РЕШЕНИЕ
№ 132/ 22.04.2019 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 21.03.2019год. / двадесет
и първи март през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Димитър Ковачев
мл.с. Кристина Костадинова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 110 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1059/ 10.10.2018год., постановено по гр. дело № 1900/2018г., Пернишкия
районен съд е признал за установено по отношение на С.С.Т. ***, че дължи на „Топлофикация-Перник”
АД сумата от 549.10лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 20.12.2014год. до 30.04.2017год. ; лихва за забава на
месечните плащания в размер на 95.12 лв. за периода от 08.01.2015год. до 15.12.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
8756/2017год. на РС-Перник като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен
размер от 621.82 лева за периода от 01.05.2014год. до 19.12.2014год. и до
пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 116.65 лева за периода
от 08.07.2014год. до 08.02.2015год. като погасен по давност.
Със същото решение съдът е осъдил С.Т. да заплати на „Топлофикация Перник”
АД гр.Перник сумата от 370.76 лева разноски, направени в исковото производство и 65.43лева разноски, направени в
заповедното производство.
Недоволна от така постановеното
решение е останала ответницата- С.Т., който го обжалва в срока по чл.259, ал.1
от ГПК в частта, в която е уважен предявения против нея установителен иск. По
изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстационния акт, жалбоподателката моли той да бъде отменен и постановен нов за отхвърляне
на исковата претенция изцяло.
Въззиваемото дружество не е подало писмен отговор. В съдебно заседание неговият процесуалният представител
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и прави искане тя да
не се уважава. При отхвърляне на
жалбата моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде
извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответницата
Т., че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 621.82 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент №
**, находящ се в *** за периода от 01.05.2014год. до 30.04.2017 год включ..; лихва за забава на
месечните плащания в размер на 116.65 лв.за периода от 08.07.2014год. до 15.12.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.12.2017год. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата не е подала писмен отговор в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Районният съд е уважил така предявеният иск /извън
погасените по давност суми/, приемайки че между страните съществува
облигационно правоотношение във връзка с покупко-продажбата на топлинни енергия
за битови нужди, че на
ответницата е начислявана топлинна енергия отдадена само от щтранг лирата в
банята и за сградна инсталация, заплащането на която тя дължи. Относно размера
на дължимите суми, съставляващи стойността на потребената от ответницата
топлоенергия, съдът се е съобразил с данните на ФДР, коригирани от вещото лице
в изготвената от него съдебно-техническа експертиза.
Предвид естеството
на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „Топлофикация Перник„ АД
гр.Перник е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в
претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и
обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответницата от своя
страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите
вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при
разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите
за това материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната
собственост и предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение
между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап. **, в ***. За
наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за
битови нужди, първостепенният съд е изложил пространни мотиви, които въззивната
инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
От събраните пред
районния съд доказателства се установява, че през процесния период апартамента
на ответницата е с демонтирани радиатори, в него не се ползва битово гореща
вода като единствения отоплителен уред е трайно прикрепената към сградната
инсталация щранг- лира, монтирана в банята. По тази причина, видно от
констатациите на вещото лице, за исковия период не е определяна и разпределяна
топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в апартамента на ответницата,
нито са начислявани и разпределяни суми за БГВ. В тази връзка вещото лице е
разяснил как и по какъв начин фирмата за дялово разпределение е отчитала, начислявала
и разпределяла тази топлинна енергия, като е дало заключение за нейното неправилно
и законосъобразно определяне и разпределяне за целия исков период. Касае се за определена
и разпределена топлинна енергия, отдадена от щтранг-лирата в банята и от
сградната инсталация. Според вещото лице, фирмата за дялово разпределение – „Техем
сервиз” ЕООД е определила вярно за
процесния период и то по предвидения изчислителен път отдадената от сградната
инсталация топлоенергия, която е разпределила и правилно спрямо отопляемия обем
на жилището на ответницата. Горният извод за правилно определяне и
разпределение важи и за отдадена от щтранг-лирата в банята на ответника
топлинна енергия.
Независимо от липсата на отоплителни тела в апартамента,
ответникът не е загубил качеството си „потребител” на топлинна енергия. По
силата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Това е така, тъй като сградната инсталация е обща част по смисъла на
ЗС, ЗЕ и Закона за етажната собственост, поради което всички собственици на
общите части се явяват собственици и на сградната инсталация и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързана с тях. Тъй
като съсобствениците получават в имотите си част от топлинната енергия,
отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация,
не може да се приеме че е налице пълна липса на потребление на топлинна
енергия, както твърди ответницата. Това е и законово регламентирано в чл.153,
ал.6 от ЗЕ, цитиран по-горе.
В тази хипотеза закона и подзаконовите нормативни актове
предвиждат определянето на отдадената от щтранг-лирата топлинна енергия да се извършва
по изчислителен път, като се взима предвид топлинна мощност на щранг лирата и
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, а отдадената от
сградната инсталация /СИ/ топлоенергия – да
се определя по изчислителен път и да се разпределя пропорционално на
отопляемия обем по проект, който за имота на ответника е 160 куб.м.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че ответницата дължи
заплащане стойността на потребената от нея топлоенергия, която се формира от
цената на два компонента - цена на топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация и цена на топлоенергия, отдадена от щранг-лирата в банята. За тях,
като част от исковата претенция се установява по категоричен начин, че
топлоенергията отдадена от СИ и щтранг–
лирата в имота на ответницата е вярно определена по изчислителен път и същата е
правилно и законосъобразно разпределена.
Този извод окръжения съд базира на заключенията на
съдебно-икономическата и съдебно-техническа експертизи, изготвени пред районния
съд. Съдът се позавава на техните констатации като компетентно дадени,
доколкото същите не се опровергават от други доказателства по делото. В частност
това важи и по отношение отопляемия обем, който според ответницата е 140 куб.м, а не сочените от
вещото лице 160 куб.м. Заключението на вещото лице не е оспорено и ответницата не е ангажирала доказателства са
оборване на неговите констатации. Експертизите са изготвени въз основа на
всички относими към спора доказателства, съдържащи се в ищцовото дружество и
дружеството, извършващо дяловото разпределение. Съдебно-техническата експертиза
е съобразена с конкретиката по спора, а именно че в случая апартамента на
ответника е с демонтирани радиатори, както и с обстоятелството че в него не се
ползва битово гореща вода. Изрично е
посочено, че през процесния период не са начислявани суми за топлоенергия
отдадена от отоплителни тела в апартамента, не е начислявана БГВ, както и че
поради липса на отоплителни тела в общите части на сградата, топленергия,
отдадената от такива отоплителни тила, не е разпределяна и начислявана.
Предвид съвпадащите мотиви на двете съдебни
инстанции за основателност на исковите претенции, първоинстанционното решение,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото и направеното в тази връзка
искане, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемото дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1059/10.10.2018год., постановено по гр.дело № 1900/2018год.
по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА С.С.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник„ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.”Мошино”, „ТЕЦ
Република” сумата от 100 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: