Решение по дело №192/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 296
Дата: 4 ноември 2019 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20197270700192
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 04.11.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 192 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от М.Г. ***, депозирана чрез процесуалния ѝ представител адв. Б.Г.от ШАК, срещу Решение № 286/09.05.2019г. по ВАНД № 166/2019г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-001917/12.09.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на М.Г.Г. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр.с  чл. 179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева.

В жалбата си касационната жалбоподателка излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка се релевират доводи, че не е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й нарушение, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността й. Обосновава се и тезата за неправилна правна квалификация на нарушението, както и за маловажност на санкционираната деятелност. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание М.Г., редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от процесуалния ѝ представител адв.Б.Г. от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно и своевременно призована, се представлява от главен юрисконсулт И.С., която пледира за неоснователност на жалбата, отправяйки искане за оставяне в сила на атакуваното с нея решение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

         С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0869-001917/12.09.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на М.Г.Г. на основание чл.179, ал.2 от , във вр.с  чл. 179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.50, ал.1 от , а именно за това, че на 27.06.2018г. около 19.05 часа на път първи клас № I-2 – км 113+996м на кръстовището с път SHU 1180 в посока от гр.Шумен към гр.Русе, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н0300ВР, на кръстовище, на което единият път е сигнализиран като път с предимство, не пропуснала влекач с рег.№ GR-11-ARP и прикачено ремарке с рег.№ GR-27-SEB, движещ се по пътя с предимство, с което причинила ПТП с въпросното МПС. За описаното нарушение на 27.06.2018г. срещу касационната жалбоподателка бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д469304/27.06.2018г., за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителката, която го подписала без възражение. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че деянието на М.Г. съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че оспорващата е нарушила чл.50, ал.1 от , доколкото не е пропуснала движещо се по път с предимство МПС, в резултат на което е предизвикала ПТП. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителката правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.179, ал.2 от , във вр.с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП и същото не представлява маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съдгр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на полицейските служители Г.П.М., Е.С.Б.и И.А.Г., които са посетили местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП и са установили последиците от същото, в т.ч. въз основа на обстоятелствата, споделени от самите участници в ПТП. Обосновано съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, доколкото същите са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дееца обстоятелства, при липса на индиции за евентуална заинтересованост от изхода на делото, както и при липса на каквито и да било доказателства, които да ги опровергават. Обосновано районният съд е отхвърлил като ирелевантна застъпената от оспорващата теза, че товарният автомобил се е движел с висока скорост и това е станало причина на ПТП, доколкото скоростта на движение на другия участник в ПТП не променя факта, че М.Г. е нарушила правилото по чл.50, ал.1 от ЗДвП, което е довело до сблъсък с движещият се по пътя с предимство товарен автомобил. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация. С оглед на това касационната инстанция намира, че не са налице визираните от М.Г. отменителни основания, чрез които се аргументира становище за порочност на постановеното съдебно решение. Изложените от районния съд мотиви се  споделят напълно от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят, като съдът препраща към тях съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. В допълнение следва да се посочи, че касационната жалбоподателка е санкционирана за неспазване на правилата за предимство, което съответства именно на разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, което изключва тезата за неправилност на приложената правна квалификация.

Напълно се споделят и доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното административно наказание глоба, доколкото го е определил във фиксирания от законодателя абсолютен размер, при липса на каквито и да било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай, предвид настъпилото в резултат на нарушението ПТП. С оглед на това размерът на наложеното административно наказание се явява определен при съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/09.05.2019г., постановено по ВАНД № 166/2019г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

      2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.11.2019г.