№ 487
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200735 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на * „*“ /*“/ с ЕИК: *, представлявано от
*, с посочен съдебен адрес: гр. *, срещу Наказателно постановление № 56-00-21/01.02.2022
г., издадено от министъра на културата, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 14,
ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3 , вр. с чл. 200д от Закона за културното наследство /ЗКН/ е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, а за нарушение на чл. 193, т. 3, вр .с
чл. 228в ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата, уточнена с молба на л. 128-130, се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като се развиват доводи за незаконосъобразност на санкционния
акт, базиращи се на неправилна интерпретация на фактическата обстановка. Заявява се, че
към датата на установяване на нарушението процесният паметник е бил демонтиран, както и
че *“ няма отношение към финансирането му, поради което и няма как да проследи дали
процедурата по съгласуването му е изпълнена правилно или не. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
* И. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
доразвива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък.
В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя застъпва позиция, че държавното предприятие не притежава качеството на
лице, реализирало инвестиционния проект по поставяне на процесния паметник, поради
което и не следва да понася отговорността по чл. 200д ЗКН или по чл. 193, т. 3 ЗКН. Моли
за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която счита,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да се
потвърди изцяло. Счита, че съгласно Устройствения правилник на *“ – жалбоподателят
отговаря за поставянето на преместваемия обекти, поради което и именно то е следвало да
1
стартира съгласувателна процедура. Счита, че са правно ирелевантни фактите, че
жалбоподателят не е финансирал проекта, както и че към датата на проверката паметникът е
бил премахнат. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски, а под
евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна.
В допълнително представени писмени бележки юрисконсулт * още веднъж излага
доводите си, като акцентира, че имотът е предоставен за ползване на *“, както и че достъпът
за тежка механизация е ограничен с пропускателен режим. На база на това достига до извод,
че няма как друг, освен *“ да е поставил там паметника, или поне да го е направил без
съгласието и знанието на жалбоподателя. Счита, че дори тази теза да се възприеме то това
би довело до черпене на права от собствено недобросъвестно поведение, което е
незаконосъобразно. В заключение моли за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), като видно от известието на л. 32 - НП е
връчено на жалбоподателя на 07.02.2022 г., а жалбата е подадена на 21.02.2022 г. /л. 130/
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
В Министерството на културата на Република България постъпил Сигнал № 56-00-
21/22.02.2021 г., относно изграждане на скулптура на Боян Мага без проведена
съгласувателна процедура с Министерството на културата. С писмо вх. № 56- 00-
21/09.03.2021 г. в министерството постъпило писмо на Областния управител на Област
Бургас с приложено писмо на Сливенския митрополит Йоаникий с отрицателно становище
по повод инициативата за поставянето на скулптура на Боян Мага в Морската гара на
Бургас. На 20.05.2021 г. постъпил сигнал с подобно съдържание с вх. № 56-00-80/20.05.2021
г. със запитване за извършване на проверка и последвали действия на компетентния орган.
На 21.05.2021 г. в министерството постъпил нов сигнал с вх. № 56-00-21/21.05.2021 г. с
искане за предприемане на действия относно поставената скулптура на Боян Мага на
територията на Морска гара - Бургас.
Във връзка с постъпилите сигнали, инспектори на ГД „ИОКН“, сред които и св. И.
извършили проверка, за която бил съставен Констативен протокол № 56-00-21/30.07.2021 г.
В хода на проверката на 02.06.2021 г. длъжностните лица извършили оглед на място в
гр. Бургас, Пристанище Терминал - Изток, поземлен имот с идентификатор 07079.618.1019
(номер по предходен план: 1019, 1021, 1022, 1023 кв. I, парцел VI) по кадастралната карта и
кадастралния регистър /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с площ
70 539 кв. м. Установили, че в северната част на поземлен имот с идентификатор
07079.618.1019, представляваща зона за обществен достъп, бил монтиран паметник.
Паметникът представлявал скулптура, изобразяваща фигура с човешки образ от източната
страна и образ на вълк от западната страна, поставена върху постамент. Постаментът бил с
форма на квадратна колона с височина ок. 2,5 м. Общата височина на скулптурата и
постамента била ок. 4 м. Фигурата от скулптурата била представена до долната част на
торса, ръцете били леко разтворени настрани, а тялото било препасано с верига. От четирите
страни на постамента били изобразени различни символи - слънце, луна, символ, който се
свързва с богомилството (пръстенът на поп Богомил) и частично заличен герб с надпис
„ОВЛБ БЪЛГАРИЯ ЛОЖА • БУРГОС • ОРИЕНТ БУРГАС • пат. № (не се чете)“. На и около
паметника нямало допълнителна информация за името на автора или кого изобразява.
2
При проверката на място бил проведен разговор с управителя на Териториално
поделение „*” г-н * И., който заявил, че в поделението няма налична документация и
информация за поставянето на паметника, съответно такава информация не била
предоставена на инспекторите. Директорът на териториалното поделение предоставил
единствено Акт № 9446/27.05.2019 г. за публична държавна собственост на ПИ с
идентификатор 07079.618.1019, в който на стр. 2 били вписани предоставени права за
управление на * „*“.
На 16.06.2021 г. проверка на място била извършена и в седалището на * „*“ в гр. *. В
личен разговор с инспектори на ГД „ИОКН“, генералният директор на държавното
предприятие г-н * поискал въпросите на контролния орган да бъдат зададени писмено. В
тази връзка, с писмо изх. № 56-00-21/25.06.2021 г. на Министерството на културата от
директора на ДП „*“ е поискана информация относно монтирането на монументално-
декоративния елемент, възложителя за реализирането на този проект и инициирането на
производство по реда на чл. 112с, ал. 1, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата на Република България.
С писмо с вх. № 56-00-21/07.07.2021 г., генералният директор на ДП „*“ уведомил ГД
„ИОКН“ в Министерството на културата, че поставеният монументално-декоративен
елемент е демонтиран по искане на неговия автор, но не предоставил поисканата
информация.
Св. И. констатирал също, че с Акт № 9446/27.05.2019 г. за публична държавна
собственост на поземлен имот (*) с идентификатор 07079.618.1019 и чл. 19, ал. 1, т. 1-2 от
Правилника за устройството, функциите и дейността на * „*“, предмет на дейността на
предприятието е изграждането и поддържането на пристанищната инфраструктура, както и
управлението на собствеността в пристанищата за обществен транспорт. Констатирал, че не
е предоставена информация за наличие на концесионен договор за изпълнение на
дейностите по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството, функциите и дейността на *
„*“.
При тези факти св. И. преценил, че * „*“ чрез своето териториално поделение „*”
управлява инфраструктурата на Зоната за обществен достъп на територията на *, като не е
установено искане за поставяне на преместваем обект - декоративно- монументално
изображение на територията на Морска гара - Бургас като инициатива на автор, гражданско
сдружение или друго физическо или юридическо лице. Преценил, че на територията на
българските пристанища, „монументално-декоративни елементи“ се поставят като
преместваеми обекти, съгласно разпоредбата на чл. 112р, ал. 1, т. 2 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
(ЗМПВВППРБ) и чл. 2, т. 7 от Наредба № 8 от 27 април 2020 г. за преместваемите обекти и
за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията
на пристанищата, а съгласно разпоредбите на чл. 112с, ал. 2, т. 2 от ЗМПВВППРБ и чл. 14,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и
монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата, разрешението за
поставяне на преместваеми обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 2 от ЗМПВВППРБ, каквито са
„монументално-декоративните елементи“ се дава от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, след съгласуване при условията и по реда на
Закона за културното наследство.
Извършената служебна проверка в Министерството на културата установила, че за
поставянето на скулптурата не е подавано заявление и съответно проектът не е съгласуван
по реда на чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3 от Закона за културното наследство от министъра
на културата.
След преценка на установените по-горе факти св. И. преценил, че държавното
предприятие е извършило нарушения по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3, във връзка с чл.
3
200д ЗКН и по чл. 193, т. 3, вр.с чл. 228в от ЗКН, поради което и на 27.08.2021 г. съставил
срещу него АУАН с № 25/27.082021 г., който бил връчен на упълномощено лице. Към
момента на връчването на акта, не били направени възражения.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания на
разпитания свидетел, поради което и им се доверява изцяло. Жалбоподателят като цяло не
оспорва, така описаната фактическа обстановка, но възразява срещу правния извод на АНО,
че поведението му покрива признаците на административни нарушения по посочените
законови разпоредби.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедл*стта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вменените на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща
му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, поради което и липсват
формални основания за отмяна на наказателното постановление.
Съставът на съда обаче намира, че не се доказва осъществен състав на нарушение по
чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3, във връзка с чл. 200д ЗКН. Съгласно последната от
цитираните норми - който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне
на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в
урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване без
съгласуване с министъра на културата, се наказва със съответната санкция. Очевидно е, че за
да бъде санкционирано дадено лице по този ред АНО следва да докаже, че именно то е
„реализирало инвестиционния проект“, без да изпълни законовата съгласувателна
процедура. В конкретния случай в АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства, от
които да може да се направи извод, че жалбоподателят е лицето, което е реализирало
проекта и е поставило (възложило, поръчало и т.н.) процесната скулптура. Изрично в
съдебното заседание актосъставителят И. заяви: „Констатирахме, че ДП „*“, е позволило,
като собственик на този имот, изграждането на постамента. Така и не разбрахме кой е
реализирал този проект“, или казано по друг начин – налага се извод, че държавното
предприятие е санкционирано не за това, че то е реализирало проекта, а за това, че е
допуснало (позволило) такъв проект да бъде реализиран на територията, която то
стопанисва. Законът обаче не предвижда отговорността по чл. 200д ЗКН да се носи за
„допустителство“, а съгласно чл. 10 ЗАНН - при административните нарушения
допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Фактът, че *“ стопанисва имота, който на всичко отгоре е собственост на държавата, не
означава автоматично, че именно това дружество е реализирало инвестиционния проект. До
такъв извод не водят и предположенията на процесуалния представител на АНО, че поради
контролирания достъп – няма как друг освен жалбоподателят да е реализирал проекта. Това
е само едно предположение, на което обаче е недопустимо да се базира реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Щом законодателят не е
предвидил изрично, че лицето, което стопанисва обекта също е сред субектите на
отговорността по чл. 200д ЗКН, дори когато не може да се докаже, кой е реализирал
инвестиционния проект, то и санкционирането на жалбоподателя само на база
4
предположения, е незаконосъобразно. В случая АНО е следвало да проведе разследване,
включително и ако се наложи - да поиска съдействие от компетентните органи /МВР,
Община Бургас и т.н./ и да установи в крайна сметка, кой е реализирал проекта и на него да
наложи съответната санкция – нещо, което не е сторено. При тези факти съдът счита, че е
останало недоказано, че жалбоподателят е реализирал инвестиционния проект, поради което
и неправилно е била ангажирана отговорността му по чл. 200д ЗКН.
По отношение на нарушението по чл. 193, т. 3, вр.с чл. 228в от ЗКН съдът счита, че и
тук отговорността на ДП „*“ е била реализирана незаконосъобразно. Съгласно чл. 193, т. 3
ЗКН – лицата, спрямо които се извършва проверка по чл. 192, ал. 1, са длъжни да
предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства. Неизпълнението
на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 228в ЗКН. За да може обаче лицето да
бъде санкционирано за неизпълнение на задължението си да представи документи и
доказателства, преди всичко то трябва да разполага с такива документи и доказателства и
въпреки това да не ги предостави на контролните органи. Именно това „скриване“ на тези
документи и доказателства е наказуемо по чл. 228в ЗКН. В случая от материалите по делото
се установява, че жалбоподателят въобще не е разполагал с никакви доказателства и
документи, които са били изискани и които да предостави на проверяващите. При това
положение няма как да се приеме, че непредоставяйки документи, които не притежава,
предприятието е извършило вмененото нарушение. Това, че ДП „*“ не е имало изискуемите
документи може да се квалифицира като друго административно нарушение, но не и като
такова по чл. 193, т. 3, вр.с чл. 228в от ЗКН, поради което и в тази му част НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на предприятието-жалбоподател
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 135-136) и фактура (л. 137), в които е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 2400 лв. с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.– т.е. в конкретния случай
минималното възнаграждение за защита по първото нарушение е в размер на 1130 лева.
По отношение на второто нарушение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
минималното възнаграждение е в размер на 300 лева или общо за защита по двете
нарушения минималното възнаграждение е в размер на 1430 лева.
В конкретния случай заплатеният хонорар е в размер на 2400 лева, който съдът
намира за завишен с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и
5
извършените действия /жалбата не е написана от адвоката; проведено е само едно съдебното
заседание с продължителност от около 10 минути, в което е разпитан само един свидетел/,
поради което и възражението за прекомерност следва да се уважи и на жалбоподателя да се
присъдят разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 2000 лева, който съдът намира
за справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършените
действия.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 56-00-21/01.02.2022 г., издадено от
министъра на културата, с което на * „*“ с ЕИК: *, за нарушение по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“
и ал. 3 , вр. с чл. 200д от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция
в размер на 20 000 лева, а за нарушение на чл. 193, т. 3, вр.с чл. 228в ЗКН е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА министерство на културата да заплати на * „*“ с ЕИК: *, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в ОБЩ размер на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6