Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260094., 14.05.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На петнадесети април през 2021 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател:
Юлияна Ц.
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 288 по описа за 2020 година и за да се mроизнесе
взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба вх.№ 1895/18.02.2020г. по Вх.регистър на РС-гр.Разград,
препратена по подсъдност на РС-гр.Исперих с вх.№ 1821/02.06.2020г., уточнена с молби вх.№
2341/08.07.2020г. и вх.№ 2904/11.08.2020г., от В.В.Д., ЕГН-********** ***,
действаща чрез упълномощен адв.Й.К.,***, съдебен адрес:***, кантора 24, против «У» ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: с.В, обл.Р, ул.“Т“ № представлявано от управител Ш.С.Ч., като ищцата
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5 350.00 (пет хиляди триста и петдесет) лева, представляваща дължимо наемно плащане по сключен между
страните Договор за наем на земеделска земя № 33 от 18.07.2018г., за периода от 01.10.2018г. до
01.10.2019г., за отдадени под наем ниви в землището на с.Богомилци,
обл.Разградска, съответно: нива с площ от 77.007 дка, съставляваща имот № 001001, нива с
площ от 7.994 дка, съставляваща имот № 051007 и нива с площ от 22.011 дка, съставляваща имот № 062002, ведно
със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до
окончателното й изплащане. Моли присъдената сума да бъде преведена по посочена
банкова сметка *** «Р» ЕАД на името на В Н Н. Претендира и за направените по
делото разноски. В
съдебно заседание на 15.04.2021г., вследствие на извършено след предявяването
на иска плащане от ответната страна на част от исковата сума – до размера от
2 996.34 лева, е заявено от ищцовата страна и допуснато от съда изменение
в размера на предявения иск, като се счита предявен в намален размер за заплащане на сумата от 2 353.66
(две
хиляди триста петдесет и три лева и 66 ст) лева, представляваща
дължим остатък от неплатената наемна цена за отдадените от ищцата под наем
земедески земи за стопанската 2018-2019 година по силата на Договора за наем на
земеделска земя № 33 от 18.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че посоченият договор е сключен за една
стопанска година, с изтичането на която – на 01.10.2019г. е възникнало и
задължението за плащане на наемната цена. Уговорката между страните била за
заплащане на средна наемна цена на декар, която ответникът изплаща на другите
наемодатели или арендодатели за стопанската година в същото землище, но не
по-малко от 50.00 лева на декар. По този начин и претенцията на ищцата е за
заплащане на такава цена за стопанската 2018/2019 година. Твърди, че с
ответника били в дългогодишни договорни отношения, като преди процесния Договор
за наем, имали сключен многогодишен Договор за аренда за ползване на същите
ниви. Както в арендния договор, така и в процесния наемен договор, вписаните
годишно арендно плащане/годишна наемна цена от 28.00 лева на декар, били
симулативно посочени по инициатива на ответника, без да са известни на ищцата
мотивите му за това. В действителност ответникът заплащал на ищцата по арендния
договор не по-малко от 50.00 лева на декар, съгласно приложени от нея
извлечения от банкови преводи по сметка на дъщеря й и неин пълномощник
Валентина Николаева Новакова за последните три последователни години от
арендния договор, като същата цена претендира и по наемния договор за
стопанската 2018/2019г., съобразно уговорката им. Счита, че неиздължаването на
реално договорената наемна цена е реакция на ответника поради факта, че за
новата стопанска 2019/2020г. е сключила договор с друг наемател за ползване на
земите й, вкл. и още една нива от 11.403 дка в същото землище на с.Богомилци,
която ответникът отказал за обработва и това провокирало нежеланието й занапред
нивите й да бъдат ползвани от него. Въпреки отправените до ответника покани,
вкл. и писмена такава с обратна разписка, да изплати дължимата наемна цена за
стопанската 2018/2019 година, такова плащане не последвало, с което ищцата
обосновава правен интерес от водене на делото.
В срока за писмен отговор
на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът «У» ЕООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: с.В, обл.Р, ул.“Т№ , представлявано от
управител Ш.С.Ч., представя отговор, като счита предявения иск за заплащане на
наемна цена по процесния Договор от 18.07.2018г., за допустим и частично основателен,
тъй като към датата на предявяване на иска не бил заплатил договорената наемна
цена. Впоследствие изпълнил задължението си към ищцата, като с Платежно
нареждане от 09.03.2020г. изплатил дължимия наем по процесния договор, като
превел сумата от 2 996.34 лева по посочената банкова сметка ***. Не
оспорва описаните в исковата молба обстоятелства относно наличието на предишни
договорни отношения с ищцата по Договор за аренда на земеделски земи в размер
на 107.011 дка за срок от 7 стопански години, който изтекъл с изтичане на
стопанската 2017/2018г. Още преди изтичане срока на договора водили преговори с
дъщерята на ищцата и неин пълномощник Валентина Николаева Новакова за сключване
на нов аренден договор, но не постигнали съгласие за срока и цената на
договора, както и поради обстоятелството, че било поискано от ответника да
обработва още една нива на ищцата от 11.403 дка в същото землище, която била
необработваема и нямало как да плаща наем за нея. По този начин сключили
процесния едногодишен договор за наем за стопанската 2018/2019г. при договорена
цена, както по предишния аренден договор от 28.00 лева на декар за цялата
година. Оспорва твърдението, че тази цена била симулативно определена по негово
настояване, тъй като нямал никакъв мотив за вписване на по-ниска цена от реално
договорената. Още преди подписване на договора категорично заявил, че това е
цената, която може да плати за ползването на процесните земи за срок от една
година, с които условия пълномощникът на ищцата – нейна дъщеря, се съгласила и
подписала договора. Не оспорва и факта, че по предходния аренден договор е
заплащал по-високи суми от договореното арендно плащане, но счита тези
обстоятелства за неотносими съм процесния спор, като заявява, че с изплатените
вповече на ищцата суми тя се е обогатила неоснователно, което му давало право
да потърси връщането им в един бъдещ съдебен процес. Въз основа на горното
счита, че искът за заплащане на сума над размера на изплатената вече от
2 996.34 лева, е неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата В.В.Д., ЕГН-********** е
собственик на ниви в землището на с.Б, обл.Р, съответно: нива с площ от 77.007 дка, съставляваща имот №, нива с площ от 7.994 дка, съставляваща имот № и нива с площ от 22.011 дка, съставляваща имот № по плана за земеразделяне на
селото. Ответникът ползвал описаните ниви, в качеството му на Арендатор, по
сключен с ищцата Договор за аренда от 09.03.2012г. за срок от 7 стопански
години, считано от 01.10.2011г. и при договорено арендно плащане в размер на
28.00 лева на декар за една стопанска година. Въпреки договорената стойност на
арендното плащане, ответникът изплатил на Аренодателката си аренда в по-висок
размер, като за последните три стопански години от срока на действие на договора
изплатените суми са, както следва:
- за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години – по 50.00 лева на декар и
- за стопанската 2017/2018 година –
по 55.00 лева на декар.
При договаряне ползването на същите
ниви за следващите стопански години, обусловено от изтичане срока на обсъждания
Договор за аренда, ответникът предложил на ищцата сключване на нов 5-годишен
договор, но последната, действаща чрез пълномощника си (нейна дъщеря) –
свидетелката ВН Н, постивила условие за ползванветно на още една нива
от 11.000 дка в същото землище. По съображения, че въпросната нива е
труднообработваема, ответникът отказал да я ползва и това мотивирало ищцата да
потърси друг арендатор на нивите си. По настояване на пълномощника на ищцата,
се договори с ответника да ползва процесните ниви под наем само за една
стопанска година – 2018/2019г., като на 18.07.2018г. подписали Договор за наем
на земеделска земя № 33, при уговорен годишен наем за ползването на земята от
28.00 лева на декар (чл.3 от Договора). Същата година, а именно на 22.08.2018г.
бил подписан от В Н Н (дъщеря ня ищцата) и друг Договор за наем на земеделска
земя, по силата на който процесните три ниви били отдадени за ползване под наем
от друг наемател КПУ «К-п»-гр.Р, за стопанската 2019/2020г., при договорен наем
от 50.00 лева на декар.
