мотиви
към решение № 260118/02.09.2020г. по НАХД № 1866/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас
Производството по делото е образувано във връзка с постановление на
прокурор от Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл. 375 от НПК е направено мотивирано предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Д.М.К. - роден на *** ***, българин, с българско гражданство,
средно образование, неженен, безработен, неосъджан, с ЕГН: ********** за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Прокурорът счита, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и следва
на обвиняемия да бъде наложено наказание, в размер на 2500лв.
Защитникът на обвиняемия счита също, че са налице предпоставките по чл.
78а от НК. Не оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка и моли
за минимално наказание.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият К. бил
наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство, без
съответно свидетелство за управление - наложено му с Наказателно постановление
№ 18-0346- 000402/18.12.2018 г. на Началник Група при РУ - Созопол към ОДМВР -
гр. Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., връчено му лично
на 16.02.2020 г., влязло в сила на 25.02.2020 г.
На 15.05.2020 г.,
обвиняемият Д.М.К., неговата приятелка - св. Н.С.Т.и нейният брат К.С.Д., се
намирали в гр. Созопол, площад „Черно море“. По същото време св. Н.Г.Д.и В.Р.М.-
полицейски служители при РУМВР - гр. Созопол, изпълнявали служебните си
задължения. Полицейските служители забелязали, че обвиняемият К., за когото
имали оперативна информация, че е неправоспособен водач, се качва на
шофьорското място на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Астра“, с per. № А .... НМ и го привежда в движение. До него, на
предната дясна седалка пътувала св. Н.,Ти на задната седалка пътувал брат й -
св. К.Д.. След като забелязали, че обвиняемият потегля с автомобила в посока с.
Равадиново, общ. Созопол, обл. Бургас, св. Д. и М.
сигнализирали своите колеги - св. Т. С. Станков и П. И. Х.- автоконтрольори при РУМВР - гр. Созопол, с
оглед извършване на проверка на обвиняемия и управлявания от него автомобил.
Когато управляваният
от обвиняемия автомобил се намирал на общински път № BGS 1211, до хотелски
комплекс „Санта Марина“, общ. Созопол, обл. Бургас, той бил забелязан от св. С.и Х., които
пътували зад него със служебен полицейски автомобил. Полицейските служители
подали светлинен и звуков сигнал на обвиняемия. В този момент, след като
забелязал полицейския автомобил и подадения към него светлинен и звуков сигнал,
обвиняемият помолил св. Н.,Тда си разменят местата в автомобила, на което тя се
съгласила. Предвид това, докато автомобила
бил в движение, св. Н.,Ти обвиняемият К. си разменили местата, като св. Н.,Тседнала
на шофьорското място, а обвиняемият седнал на предната дясна седалка. След като
седнала на шофьорското място, св. Т. спряла
автомобила.
Св. С. и Х.отишли до автомобила и извършили проверка, в хода на която констатирали,
че обв. К. е управлявал горепосоченото моторно превозно средство, без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Предвид
установеното от него нарушение, св. Х. изготвил и връчил на обвиняемия акт за установяване на административно
нарушение, бл. № 455799 от 15.05.2020 г., който обвиняемият подписал без
възражения. В хода на разследването по делото било установено, че обв. К.
управлявал автомобила в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, наложено му с Наказателно постановление № 18-0346-000402/18.12.2018
г. на Началник Група при РУ - Созопол към ОДМВР - гр. Бургас, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., връчено му лично на 16.02.2020 г., влязло в
сила на 25.02.2020 г.
Видно от приложена по
делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, обвиняемият К.
е неправоспособен водач на моторно превозно средство - не притежава
свидетелство за управление на моторно-превозно средство, като такова не му е
било издавано.
В информационната
система на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, се съдържат данни за
2 /два/ бр. влезли в сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП,
извършени от обвиняемия, от предходни периоди, преди деянието, което е предмет
на настоящото наказателно производство.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита, че извършеното
от обвиняемия деяние, осъществява състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК, а именно на 15.05.2020 г., по общински път № BGS 1211, до хотелски
комплекс „Санта Марина”, община Созопол, област Бургас, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с Наказателно
постановление № 18-0346-000402/18.12.2018 г. на Началник Група при РУ - Созопол
към ОДМВР - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
влязло в сила на 25.02.2020 г., извършил такова деяние, а именно: управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с peг.
№ А....НМ, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, като
форма на вина.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева. Според приложеното свидетелство за съдимост, Ст. не е осъждан, към
момента на извършване на деянието. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 а от НК. От деянието няма съставомерни
имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на нормата по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание „глоба”, която норма е с императивен характер и е задължителна за
съда.
Предвид гореизложените съображения съдът, като прецени степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, младата му възраст и съдействието на
разследващите органи, намери за адекватно като наказание глоба в минималния,
предвиден в закона размер, а именно 1 000 лева в полза на държавата.
По този начин, с така определеното наложено наказание, съдът, намира,
че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието и обвиняемият
ще се поправи и превъзпита.
Вземайки предвид наложеното наказание и разпоредбата на чл. 309, ал. 4 НПК, съдът отмени взетата на ДП, по отношение на обв. К. мярка за неотклонение
„Подписка”.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд постанови
решението.
Председател: М. БУШАНДРОВА
В.О.:К.СЛ.