Решение по дело №482/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. във връзка с чл.129, ал.7 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Т.Т.З. ***, срещу Акт за прихващане или възстановяване №ПО-16002622112287-004-001/16.01.2023г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №91/16.03.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив.

Жалбоподателката сочи, че оспореният акт е издаден във връзка с подадено от нея искане за възстановяване на суми за надвнесени осигурителни вноски от подсметка „Фонд ДОО„ – 1673.80 лв., подсметка „НЗОК„ – 1008.00 лв. и от подсметка „Фонд ДЗПО„ – 630.00 лв., всички за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2017г. включително. Счита, че актът за прихващане или възстановяване е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при неправилното им приложение. Компетентният и горестоящият органи неправилно определили, че давността за възстановяване на недължимо внесените осигурителни вноски започнала да тече на датата на внасяне за всяка една от авансовите осигурителни вноски. Твърди, че докато подадената декларация не бъде коригирана по предвидения от закона ред – чл.103 и сл. от ДОПК, в случая по реда на чл.9 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г., дължимостта на вноските не отпадала. Следователно, вземането за неправилно внесени осигурителни вноски по декларация обр.6 възниквало от момента на нейното коригиране. До коригирането на декларацията не било налице ликвидно вземане за недължимо платени осигурителни вноски, както и изискуемо такова, което се случило с подаването на коригиращите декларации. Именно от този момент следвало да се приеме наличието на възникнало вземане във връзка с надвесени осигурителни вноски срещу приходна администрация. В този смисъл била и практиката на ВАС, а именно Решение № 12541 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2016 г. В конкретния случай погасителната давност започнала да тече от 05.12.2022г., когато били подадени коригиращи декларации обр.6 за м.13.2016г. и м.13.2017г. и към момента на подаване на искането – 20.12.2022г., не била изтекла, поради което неправилно било прието обратното.

Претендира се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, се навеждат доводи за отпадане на дължимостта на осигурителни вноски след извършване на проверки от страна на НАП и след даване на указания от същия орган, и последващо изпращане на съобщения до оспорващата за извършване на корекции на вече подадените декларации обр.6. Едва след това възниквало правото на възстановяване на надвнесените осигурителни вноски. Така било и според посоченото в Решение № 6289/27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2021 г., с което е оставено в сила Решение № 1228/02.08.2021 г. на АдмС – Бургас. Претендират се разноски съобразно представен списък.

Ответникът, Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на оспорения акт, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага съображения в писмени бележки.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2022г. жалбоподателката Т.Т.З. е подала до Директора на НАП – Пловдив, чрез офис Хасково, Искане за прихващане или възстановяване вх.№02-287/20.12.2022г. (л.24) на сума в общ размер на 3310.80 лв., както следва: ДОО за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2017г. – 1672.80 лв.; ЗО за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2017г. – 1008 лв.; ДЗПО за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2017г. – 630 лв.

Във връзка с подаденото искане, от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив е била издадена Резолюция за извършване на проверка № ПО-16002622112287-0РП-001/20.12.2022г. (л.25) на видовете задължения (за самоосигуряващи се) за посочените периоди, като е даден срок за извършване на проверката – до 16.01.2023г.

На 16.01.2023г. е издадена Справка за задълженията лицето Т.Т.З. към посочената дата, вкл. за такива, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител и за такива, погасени по давност или отписани. (л.26, 27).Видно от справката, лицето няма задължения.

В „Справка за задълженията на осигурител по Декларация обр.6/Заявление (всички подадени данни) за задължението от 2016 до 2017“ (л.31 и сл.) са посочени декларирани от З. с входирана на 04.04.2017г. Декларация №260021703134585, задължения за ДОО – 844.80 лв., ДЗПО-УПФ – 330 лв. и ЗО – 528 лв., всички за м.13.2016г., както и декларирани с входирана на 20.04.2018г. Декларация №260021803599841, задължения за ДОО – 993.60 лв., ДЗПО-УПФ – 360 лв. и ЗО – 576 лв., всички за м.13.2017г. Посочени са и коригиращи Декларация №260022210368242 от 5.12.2022г. и Декларация №260022210368252 от 5.12.2022г. относно горевизираните задължения. От разпечатка на Свързани транзакции по сметка на ЗЛ – архив на задълженото лице Т.Т., се установяват заплащанията на посочените суми.

С Акт за прихващане и възстановяване №ПО-16002622110167-004-001/14.12.2022г. (вж. л.115 гръб) на Т.З. са били възстановени 165.60 лв. платени ДОО за 2017г. (933.60-165.60 = 828 лв.), 96 лв. платени ЗО за 2017г. (576-96 = 480 лв.), 60 лв. платени ДЗПО, УПФ за 2017г. (360-60 = 300 лв.).

В „Сметка на задълженото лице“ (л.29) задълженията в размер на: 1035.10 лв. – Данък върху доходите на физическите лица, 1672.80 лв. – Фонд „Държавно обществено осигуряване“, 1008 лв. – НЗОК и 630 лв. – Фонд ДЗПО, са отбелязани със знак минус – т.е. са с отрицателна разлика. Относно отрицателната разлика от 1672.80 лв. (ДОО) са отразени 2 бр. декларации обр. 6, а именно: Декларация №260022210368252/05.12.2022г. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – 828 лв., Декларация №260022210368242/05.12.2022г. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016 – 844.80 лв. Относно отрицателната разлика от 1008 лв. (НЗОК за ЗО) са отразени 2 бр. декларации обр. 6, а именно: Декларация №260022210368252/05.12.2022г. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – 480 лв., Декларация №260022210368242/05.12.2022г. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016 – 528 лв. Относно отрицателната разлика от 630 лв. (УПФ, ДЗПО) са отразени 2 бр. декларации обр. 6, а именно: Декларация №260022210368252/05.12.2022г. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – 300 лв., Декларация №260022210368242/05.12.2022г. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016 – 330 лв.

От изложено става ясно и не е спорно по делото, че сумите 1672.80 лв. (ДОО за 2016 и 2017г.), 1008 лв. (ЗО за 2016 и 2017г.) и 630 лв. (ДЗПО-УПФ за 2016 и 2017г.) – общо 3310.80 лв., представляват платени от жалбоподателката осигурителни вноски.

От съдържанието на Покана по чл.103 от ДОПК се установява, че в хода на проверка, възложена с Резолюция П-29002921110971-0ПР-001/18.06.2021г., са били установени несъответствия в подадени от „Б.“ ЕАД декларации образец №1 „Данни за осигурено лице“ и образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“, за всички месеци от годините 2016 до 2020г. В поканата е посочено, че за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. Т.Т.З. упражнявала дейност в дружеството по договор за управление и контрол, и била осигурена и на други основания по смисъла на чл.4 от КСО. Отбелязано е, че за този период лицето е било осигурявано на повече от едно основания по чл.4, ал.1 от КСО и/или ал.10 и че „Б.“ ЕАД не е начислило и удържало дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК, поради което от юридическото лице следвало да бъдат подадени декларации образец № 1 – с код „Корекция“, Вид осигурен – 10 и Осигурителен доход, за физическото лице – до размер на максималния осигурителен доход за съответните години.

В Протокол № ПО-16002622108372-073-001/07.12.2022г. (л.126) е посочено извършено заличаване на вече подадени от Т.Т. декларации обр.1 за 2016 и 2017г., тъй като лицето било осигурено на максималния доход през тези години. Описано е и подаване на коригиращи декларации обр. 6 от Т.Т. във връзка с платени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 и 2017г., както и че тези декларации (с код К) са били обработени на 05.12.2022г., при което дължимите видове осигурителни вноски били 0 лева (с нулеви стойности). В тази връзка е описано и подаване на коригиращи декларации от „Б.“ ЕАД – на 07.12.2022г., във връзка с осигурителните вноски за Т.З., с данни за дохода и дължимите осигурителни вноски от дружеството за това лице, поради съществуващ договор за управление и контрол, сключен на 09.01.2015г. и впоследствие удължаван. С оглед внасяне на тези задължения от страна на „Б.“ ЕАД в полза на Т.З., е отбелязано извършеното коригиране на декларации обр.1 за м.13.2016г. и за м.13.2017г.

Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че Т.З. е внесла дължимите осигурителни вноски за 2016г. и 2017г. в качеството на лице, упражняващо свободна професия, за които впоследствие се установява, че не е следвало да бъдат внасяни, поради осигуряването й от „Б.“ ЕАД, с оглед договорните отношения между двете лица през визираните години.

Във връзка с подаденото Искане за прихващане или възстановяване вх.№02-287/20.12.2022г. от Главен инспектор по приходите при ТД на НАО – Пловдив е издаден процесният Акт за възстановяване или прихващане №ПО-16002622112287-004-001/16.01.2023г., с който се отказва възстановяване на исканата сума в размер на 3310.80 лв. поради изтекла погасителна давност към датата на подаване на искането. Приема се относно давността, че в случая е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а вземанията на физическото лице, на основание чл.114 ЗЗД, са станали изискуеми от деня, в който били внесени недължимо платените суми, като оттогава започвала да тече и давността. Описани са конкретно датите на внасяне на месечните задължителни осигурителни вноски за 2016 и 2017г. по декларации обр.6, съответно по декларация с вх.№260021703134585/04.04.2017г. и по №260021803599841/20.04.2018г., и са посочени дати на изтичане на 5-годишен давностен срок, предшестващи датата на подаване на искането за възстановяване - 20.12.2022г.

В срока за оспорване по административен ред срещу АВП № ПО-16002622112287-004-001/16.01.2023г. е била подаден жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

С Решение №91/16.03.2023г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив потвърдил АВП № ПО-16002622112287-004-001/16.01.2023г. Възприето е изложеното в акта, поради което искането на жалбоподателката е определено като неоснователно. Посочено е, че искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Същевременно е прието, че давността за възстановяване на недължимо платените задължително осигурителни вноски започва да тече от датата на внасянето им.

Решението е връчено на Т.З. на 23.03.2023г. по електронен път.

Жалбата срещу него е подадена чрез Дирекция „ОДОП“ – Пловдив до Административен съд – Хасково на 31.03.2023г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

АПВ е издаден от компетентен орган – орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в изискуемата от закона писмена форма и е мотивиран, посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Не се установява при издаването на акта да са били нарушени административнопроизводствените правила.

АПВ е издаден в противоречие с материалния закон.

Според чл.128, ал.1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

Поради липсата в ДОПК на специална норма, уреждаща погасителната давност на вземанията по чл.128, ал.1 от ДОПК, приложима е общата норма за погасителна давност – чл.110 от ЗЗД. Съгласно последната, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл.114, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

При тази нормативна регламентация, за да се отговори на спорния по делото въпрос относно началния момент на погасителната давност, следва да се установи момента, в който е станало изискуемо вземането на жалбоподателката за недължимо платените осигурителни вноски. В тази връзка следва да се държи сметка за спецификата на декларирането на задължителните осигурителни вноски, изпълнителните основания за тяхната дължимост и условията за корекция на осигурителния доход и размера на дължимите вноски.

В случая задължителните осигурителни вноски на З. за 2016 и 2017г. са били установени с декларации обр. 6, подадени на 04.04.2017г. и на 20.04.2018г., като следва да се отбележи, че по силата на чл.209, ал.2, т.2 ДОПК подадената декларация, в която лицето само е изчислило размера на задължението за осигурителни вноски, представлява изпълнително основание за принудителното им събиране. Основание за последното би възникнало при неплащане на задълженията по декларациите съответно до края на 2017г. и 2018г. Докато подадените декларации обр. 6 не бъдат коригирани по предвидения от закона ред (чл.103 и сл. от ДОПК, с ревизионен акт, по реда на чл.6а от Наредба № Н-8 /отм./ или по реда на чл.9 от действащата Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица), дължимостта на вноските не отпада. Следователно, вземането за надвнесени осигурителни вноски по декларация обр. 6 възниква от момента на коригирането ѝ. До корекцията на декларацията обр. 6 не е налице ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане за недължимо платени осигурителни вноски. Поради това, за начало на давностния срок по чл.110 от ЗЗД следва да се приеме моментът на отпадане на изпълнителното основание за дължимост на вноските (в този смисъл и Решение № 12541 от 19.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 13130/2016г., Решение № 6289/27.06.2022г. на ВАС по адм. д. № 10469/2021г. и др.).

В случая правилно органите на приходната администрация са приели, че вземанията на жалбоподателката за недължимо внесени осигурителни вноски са частноправни такива и по отношение на тях е приложим давностния срок по чл.110 от ЗЗД. Неправилно обаче е определено началото на същия, макар да е отчетено, че първоначално декларираните задължения за осигурителни вноски и за двете процесни години са били коригирани с декларации, обработени на 05.12.2022г. Именно на датата на коригиране на подадените за 2016г. и 2017г. декларации обр.6 е отпаднало основанието за дължимостта на осигурителните вноски, при което, считано от 01.01.2023г. за жалбоподателката започва да тече преклузивният срок по чл.129, ал.1 от ДОПК за подаване на искане за възстановяването им.

Следва да се отбележи, че във връзка със същите коригиращи декларации, по искане на жалбоподателката с вх.№02-283/08.12.2022г. е издаден АПВ №ПО -1600262622110167-004-001/14.12.2022г. , с който са и възстановени поисканите общо 321, 60лв, от които 165,60 лв – за фонд ДОО, 96.00лв – за фонд ЗО и 60.00 лв – за фонд ДЗПО-УПФ, внесени за 2017г. като при разглеждане на искането органът по приходите явно е приел, че по отношение на тези вноски не е изтекла погасителна давност. В настоящия случай обаче е прието обратното, макар част от искането отново да касае недължимо внесени за 2017г. осигурителни вноски - оставащите такива след възстановяването с акта от 14.12.2022г.

Предвид горното, в конкретния случай погасителната давност по отношение на недължимо внесените от жалбоподателката осигурителни вноски за 2016г. и 2017г. е започнала да тече след датата 05.12.2022г., а не на датата на внасянето им, както неправилно е прието в оспорения акт и потвърждаващото го решение, като към момента на подаване на искането – 20.12.2022г., същата не е изтекла.

По изложените съображения процесният АПВ следва да се отмени.

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на орган по приходите при ТД на НАП за ново произнасяне по подадено от Т.Т.З. Искане за прихващане или възстановяване вх.№02-287/20.12.2022г.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят съдебни разноски, които се претендират и доказват пред съда в общ размер на 410 лева, от които 10 лева – държавна такса за разглеждане на жалбата и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид размера на правния интерес по делото и размера на адвокатския хонорар.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, във връзка с ал.3 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване №ПО-16002622112287-004-001/16.01.2023г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №91/16.03.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.

ВРЪЩА преписката на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив за ново произнасяне по подадено от Т.Т.З. Искане за прихващане или възстановяване вх.№02-287/20.12.2022г., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на Т.Т.З. разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: