Р Е Ш Е Н И Е №118
гр. Русе, 30.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, II - ри граждански състав в публично заседание на 16-ти
януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря Т. П., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 436 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество"Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД-гр.София, представлявано
от Ж.С.К.и Б.Г.И., твърди, че на 04.12.2015г. сключило с „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД-гр.Русе
Договор за застрахователно агентство №61, по силата на който ищецът възложил, а
ответникът приел, при условията на възмездно и трайно изпълнение, в рамките на
договорения срок, да посредничи за сключването на застрахователни договори
между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и потребителите на застрахователни
услуги, като: свързва страните; подготвя сключването на застрахователните договори;
сключва от името и за сметка на застрахователя застрахователни договори с
потребителите до лимитите, договорени в Приложение №1 към договора. Съобразно
чл.2, т.9 от Договора, агентът следвало да събира премиите по сключените от
него застрахователни договори и да осигурява превеждането им в полза на
застрахователя в деня на сключването на застрахователния договор. Ответникът се
задължил да отчита изпълнението на задълженията си по договора, както и
сключените застрахователни договори и събраните премии по реда, визиран в
чл.16, т.1 от контракта. При неизпълнение в срок на задълженията от страна на
агента, страните уговорили неустойка в размер на 0.5% върху дължимата сума за
всеки просрочен ден (чл.16, т.2 от Договора). Ищецът твърди, че ответникът не
превел дължимите премии на застрахователя в уговорените срокове и въпреки
многократно проведените разговори не погасил задължението си. След
констатираното неизпълнение, застрахователят издал фактура №5097/12.11.2018г.,
в която обективирал размера на дължимите се суми.
Застрахователното дружество депозирало заявление, въз основа на което в РРС
било образувано ч.гр.д. №8007/2018г. и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД за посочените в
заявлението суми.
Предвид обезсилване на ЗИ с влязло в сила определение от 12.02.2019г. по ч.гр.д.
№8007/2018г. на осн.чл.214, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на предявения
по настоящето дело иск от установителен към осъдителен, която молба е уважена с
протоколно определение, постановено в о.с.з. на 14.05.2019г.
Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да му заплати следните суми: 22 333.95
лв. – задължение по фактура №5097/12.11.2018г., 94.00 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 12.11.2018г.-28.11.2018г. и 1712.05 лв.- неустойка,
начислена на основание чл.16, т.2 от Договора за периода 12.11.2018г.-
28.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на ИМ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД вр. чл.164, ал.3 КЗ/отм./, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В срока от чл.131 ГПК ответникът „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове и моли да
се отхвърлят. Претендира разноски. Твърди, че в отношенията между страните не
съществува практика, ищецът да издава фактури за задължения по събрани
застрахователни премии, с оглед което оспорва приложената към исковата молба
фактура, като основание за дължими суми на ищеца.Заявява и че процесната
фактура не му е била връчена своевременно и е получена едва с исковата молба.
Счита, че от документа не става ясно за какви застрахователни премии се отнася.
Пояснява, че през м.10 и м.11 2018г. акаунтите на дружеството, през които
осъществявало дейността си като агент, работещ за ищцовото дружество били
спрени, с оглед което ответникът не е работил със застрахователя.
От
фактическа страна:
На 04.12.2015г. между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и „Дева 50
Консултинг Русе“ ЕООД е сключен договор за застрахователно агентство №61, по
силата на който ищецът възложил, а ответникът приел, при условията на възмездно
и трайно изпълнение, в рамките на договорения срок, да посредничи за
сключването на застрахователни договори между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
и потребителите на застрахователни услуги, като: свързва страните; подготвя
сключването на застрахователните договори; сключва от името и за сметка на
застрахователя застрахователни договори с потребителите до лимитите, договорени
в Приложение №1 към договора.
По делото са представени фактура №5097/12.11.2018г. на стойност 22 333.95
лв., издадена за „дължими премии по застрахователни полици“ и списък на
застрахователни полици, в който са посочени датите на плащане, платените суми и
падежа на всяко задължение.Ищецът е представил и заверени копия от
застрахователните полици, за които е издадена процесната фактура.
В подкрепа на твърденията, изложени в отговора на исковата молба,
ответникът прилага извлечение от сметка за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза. След извършена проверка на
приетите по делото писмени доказателства и справка в счетоводството на ищцовото
дружество, вещото лице е констатирало, че процесната фактура е осчетоводено в
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, но не и в счетоводството на „Дева 50
Консултинг Русе“ ЕООД. Ответникът не е извършил плащания по фактура №5087/12.11.2018г.
За изясняване спора, предмет на делото е приета и втора съдебно –
икономическа експертиза,/след представяне на заверени копия от
застрахователните полици/, също неоспорена от страните. Вещото лице е посочило, че дължимите се суми по
незаплатените застахователни премии за периода 22.03.2018г.-27.10.2018г., за
които е издадена процесната фактура възлизат на сумата от 21662.06 лв.
От правна страна:
Претенцията на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се основава на договор за
застрахователно агентство, сключен на 04.12.2015г. по силата на който ищецът
възложил, а ответникът приел, да посредничи за сключването на застрахователни
договори между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и потребителите на
застрахователни услуги при възнаграждение, определено в процент от събраните
застрахователни премии. Агентът се задължил да събира премиите по сключените от
него застрахователни договори и да осигури превеждането им в полза на
застрахователя в деня на сключване на застрахователния договор, като води
отделна отчетност за събираните премии по отделните видове застраховки. В
чл.16, т.2 от договора е предвидена неустойка при несвоевременно внасяне на
застрахователните премии в размер на 0.5% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден.
След извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество и съпоставяне
на извършените от ответника плащания, вещото лице по втората експертиза е констатирало, че задължението, обективирано
във фактура №5097/12.11.2018г. съставляващо сбор от неотчетени застрахователни
премии по изчерпателно изброени полици не е погасено изцяло. Вещото лице е
установило, че е заплатена част от сумата – 671.89 лв. Вземането се дължи не поради издаване на
фактурата, а поради неизпълнение на договорното задължение. Безспорно е установено по делото от приетото
заключение, че ответника не е отчел съгласно чл.16, т.2 от договора, събрани
застрахователни премии в общ размер 21662.06 лв.
Изложеното води до извод, че претенцията относно главницата като доказана,
следва да бъде уважена в размер на 21662.06 лв., а в останалата част, до
предявените 22 333.95 лв. – отхвърлена.
По отношение акцесорните претенции:
Кумулативното налагане на санкция едновременно под формата на неустойка за
забава и законна лихва за неизпълнение на едно и също парично задължение, за
един и същ период е недопустимо, с оглед спазване принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване /кредиторът би получил две обезщетения за едни и
същи вреди/. Тази теза кореспондира и с разпоредбата на чл.309а, ал.1 ТЗ,
съгласно която кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва
за забава, но само ако не е уговорено друго.
В случая, предвид неточното изпълнение, съгласно чл.16, т.2 от договора,
ответникът дължи неустойка върху сумата 21662.06 лв. в размер на 0.5% за всеки
просрочен ден. След извършване на математически изчисления на осн.чл.162 ГПК и
съобразявайки, че неустойка се дължи от 13.11.2018г., съдът приема, че искът по
чл.92 ЗЗД е основателен до размера на сумата от 1624.65 лв., а над него до
пълния предявен размер от 1712.05 лв.-подлежащ на отхвърляне.
Предвид изложените по-горе аргументи, претенцията за заплащане мораторна
лихва за периода 12.11.2018г.- 28.11.2018г. в размер на 94.00 лв., като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
В
исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 2411.84 лв. -заплатени
държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение от 300.00
лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, а тези на
ответника на 1400.00 лв.- заплатено адв.възнаграждение. Съобразно уважената/отхвърлена
част от иска и по компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2277.10 лв.-разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Раковски“№4, представлявано от
Е. С. Й. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Ж.С.К.и Б.Г.И.
сумите: 21662.06 лв. – задължение по
фактура №5097/12.11.2018г. и 1624.65 лв.
– неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договор за
застрахователно агентство №61/04.12.2015г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2277.10 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* срещу „Дева 50 Консултинг
Русе“ ЕООД, ЕИК ********* искове в частта над 21662.06 лв. до 22 333.95 лв.
- главница по фактура №5097/12.11.2018г., за сумата 94.00 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г. и за сумата над 1624.65
лв. до 1712.05 лв.- неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: