№ 642
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело №
20221110159335 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
сключен с „..“ ЕАД Договор за финансов лизинг № ../23.10.2019 г., по силата на който
дружеството, в качеството му на лизингодател, се задължило да придобие и да му
предостави за ползване лек автомобил „..“. В изпълнение на договорните си задължения
ответникът придобил собствеността върху процесното МПС, като предоставил на ищеца
ползването му с приемо – предавателен протокол от 11.11.2019 г. Осигурената от доставчика
на процесния автомобил стандартна гаранция за безаварийна експлоатация била за срок от
пет години и 100 000 км. пробег, като в настоящия случай гаранционния пробег бил
удължен до 150 000 км., за което обстоятелството ищецът – лизингополучател заплатил
съответната цена. Твърди, че съгласно чл. 12.2. от Общите условия към договора за
финансов лизинг, в рамките на срока на договора в тежест на лизингополучателя били
възложени всички разходи, свързани с поправката и поддържането на предоставеното
имущество, с изключение на тези, за които се носила отговорност от производителя,
дистрибутора или доставчика на имуществото, предмет на договора. Ищецът изпълнявал
1
надлежно задълженията, произтичащи от договора, като за целта обслужвал редовно
процесния автомобил в оторизиран сервиз на ответното дружество. Твърди, че при
осъществено периодично обслужване на автомобила е заплатил стойността на материали и
труд за смяна на части, за които ответното дружество носи гаранционна отговорност. В
издадената от ответника фактура № ../01.02.2022 г., в тежест на ищеца неправомерно били
начислени разходи на обща стойност 287,96 лв. Счита, че по отношение на подменените
части и осъществените ремонтно – възстановителни дейности не са налице предпоставките
за изключване на гаранционната отговорност на производителя на автомобила, по аргумент
на т. 3.8. от Гаранционните условия за фабрично нови автомобили „..“. В тази връзка, счита
че е заплатил неоснователно подмяната на попадащите в обхвата на гаранционната
отговорност на производителя части, съответно цената за извършения ремонт. Моли съда да
осъди ответника да му заплати извършените разходи за подмяна на един брой
вентилационна дясна решетка, един брой вентилационна централна решетка, както и цената
на труда за смяна на обдухвател – външен Д-М и обдухвател – среден Д-М, на обща
стойност 287,96 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.11.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането. Претендира сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема
становище относно неоснователността на предявения иск. Сочи, че по отношение на
процесния договор за лизинг, сключен с ищеца, приложение намират гаранционните
условия на „..“. Съгласно чл. 9.6. от Общите условия към договора за лизинг, на
лизингополучателя били прехвърлени правата на лизингодателя по гаранционната
отговорност на производителя. Ответното дружество било официален дилър и сервизен
партньор на „..“, като в тази връзка ищецът му възложил обслужването и ремонта на
въздуховода на процесния автомобил. След извършен оглед от техническите специалисти на
дружеството било установено, че въздуховода бил повреден механично и имало липсващи
елементи, като увреждането не било последица от дефект на материалите на производителя.
Посочените обстоятелства изключили възможността претенцията на ищеца да бъде
определена като гаранционна. Твърди, че ищецът бил уведомен, че дейностите по
възстановяване на установените повреди са извън обхвата на гаранционната отговорност на
производителя, като е дал съгласието си за извършването на ремонт на въздуховода за
негова сметка. Ищецът потвърдил осъществените ремонтни дейности по автомобил и
заплатил цената им, като не е обективирал възражения във връзка с отказаната
рекламационна претенция. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Предстaвен по делото е договор за финансов лизинг №../23.10.2019 г., по силата на
2
който „..“ ЕАД в качеството му на лизингодател, се задължило да придобие и да предостави
на ищеца за ползване лек автомобил „..“.
Представени по делото са Общи условия към договора за лизинг.
Представено е споразумение от 23.10.2019 г. към договор за покупко-продажба на
МПС .._.. от 23.10.2019 г., сключен между ответника и „..“ ООД и договор за договор за
финансов лизинг №../23.10.2019 г.,
Представен е приемо-предавателен протокол от 11.11.2019 г . и документ за
удостоверяване.
Представени са 2 бр. фактури №../08.11.2019 г. и №../01.02.2022 г., издадени от
ответника, както и фискален бон от 01.02.2022 г. за заплатена сума в размер на 2044.54 лв.
Представени от ответника са: поръчка от 23.11.2021 г., извадка от наръчник за
сервизна техника, гаранционни условия за автомобили .., поръчка от 01.12.2022 г. и
кореспонденция по DISS с инженерен отдел.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Основателността на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършена от ищеца престация на
парична сума която да е получена от ответната страна.
Страните не спорят, а и видно от представените доказателства е, че ищецът е
заплатил на ответното дружество процесната сума.
При наличие на горното ответната страна следва да докаже наличието на правно
основание за получаване и задържане на на престираната й сума.
Действително съгласно т. 9.6 ОУ към договора за финансов лизинг на ищеца в
качеството му на лизингополучател са прехвърлени правата на лизингодателя по
гаранционната отговорност на производителя. Действително ищецът възложил на ответното
дружество, в качеството му на официален дилър и сервизен партньор на „..“, обслужването
и ремонта на въздуховода на процесния автомобил. В този смисъл ответникът твърди, че
въздуховодът бил повреден механично, което увреждане не било последица от дефект на
материали на производителя., което изключвало възможността претенцията да бъде
определена като гаранционна по смисъла на т. 3.8 Гаранционните условия.
Съдът обаче не намира за доказано възражението на ответника. Извод в този смисъл
не може да се направи от нито едно от ангажираните писмени доказателства.
Съдът намира възражението за недоказано, ответникът не установи основание за
задържане на процесната сума, поради което исковата претенция се явява основателна.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноските, които е направил, а
именно 650 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, .. да
заплати на К. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: .. на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от
287.96 лв., платена без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „..“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, .., да
заплати на К. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: .. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 650 лв. разноски в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4