№ 27
гр. гр. Добрич, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20243200900100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. „Батак“ № 1, представлявано от управителя М.А.К.,
чрез пълномощника адв. М. П. – АК Добрич срещу Р. С. Ф., с ЕГН **********
и адрес гр.Д., ***, в качеството му на земеделски производител с БУЛСТАТ
***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.535 и
сл. ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следното вземане, за което е
издадена Заповед № 1569/ 19.12.2023г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3375/2023г. по описа на
Районен съд – Добрич:
80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ - неизплатена сума по запис на
заповед от 04.05.2023г. със срок на плащане 15.12.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 18.12.2023г. до окончателното му плащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
между „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД и Р. С. Ф., в качеството му на
земеделски производител, бил сключен договор за търговска продажба от
1
04.05.2023г. С договора ищцовото дружество се задължило да достави и
прехвърли на купувача правото на собственост върху стоки- семена,
препарати за разстителна защита и торове за стопанската 2022/2023г.
индивидуализирани по вид, характеристики и количества, а купувачът се
задължил да заплати цена, съгласно условията на договора. Съгласно чл.3/4/
от договора за търговска продажба и цел гарантиране на изпълнение на
задължението на купувача да плати продажната цена на стоките по договора
на продавача, както и последващите лихви, неустойки и разноски, купувачът,
с поръчителство на управителя физическо лице издал в полза на продавача
запис за заповед в размер на 80000 лева.
В изпълнение на договореното „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД продало на
ответника стоки, за които били издадени фактури №№ ***г. и ***г., като
заплащането по цитираните фактури, съгласно посочената в тях дата на падеж
било до 15.12.2023г.
Продажбите били отразени в дневника на продажбите за съответния
период в счетоводството на „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, но дължимата от
ответника сума не била заплатена.
С ответника били проведени две срещи и многократни разговори за
доброволно уреждане на задължението, но не последвало плащане. Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 3375/2023г. по описа на
Районен съд – Добрич и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за сумата в размер на 80000 лева, представляваща задължение за плащане по
запис на заповед от 04.05.2023г.
Ответникът подал възражение срещу паричното задължение в
законоустановения срок, което породило у ищеца правен интерес от
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.
Ищецът прави искания по доказателства, моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който твърди, че представената от ищеца запис на заповед не
съдържа предвидените в чл.535 ТЗ задължителни реквизити и не е годна
ценна книга. Заявява, че не си спомня да е подписвал запис на заповед в полза
на ищцовото дружество и твърди, че подписът положен в него не е негов.
2
Налице били също разминавания между основанието, на което били издадени
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3375/2023г.
по описа на Районен съд – Добрич и твърденията в исковата молба, както и в
сумите посочени в цитираните от ищеца фактури и в записа на заповед.
Действително ищцовото дружество издало фактури с получател ответника, но
те не били осчетоводени от него, защото реално не бил закупил стоки и не
били налични приемо-предавателни протоколи за закупени от него стоки.
Оспорва да са извършвани търговски продажби от ищцовото дружество и да
има задължения към него.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа, че въвеждането на
твърдения относно каузално правоотношене, изпълнението по което е било
обезпечено с издадения запис на заповед не променя предмета на делото, а е
от значение при разпределяне на носената от страните доказателтвена тежест.
Процесният запис на заповед притежавал всички изискуеми реквизити
по чл.535 ТЗ, поради което бил редовен от външна страна и годен да породи
менителнично задължение. Представя приемо-предавателни протоколи към
процесния фактури, като твърди, че стоките са получени лично от ответника в
склада на ищцовото дружество на посочените във фактурите дати.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответникът поддържа възраженията направени с
отговора на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът моли за уважаване на исковата
претенция като доказано по основание и размер. Ответникът не се явява и не
изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
На 04.05.2023г. между страните е сключен договор за търговска
продажба, с който ищцовото дружество се задължило да достави и прехвърли
на ответника Р. С. Ф., в качеството му на земеделски производител с БУЛСТАТ
*** правото на собственост върху стоки-семена, препарати за растителна
защита и торове за стопанската 2022-2023 година, индивидуализирани по вид,
характеристика и качество в подадена от купувача заявка. Продавачът се
задължил да достави на купувача стоките, описани в договора срещу
3
заплащане на уговорената продажна цена в срок до 15.12.2023г. В чл.3, ал.4 от
договора е предвидено с цел гарантиране изпълнението на купувача да
заплати продажната цена на стоките да издаде в полза на продавача запис на
заповед в размер на 80 000 лева /л.8-10/.
Към доказателствата по делото е приобщен в оригинал издадения от
купувача по договора и ответник в настоящето производство запис на заповед
/л.4 по ч.гр.д. № 3375/2023г. по описа на Районен съд – Добрич/.
Във връзка със своевременно направено от ответника оспорване
истинността на представения от ищеца запис на заповед е назначена съдебно-
почеркова експертиза.
В заключението на вещото лице се прави извод, че подписите в графа
„Подпис и печат“ на запис на заповед с издател Р. С. Ф., с дата на издаване
04.05.2023г. за сумата от 80 000 лева са изпълнени от сочения за техен автор Р.
С. Ф.. Според вещото лице, ответникът Р. С. Ф. е автор и на ръкописните
текстове в графа „Подпис и печат“ на изследваната запис на заповед.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно дадено, и неоспорено от страните по делото /л.76-92/.
За изпълнение на задълженията си по договора за търговска продажба,
ищецът е представил с исковата молба заверени за вярност копия от фактура
№ ***г. на стойност 46963.91 лева с включен ДДС, фактура № ***г. на
стойност 27650 лева с включен ДДС и приемо-предавателни протоколи към
посочените фактури, като всеки един от документите е подписан от ответника
Р. С. Ф. /л.12-15/.
Съдът се произнася по правния спор, с който е сезиран съобразно
рамките му очертани с твърденията на страните. Спорният предмет на делото
се определя от твърдените от ищеца факти, отправеното до съда искане и
въведените от ответника възражения. Предметът на иска по чл.422 ГПК е
обусловен от предмета на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение,
като в настоящето производство е предявен иск за установяване дължимостта
на вземане произтичащо от издаден от ответника запис на заповед от
04.05.2023г.
Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане
и едностранна абстрактна и формална правна сделка, от която се поражда
4
задължение за неговия издател да заплати безусловно на падежа определена
парична сума на бенефициента.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа.
В т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е дадено задължително за съда тълкуване на правото по
отношение на носената от страните доказателствена тежест при предявен иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК въз основа на представен запис на
заповед. Съгласно даденото разрешение, ищецът не е длъжен да сочи
основанието на поетото от издателя основание за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение, ако
менителничния ефект е редовен от външна страна. С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане
и в тази хипотеза на доказване в производството по чл.422 ГПК подлежи и
каузалното правоотношение.
Представения от ищеца запис на заповед е редовен от външна страна и
съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ.
С исковата молба са наведени твърдения от ищеца за каузалното
правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед, поради което
и същото е включено в предмета на доказване по делото.
От представените с исковата молба писмени документи – договор за
търговска продажба, фактури и приемо-предавателни протоколи се
установява възникването на твърдяното правоотношение между страните и
изпълнението на задължението на продавача по договора, удостоверено с
подпис от ответника. Ответникът, купувач по договора, не твърди изпълнение
на задължението си за заплащане на цената по договора и не представя
доказателства за погасяване на това задължение на друго основание, поради
което следва да се приеме за доказано възникването на задължението, за
обезпечение на което е издаден записа на заповед, като същото не е погасено.
Оспорването на ответника, че не са извършвани търговски продажби от
ищцовото дружество, не е закупувал стоки от него и респ. не е възникнало
задължение по сключения между страните договор за търговска продажба от
5
04.05.2023г. е изцяло опровергано от представените с исковата молба фактури
и приемо-предавателни протоколи, в които ответникът е удостоверил
получаването на стоките с подписа си и изписване на имената си.
След като в полза на ищеца е издаден редовен от външна страна запис
на заповед от ответника и се установи възникването на задължението на
ответника по твърдяното от ищеца каузално правоотношение, по повод на
което е издаден записа на заповед, то исковата претенция се явява изцяло
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, които да се възложат в тежест на
ответника.
Водим от горното, Добричкия окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
С. Ф., с ЕГН ********** и адрес гр.Д., ***, в качеството му на земеделски
производител с БУЛСТАТ *** ДЪЛЖИ на „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Батак“ № 1 следното
вземане, за което е издадена Заповед № 1569/ 19.12.2023г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
3375/2023г. по описа на Районен съд – Добрич:
80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ - неизплатена сума по запис на
заповед от 04.05.2023г. със срок на плащане 15.12.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 18.12.2023г. до окончателното му плащане.
ОСЪЖДА Р. С. Ф., с ЕГН ********** и адрес гр.Д., ***, в качеството
му на земеделски производител с БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. „Батак“ № 1 сумата от 2900 лв. /две хиляди и
деветстотин лева/, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 3375/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, от която 1600 лева
заплатена държавна такса и 1300 лева адвокатско възнаграждение..
6
ОСЪЖДА Р. С. Ф., с ЕГН ********** и адрес гр.Д., ***, в качеството
му на земеделски производител с БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. „Батак“ № 1 сумата от 3740 лв. /три хиляди седемстотин
и четиридесет лева/, представляваща разноски в исковото производство по
настоящето т.д. № 100/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич, от която
1600 лева държавна такса, 640 лева депозит за вещо лице и 1500 лева
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
7