№ 43321
гр. София, 03.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110171278 по описа за 2022 година
С предявената искова молба, ищецът предявява искове за прогласяване
нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Видно от твърденията в исковата молба, ищцата е конституирана като
длъжник по заповедно производство, образувано по заявление на настоящия
ответник. От справката на л. 38 и след служебна справка в ЕИСС по
образуваното впоследствеие исково производство по гр.д. № 7313 по описа за
2023 г. на СРС, ГО, 160 състав, се установява, че заповедното производство
по ч.гр.д. № 50643/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, е прерастнало в
исково производство по гр.д. № 7313 по описа за 2023 г. на СРС, ГО, 160
състав за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение,
чиято нищожност се търси в настоящото производство.
Настоящото производството е недопустимо поради следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, иск за нищожност на съдебно решение
е допустим безсрочно. Видно от систематическото място на разпоредбата,
искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение се предявява,
когато решението е влязло в сила, тъй като предходната разпоредба урежда
хипотезата, при която нищожността се прогласява в хода на обжалването на
решението. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК е систематически
разположена в глава от ГПК, касаеща пороците на съдебното решение.
Налице е съдебна практика на върховната инстанция, при която съдът е
разгледал искове за обявяване на нищожност на заповед за изпълнение (в този
смисъл Определение№ 64 от 23.01.2015 г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№ 141/
2015 г.). Общото между двата случая е, че допустим се явява единствено иск
1
за установяване на нищожност на краен за производството акт, който обаче е
влязъл вече в сила.
Крайният съдебен акт, предвиден от законодателя като финализиращ
заповедното производство, е заповедта за изпълнение. При хипотезите на чл.
415 от ГПК заповедното производство прераства в исково производство,
което е с предмет установяване на вземането по заповедта – дали същото се
дължи или не, и заповедта за изпълнение не влиза в сила. Предвид това и по
аргумент от чл. 270, ал. 2 от ГПК, доколкото заповедта не е влязла в сила, то
и самостоятелният иск за прогласяване нищожността й е недопустим, защото
тя не е влязъл в сила съдебен акт, изчерпващ предмета на прерастналото от
заповедно в исково производство. Водим от изложеното, съдът счита, че е
бил сезиран с недопустим иск, по който производството следва да се
прекрати.
Рака мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. №
291896/30.12.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 71278 по описа за 2022 г. на
СРС, I ГО, 24 състав, като образувано по недопустим иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2