Горните обстоятелства не се оспорват
от страните и се потвърждават от представените пред съда доказателства –
обсъдените писмени договори за аренда и наем на земеделска земя, показанията на
разпитаните свидетели В Н Н
(дъщеря на ищцата) и М П А – счетоводител при ответника, както и от
констатациите на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза по основното
й заключение вх.№ 260412/28.01.2021г.
Не се спори също между страните, че
ответникът е ползвал процесните ниви през стопанската 2018/2019 година, но е
закъснял относно плащането на уговорената наемна цена, поради което ищцата чрез
пълномощника си В Н Н му изпратила Покана с определен 14-дневен срок от
получаването й, в който да изплати дължимата й парична сума. Предявила
претенция за заплащане на цена от 50.00 лева на декар за въпросната стопанска
година. Поканата е получена лично от управителя на дружеството-ответник, а
именно от Ш.Ч. – на 20.01.2020г., удостоверено с подписа му върху Известието за
доставяне
на регистрираната пощенска пратка на
«МИБМ Е» ЕООД.
Тъй като
плащане не последвало в определения от ищцата срок и съобразно отправеното към
ответника предупреждение, същата предприела постъпки за защита на правата си по
съдебен ред чрез сезиране на настоящото исково производство – входирана искова
молба.№ 1895/18.02.2020г. по Вх.регистър на РС-гр.Разград, препратена по подсъдност
на РС-гр.Исперих. В хода на съдебното производство, а именно с Платежно
нареждане от 09.03.2020г. ответникът изплатил дължимия наем, съобразно
вписаната цена по процесния Договор № 33//18.07.2018г. – по 28.00 лева на
декар, като превел сумата от 2 996.34 лева по посочената от ищцата банкова
сметка ***. Съдът
вземе предвид това обстоятелство от значение за съдебния спор, при условията на
чл.235, ал.3 от ГПК, като от него е обусловено и направеното изменение на иска
от ищцовата страна чрез намаляване размера на исковата претенция.
Спорът между страните се ограничава единствено до размера
на дължимото наемно плащане. Ищцата твърди, че както в предходния арендния
договор, сключен с ответника, така и в процесния наемен договор, вписаните
годишно арендно плащане/годишна наемна цена от 28.00 лева на декар, били
симулативно посочени по инициатива на ответника, без да са известни на ищцата
мотивите му за това, при реално договорена цена не по-малко от 50.00 лева на
декар, каквато е заплащал за предходните стопански години чрез банкови преводи
по сметка на дъщеря й - неин пълномощник В Н Н. В тази връзка и за изясняване
на единственото спорно обстоятелство по делото съдът е допуснал и разпитал, при
условията на чл.165, ал.2 от ГПК, водените от страните свидетели с оглед
установяване на привидно постигнато съгласие между страните относно вписаната в
процесния Договор годишна наемна цена от 28.00 лева на декар и за установяване
на обстоятелствата, поради които е посочена тази цена, респ. за установяване на
действителната воля между страните.
Според показанията на свидетелката В Н Н било
дългогодишна практика на ответника да вписва в договорите помежду им цена за
ползване на земите от 28.00 лева на декар, като средна цена за годината, но
винаги изплащал по-висока сума в заисимост от добива за годината. Свидетелката
лично подписала процесния едногодишен Договор за наем на земите, което станало
пред ОББ в гр.Р. Твърди, че г-н Ч. бързал да пътува, взел печата от джипа си и
на колене подписали договора, но се уточнили за цената, че въпреки вписаната от
28 лева на декар, остава уговорката им
за 50.00 лева на декар, както е изплащал през последните години. Твърди, че
никога досега не са имали проблеми с него, поддържали нормални отношения и
винаги е изпращал това, което е обещал и навреме – през м.август или до
началото на м.септември.
Свидетелката М П А дава показания, че лично е подготвила
процесния едногодишен Договор за наем, който предварително съгласувала с
дъщерята на ищцата – свидетелката В Н Н. Срещнали се в гр.Р, като не са коментирали
наемната цена за декар земя. Тази цена била написана в договора и госпожата я
видяла. Признава, че са имали уговорка да плащат друга сума от написаната в
договора, ако годината е добра, но това било по преценка на управителя. Твърди,
че конкретна цена не са споменавали. Твърди също, че процесната 2018-2019
стопанска година било по-лоша от предишните години и давали по-ниски ренти през
тази година в сравнение с предходната година. Принципно във фирмата имали
практика в дългосрочните договори да вписват по-висока цена за ползване на
земите, с цел да мотивират хората да отдавал земята за по-дълъг срок, което пък
давало по-голяма сигурност за наемателя по отношение на инвестициите, които
прави във връзка с ползването на земята. Респ. в едногодишните договори
вписвали по-ниска цена. Когато сключили с ищцата 7-годишния договор за аренда,
това било през 2011г., когато рентите били по-ниски и с това обяснява вписаната
цена от 28.00 лева за декар, с уточнението, че в крайна сметка управителят си
решавал с кого и на каква цена да сключи договор. Твърди, че не знае как управителят преценява
на кого колко да плаща.
Според допълнителното
заключение вх.№ 261202/07.04.2021г. на съдебно-оценъчната експертиза, за
процесната стопанска 2018/2019 година средният размер на наемното плащане за
един декар в землището на с.Б по едногодишните договори, не се определя и не се
регистрира в ОС „Земеделие“-гр.И, офис С и в ОД „Земеделие“-гр.Р. Средният
размер на арендното плащане за един декар в същото землище по дългосрочни
арендни договори, според данните на същата ОСЗ и информацията в сайта на ОД
„Земеделие“-гр.Р, е 56.00 лева.
Конкретно по
изследваните договорни правоотношения на ответника «У» ЕООД-с.В, обл.Р, ЕИК , като наемател/арендатор, с наемодатели/арендодатели от същото землище,
експертизата констатира среден размер на арендното плащане за един декар в
размер на 50.00 лева за стопанска 2018/2019 година по сключените дългосрочни
арендни договори, вписани в Агенция по вписванията, за земи в землището на с.Б
със същите пазарни характирестики като
процесните ниви – собственост на ищцата. Вещото лице е изследвало общо 65 броя
дългосрочни договори, от които 50 броя със срок на действие 3 години и 15 броя
със срок на действие 7 години.
По отношение на едногодишните арендни договори, сключени
с дружеството за същата стопанска година и за ползване на земи в същото землище
с идентични пазарни характеристики като процесните, определя среден размер на
арендното плащане от 39.00 лева за един декар. Вещото лице е изследвало общо 4
едногодишни договора, вкл. и процесният договор, сключен с ищцата, като при
разпита в съдебно заседание уточнява, че по 3 броя от договорите наемната цена
е 28.00 лева за декар и само единият е сключен с договорена цена от 65.00 лева
за декар.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание на 05.02.2021г.,
е изискано експертно мнение относно икономическите изгоди на наемателя от това
да вписва в договорите по-ниска наемна цена, а да изплаща по-висока такава.
Според вещото лица няма никаква счетоводна полза за фирмата от този подход.
В настоящото съдебно производство
ищцата е направила разноски в общ размер на 750.00 лева, от които заплатена ДТ
при завеждане на иска в размер на 214.00 лева, заплатено възнаграждение за вещо
лице по съдебно-оценъчната експертиза в размер на 200.00 лева и 550.00 лева –
заплатено адвокатско адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2020г. За същите разноски представя Списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 600.00 лева - заплатено адвокатско адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2020г
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: С искова
молба са предявени в условията на обективно съединяване иск за неизпълнение на договорно задължение,
имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – осъдителен иск
за защита правото на кредитора да получи първоначално дължимото, съобразно
уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното
изпълнение е все още възможно и има интерес от него – заплащане на дължима
наемна цена по сключен между страните договор за наем и иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде
обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на паричното задължение.
Уважаването на исковите претенции
предполага наличие на две кумулативни предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение
между страните и неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена във
връзка с ползването на наетите земеделски имоти.
Страните
не спорят, че помежду им е възникнало и съществувало валидно договорно
правоотношение по писмен Договор за наем от 18.07.2018г. Не е спорно също, че съобразно вписаните
условия по договора ответникът е ползвал имотите на ищцата през стопанската
2018/2019 година – общо 107.011 дка, за които е изплатил в хода на настоящото
съдебното производство (с Платежно нареждане от 09.03.2020г.) дължимата годишна
наемна цена, уговорена в чл.3 от Договора – по 28.00 лева на декар, или обща сума от 2996.31 лева. Твърдението на
ищцовата страна, че тази цена от 28.00 лева на декар била симулативно
(привидно) вписана по инициатива на ответника,
без да са й известни мотивите му, не беше доказано. Тежестта за доказване на
спорното обстоятелство е за страната,
която го твърди, т.е. на ищцата, като предполага доказано съгласие между страните
по сделката да бъде вписана цена в посочения размер без пораждане на
произтичащите от това правни последици, като погрешната представа относно
действителната им воля е насочена към третите лица по инициатива на
ответника-наемател и по неизвестни за ищцата мотиви. Въпреки допуснатити от
съда гласни доказателства в тази насока, твърдяната привидност (симулативност)
на вписаната наемна цена не беше доказана. Не се доказа никаква полза или
какъвто и било обективен или субективен мотив за едната или за другата страна
от подобна симулация към момента на
сключване на договора, насочена към третите за сделката лица. Въпреки,
доказаната практика на ответното дружество да изплаща към наемодателите си
по-висока от реално договорената цена, то преценката за прилагане на този
подход е с оглед на добивите за конкретната стопанска година и не произтича от
клаузите на сключените договори, поради което и ищцата не може да претендира
такова поведение на основание сключения помежду им договор. В договорните си
отношения, те са обвързани от условията, с които взаимно са се съгласили. В
хода на делото се доказа, че действително договорената наемна цена от 28.00
лева за декар е по–ниска от средното арендно плащане за процесната 2018/2019
стопанска година, по едногодишните арендни договори, сключени с ответника. Но
ако ищцата се чувства ощетена от договорните условия, с които се е съгласила и
претендира да й се изплати по-висока цена, съобразно средната арендна цена за
процесната стопанска година, то претенцията й има различно правно основание от
твърдението за неизпълнен договор. Макар и с доказано закъснение в плащането на
дължимата наемна цена, то с факта на изплащането й – на 09.03.2020г. ответникът
се явява изправна страна в договорните му отношения с ищцата. Договорената
наемна цена е изплатена изцяло, а претенцията за плащане на неиздължен остатък
в размер на 2 535.66 лева, ведно със законната лихва върху този остатък, е
неоснователна и недоказана. Респ. следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на
ищцовата страна не се следват и претендираните съдебни и деловодни разноски,
особено предвид направеното изменение на иска. В противен случай следващите се
разноски щяха да бъдат присъдени съобразно основателно претендираната част от
порвоначално заявената искова претенция – изплатената в хода на делото сума от
2996.31 лева. Предвид направеното изменение на иска и при цялостното отхвърляне
на иска за претендирания неизплатен остатък за наемна цена, претенцията за
разноски е неоснователна. Респ., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата се
явява задължена и следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от
него деловодни разноски, саръзмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло,
като са доказани в размер на 600.00 лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО иска с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, на В.В.Д., ЕГН-**********, съдебен
адрес: ***, кантора 24 (чрез адв.Й.К.,***), против «У» ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: с.В, обл.Р, ул.“Т“ № , представлявано от управител Ш.С.Ч.,
за заплащане на сумата от 2 353.66
(две
хиляди триста петдесет и три лева и 66 ст) лева, представляваща
дължим остатък от неплатената наемна цена за отдадените от ищцата под наем
земедески земи за стопанската 2018-2019 година по силата на Договора за наем на
земеделска земя № 33 от 18.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата В.В.Д., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника «У»
ЕООД-с.В, обл.Р, ЕИК , ул.“Т“ № , представлявано от управител Ш.С.Ч., сумата от 600.00 (шестстотин)
лева – направени от страната деловодни разноски в настоящото производство,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: