Решение по дело №376/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Държавно предприятие (ДП) „Управление и стопанисване на язовири”, с ЕИК *********, срещу Решение № 111/15.05.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1229/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НЯСС-132/06.10.2023 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С посоченото наказателно постановление на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на ДП „Управление и стопанисване на язовири” е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” не се представлява в съдебното заседание по делото.

Председателят на ДАМТН не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С възражение от 26.06.2024 г. процесуалният му представител по пълномощие – Е. З. (служител с юридическо образование), изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 26.10.2022 г. от служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” към ДАМТН проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Жиленци долен”, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място], община Кюстендил, собственост на ДП „Управление и стопанисване на язовири”, е констатирано, че основният изпускател (тръбен) не работи поради запушване/затапване на тръбата. Съставен е Констативен протокол (КП) № 01-02-39/26.10.2022 г., с т. 2.4 от който на ДП „Управление и стопанисване на язовири” е дадено предписание в срок до 19.12.2022 г. да приведе основния изпускател в изправно техническо състояние. При последваща проверка, извършена на 07.02.2023 г., резултатите от която са обективирани в КП № 01-02-10/07.02.2023 г., е установено, че не са предприети действия за привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние. За констатираното нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ срещу ДП „Управление и стопанисване на язовири” е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 01-003/24.04.2023 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на ДП „Управление и стопанисване на язовири” не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени от надлежни органи и в предвидените за това срокове. Даденото с т. 2.4 от КП № 01-02-39/26.10.2022 г. предписание за привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние е следвало да бъде изпълнено до 19.12.2022 г. Нарушението е открито при извършване на проверката на 07.02.2023 г. Процесният АУАН е съставен на 24.04.2023 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 (каквото е горепосоченото предписание). Процесното изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на даденото с т. 2.4 от КП № 01-02-39/26.10.2022 г. предписание.

Правилен е и изводът на районния съд за доказаност на административното нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ДП „Управление и стопанисване на язовири” е било адресат на задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, обективирано в т. 2.4 от КП № 01-02-39/26.10.2022 г., както и че предписанието не е било изпълнено. Правилно за извършеното нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ на ДП „Управление и стопанисване на язовири” е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба. Съобразно характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ДП „Управление и стопанисване на язовири” следва да бъде осъдено да заплати на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/15.05.2024 г., постановено по АНД № 1229/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири”, с ЕИК *********, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.