и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Решение № 24 от 11.06.2004г. по гр.д.N 755/2003г., Кърджалийският районен съд е осъдил Георги Госков Костадинов и Кера Илиева Костадинова и двамата от гр.Кърджали, да заплатят на Теньо Петров Тенев от гр.Кърджали сумата в размер на 7 500лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, вложени материали, труд, допълнителни разходи по извършените СМР, механизация и доставно-складови разходи по СМР, по сключен между страните договор за изработка, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата претенция – 31.07.2003г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 643,25лв. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Теньо Петров Тенев от гр.Кърджали против Георги Госков Костадинов и Кера Илиева Костадинова иск по чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 1 500лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7 500лв., за времето от 27.03.2001г. до 31.07.2003г. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Георги Госков Костадинов и Кера Илиева Костадинова, които го атакуват чрез пълномощника си като незаконосъобразно и постановено при неправилно и превратно тълкуване на събраните доказателства. Във въззивната жалба се излагат съображения. Молят атакуваното решение да бъде отменено, а предявеният от Теньо Тенев иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД да бъде отхвърлен. Претендират деловодни разноски. В съдебно заседание се представляват от адвокат-пълномощник. Поддържат жалбата си. Сочат гласни доказателства. Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Окръжния съд, като съобрази наведените с жалбата оплаквания и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е частично основателна. Пред Райнонен съд-Кърджали е предявен иск от Теньо Петров Тенев от гр.Кърджали против Георги Госков Костадинов и Кера Илиева Костадинова, с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД общо за сумата 9 000 лв., от които главница 8 490,80лв. и мораторна лихва – 509,20лв., представляваща неизплатени от ответниците по иска и извършени от ищеца СМР по устен договор за извършване на СМР в жилище – апартамент №17, находящ се в гр.Кърджали, бул.”България “ №81, вх.Б, ет.3, собственост на Илиян Георгиев Костадинов. Твърди се в исковата молба, че ищецът е извършил описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а ответниците по иска не заплатили изработеното от него. На осн.чл.116 от ГПК е допуснато изменение на иска, като същия се счита предявен за главница – в размер на 7 500лв. и мораторна лихва – в размер на 1 500лв. С оглед становищата на страните и на осн.чл.109, ал.4 от ГПК районният съд е приел за установено без допълнително доказване на фактическите твърдения, изложени в исковата молба, досежно уговорените между страните СМР и тяхното фактическо изпълнение. Няма спор между страните по делото, че е съществувало валидно облигационно отношение, основано на сключен между тях през м.февруари 2001г. устен договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, по силата на който ищецът се е задължил да извърши поръчаните му от ответниците по иска СМР в жилище, собственост на техния син – Илиян Георгиев Костадинов, находящо се в гр.Кърджали, подробно описано в нот.акт №55, т.1, нот.дело № 106/1988г. на РС-Кърджали, а като насрещна престация те са се задължили да заплатят стойността на тези работи след извършването им. Не се спори също,че през периода 12.02.2001г. до 27.03.2001г. ищецът е извършил посочените в исковата молба строително ремонтни работи, като страните са съгласували помежду си вида и стойността им. Страните не спорят също и относно обстоятелството, че ищецът лично и чрез наети от него хора е извършил ремонтните дейности. Спорни са въпросите какъв е бил точния размер на уговорената между страните обща стойност на СМР, както и заплащали ли са ответниците по иска в процеса на работа някакви суми на ищеца. За да уважи исковата претенция по чл.79 във вр. с чл.266 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел,че ответниците по иска не представят никакви доказателства досежно твърдяните от тях обстоятелства, че са платили на ищеца 5 650лв. Пред първоинстанционния съд е разпитан св.Метин Мехмед от показанията на който се установява, че бил строителен работник и ищецът често го наемал по различни строителни обекти. В показанията си свидетелят твърди също, че преди около 3 години заедно с други 10-12 работници извършили строително монтажни работи в жилището, където живеели ответниците по иска, като за извършената работа им плащал ищеца Тенев; сочи още, че според него Тенев купувал материалите; често ходел с личния си автомобил по складовете и носел материали за ремонта. От приетата по делото стокова разписка за получени стоково-материални ценности, издадена на името на Илиян Костадинов от гр.Кърджали не се установява кога са закупени описаните в нея стоки и относимостта им към настоящия процес. По отношение на стокова разписка, издадена на името на Кера Илиева Костадинова, тази инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че тя удостоверява само факта на предаване на определени вещи, но не и факта на разпореждане с тях-т.е. за какво са били предназначени и използвани. От заключенията на назначените по делото експертизи, които съдът изцяло възприема, се установява, че извършените строително-монтажни работи в процесното жилище възлизат на 7 500лв., която цена се образува след направен отбив за отстраняване на некачествено извършена работа, работи по разчистване, подготовка, разграждане и др. За да изготвят заключението си, вещите лица са ползували данни от архитектурното заснемане на апартамента; ценообразуването е извършено на база данни от “Справочник за цените в строителството за 2001г.”. Установява се също, че общата стойност на вложения труд е в размер на 3 519лв.; на вложените материали е 3 189,92лв.; механизация – 162,21лв.; печалба – 706 лв., или общо стойността на извършените СМР според допълнителното заключение възлиза на сумата в размер 7 777,13лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва върху сумата от 7 500лв. за периода 27.03.2001г. – 31.07.2003г. възлиза в размер на 2 467,74лв. Пред настоящата инстанция са представени нови гласни доказателства. От показанията на св.Владислав Ганев се установява, че бил приятел на сина на въззивниците. Присъствал на разговор, проведен между страните по делото, по време на който Тенев поискал от жалбодателите пари за ремонта. Въззивницата Кера Костадинова извадила от шкаф пачки, и от разговора между нея и сина й разбрал, че става въпрос за 1 000лв. и че парите били за закупуване на допълнителни материали за ремонта. Разпитана е и св.Митра Недева, от чиито показания се установява, че нямала лични впечатления от разговори между страните по делото, но от разкази на жалб.Костадинова знаела, че уговорката за ремонта на апартамента била за 5 500 до 6 500лв. От Теньо и Кера разбрала, че ремонта надхвърлил уговорената сума с 2 800лв. Теньо търсел само тези 2 800лв., а не повече. При така събрания доказателствен материал съдът намира, че исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД. По силата на чл.258 от ЗЗД, с договор за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната се задължава да заплати възнаграждение за това. Това е един реален, консесуален, възмезден, неформален договор. Безспорно се установява, че през м.февруари 2001г. страните по делото са сключили договор за изработка, като ищецът се е задължил да извърши договорените СМР – поръчани му от ответниците по иска, а последните в качеството на поръчители са се задължили да приемат изработеното и да го заплатят. Установява се безспорно, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; извършил е поръчаните му от ответниците СМР, като страните са съгласували вида и стойността на отделните строителни операции. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд по отношение на обстоятелството, че ответниците несъмнено са приели извършените СМР, признали са, че изработеното съответства на поръчаното. Това е така, тъй като приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното е придружено от изрично или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита извършената работа за съобразена с договора. По делото се установява по безспорен начин, че ремонтът е приключил на 27.03.2001г., т.е. преди повече от 3 години и не са представени доказателства за наличието на спор между страните по отношение на качеството на изпълнените СМР, за наличието на възражения по ремонта или за предприемане на действия по реда на чл.265 от ЗЗД. Поради което и съдът приема, че ответниците по иска не само фактически са получили изработеното, но и мълчаливо са го приели. В тази връзка, съдът споделя също, че представения по гр.д. № 521/2001г. на КРС /приобщено по делото/ протокол за оглед на повреди в жилища е съставен в отсъствие на изпълнителя, а също и че, направените в него констатации не съответстват на установеното от вещите лица изпълнение на СМР на место. Що се касае до изпълнението на договора за изработка от страна на поръчителите, съдът намира, че с оглед събраните пред тази инстанция гласни доказателства се доказва частично изпълнение от страна на поръчителите на задължението им да заплатят изработеното в размер на 1000лв. По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата, съдът намира следното: Неплащането на възнаграждение за приетата работа по своята същност представлява неизпълнение на парично задължение – т.е. задължението за плащането не е свързано с определен срок, поради което и съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. И тъй като исковата молба не е била предшествана от друга покана, лихвите следва да се изчислят и присъдят от датата на предявяване на иска, поради което искът за мораторна лихва за периода 27.03.2001г. до 31.07.2003г. се явява неоснователен и недоказан. Съдът съобрази обаче, че макар решението на първоинстанционния съд да е атакувано изцяло, жалбата в частта досежно иска по чл.86 от ЗЗД е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази му част следва да се прекрати. Това е така, тъй като за жалбодателите липсва правен интерес от обжалване на решението в тази му част-съдът се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на този иск. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, следва атакуваното решение да бъде отменено в частта му, с която Георги Госков Костадинов и Кера Илиева Костадинова са осъдени да заплатят на Теньо Петров Тенев незаплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, вложени материали и труд, допълнителни разходи по извършваните СМР, механизация и доставно-складови разходи по СМР по сключен между страните договор за изработка, за разликата от 6 500лв. до 7 500лв., вместо което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото, и с оглед претенциите на двете страни за деловодни разноски, такива по компенсация се следват в полза на въззиваемия в размер на 535,22 лв., поради което следва решението да бъде отменено и в частта му досежно присъдените деловодни разноски за разликата от 535,22лв. до 643,25лв. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта й досежно иска по чл.86 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯВА решение№24 от 11.06.2004г., постановено по гр.д. № 755 по описа за 2003г. на Кърджалийския районен съд в частта му, с която Георги Госков Костадинов и Кера Илиева Костадинова, и двамата от гр.Кърджали, са осъдени да заплатят на Теньо Петров Тенев от с.гр. незаплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, вложени материали и труд, допълнителни разходи по извършваните СМР, механизация и доставно-складови разходи по СМР по сключен между страните договор за изработка, за разликата от 6 500лв. до 7 500лв. и досежно присъдените деловодни разноски за разликата от 535,22лв. до 643,25лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Теньо Петров Тенев от гр.Кърджали, с ЕГН ********** против Георги Госков Костадинов с ЕГН ********** и Кера Илиева Костадинова с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, иск по чл.79 във вр. с чл.266 от ЗЗД за разликата от 6 500лв. до 7 500лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в в 30-дневен срок от получаване на съобщение за обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |