановено в тази насока.
По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната
община, в чиито населени места се намират тези улици. От друга страна, тази улица не е
обявена за част от републиканските пътища с Решение № 945/01.12.2004 г. на МС за
утвърждаване на списък на републиканските пътища. Следователно, процесният участък от
пътя, намиращ се в гр. София не е път от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като собственикът на процесната улица – Столична община, е
бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи
ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението
и други, както и да осигури чрез свои служители и работници поддържането на уличното
платно в изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности. Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища,
общинска собственост.
От разпита на свидетеля А. М., , управлявал процесния автомобил към датата на
реализиране на описаното по –горе ПТП, се изяснява, че е управлявал последното при
настъпване на релевантното събитие, като автомобилът се е движел в гр. София, привечер,
със скорост около 15 км./ч при което превозното средство е попаднало в неравност на пътя,
означена от свидетеля като „шахта”.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като преки и непосредствени като с оглед
2
събраните гласни доказателства по делото и неоспорената от страните и приета като
компетентно изготвена САТЕ се установява, че описаните в протокола за ПТП и в Опис-
заключението вреди съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно
попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя (шахта).
Следователно, по несъмнен начин е установено в процеса на доказване в настоящата
съдебна инстанция, че е настъпило процесното застрахователно събитие. От друга страна, от
неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че
описаните в протокола за ПТП вреди съответстват на механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на
пътя (шахта).
Непосредственото задължение на общината да поддръжка на пътното платно
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности - чл. 47 ППЗП, пар. 1, т. 13 и т. 14 ДР на ЗП. Предвид нормата на чл. 167,
ал. 1 ЗДвП в случая Столична община като лице, което стопанисва конкретния пътен
участък, чрез своите служители има задължение да го поддържа в изправно състояние, да
сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. В случая неукрепеният капак на шахтата представлява препятствие на пътното платно,
поради което именно Столична община като отговорна за текущата му поддръжка, е
задължена да вземе мерки за сигнализиране и отстраняване на препятствието. За
изправността на дъждоприемните шахти (чл. 27 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи), които са пътна
принадлежност – част от пътната инфраструктура – пар. 1, т. 3 ДР на ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2
ЗП, отговорност носи лицето, което стопанисва пътя – в случая общината. Ако шахтата е
ревизионна (чл. 23 от Наредба № РД-0220-8 от 17.05.2013 г.), то тя е общинска собственост
и в качеството й на собственик ответникът има задължение да я поддържа в изправно
състояние – пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА. Следователно, констатираното препятствие на
пътното платно – шахта с неукрепен капак, е резултат от неизпълнение на задълженията на
служители на ответната община за поддържане на шахтата в изправно състояние, така че
преминаването през нея да е безопасно. От изложеното следва, че е налице противоправно
поведение под формата на бездействие, което е основание за ангажиране на отговорността
на Столична община в качеството й на възложител на работата.
Доколкото в конкретния случай не се установява шахтата като част от пътната
настилка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП), а и не се
доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е
изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. В конкретния
случай именно бездействието на служителите на общината във връзка с обозначаване на
находящата се на пътното платно необезопасена шахта до обезопасяването й, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
3
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на
задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата
инфраструктура (пътното платна), виновно не е изпълнило тези свои задължения
(бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
собственика на процесното застраховано имущество, поради което е възникнала
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – Столична
община, по чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Столична община. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители при
Столична община при или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцовото дружество установи чрез главно и
пълно доказване и четвъртата материална предпоставка, обуславяща възникването на
спорното регресно вземане - заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото
от процесното ПТП лице.
От посоченото заключение от САТЕ, което съдът кредитира като обективно, вярно и
компетентно, се установява, че размерът на разходите, необходими са отстраняване на
щетите, нанесени на процесния автомобил в резултат на процесното ПТП, възлиза на сумата
от 5958.89 лв.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения)
са причинили процесните вреди.
Следователно регресното право на ищцовото дружество срешу ответната община по
процесната ликвидационна преписка е възникнало в размер на сумата от 5973.89лв.., която
сума представлява стойностен израз на сбора от възстановителното обезщетение в размер от
5958.89 лв..и паричната равностойност на обичайните ликвидационни разноски по
процесната преписка, чийто размер възлиза на сумата от 15 лв., каквото е и заключението на
вещото лице по САТЕ.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира
следното:
От представените по делото доказателства се установи, че на процесното пътно
платно е съществувала шахта към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие.
В действащото законодателство не съществуват разпоредби, вменяващи задължения
4
на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават безопасността на
движението по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и необезопасени
неравности по пътния участък. Именно правният субект, на който е възложено
поддържането и ремонта на пътищата от общинската пътна мрежа, е следвало чрез своите
органи и служби да поддържа в изправност автомагистралата, а в случай че тя е негодна – в
определени участъци, за нейното безопасно ползване, да ограничи движението по нея, като
постави съответните предупредителни или забранителни знаци, респ. да сигнализира и
обезопаси неравностите по пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства
бездействието на служителите при ответната агенция представлява единствената причина за
настъпване на процесния вредоносен резултат, поради което следва да бъде ангажирана в
пълен обем нейната обезпечително-гаранционна отговорност за репариране на процесния
вредоносен резултат.
По делото не се ангажириха доказателства в подкрепа на твърдението на ответната
община, че застрахованият при ищеца водач е допринесъл със своето поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат.
Ето защото съдът приема за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като по делото не се установи поведение на водача на МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до пропадане на
автомобила в процесната шахта. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Поради това не може да се приеме в случая и че водачът
е могъл и е бил длъжен да заобиколи повредата на платното, за да избегне причиняването на
вредоносния резултат. Необезопасената и несигнализирана неравност по пътя, каквато се
явява процесната шахта не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Предвид изложеното, съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу Столична община, поради което предявеният главен иск е основателен за
целия предявен размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски по делото в размер общо на 1466.35 лв., представляващи сборът
от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице, платен депозит за
призоваване на свидетел, както и разноски за адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 3 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
5


РЕШИ:

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. ********* да заплати на ДЗИ „О.З.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ******* ЕИК ******, сума в размер
на 5973.89лв по иск с правно основание чл. 411 КЗ, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №44012132117058, ”, образувана при ДЗИ „О.З.“
ЕАД, ведно с мораторната законна лихва върху тази сума от предявяването на исковата
молба –09.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сторените от него разноски по делото в размер общо на 1466.35 лв.,
представляващи сборът от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
платен депозит за призоваване на свидетел, както и разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – С.В. АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6