№ 4135
гр. Варна, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502125 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Солид монтажи" ООД, чрез
процесуален представител адв. Христо Раев, срещу Решение № 2439/21.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12110/2021 г. на ВРС, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
Определение № 9470/30.08.2022 г. по делото, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове за осъждане на ответника „Темакс България" ЕООД да му заплати
следните суми на основание чл. 403, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ГПК: 1.) сумата от 1800
лева., представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева, представляваща
претърпяната загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната
сума - 28902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради
невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот и 2.) сумата от
900,00 лева., представляваща частичен иск от общата сума от 21914,48 лева,
представляваща пропусната печалба от нереализирани през периода на запора поръчки от
фирмите „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕИК *********, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК,
*********, „АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК ********* и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК *********,
както и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на
общо 822.80 лева.
Въззивникът изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил представеното
удостоверение, издадено от банка „ДСК" ЕАД относно датата на налагане на запора върху
банковата сметка на дружеството в „Сосите Женерал Експресбанк" АД, както и размера на
запорираната сума и датата на вдигане на запора. От справката се установявало, че
ответникът без основание задържал повече от 34 месеца сума в размер на 31 460.40 лева.
1
Съдът не съобразил факта, че задържането за толкова дълъг период е попречило на
дружеството да използва тези средства за търговския си оборот и загубата следва да е поне в
размер на определената от закона наказателна лихва. Не били разгледани и другите
представени от страната доказателства, включително Решение № 741 от 29.07.2019 година
на ВОС по т.д. № 1924/2018 година, Решение № 71 от 05.03.2020 година по в.т.д. №620/2019
година на Варненски Апелативен съд, Определение № 1689 от 24.06.2020 година на ВОС по
т.д. № 1924/2018 година за вдигане на обезпечението. В допълнение въззивникът твърди, че
при налагане на обезпечението, ВОС е преценил, че доказателствата към искането за
обезпечителни мерки не са достатъчни за да ги допуснат и са определили внасянето на
гаранция, която да обезпечи възможните загуби на ответната страна. По изложените
съображения моли за отмяна на решението и уважаване на исковете с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от „Солид монтажи" ООД,
чрез процесуален представител адв. Христо Раев, срещу Решение № 2439/21.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12110/2021 г. на ВРС, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
Определение № 9470/30.08.2022 г. по делото, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове за осъждане на ответника „Темакс България" ЕООД да му заплати
следните суми на основание чл. 403, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ГПК: 1.) сумата от 1800
лева., представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева, представляваща
претърпяната загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната
сума - 28902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради
2
невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот и 2.) сумата от
900,00 лева., представляваща частичен иск от общата сума от 21914,48 лева,
представляваща пропусната печалба от нереализирани през периода на запора поръчки от
фирмите „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕИК *********, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК,
*********, „АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК ********* и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК *********,
както и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на
общо 822.80 лева.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2125/2022г. на 22.11.2022 г. от 9:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3