Р Е Ш Е Н И Е № 260049
гр. Раднево, 18.05.2021г.
Радневския
районен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети април
Председател: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при участието на секретаря Живка Манолова и прокурора …… като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧАНОВА АНД № 289 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд Раднево е постъпила жалба от М.Д.К. ***, ЕГН **********, чрез упълномощеният му защитник – адв.Н.К. против наказателно постановление № 327а- 1073/23.11.2020 г. на Началник РУ Раднево.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното наказателно постановление му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.60, ал.1, т.3а „а” от ЗОБВВПИ. Твърди, че същото е издадено, въз основа на АУАН, бл.№ 433303/09.11.2020 г., в който се сочи, че на 20.10.2020 г., около 16,00 часа, в с.Даскал Атанасово, общ.Раднево ул.”.” жалбоподателя К. е употребил притежаваното от него законно огнестрелно оръжие ловна пушка „ИЖ” кал.12, с № С 03299, като е произвел два броя изстрели по птици в двора си в с.Даскал Атанасово общ.Раднево - в населеното място с цел различна от целта, за която е придобито, с което нарушава чл.60, ал.1, т.3а, „а”, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят оспорва законосъобразността, като моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на адв.Н.К.. Защитата се позовава на основания за отмяна на санкционния акт. Счита, че е издадения акт и наказателното постановление следва съда да приеме за нищожен, тъй като написаното в тях не отговаря на обективната истина. Счита, че с ловната пушка може да се стреля по птици. Счита, че в наказателното постановление не е точно изписан члена, който неговия довереник е нарушил, както и бланкетно в наказателното постановление е написано, че деянието не е маловажен случай. Твърди, че цялата проверка е извършена от териториално некомпетентен полицейски служител.
Защитата пледира за недоказаност на описаното нарушение в акта и наказателното постановление, тъй като в конкретния случай нито актосъставителят, нито свидетеля при съставяне на акта, са преки свидетели – очевидци на деянието. В тази връзка излага доводи, че така както е описано, предполагаемото деяние е следвало да бъде санкционирано по нормите на друг закон - евентуално по Закона за лова и опазване на дивеча.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От показанията на актосъставителя - свидетелят Н.Н. се установява, че същия не е присъствал на място, а въз основа на преписката, която му е била възложена от началника, докладната и сведението към нея съставил на жалбоподателя М.К. акт за установяване на административно нарушение бл.№ 433303/09.11.2020 г., в който се сочи, че на 20.10.2020 г., около 16,00 часа, в с.Даскал Атанасово, общ.Раднево ул.”.” жалбоподателя К. е употребил притежаваното от него законно огнестрелно оръжие ловна пушка „ИЖ” кал.12, с № С 03299, като е произвел два броя изстрели по птици в двора си в с.Даскал Атанасово общ.Раднево - в населеното място с цел различна от целта, за която е придобито, с което нарушава чл.60, ал.1, т.3а, „а”, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3а, „а”. АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, като му е предоставена възможност да изложи възраженията си, относно вписаните в него констатации. В акта нарушителят е вписал общо възражение, че има възражения. В посочения срок не са постъпили възражения от същия. Напротив: В последното по делото заседание е представено сведение, в което нарушението се признава по същество от самия извършител.
Въз основа на така съставения
акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр.
с чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б”а” от ЗОБВВПИ,
наложил на К. административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Съдът намира, че направените от защитата възражения за незаконосъобразност на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, се явяват неоснователни, но наказателното постановление е незаконосъобразно на друго основание, което не е посочено от защитата.
Във връзка с наведено от защитата основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в недоказаност на вмененото деяние, което се явява основателно, съдът констатира нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и следващите от ЗАНН. В акта са вписани двама свидетели: Г.И.Т. и С.И.И.. Г.И.Т. е свидетел само по съставянето на акта, а С.И.И. е посочена като свидетел на установяване на нарушението. При разпита в съдебната зала се установи, че същата дори не е влязла в двора на нарушителя, и не е присъствала фактически при установяване на нарушението. При установяване на нарушението са присъствали освен актосъставителя Н.Н. и М.И.П.. Пред тях двамата всъщност и извършителя си е признал устно и в дадените в последствие сведения, че е произвел два изстрела. Не е ясно защо в акта не е посочен свидетел М.И.П., а С.И., която фактически не е присъствала при установяване на нарушението.
Законът изисква актът да се състави в присъствието на свидетели, които са присъствали на самото нарушение или на неговото установяване. Това е принципът. От показанията на актосъставителя Н. се установява, че актосъставителя е съставил акта, въз основа на възприятията на лицата Д.Х.И., която и е подала сигнала на 112 за стрелба в населено място, както и въз основа на направени самопризнания от жалбоподателя. Наказващият орган е следвало да предприеме действия в определения му от закона срок, с цел установяване по безсъмнен начин извършване на деянието, авторството и вината, чрез ангажиране в производството пред него на допустими по смисъла на ЗАНН и НПК доказателства, включително да установи и разпита свидетелите-очевидци на деянието, след като има данни за такива. Това е така, защото процедурата по ЗАНН е санкционна и в тежест на наказващия орган е да я проведе законосъобразно и да докаже твърденията си, обективирани в санкционния акт с валидни доказателства, което пък следва от презумпцията, че посоченият за нарушител се счита за невинен до доказване на противното по несъмнен и категоричен начин. В този смисъл, дори и съдът да установи и разпита лицата, както и стори в съдебно заседание, присъствали при извършване и установяване на нарушението, и чиито писмени обяснения са били взети предвид от актосъставителя при съставяне на акта, макар и да липсват в изпратената преписка, няма да се санира изначално допуснатия порок в административно-наказателното производство.
Неоснователно се явява направеното възражение от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в липса на конкретизация относно точната хипотеза от общо шестте такива, изброени в посочената разпоредба на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ в наказателното постановление. Разпоредбата е посочена точно и не може да се породи съмнение нито в жалбоподателя, нито в съда относно правната норма, която е посочена за нарушена.
С разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3а от ЗОБВВПИ се забранява употребата на оръжие в хипотезата по б.”а” – на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити, с изключение на случаите по чл.95, ал.1 от същия закон. Целта, с която са произведени изстрелите е всъщност стрелба по птички, които АНО по никакъв начин не е изследвал дали представляват ловна цел. Но изхождайки от простата житейска логика, стрелбата по птички е всъщност ловна цел. Отделен е въпроса, че за да се осъществи лов, следва да има разрешение, да е на определени места и в определени дни и в никакъв случай в населено място. Все обстоятелства, които не са изследвани и посочени от АНО.
В наказателното постановление като виновно нарушена е посочена същата разпоредба на чл.60, ал.1 от ЗОБВВПИ, точка 3а, б „а” . Очевидно е обаче, че дадената правна квалификация на словесно описаното деяние, не съответства на релевираните обстоятелства в акта и в наказателното постановление. По този начин е нарушен и материалния закон. В този смисъл, а не в смисъла посочен от защитата на нарушителя съдът намира, деянието за несъставомерно. Доколкото, описаното в акта и наказателното постановление изпълнително деяние на нарушението се изразява в стрелба с огнестрелно оръжие в населено място, съдът намира, че същото осъществява фактически състав на административно нарушение, който е уреден в Наредба №1 на Общински съвет- Раднево за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината. Конкретният състав на това нарушение е формулиран в разпоредбата на чл.5, ал.1 от наредбата, който предвижда забрана в рамките на населените места за ползването на взривни вещества, стрелба с огнестрелно оръжие, въздушни пушки и други действия, които нарушават спокойствието или създават опасност за живота и здравето на гражданите, при условие, че не представлява престъпление по НК. Нарушаването на забраната се санкционира по реда на чл.31 и следващите от наредбата, като компетентен да издаде наказателното постановление е кмета или упълномощен заместник-кмет на общината, във основа на акт, съставен от длъжностни лица, изчерпателно изброени в наредбата. Неправилното квалифициране на описаното изпълнително деяние в наказателното постановление, като осъществяващ състав предвиден в ЗОБВВПИ, е предопределило и изначалната некомпетентност на органа, издал санкционния акт против жалбоподателя.
От своя страна, констатираната несъставомерност на вмененото нарушение, изключва обсъждането на предпоставките за маловажност на случая, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Посочените по-горе пороци, допуснати в хода на административно-наказателното производство против К., съставляват самостоятелни основания за отмяна на издадения санкционния акт, като незаконосъобразен и неправилен.
На основание чл.63, ал.4 ЗАНН съдът присъжда на жалбоподателя и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 600 лева, поради липса на възражение за прекомерност.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 327а- 1073/23.11.2020 г. на Началник РУ Раднево, с което на М.Д.К. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а „а”от ЗОБВВПИ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на жалбоподателя М.Д.К. ***, ЕГН **********, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 600/ шестстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: