Р Е Ш Е Н И Е
№ 217/2.5.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на
тридесет и първи март, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при
участието на прокурора Паун С. и при секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 834/16 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба подадена от В.К.М. *** с ЕГН ********** чрез адв.В.С.,
против ГД“ИН“-София.
Ищецът претендира
да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и
физически болки и страдания, обида, огорчение,накърняване на човешкото му
достойнство,принуда да търпи и върши неща противни на волята му за времето,
през което е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. Конкретизира
претенциите си, а именно : за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв.,
причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица,
представляващи администрацията на Затвора – гр. Пазарджик в периода от
01.01.2013г. до 14.01.2017г. когато е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пазарджик до 14.01.2017г. когато ищецът е освободен от
Затвора Пазарджик . Незаконосъобразната
административна дейност, на която се основава исковата претенция, за престоя в
Затвора – гр. Пазарджик се изразявала в неосигуряване на елементарни условия за двигателна активност;
неосигуряване на нормални условия за хранене; за сън; на постоянен достъп до
санитарен възел; течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена.
Претърпените вреди ищецът обосновава като следствие от
допуснати от администрацията на ареста нарушения на забраната за нечовешко и
унизително отнасяне, регламентирани в чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария, чл. 3 от Европейската конвенция за
правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, се явява
лично и с адв.С. като поддържа иска. Ангажира доказателства. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министерство на
правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. чрез представен писмен отговор по исковата
молба и в с.з. твърди, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не са
налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Излага становище във връзка със
заявените твърдения от ищеца. Счита, че не са конкретизирани вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства за това.
Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение за частична основателност . Заявява, че не се установиха
твърдяните неимуществени вреди в цялост и , че иска е завишен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик на 06.06.2013 г..Поставен на строг режим на 06.06.2013 г.
След получаване на присъда, на 05.07.2013 г. е настанен в
осмо отделение, спално помещение № 801. Капацитетът на килията е 16 лишени от
свобода. Размерите на помещението – 3,67 м. х 12,58 м. – 46.17 кв.м. Към
спалното помещение има санитарен възел с размери 1,57 м. х 1,06 м. – 1,66 кв.м.
В спалното помещение има шест броя прозорци с размери 130 см. х 80 см.Брутна
площ на един лишен от свобода е 2.85 кв.м.
На 13.08.2013 г. по молба на ищеца е преместен в пето
отделение спално помещение № 508. Капацитетът на килията е 20 лишени от
свобода. Размерите на помещението са 12,61 м. х 3,64 м. – 45,9 кв.м. Към
спалното помещение има санитарен възел с размери 1,48 м. х 1,16 м. – 1,71 кв.м.
В спалното помещение има шест броя прозорци с размери 140 см. х 80 см..Площ на
един лишен от свобода – 3.58 кв.м.
На 09.06.2014 г. е настанен в седмо отделение, спално
помещение № 703. Капацитетът на килията е 14 лишени от свобода. Размерите на
помещението са 15,05 м. х 3,19 м. – 48,01 кв.м. Към спалното помещение има
санитарен възел с размери 1,54 м. х 1,22 м. – 1,88 кв.м. В спалното помещение
има два броя прозорци с размери 130 см. х 90 см.Площ на един лишен от свобода –
3.25кв.м.
На 15.09.2014 г. е преместен в пето отделение, спално
помещение № 508 .Капацитетът на
килията е 20 лишени от свобода. Размерите на помещението са 12,61 м. х 3,64 м.
– 45,9 кв. м. Към спалното помещение има санитарен възел с размери 1,48 м. х
1,16 м. – 1,71 кв.м. В спалното помещение има шест броя прозорци с размери 140
см. х 80 см..Площ на един лишен от свобода – 3.57 кв.м..
На 24.06.2015 г. е настанен в осмо отделение в 802 спално
помещение. Капацитетът на килията е 18 лишени от свобода. Размерите на помещението
са 10,43 м. х 3,66 м. – 38,17 кв. м. Към спалното помещение има санитарен възел
с размери 1,32 м. х 0,97 м. – 1,28 кв.м. В спалното помещение има пет броя
прозорци с размери 140 см. х 80 см. Площ на един лишен от свобода -2.12 кв.м..
На 27.10.2015 г. е настанен в трето отделение в спално
помещение 310. Капацитетът на 6 лишени от свобода. Размерите на помещението са
3,80 м. х 3,80 м. – 14,44 кв.м. Към спалното помещение има санитарен възел с
размери 1,30 м. х 1,50 м. – 1,95 кв.м. В спалното помещение има два броя
прозорци с размери 150 см. х 80 см.. Площ на един лишен от свобода-2.47 кв.м..
На 08.03.2016 г. е настанен в четвърто отделение в спално
помещение № 403. Капацитетът на килията е 18 лишени от свобода. Размерите на
спалното помещение са 15,07 м. х 3,18 м. – 47,92 кв.м. Към спалното помещение
има санитарен възел с размери 1,63 м. х 1,22 м. – 1,99 кв.м. В спалното
помещение има седем броя прозорци с размери 130 см. х 90 см.. Площ на един
лишен от свобода – 2.81 кв.м..
От 08.04.2016 г. по негова молба е преместен в осмо отделение в 802 спално
помещение. Капацитетът на килията е 18 лишени от свобода. Размерите на
помещението са 10,43 м. х 3,66 м. – 38,17 кв.м. Към спалното помещение има
санитарен възел с размери 1,32 м. х 0,97 м. – 1,28 кв.м. В спалното помещение
има пет броя прозорци с размери 140 см. х 80 см.. Площ на един лишен от свобода
– 2.12 кв.м..
На 13.04.2016 г. е преместен по негова молба в 801-а
килия. Капацитетът на килията е 16 лишени от свобода. Размерите на помещението
са 12,58 м. х 3,67 м. – 46,17 кв.м. Към спалното помещение има санитарен възел
с размери 1,57 м. х 1,06 м. – 1,66 кв.м. В спалното помещение има шест броя
прозорци с размери 130 см. х 80 см. .Площ на един лишен от свобода – 2.12
кв.м..
От 20.06.2016 г. е настанен в спално помещение № 804.
Капацитетът на килията е 6 лишени от свобода. Размерите на килията са 3,63 м. х
3,81 м. – 13,83 кв.м. Към спалното помещение няма санитарен възел, но същата е
преходна с 803 килия, в която има санитарен възел с размери 1,18 м. х 1,15 м. –
1,36 кв.м. В спалното помещение има шест броя прозорци с размери 130 см. х 80
см.. Площ на един лишен от свобода – 2.74 кв.м.
На 12.08.2016 г. е преместен в 806-а килия. Капацитетът
на килията е осем лишени от свобода. Размерите на помещението са 5,69 м. х 3,48
м. – 21,85 кв.м. Към спалното помещение има санитарен възел с размери 1,00 м. х
1,20 м. – 1,20 кв.м. В спалното помещение има два броя прозорци с размери 130
см. х 80 см. Площ на един лишен от свобода – 2.73 кв.м..
Всички изброени санитарни възли са оборудвани с тоалетни
и мивки. В спалните помещения има пряка слънчева светлина, отоплението е решено
с локално парно. Прозорците в Затвора Пазарджик са затворени със стъкла.
От показанията на св.К. се установява, че условията са
били много нечовешки, когато са пребивавали в килия която е преходна, с другата
килия ги е деляло не врата а едно одеало.От неговите показания се установя, че
в действителност прозорците са били със стъкла но само до половината, повечето
са били изпочупени.В килия 801 условията били „ужасни“ – влага и студено.В
килиите имало хлебарки и дървеници, храната била лоша.същият твърди, че към
момента парното работело , но през 2013г. го пускали само по 1 час.Св.Ш. ***,
заявява, че е имало оплакване от ищеца за дървеници и за това бил местен в
друга килия.
Видно от справка от Затвора Пазарджик /л.58/и Справка за
размери на спални помещения по обекти – Затвора Пазарджик / л.83/ е налице
значително разминаване между броя на лишените от свобода , които са били
настанени в килиите заедно с ищеца и препоръчителният капацитет за
настаняване.Например , в килия 801 са били настанени 18 човека , а
препоръчителния капацитет е 8 човека, т.е. надвишаването е многократно.
Ищецът за времето през което е изтърпявал наказанията си
е наказван 15 пъти за различни нарушения. Две от тях са с наказателна килия.
Със Заповед № 475/30.08.2013 г. е наказан с „Изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия“, за това, че е подготвил заготовка
/джибри/ за варене на спиртна напитка. Наказанието е изтърпяно в наказателна
килия № 127 с размери 3,70 м. х 1,90 м. Размер на прозореца 125 см. х 59 см.
Със Заповед № 112/10.03.2015 г. е наказан с „Изолиране в
наказателна килия за срок от 5 денонощия“, за това, че е държал и ползвал
неразрешена вещ /саморъчно направен нож/. Наказанието е изтърпяно в наказателна
килия № 103 с размери 3,70 м. х 1,90 м. Размер на прозореца в НК – 119 см. х 52
см.
Наказателните килии не са оборудвани с тоалетна и течаща вода.Св.Ш. също казва , че
наказателните килии не са оборудвани с тоалетна и течаща вода , но наказаните
можели да ползват общата тоалетна, при сигнализиране с бутон.от справката от
Затвора Пазарджик се установява, че в зоната за повишена сигурност има общ
санитарен възел с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и студена течаща
вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдения вътрешен ред в
затвора. В наказателните килии има сигнални бутони и при сигнализиране от
лишените от свобода биха могли да ползват санитарния възел.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на Справка от Затвора Пазарджик с вх.№ 433/31.01.2017г./л.58/, Регистър
за актуалната база с данни за капацитета на Затвор Пазарджик / л.62/ и Регистър за актуалната база данни за
затвора Пазарджик от 21.02.2017г. / л.82/, както и от показанията на разпитаните свидетели К. и
Ш...
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия и
действия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, и с териториални служби в т.ч. съответните затвори, включително
Затвора Пазарджик. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна
дейност на служители от администрацията на Затвора Пазарджик представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на наказанията не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяване на наказанието, а обхваща и
дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от
свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни бездействия и действия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на Затвора Пазарджик, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от
кумулативно предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата, поради което касае основателността на
иска, а не неговата допустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието
или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени неимуществени
вреди от администрацията на Арест – гр. Пазарджик в периода от 06.06.2013г. до
14.01.2017г. , през който период е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
се явява доказан по основание, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда
/имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора - Пазарджик. За квалифицирането на едно бездействие/действия като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в
нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от М.
искова молба, релевираните като основания на исковата претенция
незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на Затвора Пазарджик,
се изразяват в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия
на лишеният от свобода М. – на достатъчно площ за нормално съществуване, на
постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на
личната хигиена; на здравословни условия на живот – без хлебарки, дървеници,
както и без течащ покрив..
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да
осигури нормални условия за живот за него са настъпили вреди, изразяващи се в
засягане на личността и достойнството му и понасяне на страдания, поради това,
че е принуден да живее в силно ограничено пространство, мръсотия, както и липса
на тоалетна и течаща вода. Твърди, че се е почувствал изключително зле
психически и физически, тъй като когато е пребивавал в наказателна килия е
трябвало да се храни там където ходи до тоалетна, без дори да има стол за
сядане.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо
евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012 година по делото на Шахънов срещу България), разделянето
на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния
му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността
на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба
на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (Европейската конвенция), която е ратифицирана от България през 1992
година и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната, като има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
Европейската конвенция, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции
663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977година, които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите: Всички помещения, от
които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те
спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се
обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на
тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за
да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на
българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №
15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012
г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение №
538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от
29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата
на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен
приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване
от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
В конкретният казус се установи , че ищецът е пребивавал
в множество килии, но всички те не са отговаряли на изискванията за минимална
площ. Например килия 802 е била с 18 лишени от свобода и 2.12кв.м.,с
препоръчителен капацитет – 8 лишени от свобода, а килия 403 е била отново с 18
лишени от свобода и 2.81 кв.м. ,с препоръчителен капацитет – 11 лишени от
свобода, като от тези квадратни метри не са изключени леглата а само санитарния
възел,т.е. налице е пренаселеност в Затвора Пазарджик. От показанията на разпитания свидетел К. се
установи ,че в тези килии хигиената е на изключително ниско ниво- има хлебарки
и дървеници, прозорците са счупени, през зимата е студено, като през 2013г.
парното е пускано по 1 час. Установи се, че преходните килии се разделят с
одеало. Ответникът по никакъв начин не установи, че на лишените от свобода се
предоставят някакви препарати за почистване.Установи се, че ищецът е пребивавал
в наказателна килия – веднъж за 14 денонощия и веднъж за 7 денонощия. В
наказателната килия от предоставената справка от Затвора Пазарджик и от
показанията на св.Ш. се установи, че липсва тоалетна и течаща вода.За да посети
общата тоалетна трябва да сигнализира с бутон.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на
наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни да осигуряват на
осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип, каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода
се осъществява в спалните помещения.В процесния в спалното помещение липсва
тоалетна и течаща вода .
Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи и настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и
душевно състояние.
В конкретния случай, по делото не са събрани
доказателства, които ясно и точно да установяват какво е било емоционалното и
психично състояние на ищеца по време на престоя му в Затвора Пазарджик през процесния период. От
разпитания свидетел Ш. се установи, че ищецът е подавал оплакване , с искане за
преместване в друга килия поради наличие на дървеници. Други доказателства в тази насока не се събраха.
От друга страна, поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, само по себе си, представлява третиране,
способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на конкретни
доказателства относно изживените отрицателни емоции, пренаселеността – ищецът е
пребивавал в различни килии с много други лишени от свобода – от 6 до 18 лишени
от свода, на изключително малка площ ; мръсотията – имало е хлебарки и
дървеници, при положение , че капацитета
на дадена килия е 10 , а те са били 18 човека, то ползването на една тоалетна е
било изключително дисконфортно ; в наказателната килия не е имало дори течаща
вода, неблагоприятните условия – липсата на част от стъклата на прозорците е
водело до студ през зимата, а наличието на пренаселеност до невъзможност да се
диша през лятото – видно от показанията на св.К., са от такова естество, че
предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените
от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев
срещу България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов срещу
България и др.).
С оглед на гореизложеното следва да се направи извода, че
ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Съдът счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в
резултат на лошите битови условия в
Пазарджишки затвор е доказан по
основание за периода 06.06.2013г. до 14.01.2017г., но е частично основателен от
гледна точка на неговия размер.
За периода от 01.01.2013г. до 06.06.2013г. не се установи
ищецът да е пребивавал в Затвора Пазарджик, поради което същият се явява
неоснователен, поради недоказаност и в тази част ще следва да се отхвърли.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството
и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя на ищеца в пазарджишкия затвор както и
размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите
решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по
делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото
Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков
срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените
решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а
процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 3000 лв., а в останалата част
ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.Съдът взе в предвид , че ищецът през
процесния период е бил в килии , които
са били изключително пренаселени, липсата на тоалетна и течаща вода в
наказателните килии в Затвора Пазарджик, рошите хигиенни условия – наличието на
дървеници и хлебарки. От друга страна взе в предвид, че ищецът е пребивавал в
наказателна килия само два пъти – за 14 денонощия и за 7 денонощия, както и
възможността да работи като общ работник по хигиената.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК,
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
София да заплати на В.К.М. *** с ЕГН
**********,
обезщетение в размер на
3000 (три хиляди ) лева за претърпени неимуществени вреди за периода 06.06.2017г.
до 14.01.2017г., в едно със законната лихва считано от 01.11.2016г. датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.К.М. *** с ЕГН **********,срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.К.М. *** с ЕГН **********,срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София за периода от 01.01.2013г. до 05.06.2013г. вкл.
Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№15190/07.12.2018 Г. ПО АД №8905/2017 Г. НА ВАС.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 217/02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 834/2016 г. на
Административен съд - Пазарджик в частта , с която Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията" е осъдена да заплати на Васил Каменов Маслиев обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия от страна на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.11.2016 г. - 14.01.2017
г.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство в тази част.
ОТМЕНЯ решение №
217/02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 834/2016 г. на Административен съд
- Пазарджик в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" - гр. София да заплати на Васил Каменов Маслиев обезщетение в
размер НАД сумата от 600 лева/шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите
битови и хигиенни условия в Затвора гр. Пазарджик, в периода 06.06.2013 г. -
01.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Васил
Каменов Маслиев срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр.
София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на престоя му в помещения в Затвора гр. Пазарджик, които не отговарят
на предвидените битови и хигиенни условия за периода 06.06.2013 г. - 01.11.2016
г., в частта за разликата над 600 лева/шестстотин лева/ до 3000 лева/три хиляди
лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.