Определение по дело №1/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на Р. П. – Г. П. против Присъда № 68 / 25.01.2011 год., постановена от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 537 / 2010 год., с която подсъдимият С. К. С. от с. В., О. П. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.10.2009 г. в къща и прилежащ парцел, негова собственост, находяща се в с. В., О. П., без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от ЗКВНП, съгласно който „производството, преработването, съхранението и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения издадена от министъра на здравеопазването при условия и ред определени с наредба на Министерски съвет”, е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с него тегло 4.150 кг със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 3.49 %, което е поставено под контрол съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифициран от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ, бр.30 от 1999 г./ - Приложение І към чл.3, ал.2 в списъка на „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве”, на стойност 16 600 /шестнадесет хиляди и шестстотин лева/ съгласно постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотични вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, във вр. чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение.

На основание чл.301, ал.11 НПК, във връзка с чл.354а, ал.6 НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства, предмет на престъплението – високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 4.150 кг. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3.49%, на стойност 16 600/шестнадесет хиляди и шестстотин лева/, като постановява същите на основание чл.91 и чл.92 от ЗКНВП да бъдат унищожени. На основание чл.301, ал.1, т.12 НПК във вр. с чл.190 НПК съдът е постановил направените по делото разноски в размер на 76.00 /седемдесет и шест/ лева да остават за сметка на държавата.

Според изложението в протеста, поддържан в съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на О. П. – Б. присъдата на първоинстанциония съд е необоснована и незаконосъобразна. Застъпва се тезата, че обвинението срещу подс. С. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по същото обвинение.

Подсъдимият и неговият защитник изразяват становище за неоснователност на въззивния протест и молят атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанциония съд е направен обоснован извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че подс. С. С. е извършил престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, поради което същият правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение от Р. П. – Г. П..

Фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият С. С. е на 70 години, пенсионер, женен, с основно образование, осъждан. Същият живее в Пеовската махала в с. В., О. П.. Притежава паянтова къща и парцел в същото село, в която живее със съпругата си – св. Стоилова, която е пенсионер по болест. От показанията на св. А. – полицай в РУП – П. и св. Я. – кмет на с. В. става ясно, че селото е разделено на махали и е обитавано от 24 човека. Подс. С. и съпругата му живеят в къща в гората, като в диаметър от около 2-3 км няма друга къща.

Видно от показанията на свидетелите А. и М. /служители в РУП – П./, на 23.10.2009 г. в РУ на М. Г. П. получил сигнал, че в дома на подсъдимия С. се съхраняват наркотични вещества. Сформирана била оперативно-следствена група и е извършено претърсване на къщата и прилежащия терен. При това претърсване, от външната страна на къщата, на северната стена, под брезентово платнище, оставени върху стара дървена рамка били открити зелено-кафяви тревисти растения /клони, листна маса и плодни съцветия/, които при тестване с полеви наркотест реагирали положително на наркотичното вещество канабис /марихуана/. Иззетото вещество било измерено на място с ръчно кантарче за широка употреба, при което се установило, че е с бруто тегло 7 кг. Иззето било със съответния протокол, в който обвиняемия саморъчно написал, че канабиса открит в парцела му не го е садил, но го е прибрал, за да го дава на животните през зимата.

За нуждите на физико-химичното изследване за доказване състава и естеството на иззетото вещество било извършено отделяне на листната маса и съцветията от стъблата на иззетите стръкове канабис. При извършения по време на образуваното досъдебно производство оглед на веществени доказателства по надлежния ред и измерването с прецизна везна е установено, че нетното тегло на иззетото наркотично вещество възлиза на 4.150 кг /четири килограма и сто и петдесет грама/. От това количество е била взета представителна проба и назначена физико-химична експертиза. От заключението на вещото лице по изготвената физико-химична експертиза се установява, че растителния материал открит и иззет от дома на подсъдимия С. по морфологични белези и химичен състав представлява индийски коноп /марихуана/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3.49%. В заключението на вещото лице се сочи, че конопът /марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифициран от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в Приложение І към чл.3, ал.2 същото е включено към списъка на „Растения и вещества с висока степан на риск за общественото здраве”, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на инкриминираното наркотично вещество коноп /марихуана/ с нето тегло 4.150 кг. възлиза на 16 600 лева.

Видно от обясненията на подс. С. С., дадени пред съдия на досъдебното производство /л.46-48, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК/, същият е заявил, че е събирал растенията канабис с цел да храни животните си. Същевременно във фазата на съдебното следствие подсъдимият поддържа, че всъщност канабиса е събиран от неговата съпруга – св. Л. С. Като причина да поеме отговорността за извършеното криминално деяние подсъдимият изтъква влошеното здравословно състояние на съпругата си и тъй като “искал да я защити”.

Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд обясненията на подсъдимия се явяват средство за защита, така и основен източник на сведения за подлежащите на доказване факти. Ето защо същите следва да бъдат проверени чрез други доказателствени средства. В случая обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната фаза на процеса се подкрепят изцяло от показанията на съпругата му – св. С., която потвърждава, че именно тя е събирала растенията канабис. А факта, че С.е събирала растения, с които да храни и лекува животните си се потвърждава по несъмнен начин от показанията на св. М.П. Ето защо съдът счита, че липсват основания показанията на св. С. да бъдат считани за недостоверни, тъй като същата е заинтересована и пристрастна. Извършеният в тази връзка обстоен анализ на доказателствения материал от първата инстанция, изложените доводи и съображения, си споделят изцяло и настоящият състав на въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

При така установените фактически обстоятелства, районния съд правилно на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия С. С. за невинен по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, и същият е оправдан по това обвинение. Действително по делото е установено по несъмнен и безспорен начин, че на 23.10.2009 г. от външната страна на жилището на съпрузите С. в с. В., О. П., са открити, поставени на рамка и покрити с брезентово платнище, растения канабис. Жилището е обитавано единствено от подс. С. С. и неговата съпруга – св. Л.С.Същото представлява изолирана къща в гората, като в диаметър от около 2-3 км няма други жилища. При тези данни следва да бъде прието за установено по несъмнен начин, че откритите от полицейските служители наркотични растения са съхранявани там от обитателите на къщата.

Същевременно по делото не се събраха категорични доказателства, от които да се направи извод, че деянието е извършено именно от подс. С.. Обвинението срещу подсъдимия се основава на извънсъдебно признание и обясненията му дадени на досъдебното производство, които последният не поддържа в съдебната фаза на процеса. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на обвиняемия. Трябва да са налице и други факти, които го подкрепят. Когато е налице самопризнание направено по време съдебното следствие или на досъдебното производство, което по реда на чл.279 от НПК да може да се приобщи към доказателствения материал, в съгласие с изискванията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и точното спазване на закона, същото следва да бъде внимателно проверено и само ако се подкрепя от останалите обективни и достоверни доказателства по делото, може да се приеме за достоверно.

В случая съдът счита, че самопризнанието на подс. С. от досъдебната фаза на процеса, досежно авторството на деянието не се подкрепя от други доказателства по делото. От приложените по делото документи, касаещи образуването на досъдебното производство и извършеното претърсване, така и от показанията на полицейските служители – св. А. и св. М. се установява, че същите са пристъпили към извършването на оперативно-следствени действия след получен оперативен сигнал за съхранение на наркотични вещества в две къщи в с. В., една от които е на сем. С. При това, следва да се отбележи, че очевидно сигналът не е визирал конкретни лица, които съхраняват наркотични вещества, а места, на които се съхраняват такива. В случая жилището, където са открити стръковете канабис се обитава както от подс. С. С., така и от неговата съпруга – св. Л. С. По отношение на последната, от показанията на св. М. П. става ясно, че същата е събирала “на купчини” от визираното растение и същите са разговаряли за това, като С. е обяснила, че с него храни и лекува домашните им животни. Наред с това св. П.сочи, че с животните се занимава именно Л. С.. Този факт кореспондира и с обстоятелството, че по време на извършеното претърсване св. С. не е присъствала при извършване на оперативно-следственото действие, тъй като е била ангажирана с издирване на избягало домашно животно. Ето защо съдът приема, че липсват причини да се поставя под съмнение достоверността на показанията на П., а в тази връзка и на св. С., а именно че откритите наркотични растения са съхранявани от свидетелката. В тази връзка и тъй като извън самопризнанието на досъдебното производство на подс. С., от които последният се отрича, по делото не се събраха каквито и да е други доказателства, че той е автор на инкриминираното деяние, съдът намира, че обвинението срещу същия не е доказано, поради което и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.304 от НПК.

С оглед на горното настоящият състав на виззивния съд счита, че ПРИСЪДА № 68 / 25.01.2011 год., постановена от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 537 по описа за 2010 год. е правилна и законосъобразна, породи което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 68 / 25.01.2011 год., постановена от Районен съд – Г. П. по н.о.х. дело № 537 по описа за 2010 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове : 1.

2.