№ 160
гр. К., 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
частно гражданско дело № 20215100500166 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 244 във вр. с чл. 242,
ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Х. ЮС. чрез адв. С.С. от
АК - К. – представител по пълномощие, срещу решение № 260223/21.07.2021
г., постановено по гр.д. № 286/2021 г. по описа на РС - К., с което е допуснато
предварително изпълнение на решението в частите му, с които е присъдена
ежемесечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете и издръжка за минало
време, и имащо характер на определение в тези му части.
Решението в тази му част се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че присъдената ежемесечна издръжка в размер
на 400 лева, която ищеца Т. Х. ЮС. е осъден да заплаща на детето си чрез
неговата майка и законен представител не е съобразена с реалните
потребности на детето, за което не били посочени каквито и да било данни по
делото. Взето било предвид само материалното състояние на бащата.
Присъдената издръжка в този размер била неоснователно завишена и не
отговаряла на реалните потребности на дете на 5-годишна възраст, и което
нямало някакви по-различни и по-специфични потребности от другите деца
на тази възраст. Неправилно и необосновано било и присъждането на
издръжка за минал период предвид това, че ищецът след фактическата си
1
раздяла със своята съпруга в началото на 2020г. не бил спирал да се грижи за
детето си, което било видно от паричните преводи по сметката на съпругата
му за обезпечаване отглеждането на детето им, като последният превод бил
от септеври 2020г., на стойност 19 000 лева. По изложените съображения
жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, с
която е допуснато предварителното изпълнение на присъдената ежемесечна
издръжка и такава за минало време.
От ответника по жалбата Н. С. ЮС. от гр. К. чрез представител по
пълномощие е подаден е отговор на частната жалба, която се оспорва като
недопустима и неоснователна. Сочи се, че е недопустима, тъй като се касаело
за предварително изпълнение на задължения за издръжка и не попадала в
останалите предвидени за обжалване хипотези на чл.242 /освен ал.1/, чл.243 и
по чл.245 от ГПК. Оспорва се и като неоснователна - в частната жалба
липсвали конкретни правни основания за обжалване на посочено определение
по предварително изпълнение на решението в частите, с които е присъдена
издръжка. Изложените основания се отнасяли до съществото на
постановеното съдебно решение и били предмет на въззивното производство
по делото по същество, но не и такива, касаещи изпълнението на императива
на нормата по чл.242, ал.1 от ГПК, за която се предвиждало изключителна
защита. Предвид изложеното се иска да се отхвърли като недопустима
подадената частна жалба или, ако се разгледа по същество – да се остави без
уважение като неоснователна. Иска се присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, предмет на
настоящото производство, взе предвид:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
244 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съобразно чл. 274, ал.
1, т. 2 вр. с чл. 244 ГПК, от лице с правен интерес от обжалването, поради
което следва да се разгледа по същество. В този смисъл доводът за
недопустимост на частната жалба, съдържащ се в писмения отговор на
същата, е неоснователен.
С решение № 260223/21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 286/2021 г.
по описа на РС - К., съдът се е произнесъл по предявените за разглеждане иск
2
за развод по чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачните искове по чл.322, ал.2
от ГПК, вр. чл.59 и чл.143 от СК, както и по чл.53 от СК, а именно: за
грижата и издръжката на роденото от брака дете, в т.ч. за поискана издръжка
за минало време, за предоставяне ползването на семейното жилище и за
възстановяване на добрачното фамилно име на съпругата. Така ищецът е
осъден да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка до
навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга
правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска, както и е осъден да заплати на
детето издръжка за минало време. С решението е допуснато предварително
изпълнение на решението в частите, с които е присъдена издръжка.
Предвид горното частната жалба е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, какъвто е настоящият
случай. Разпоредбата има императивен характер за разлика от ал. 2 на чл. 242
ГПК, при която, в посочените хипотези, предварителното изпълнение се
допуска по преценка на съда. Или императивният характер на нормата по чл.
242, ал. 1 ГПК задължава съда да постанови предварително изпълнение на
решението винаги. Изложените от жалбодателя съображения за
необоснованост на решението относно издръжката са ирелевантни, тъй като в
това производство такава проверка на първоинстанционния съдебен акт не се
извършва. Още повече, задължението на родителя за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, каквото е детето на страните, е безусловно.
Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на решенията, с
които се присъждат вземанията, в т.ч. за издръжка, предвидени в чл.242, ал.1
от ГПК, представлява правна последица, която настъпва по силата на закона.
Съдът няма възможност за преценка дали да допусне или не предварителното
изпълнение, а следва да го стори служебно и без искане от ищеца.
По изложените съображения решението в обжалваната му част, имащо
характер на определение, постановено по реда на чл.242, ал.1 от ГПК, е
правилно, поради което частната жалба, като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
На ответника по частната жалба следва да се присъдят разноските за
3
това производство в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Т. Х. ЮС.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., Бул. "Б." № *** чрез адв. С.С. от
АК - К. – представител по пълномощие, срещу решение № 260223/21.07.2021
г., постановено по гр.д. № 286/2021 г. по описа на РС - К., с което е допуснато
предварително изпълнение на решението в частите му, с които е присъдена
ежемесечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете и е присъдена
издръжка за минало време и имащо характер на определение, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Х. ЮС., ЕГН **********, от с. Ч., общ. К. да заплати на
Н. С. ЮС., ЕГН **********, от гр. К., бул. "б." № ***, к. "О.", офис **
направените в това производство разноски в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4