Р Е Ш Е Н И Е
№ 459/
12. Септември 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На дванадесети септември 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1006/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Е.П.Д., изтърпяващ наказание
л.св. в ЗООТ – Плевен 3, срещу Заповед №
Л-1240/21.08.2019г. на Началника на Затвора - Плевен, с която на осн. чл. 104
ал.1 и чл. 101 т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, като на осн. чл. 107
ал.1 от ЗИНЗС изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3
месеца.
Жалбоподателят, чрез адв. К. от АК – Враца, оспорва
заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и иска
отмяната й. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като е изпълнявал задачи,
възложени от собственичката на фирмата на техни обекти, при което е придружаван
от нея с лек автомобил. Освен това не е налице системно нарушаване на закона и
затова няма основание да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание
съобразно чл. 102 ал.2 пр.второ от ЗИНЗС.
Ответникът – Началникът на Затвора – Плевен е приложил
административната преписка. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е установено по
безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени
обяснения от четирима лишени от свобода, работещи на обекта, както и от
писмените обяснения на Д.. А съдружничката – К. Ц. няма представителни и
управленски функции и няма правомощия да възлага задачи на лишените от свобода,
работещи на обекта, съгласно сключения договор за отдаване на труд.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. чл.
111 от ЗИНЗС.
Заповедта е връчена на 22.08.2019г. Жалбата е подадена
чрез куриер - Еконт на 26.08.2019г. (понеделник) и следователно е депозирана в
законния 3-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Е.Д. изтърпява наказание л.св. в ЗООТ –
Плевен 3 към Затвора Плевен.
Заповедта е издадена от Началника на Затвора – Плевен,
който е материално и териториално компетентния орган съгласно разпоредбата на
чл. 104 ал.1 от ЗИНЗС и има правомощието да налага дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок до 14 денонощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити. Мотивирана е с посочването на фактическите и правни
основания за издаването й.
В хода на извършената проверка не са били установени
всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е изяснена обективната
обстановка. Снети са писмени обяснения от останалите лишени от свобода,
работещи на обекта, включително и от нарушителя. Д. е изслушан и в комисия на
15.08.2019г. преди налагане на наказанието. Но не са снети обяснения от всички
лица, съпричастни със случая и така не е била изяснена всестранно обективната
истина.
В хода на извършена проверка на 14.08.2019г. в 09:20
ч. от гл.инспектор Н. К. и мл. инспектор И. Л. на лишените от свобода, работещи
на външен обект към фирма „Венец.Т.“ ООД – Плевен (Цех за преработване на
плодове и зеленчуци), намиращ се в с. Тодорово е установено, че при пристигане
пред цеха л.св. Е.Д. не е бил на обекта. Според снетите писмени обяснения на
останалите лишени от свобода, работещи на обекта, и изготвена от проверяващите
докладна записка по случая, Е.Д. сутринта е напуснал обекта с „шефката“ К. Ц.,
която е съдружник в дружеството, и заминали нанякъде. При проверка и на трите
обекта на дружеството Д. не бил открит. По-късно около 11:00 ч. се появил пред
цеха в с. Тодорово с автомобил, управляван от К. Ц., като заявили, че до
момента са били на обекта в м. „Сухи дол“. Но при направената по-рано там проверка,
заедно със служителка от фирмата – свидетелката
Г. М., не били открити. К. Ц. не отговорила и на многократните телефонни
позвънявания от проверяващите. Според обясненията на останалите лишени от
свобода, работещи на обекта – Д. системно - всеки ден напускал обекта с
„шефката“.
С представените писмени доказателства от жалбоподателя
не може да се установи по достоверен начин местонахождението на Д.. Потвърждава
се, че управлявания от К. Ц. автомобил Мерцедес е собственост на дружеството. Действително
К. Ц. е съдружник в дружеството „Венец.Т“ ООД, но управител на дружеството,
който има правото да го управлява и представлява, видно от справката от
търговския регистър е друго лице – Г.И. Г., който е сключил и договора за
отдаване на труд с ТП на ДП „Затворно дело“ – Плевен и има правото да възлага
пряко и да ръководи лишените от свобода при изпълнението на възложената им
работа, наети по договора лица съгласно чл. 7 т.3 от договора.
Но може да се приеме, че К. Ц. фактически е имала
ръководни функции в дружеството, доколкото от обясненията на лишените от
свобода е видно, че я наричат „шефката“. Същото се потвърждава и от показанията
на управителя на дружеството – Г. Г. и И. М. – организатор производство, според
които тя е имала контролни функции, макар и без изрично пълномощно или договор,
което следва от правата й като съдружник и Д. е изпълнявал възложени от нея
задачи на друг обект на фирмата в м. Сухи дол и е бил придружаван от нея със
служебния автомобил.
При проверката двамата с Е.Д. не са били намерени на
никой от обектите на фирмата. Но според показанията на св. Г. М., която е
придружавала проверяващите, те не са обходили целия парцел в м. Сухи дол. Видно
от показанията на всички свидетели парцелът е голям, около 50 дка и с различни
насаждения, зеленчукови и овощни, поради което е напълно възможно при това
положение да не бъдат открити. А според обясненията на жалбоподателя в с.з. служебният
автомобил е бил паркиран на черния път и няма как да не бъде забелязан при
обхождането на целия парцел.
Д. е наказан за извършено дисциплинарно нарушение на
чл. 100 ал.2 т.6 от ЗИНЗС, затова че се е отклонил от работния обект.
При изложените факти съдът счита, че не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, че Д. се е отклонил от работния обект.
Поради това счита, че не е доказано, че виновно е
извършил нарушение на чл. 100 ал.2 т.6 от ЗИНЗС, за което в чл. 102 ал.2 ЗИНЗС
е предвидено налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101 т.7 ЗИНЗС –
изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия. В случая се касае за
първата, а не за втората хипотеза на чл. 102 ал.2 ЗИНЗС – системни нарушения.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни
основания, мотивиращи акта.
Но в хода на дисциплинарната проверка са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не са събрани всестранно
доказателства за изясняване на обективната истина по случая. Не е доказано по
безспорен и несъмнен начин нарушението, за което е наказан Д., което налага
отмяната на заповедта като незаконосъобразна.
Съгласно чл.111 ал.5 ЗИНЗС решението на
административния съд не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 111 ал.6 ЗИНЗС съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1240/21.08.2019г. на Началника на Затвора - Плевен, с
която на осн. чл. 104 ал.1 и чл. 101 т.7 от ЗИНЗС на Е.П.Д., изтърпяващ
наказание л.св. в ЗООТ – Плевен 3, е наложено дисциплинарно наказание изолиране
в наказателна килия за срок от 14 денонощия.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи незабавно на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/