Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 05.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска
колегия, в публично заседание на 27.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.
при секретаря Д. Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2671 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание член 128, т. 2 КТ, вр. с член 242 от КТ и член 86 ЗЗД.
Ищцата Ж.Г.С. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния й представител адв. С.Г. – Ч., е предявила иск срещу „Д. - Д.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ш. – управител, иск за заплащане на сумата от общо 1075 лв. (хиляда и седемдесет и пет лева) главница и 27,55 лв. (двадесет и седем лева и 55 ст.) лихва за забава.
В исковата си молба ищцата твърди, че работила
в ответното дружество до *** г. по силата на трудов договор. Твърди се, че със
заявление от *** г. по инициатива на работника трудовото правоотношение било
прекратено поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение.
Твърди, че не е получавала трудово
възнаграждение за месеците март 2019 г. и за 15 отработени дни през месец април
2019 г. Освен това, при прекратяване на правоотношението, работодателят не бил
заплатил и полагащото се обезщетение на работника за неползван платен годишен
отпуск за 2018г. и за 2019г.
Сочи,
че съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща трудовото
възнаграждение на работника в уговорените срокове. В трудовия договор бил
упоменат срока, в който следвало да се заплати трудовото възнаграждение, като в
случая същият срок не бил спазен от страна на ответното дружество. Съгласно
чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Дължимите суми от
ответника били, както следва:
-за
месец 03.2019г. - трудово възнаграждение в нетен размер от 400,00 лв., ведно с
лихва за забава от 01.05.2019г. в размер на 17.22лв.
-за
месец 04.2019г. - трудово възнаграждение в нетен размер от 300,00лв., ведно с
лихва за забава от 01.06.2018г. в размер на 10,33лв.
-обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. - 255лв., представляваща
обезщетение с правно основание чл.224 от КТ за общо 10 дни неползван платен
годишен отпуск през 2018г., както и сумата от 120лв., представляваща
обезщетение с правно основание чл.224 от КТ за общо 5 дни неползван платен
годишен отпуск през 2019г.
Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника да заплати претендираните суми ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да възстанови сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника.
Счита исковата молба за формално допустима, а
предявените искове за неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение.
Признава обстоятелството, че между страните е
съществувало ТПО, възникнало в резултат на сключен Трудов договор № *** г.
Оспорва твърденията на ищцата, че сключеният между
страните трудов договор бил прекратен на
*** г. поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение.
Оспорва твърденията на ищцата, че към момента на
подаване на исковата молба е имала вземания към дружеството, както следва:
- 400,00 лв. - трудово
възнаграждение в нетен размер за м. март 2019 г., ведно с лихва за забава в
размер на 17,22 лв., считано от 01.05.2019г.;
- 300,00 лв. - трудово
възнаграждение в нетен размер за м. април 2019 г., ведно с лихва за забава в
размер на 10,33 лв., считано от 01.06.2019г.;
- 255,00 лв. - обезщетение по
чл. 224 КТ за 10 дни неползван ПГО през 2018 г.;
-120,00 лв. - обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни неползван ПГО през 2019
г.;
Възразява срещу описаната от ищеца фактическа
обстановка. Сочи, че ТПО било прекратено
по взаимно съгласие, считано от *** г., след която дата ищцата не била полагала какъвто и да било труд в
предприятието на ответното дружество.
Сочи, че преди да бъде прекратено ТПО на ищцата,
същата работила на длъжност кондуктор, като в периода - първите две седмици от м. април 2019 г. й
били направени три проверки от контрольори на предприятието - И.П. и П.К., при
които били установени нарушения на трудовите й задължения. Било констатирано,
че при проверките били установени пътници, ползващи услугата пътнически
транспорт, без да са им били издавани билети срещу заплатената от тях сума.
Били са установени и издавани дубликата на билета, вече заплатени от други
пътници, като по този начин един и същи билет е бил заплащан от повече от един
пътник. Допълнително взетите от пътниците парични средства не били отчитани от
кондуктора на предприятието - превозвач.
Поради горното, в последния работен ден на ищцата - ***
г. (петък), между нея и представителя на предприятието било постигнато
споразумение, при което ТПО между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие,
считано от ***г.
Сочи, че дължимите на ищцата суми към тази дата били:
- за нетно трудово възнаграждение за м. март 2019 г.;
-за нетно трудово възнаграждение за 10 работни дни за м. април 2019 г.;
-за 10 дни неползван ПГО през 2018 г.;
-за 5 дни неползван ПГО за 2019 г.
Сочи, че страните се разбрали дължимите суми да
послужат като обезщетение на работодателя за неправомерно отклонените от ищцата
финансови средства. От своя страна, с прекратяването на ТПО по този начин и при
тези условия, работодателят се отказал
от възможността да ангажира имуществената и наказателна отговорност на ищцата
за извършените от нея нарушения, констатирани при направените й проверки. След
подаване на молбата от ищцата ТПО й е било прекратено, било е подадено в срок
Уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ до НАП за извършеното прекратяване на ТД.
Моли съда да оставите искови претенции, предявени от Ж.Г.С.
срещу „Д. – Д.“ ЕООД, ЕИК *** с искания
дружеството да заплати:
- 400,00 лв. - трудово
възнаграждение в нетен размер за м. март 2019 г., ведно с лихва за забава в
размер на 17,22 лв., считано от 01.05.2019г.;
- 300,00 лв. - трудово
възнаграждение в нетен размер за м. април 2019 г., ведно с лихва за забава в
размер на 10,33 лв., считано от 01.06.2019г.;
- 255,00 лв. - обезщетение по
чл. 224 КТ за 10 дни неползван ПГО през 2018 г.;
- 120,00 лв. - обезщетение по
чл. 224 КТ за 5 дни неползван ПГО през 2019 г.;
без уважение като неоснователни.
Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание ищцата се явява
лично и с процесуалния си представител. Поддържа исковата си молба като излага
допълнителни доводи и в писмени бележки. Отрича да е извършвала дисциплинарните
нарушения, посочени от ответника. По реда на чл. 176 от ГПК на зададените в
отговора на исковата молба въпроси, ищцата дава отговори в съдебно заседание като
потвърждава да са й били извършвани проверки в посочения период – м. април 2019
г. (въпрос № 1), но отрича при тези проверки да са били установявани пътници
без билет (въпрос № 2), както и пътници с билети-дубликати, заплатени преди
това от предходни пътници (въпрос № 3).
Управителят на ответното дружество не се явява, представлява се от пълномощник адв. А.П., който оспорва основателността на предявените искове. С оглед разпределената доказателствена тежест представя заверено копие от трудовото досие на работника. Във връзка с наведените в отговора на исковата молба доводи за извършвани дисциплинарни проверки на ищцата представя в оригинал общо 4 бр. билети – дубликати, издадени от касовия апарат на ищцата - 2 бр. с дата 11.04.2019 г. и 2 бр. с дата *** г.
Разпитаният св. И.П. - свидетел на ответника, разказва, че Ж. работела като
кондуктор във фирмата в областна транспортна
схема по линия С. – К.. Имало е сигнали към него – лично той я хващал
два пъти, в Д., проверявал, качил се, от 30 души имало 3-ма пътници без билети.
Три пъти правил проверки, на някои от пътниците били взети пари, но не са им
били издадени билети. Имало е случаи и на дубликати на билети. Имало е
неиздадени билети и дубликат билети. Дубликатът
на края на смяната не излизал в отчета, а
парите оставали прибрани. Трудовите правоотношения на фирмата с Ж.
приключили на *** г. С колежката П.К., проверявали кондукторите, намерили 3
билети дублирани. На 12-ти, след като Ж.
довършила смяната, я извикали, показали й ги и се разбрали вместо да водят
дисциплинарни наказания – да останат парите, които има да взема, за да не водят разследвания. Ж. не е била
наказвана до тогава. Имало е протоколи само. Тя се съгласила по взаимно
съгласие да й бъде прекратено трудовото й правоотношение. Сигурен е, че е подписала
молбата за напускане.
Разпитаната пред съда св. П.К. – свидетел на ответника, си спомня, че Ж. е работила
във фирмата по трудов договор по линия в
П., като кондуктор. Сочи, че миналата година, през април месец, имало сигнал и оплаквания, че Ж.
не давала билети. Направили проверка през м. април, 2019 г. направили 3
проверки. Едната била в началото на
седмицата, другата на 11-ти. На
12-ти влязла и проверила автобуса.
Установила, че има 2 дублирани билета, сама била. Тя (Ж.) била взела
парите, но не издала читав билет. При предната проверка имало пътник без билет.
На деня, *** г. я извикали в офиса в края
на работния ден, за да питат за нейните действия – защо при три проверки
и оплаквания от пътници имало нарушения. Шефът искал обяснения от нея (Ж.), при
което следвало дисциплинарно да даде обяснения. Тя предпочела вместо да бъде
съдена за това, да се освободи от работа по взаимно съгласие, по –скоро.
Управителят се съгласил, считано от 15-ти по взаимно съгласие. За пари казала, че не желае нищо,
само да не бъде освобождавана дисциплинарно, нищо не искала. Подписала молба за
напускане по взаимно съгласие, считано
от 15-ти.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните, съгласно член 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото се установява, че между
ищцата Ж.Г.С. и „Д. -Д.“ ЕООД е бил сключен безсрочен Трудов договор №
*** от. /приложен по делото/.
Видно от представеното трудово досие на
работника, в същото е налична молба от *** г., изходяща и подписана
собственоръчно от ищцата, с която се иска прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответното дружество по взаимно съгласие, считано от *** г. и
която молба не се оспорва от страните.
Представена е и Заповед № /*** г. на управителя
на ответното дружество, с която, считано от *** г. на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КТ, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено по взаимно
съгласие.
Представена е справка от НАП за приети уведомления, видно от която на *** г. е подадено уведомление за прекратяване ТПО на ищцата и същото е прието.
Въпреки дадения от ищцата отрицателен отговор
по реда на чл. 176 ГПК, видно от представените в оригинал и неоспорени 4 бр.
билети-дубликати от дати 11.04. и *** г., следва да се приеме за установено, че
такива билети действително са били издавани, ерго към *** г. - датата на
прекратяване на ТПО, за работодателя е било налице основание за провеждане на
дисциплинарно производство, доколкото отклоняването на финансовите средства,
представляващо неизпълнение на възложената работа и увреждане имуществото на
работодателя, несъмнено представлява нарушение на трудовата дисциплина по арг.
чл. 187, ал. 1, т.т. 3 и 9 от КТ.
Установява се от събраните гласни доказателства
на св. П. и св. К., че на *** г. такова дисциплинарно производство е било
инициирано, като от ищцата са били изискани обяснения за констатираните
нарушения, което производство е било прекратено с подаването на молба от ищцата
за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, считано от *** г. и приемането й от
управителя на ответното дружество с издаването на Заповед № /*** г.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Видно от представения по делото Трудов договор № *** от. и Заповед
№ 450/*** г. за прекратяване на ТПО страните, считано до *** г. са се намирали
в трудово правоотношение, поради което предявените искове са допустими и следва
да бъдат разгледани.
Съгласно чл. 242 КТ - положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден.
За да бъдат уважени предявените от ищеца искове
с правно основание чл.128, т.2 от КТ, вр. чл. 242 КТ за осъждане на ответника -
работодател да заплати дължимо трудово възнаграждение за периодите м. март
2019г. и м. април 2019 г. за престиран от работника труд поставят в тежест на
работника да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил в
трудово правоотношение с ответника за посочения период от време, че е полагал
труд, както и че размерът на дължимото трудово възнаграждение е в претендирания
размер.
Съответно, за да бъдат уважени предявените от
ищеца искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника -
работодател да заплати дължимо обезщетение за неползван ПГО в размер на 255,00 лв. за 10 дни неползван
платен годишен отпуск през 2018 г., както и в размер на 120,00 лв. за
5 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г.,
следва при условията на пълно и главно доказване да
бъдат установени кумулативно двете предпоставките на фактическия състав - 1)
прекратено трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен
отпуск.
В случай на оспорване на исковете, в тежест на
работодателя е да установи, че цитираните по-горе предпоставки за уважаване на
предявените претенции не са налице или въпреки установеното им наличие да
установи под формата на правоизключващи възражения наличието на други
юридически факти, обосноваващи недължимост на претендираните суми.
От приложените по делото писмени доказателства
- Трудов договор № *** от., Молба на ищцата от *** г. за
прекратяване на ТПО по взаимно съгласие,
считано от *** г., Заповед № /***
г. за прекратяване на ТПО, считано от *** г. и Справка от *** г. от НАП за приети уведомления страните, се установява по категоричен начин, че за
периодите м. март 2019 г. и 01-15 април 2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по
което ищецът е полагал труд.
Тези обстоятелства впрочем, както и самите размери на
претендираните суми не се и оспорват от ответното дружество, видно от
представения отговор на исковата молба.
В настоящия случай, обаче следва да бъде прието
за основателно и доказано направеното от ответното дружество правоизключващо
възражение, а именно – че в случая са налице други обстоятелства, изключващи основателността
на предявените от ищцата искови претенции, поради тяхната недължимост.
Видно от събраните писмени доказателства - Трудов договор № *** от., Молба на ищцата от *** г. за прекратяване на ТПО
по взаимно съгласие, считано от *** г., Заповед № /*** г. за прекратяване
на ТПО, считано от *** г. и Справка от *** г.
от НАП за приети уведомления, несъмнено се налага обоснования извод, че ТПО
между страните е било прекратено не на *** г. поради неплащане на трудово
възнаграждение, както се твърди в исковата молба, а на *** г. поради постигнато
взаимно съгласие между страните. Действително, в представената Заповед № 450/*** г. за прекратяване на ТПО, считано от ***
г. липсва удостоверяване, че е била връчена на ищцата, но доколкото не се
оспорва от ищцата, че е поискала прекратяване на ТПО, считано от *** г. и
доколкото, видно от приложената Справка от ***
г. от НАП за приети уведомления е налице достоверна дата, че това искане
е било удовлетворено, то в случая съгласно константната съдебна практика
издаването на последващ акт, какъвто е посочената заповед, има единствено
констатиращо действие и невръчването й не опорочава извършената процедура още
повече, че за да се извърши такова връчване безспорно е необходимо дължимо
поведение и на двете страни.
Относно условията и причините, при които е било постигнато това взаимно съгласие, съдът кредитира както приложените по делото писмени доказателства - 4 бр. билети – дубликати, с дати 11.04.2019 г. и ***г. издадени от касовия апарат на ищцата, Молба от същата с дата *** г. за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, считано от *** г. и Заповед № /*** г. за прекратяване на ТПО, считано от *** г., така също и събраните гласни доказателства – показанията на св. П. и св. К..
Така, установява се от приложените билети-дубликати и показания на свидетелите, че непосредствено преди прекратяване на ТПО е било инициирано дисциплинарно производство срещу ищцата за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в отклоняване на финансови средства, представляващи стойноста на пътническите услуги, за които не са били издавани билети и за които са били издавани билети-дубликати, неотчитани в крайния финансов отчет на кондуктора, каквато длъжност е изпълнявала ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
обективни и кореспондиращи - както помежду
си, така и с останалите писмени доказателства, събрани по делото. Св. П., както
и св. К. категорично заявяват, че ищцата Ж.С. преди да подпише молба по взаимно
съгласие сама е предпочела да се откаже от всичките си финансови претенции към
работодателя, при условие, че трудовото и правоотношение бъде прекратено
възможно най-скоро за да не й бъде ангажирана имуществена отговорност, както и
наказателна такава.
От приложените писмени доказателства се
установява, че това предложение на ищцата е било прието от управителя на
ответното дружество, съответно ТПО е било прекратено, считано от *** г. без
ангажиране на имуществената й отговорност, което постигнато между страните
споразумение, по своята същност представлява обстоятелство, изключващо
основателността на предявените искови претенции.
Относно предявените искови претенции по чл. 86 ЗЗД:
Отхвърлянето на главните искови претенции по
чл. 128, т. 2 чл.128, т.2 от КТ, вр. чл. 242 КТ налага извод за неоснователност
и на предявените от ищцата искови претенции по чл. 86 ЗЗД – да бъде осъдено
ответното дружество да заплати лихва за забава
в размер на 17,22 лв., считано от 01.05.2019г. върху главница от 400,00 лв.,
представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение в нетен размер за м. март
2019 г., както и лихва за забава в размер на 10,33 лв., считано от 01.06.2019г. върху
главница от 300,00 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. април 2019 г. Ето защо ще
следва и така предявените акцесорни искове да бъдат оставени също без уважение
като неоснователни.
Относно разноските в производството:
Поради отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати сторените от ответника съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските и
доказателство за извършването им – договор за правна защита и съдействие от
03.02.2020 г., в който под формата на разписка е обективира извършеното плащане
на сумата в брой.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Г.С., с ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния й представител адв. С.Г. – Ч. срещу „Д. - Д.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Ш. –
управител, иск за заплащане на дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение в нетен размер 400,00 лв.
за м. март 2019 г., ведно с лихва за забава в размер на 17,22 лв., считано от 01.05.2019г., ведно със
законните им лихви от датата на предявяване на иска – 03.10.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Г.С., с ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния й представител адв. С.Г. – Ч. срещу „Д. - Д.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Ш. –
управител, иск за заплащане на дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение в нетен размер 300,00 лв.
за м. април 2019 г., ведно с лихва за забава в размер на 10,33 лв., считано от 01.06.2019г., ведно със
законните им лихви от датата на предявяване на иска – 03.10.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Г.С., с ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния й представител адв. С.Г. – Ч. срещу „Д. - Д.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Ш. –
управител, иск за заплащане на дължимо и неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 255,00 лв.
за 10 дни неползван платен годишен отпуск през 2018 г., ведно със законните им лихви от датата на
предявяване на иска – 03.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Г.С. С ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния й представител адв. С.Г. – Ч. срещу „Д. - Д.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Ш. –
управител, иск за заплащане на дължимо и неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 120,00 лв.
за 5 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г., ведно със законните им лихви от датата на
предявяване на иска – 03.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж.Г.С. С ЕГН ********** ***, чрез процесуалния й представител адв. С.Г. – Ч. да заплати на „Д. - Д.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ш. – управител, сумата от 300,00 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- С. в двуседмичен срок от датата на която е обявено – 09.03.2020 г. на
осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК, като препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: