Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 31.03.2023 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...…...… в публично заседание ……..……

на шестнадесети февруари ...................................................................................................................

през 2022/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретар …….……………………… Павлина Петрова, ….........………..….……….

като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ...................................... 

административно дело №472 по описа за ......................... 2022 година ......................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „В и К” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление/адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК/ - ***, представлявано от управителя му С. Д. С., подадена чрез адвокат И.А.М., със съдебен адрес ***, против Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната му част с Решение №437 от 21.09.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив/неправилно посочено София/ при ЦУ на НАП, с която част: 1. за данъчен период месец октомври 2021 год. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, в размер общо на *** лева, по фактури №***/*** год. и №***/*** год., издадени от доставчика „***” ЕООД, с ЕИК ***, за получени услуги – СМР и 2. в резултат на направени корекции е променен резултатът по справка-декларация по ЗДДС за месец октомври 2021 год. и е намален размерът на ДДС за възстановяване от *** лева, на *** лева, като не са начислени лихви по чл.92, ал.10 от ЗДДС за възстановената сума в размер на *** лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован в обжалваните му части, като постановен в нарушение на ЗДДС, ППЗДДС и ДОПК. Твърди, както вече било посочено и в жалбата му до директора на Дирекция „ОДОП” - град София/всъщност е град Пловдив/, органът, издал процесния РА бил направил неправилни и необосновани изводи и определил незаконосъобразни данъчни задължения, а директорът на Дирекция „ОДОП” - град София/всъщност е град Пловдив/, от своя страна, не е уважил жалбата, като не е приел посочените от аргументи и представените доказателства. В резултат жалбоподателят счита, че органите по приходите са направили грешни заключения относно непризнаването правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки от посочения доставчик, а директорът на Дирекция „ОДОП” преповторил изложените в РА аргументи и направил грешен извод за липса на доставки, без дори да коментира представените доказателства с жалбата. В жалбата са изложени доводи и съображения, като се твърди най-напред, че ревизионният акт е издаден при допуснати нарушения на ДОПК, включително и при нарушение на чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК, в резултат на което актът е незаконосъобразен. Според жалбоподателя, органите по приходите не са изпълнили задължението си да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на ревизираното дружество, включително като извършат проверка в счетоводството на доставчика, направят анализ на строителните книжа, на документите, предхождащи възлагането и изпълнението на СМР/проведена процедура за избор на изпълнител по ЗОП/ и че ревизиращият екип е обосновал направените в РД и РА констатации за нереалност на доставките, без да бъдат взети под внимание особеностите на сферата (а именно ремонт на В и К съоръжения, а не търговия), на относимите към случая документи, представени в хода на ревизионното производство, както и при липсата на инициатива за събиране на фактически данни за проверяваните обекти, включително проверка на място, от която данъчните биха могли да констатират, че процесиите СМР - ремонтни дейности на резервоари, са действително извършени. Твърди, че в резултат на посоченото, ревизионният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност. По отношение на ЗДДС жалбоподателят сочи, че за да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите №***/*** год. и №***/*** год., издадени от „***” ЕООД, ревизиращите мотивирали извода си с това, че фактурите не обективирали реално извършени услуги и съответно, че не са налице доставки по чл.9 ЗДДС, като са посочени аргументите за това на органите, извършили ревизията. Сочи също, че правните основания, посочени в обжалвания РА за отказване на правото на данъчен кредит по доставки към „В и К” ООД за ревизирания период по Договор за строителство №23 от 14.09.2021 год., сключен между страните „***” ЕООД, като изпълнител и „Водоснабдяване и Канализация” ООД ***, като възложител, са чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, във връзка чл.69, ал.1 ЗДДС, чл.9, чл.25, ал.2 и ал.5 ЗДДС, но счита, че те са изцяло неприложими в конкретния казус, защото „В и К” ООД е получило реални услуги – СМР, от своя доставчик „***” ЕООД. Жалбоподателят счита, че органът, издал обжалваният РА, неправилно предлага да бъде коригиран размерът на ползвания данъчен кредит на основание цитираните законови разпоредби, като сочи, че видно от текста на чл.69, ал.1,т.1, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.6 и чл.9 от ЗДДС, същите определят условията, при които е налице правото на данъчен кредит и че нито една от цитираните разпоредби не регламентира ограничения, при които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, поради което неправилно същите били посочени като основания за отказване на данъчен кредит.По отношение на правните аргументи, жалбоподателят на първо място счита, че непредставянето на документи и/или писмени обяснения от прекия доставчик и лицата, посочени като изпълнители на процесните СМР, не може да обуслови да се презюмират като недоказани фактите и обстоятелствата, които тези документи биха установили. Счита също, че изложените от ревизиращите органи съображения за такава обусловеност, не съответстват на трайната съдебна практика на ВАС и противоречат на практиката на СЕС, в чиито решения многократно било подчертавано, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и че не може получателят да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си, както и че не може да бъде вменена във вина на ревизираното лице липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява. Развива доводи и съображения в тази насока, като твърди, че за реалното извършване и приемане на СМР услуги, в т.ч. извършването на СМР и свързаните с тях услуги, с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на надлежни строителни книжа, както и последващото приемане от страна на възложителя на извършената работа и че в случая за целта са ангажирани двустранно подписани документи - Акт образец 19, удостоверяващи извършването на доставки на фактурираните услуги. На второ място жалбоподателят счита, че необосновано е и съображението на органите по приходите, на което се основава направеният извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури, като сочи, че същото се свързва с твърдението за „фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени”, като така направеният извод „за издадени от „***” ЕООД фактури, без да е изпълнило вписаните в тях сделки”, намира за фактически и доказателствено необоснован. Счита, че събраните доказателства - договори, протоколи за извършени СМР, банкови плащания и прочие, обуславят еднозначен извод, че процесните доставки на услуги с предмет СМР по фактури №***/*** год. и №***/*** год., действително са извършени и че неправилно ревизиращите органи приемат, че доколкото услугите по процесните фактури включват доставка на материали, се следвало отделно доказване на реалността на доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС - т.е. доказване прехвърлянето на правото на собственост върху материалите, нужни за изпълнение на договорените СМР. В жалбата развива подробни доводи и съображения в тази насока, като твърди в крайна сметка, че в случая, от ревизираното лице са представени данни за предходния доставчик, който при извършена насрещна проверка в хода на ревизията е представил доказателства - фактури и приемо-предавателни протоколи; документи за транспорт; доказателства за кадрова обезпеченост; за закупени от него и доставени на изпълнителя материали за извършване на фактурираните СМР. На трето място жалбоподателят сочи, че е безспорно, че за изпълнението на СМР, съответно за извършването на фактурираните доставки на услуги за СМР, се изисква определена кадрова обезпеченост на изпълнителя, но с какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство, не може да се вменява като отговорност на получателя на доставка за СМР, още по-малко би могло да рефлектира върху съществуването на правото на данъчен кредит. Излага довод, че ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници и че не може да се вменява в тежест на ревизираното лице да извършва проверки, каквито не е длъжно да прави на работниците на своите доставчици или с други думи, че ревизираното лице няма задължение да се уверява, че доставчикът му е разполагал със стоките - строителни материали и услугите по СМР, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави или пък че е изпълнил задължението си за деклариране и внасяне на данък. Твърди, че видно от обжалвания РД и РА, ревизиращите не са съобразили констатациите си с трайната европейска и национална съдебна практика, включително с Указание №20-00-134 от 21.06.2013 год. на НАП. Развива доводи и съображения и в тази насока, като твърди, че допълнително доказателство за реалното извършване на СМР - предмет на доставките по процесните фактури, било и обстоятелството, че след надлежно съставена комисия от Председателя на Асоциация по В и К ***, били извършени проверки на място по обектите в община Крумовград и община Кърджали относно направените инвестиции (т.е. реконструкции, подобрения и текущи ремонти на резервоари, представляващи публичен актив) и били съставени протоколи, с които се приемат и одобряват всички дейности, сред които и СМР, извършени от „***” ЕООД, за което сочело и последващото издаване на насрещни фактури от община Кърджали и община Крумовград, за предоставено право на ползване на публичните активи, представени с настоящата жалба. Сочи, че извършените ремонтни дейности на резервоарите от „***” ЕООД са включени на следните позиции: с община Крумовград - Протокол от 15.12.2021 год. - позиции 46 и 47; с община Кърджали - Протокол от 10.01.2022 год. - позиции 120, 121, 122 и 127. На следващо място развива довод, че приходната администрация не кредитира част от представените в хода на ревизионното производство документи с аргумента, че същите били: „частни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.”. Жалбоподателят държи да отбележи, че доставчикът е избран след проведена по надлежния ред и законосъобразна обществена поръчка, с предмет: „Строителни и монтажни работи на водоеми за питейна вода, експлоатирани от „В и К” ООД ***”, въз основа на която е сключен договор и са извършени процесните СМР и за които са представени всички необходими документи и че отделно от това следва да се посочи, че в процесния случай няма как да са налице други документи, освен частни, т.к. става въпрос за отношения в търговския оборот между равнопоставени субекти - търговци, поради което излагането на подобен довод е най-малкото неправилно. Сочи, че се получава ситуация, в която данъчнозадълженото лице разполага с всички необходими документи за доказване на извършените СМР, като същевременно не може да обоснове надлежното им съставяне, поради това, че те са отречени в качеството им на частни документи. В жалбата са развити подробни доводи и аргументи и в тази насока, като в крайна сметка се твърди, че в хода на ревизията дружеството е представило изискуемите документи, в това число договор, фактури, протоколи - обр.19 и счетоводна информация и че правото на данъчен кредит е налице, защото както самите ревизиращи са установили: •         данъкът е правомерно начислен съгласно изискванията на чл.86 от ЗДДС, включен е в дневника за продажбите и справката декларация за съответните данъчни периоди на доставчика; • доставчикът е бил регистриран за целите на ЗДДС през периода, през който е издал процесните фактури; • „В и К” ООД е използвало получените услуги за извършване на облагаеми доставки и е начислило ДДС във връзка с тези облагаеми доставки (напр. към общините за направените инвестиции и др.), като са изложени и допълнителни доводи в тази насока. В жалбата се твърди, че след като са спазени всички изисквания на ЗДДС, за „В и К” ООД е налице възникнало право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „***” ЕООД за данъчен период месец 10.2021 год., в общ размер на *** лева и че в резултат на непризнатия данъчен кредит, извършените корекции на ползвания такъв и начисления допълнително ДДС, неправилно е променен и резултатът по справката-декларация за данъчния период месец 10.2021 год. и е определен ДДС за възстановяване, в размер на *** лева.

На следващо място, в жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен и в частта, в която не са определени и лихви по чл.92, ал.10 от ЗДДС, за невъзстановения в срок ДДС, в размер на *** лева, месец 10.2021 год., които се дължат независимо, че е извършвана ревизия на „В и К” ООД. Сочи се, че съгласно цитираната разпоредба, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание в предвидените в ЗДДС срокове, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на чл.92, ал.8 от ЗДДС, т.е. от извършването на ревизия. В тази връзка се сочи също, че в Указание №20-00-33 от 22.01.2010 год. относно сроковете за възстановяване на резултати за данъчен период - данък добавена стойност за възстановяване и дължимост на лихви, предвид измененията на чл.92 от ЗДДС, в сила от 1.01.2010 год. (ДВ, бр.95/2009 г.) на изпълнителния директор на НАП изрично било посочено, че лихва се дължи за срока на извършване на ревизията (т.3.1 и т.4 от Указанието). С оглед изложените в жалбата аргументи, жалбоподателят счита, че отказът на право на приспадане на данъчен кредит на дружеството и намаленият в резултат на ДДС за възстановяване за месец 10.2021 год., както и неопределянето на лихви по чл.92, ал.10 от ЗДДС, са незаконосъобразни и необосновани.

С оглед на изложеното, жалбоподателят моли в жалбата съдът да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив в обжалваната му част, като незаконосъобразен и необоснован.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят от „В и К” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му С. Д. С., се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат И.А.М. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. От името на жалбоподателя моли съда да уважи жалбата и да отмени ревизионния акт в обжалваната част, както и моли да присъди деловодни разноски в полза на жалбоподателя, съгласно списък, който представя в съдебното заседание, ведно с доказателства за изплащането им.

Подробни съображения и доводи в подкрепа на жалбата излага в писмени бележки, които депозира в определения от съда срок за това.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява в първото съдебно заседание по делото. От упълномощения му процесуален представител - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – Й.Б., преди това съдебно заседание е депозирана молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба от пълномощника на „В и К” ООД ***, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив. При постановяване на посочения резултат моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год.), съдът да присъди в полза на Дирекция „ОДОП” - град Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че съдът отмени РА и им бъдат възложени разноските по делото, моли да се има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като заявява, че настоящето следва да се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението. Във второто/и последно/ заседание по делото ответникът се представлява от  гл.юрк. И.В.П., която моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди ревизионният акт като правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив.

От Й.Б. - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, като упълномощен процесуален представител на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, е депозирана в дадения от съда срок и писмена защита, в която са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, видно от прието като доказателство Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.11/, Решение №437 от 21.09.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив в обжалваните му части, е връчено по електронен път на датата 21.09.2022 год., в 14:39 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/ - ***, с IP адрес: ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена по пощата, на датата 03.10.2022 год., чрез куриерска фирма „Еконт експрес”, видно от приложената товарителница с баркод ***, като е постъпила в Дирекция „ОДОП” - град Пловдив на 04.10.2022 год., регистрирана с Вх.№96-00-244/04.10.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/.

От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването по електронен път на Решение №437 от 21.09.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921006525-020-001 от 19.11.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.91/, по отношение на жалбоподателя „В и К” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление/адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК/ - ***, представлявано от управителя му С. Д. С. , с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Данък върху добавената стойност, за периода от 01.10.2021 год. до 31.10.2021 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. В. Г. Г. - *** (ръководител на ревизията) и 2. С. Д. Т. - ***, както и е разпоредено, ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на заповедта.

Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.89/, ЗВР №Р-16000921006525-020-001 от 19.11.2021 год. е била връчена електронно на 24.11.2021 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 24.11.2021 год. е била активирана на 24.11.2021 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл - ***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението, са ЗВР №Р-16000921006525-020-001 от 19.11.2021 година.   

Ревизията не е приключила в този срок, поради което е последвало издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000921006525-020-002 от 23.02.2022 год. от същия *** в ТД на НАП – Пловдив – С. П. П. /л.86/, с която, срокът за завършване на ревизията е удължен до 21.04.2022 год., като по преписката не са налични данни за това, кога и как тази заповед е връчена на ревизираното лице.

Впоследствие е последвало издаването на Заповед №Р-16000921006525-023-001 от 28.03.2022 год. от същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.82/, с която, на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК и във връзка с постъпило искане от В. Г. Г., на длъжност „***” и след като са установени обстоятелствата по чл.34, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е спряно производството по извършване на ревизия, възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921006525-020-001 от 19.11.2021 год., изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000921006525-020-002 от 23.02.2022 год., издадени от *** в ТД на НАП – Пловдив.

Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.80/, тази Заповед №Р-16000921006525-023-001 от 28.03.2022 год. на началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, за спиране на ревизионното производство, е била връчена електронно на 29.03.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 29.03.2022 год. е била активирана на 29.03.2022 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл - ***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението, са Заповед за спиране на производството, с №Р-16000921006525-023-001 от 28.03.2022 година.   

 Впоследствие, със Заповед №Р-16000921006525-143-001 от 07.04.2022 год. на същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.78/, на основание чл.35 от ДОПК и след като е установено наличието на обстоятелства за отпадане на основанието за спиране на производството по извършване на ревизията, е възобновено производството по извършване на ревизията, спряно със Заповед №Р-16000921006525-023-001 от 28.03.2022 год. на началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, като е определен срок за приключване на ревизията след възобновяването – 01.05.2022 година.

Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.76/, тази Заповед №Р-16000921006525-143-001 от 07.04.2022 год. на началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, за възобновяване на ревизионното производство, е била връчена електронно на 07.04.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 07.04.2022 год. е била активирана на 07.04.2022 год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от имейл - ***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението, са Заповед за възобновяване на производството, с №Р-16000921006525-143-001 от 07.04.2022 година.

Така, в крайна сметка, след едно удължаване на срока за завършване на ревизията и след едно спиране и едно възобновяване на ревизионното производство, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921006525-092-001 от 17.05.2022 год./л.56-л.74/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.53-л.55/, ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни документи, доказателства и приложения към него, е бил връчен електронно на 17.05.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 17.05.2022 год., е била активирана на 17.05.2022 год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от същия имейл - ***.

За съставения ревизионен доклад, от ревизиращия екип е изготвено и Уведомление за съставен ревизионен доклад №Р-16000921006525-115-001 от 17.05.2022 год., адресирано до началник сектора в ТД на НАП – Пловдив, възложил извършването на ревизията/л.52/.

С този ревизионен доклад, в резултат на извършените действия и направените изводи и констатации, от ревизиращия екип е прието, че за данъчен период от 01.10.2021 год. до 31.10.2021 год., съгласно констатациите в доклада и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.9 и чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит по посочените две фактури - №*** от *** год. и №*** от *** год., за извършени СМР съгласно договор, в размер на *** лева, респ. – че като резултат е налице ДДС за внасяне за посочения данъчен период, в размер на *** лева. 

Ревизираното дружество е подало искане с Вх.№70-00-4977 от 27.05.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.50/, с което, във връзка с извършената данъчна ревизия на „В и К” ООД и връчения Ревизионен доклад №Р-16000921006525-092-001/17.05.2022 год., на основание чл.117, ал.5, изр.2/второ/ от ДОПК, е поискано да бъде удължен срока, до един месец, за представяне на възражения и доказателства по доклада. По повод това искане, от ръководителя на ревизията – главен инспектор по приходите, е издадено Уведомление №Р-16000921006525-РУС-001/27.05.2022 год. за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад/л.47/, с което, този срок е продължен до 30.06.2022 година. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.45/, това Уведомление №Р-16000921006525-РУС-001/27.05.2022 год. за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад, е било връчено електронно на 30.05.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 27.05.2022 год. е била активирана на 30.05.2022 год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от имейл - ***.

Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в продължения срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е било подадено с препоръчана пощенска пратка от 30.06.2022 год., видно от приложения транспортен етикет/л.44/, възражение от ревизираното лице, регистрирано с Вх.№70-00-623 от 01.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив с Вх.№К7-43/01.07.2022 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив/л.39-л.43/, като с възражението си ревизираното лице/РЛ/ не е представило допълнителни доказателства. В подаденото възражение РЛ е изложило доводи по отношение на направените констатации в издадения ревизионен доклад, които са довели до определяне на допълнителни данъчни задължения за данък добавена стойност за ревизирания период, като е изложило възражения срещу фактическите констатации и изводи, обосноваващи отказ на данъчен кредит, предвид липсата на реално получаване на облагаеми с ДДС доставки от него, по двете фактури за услуги – СМР, издадени от „***” ЕООД, с ЕИК ***. РЛ е оспорило констатациите на ревизиращия екип с твърденията, че не са анализирани правилно и изследвани всички обстоятелства относно наличието на доказаност на извършените СМР от прекия доставчик предвид факта, че същите са реализирани в изпълнение на сключения Договор за строителство №23 от 14.09.2021 год., между страните: „***” ЕООД, като изпълнител и „Водоснабдяване и Канализация” ООД ***, като възложител и който договор е бил сключен след проведена по надлежния ред и законосъобразна процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Строителни и монтажни работи на водоеми за питейна вода, експлоатирани от „В и К” ООД ***.”.

Подаденото възражение не е било уважено и така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.32-л.35/, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.31/, ревизионният акт, ведно с  приложенията към него, е бил връчен електронно на 13.07.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 13.07.2022 год., е била активирана на 13.07.2022 год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от имейл - ***.

В този Ревизионен акт №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив е посочено, че за данъчен период от 01.10.2021 год. до 31.10.2021 год. е подадена справка-декларация с Вх.№09001246533/11.11.2021 год. в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, с резултат за периода - ДДС за възстановяване, в размер на *** лева. Прието е, че на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.9 и чл.70 ал.5 от ЗДДС, за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит, т.е. отказано е правото на приспадане на данъчен кредит, по посочените две фактури - №*** от *** год. и №*** от *** год., за извършени СМР съгласно договор, издадени от „***” ЕООД и който данъчен кредит е общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева. В ревизионния акт е посочено, че декларираният резултат - ДДС за възстановяване, е *** лева, а установеният резултат - ДДС за възстановяване, е *** лева.

В ревизионния акт накрая е отбелязано, че в хода на ревизията е издаден АПВ/Акт за прихващане или възстановяване/ с №Р-16000921006525-071-001 от 20.12.2021 год./приложен на л.109-л.115/, с който частично е възстановен ДДС, в размер на *** лева, в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия за месец 10.2021 год., на основание чл.92, ал.3, т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.92, ал.11 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че номерът на този Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ е некоректно посочен в ревизионния акт – същият е с №Р-16000921006525-171-001 от 20.12.2021 година.  

С ревизионния акт, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.I и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя „В и К” ООД *** е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, в посочения размер от ***/*** лв. и *** ст./ лева, с мотив за липса на реално осъществени доставки на услуги – извършени СМР, от изпълнителя по сключения договор за строителство №23 от 14.09.2021 год. - „***” ЕООД, c ЕИК ***.

Констатациите на ревизиращия екип, изложени в съставения Ревизионен доклад №Р-16000921006525-115-001 от 17.05.2022 год., са изцяло възприети в Ревизионен акт №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, съответно, подаденото възражение от ревизираното лице против тези констатации не е било уважено в нито една негова част.

В ревизионния доклад е посочено, че „В и К” ЕООД е с регистрация по ДОПК от 15.09.1993 год.и че извършваната дейност през ревизирания период е водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и в чужбина, експлоатация на водоснабдителни язовири, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро и топло-енергийни системи, включително и пречиствателни станции. Посочено е, че „В и К” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.04.1994 год. и няма промени в регистрацията по този закон до настоящия момент, като извършената ревизия по ЗДДС обхваща данъчен период от 01.10.2021 год. до 31.10.2021 год. С ревизионния доклад органите по приходите са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит на „В и К” ООД ***, в размер на *** лева по фактури №**/*** год. и №**/*** год., издадени от „***” ЕООД, с предмет - доставки СМР по договор, които фактури са отразени в дневника за покупки на ревизираното лице като фактури с право на приспадане на пълен данъчен кредит за данъчен период месец 10.2021 год.

В РД е описано, че с цел установяване реалността на строителните услуги, документирани с посочените две фактури, на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №Р-16000921006525-040-001/02.12.2021 година

По фактура № **/*** год. ревизираното лице (РЛ) представило следните документи: Договор №23 от 14.09.2021 год. за извършване на СМР в *** - изграждане на резервоар промишлен водопровод в ***, Протокол - обр.19 №1/01.10.2021 год., съгласно който, на посочената дата подписаните представители на възложителя - инж.Л. Б. и на изпълнителя - А. Т., след проверка на място са установили извършени и подлежащи на заплащане въз основа на протокола дейности, описани по вид, мярка, количество, единична цена, стойност без ДДС и местоположение на резервоара (резервоар ***, резервоар махала „***” и резервоар „***”), с вписана обща цена без ДДС, в размер на *** лева, като приетата от възложителя е в размер на *** лева. Представени са количествено-стойностни сметки, платежни нареждания и банкови извлечения, от които е установено, че стойността на фактурата е платена изцяло.

По фактура №**/*** год., ревизираното лице представило следните документи: Договор №23 от 14.09.2021 год. за извършване на СМР в ***, *** и *** - реконструкции на водоснабдителна система. Протокол - обр.19 №2/20.10.2021 год., съгласно който, на посочената дата, подписаните представители на възложителя - инж.Л. Б. и на изпълнителя - А. Т., след проверка на място са установили извършени и подлежащи на заплащане въз основа на протокола дейности, описани по вид, мярка, количество, единична цена, стойност без ДДС и местоположение на резервоарите (***, *** и ***), с вписана обща цена без ДДС, в размер на *** лева. Представени са и количествено-стойностни сметки, платежни нареждания и банкови извлечения, от които е установено, че стойността на фактурата е платена изцяло.

Представени са били още и документи, от които е установено, че във връзка с извършването на строителни и монтажни работи на водоеми за питейна вода, експлоатирани от „В и К” ООД ***, е била проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, като след проведен конкурс за основен изпълнител е било избрано дружеството „***” ЕООД ***.

В хода на ревизията на изпълнителя „***” ЕООД е била извършена насрещна проверка, приключила с Протокол №П-22220222037375-141-001/21.03.2022 год. на ТД на НАП - София. В констативната част на същия е отразено, че по повод връчено по електронен път искане за представяне на документи, от страна на доставчика са представени: фактурите, издадени към „В и К” ООД ***, окомплектовани с договорите за възлагане на СМР, актове - обр.19, банкови извлечения и други документи, идентични с тези, представени от ревизираното лице. Представени са и следните счетоводни справки: хронологичен регистър на сметка 411 -клиент „В и К” ООД, в кореспонденция със сметка 703 - Приходи от продажби на услуги, сметка 4532 - Начислен данък на продажбите и сметка 5033 - Разплащателна сметка „Алианц банк България” АД. За удостоверяване наличието на материално-техническа обезпеченост на доставките за периода 01.10.2021 год. - 31.10.2021 год. са приложени аналитични регистри на сметки: 205 - Транспортни средства със заведени МПС, на стойност *** лева; сметка 206 - Стопански инвентар, на стойност *** лева и сметка 207 - Машини и оборудване, на стойност *** лева. За удостоверяване наличието на трудов ресурс за извършване на доставките са представени хронологични регистри на сметка 421 - Разчети с персонал, сметка 454 - Разчети за данък на физическите лица и разчетни сметки от гр. 455 - Разчети за осигуровки. В представени писмени обяснения управителят на дружеството - А. Т. декларирала, че: „Основната дейност на дружеството е строителство на хидротехнически съоръжения. Дружеството извършва основно хидроизолации на резервоари за питейна вода, строително-монтажни работи за изграждане на топлоизолационни системи, сухо строителство и други СМР. Източниците на финансиране на дружеството са от търговска дейност. По сключения договор за строителство с „В и К” ООД *** дейността се осъществява на няколко обекта, находящи се в различни общини в страната - махала ***, ***, ***; ***, ***; ***, ***; ***, ***; *** и че строително-монтажните работи се извършват с материали на „***” ЕООД.

При извършена проверка в информационната система на НАП било установено, че „***” ЕООД е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 19.01.2015 год., с управител и едноличен собственик на капитала - А. Т.. Дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 02.02.2015 год. и дерегистрирано по с.з. на 12.02.2020 год., при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Регистрирано било повторно по ЗДДС на 11.05.2020 год., като за период месец 10.2021 год., когато са издадени обследваните фактури, в дружеството има 22 назначени лица на трудов договор, за които са подавани декларации обр.1 и обр.6 от Наредба Н-13, за периоди от 27.12.2019 год. до месец 11.2021 год. Установено е, че дружеството „***” ЕООД има изискуеми данъчно-осигурителни задължения, за които е образувано изпълнително дело (ИД) №***/*** год.

Във връзка с посоченото от управителя на „***” ЕООД в писменото обяснение обстоятелство, че използваните материали на фактурираните СМР са за сметка на дружеството, било изготвено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) №Р-16000921006525-041-002/21.01.2022 год., с което са изискани допълнително документи за вида и количеството вложени материали, фактури за покупки на същите, счетоводното им завеждане при закупуване и изписване при влагане в съответния обект, имена на лицата, извършили СМР на съответните обекти, заповеди за командировки, начин на организиране на транспорта до обектите, присъствени форми, графици и др., заверени копия на оборотни ведомости и главни книги за периода на доставките. В отговор на искането проверяваното лице представило по електронен път списък на 7 лица, наети на трудов договор в „***” ЕООД, платежни ведомости, графици и отчетни форми за месец 10.2021 год., като от представените документи е прието, че 4 от лицата са работници по строителство, 2 лица - технически сътрудници и 1 шофьор. Констатациите са описани подробно на стр.22 от ревизионния доклад.

Относно вложените материали са били представени 5 броя фактури за покупки (табл. на стр.23 от РД), с издател „***” ЕООД. Тъй като не са били представени документи за транспорт и осчетоводяване на въпросните материали от „***” ЕООД, е изготвено и връчено второ ИПДПОТЛ №Р-16000921006525-041-003/25.02.2022 год., като в отговор, по електронен път е представена обяснителна записка, в която е описано, че транспортът на материалите, закупени от „***” ЕООД, е извършен с автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д”, собственост на „***” ЕООД, за което прилагат копие от талон за регистрация в КАТ, както и фактури за заредено гориво. Описано е, че водач на автомобила е бил Я. Т. Й., служител на „***” ЕООД, за което лице вече е било предоставено копие от трудов договор и ведомост за заплати по предходно ИПДПОТЛ №16000921006525-041-002/21.01.2022 год., както и че лицата, участвали в приемането и предаването на материалите, са служителите на „***” ЕООД, за които лица вече са били предоставени копия от трудови договори и ведомост за заплати по предходно ИПДПОТЛ. Описано е също, че материалите са натоварени на автомобила в склада на доставчика „***” ЕООД, от служителите там, за които служители не разполагат с данни и са приети от Я. Т. Й.. Отразено е, че дружеството не разполага с приемно-предавателни протоколи и кантарни бележки. Представени са още главна книга за доставчика „***” ЕООД, за периода 01.10.2021 год. - 31.10.2021 год., с отразените суми по фактури за доставки на материали в кореспонденция на сметка 601 - Разходи за материали, 45311 - Начислен данък за покупките, пълен данъчен кредит и сметка 501 или сметка 503 - за разплатените по касов или банков път доставки, аналитичен регистър на сметка 601 - Разходи за материали за периода 01.10.2021 год. - 31.10.2021 год., в кореспонденция на сметка 401 по съответни доставчици (включително и доставчика „***” ЕООД), свидетелство за регистрация (талон) от 04.11.2015 год. на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д”, peг.№*** и фактури за покупка на гориво.

В РД е посочено, че не са представени количествено-стойностни сметки на разходите за всеки обект, послужили при издаване на протоколите - обр.19, или справки за вложените материали, труд, разходи за външни услуги, др., във връзка извършените СМР (за всеки обект по отделно), от които да е видно, как е определена/калкулирана цената на услугите (материали, труд, др.), както и че не са представени също и документи, свързани с транспортирането на материалите по фактурите - заверени копия на пътни листи и отчети за извършения курс, съдържащи данни за конкретното място на товарене и съответно мястото на разтоварване на материалите, счетоводни регистри на заведените и изписани разходи за гориво.

Посочено е, че е извършена е насрещна проверка на соченото за доставчик на строителните материали дружество „***” ЕООД, приключила с Протокол №П-22221722037436-141-001/22.03.2022 год., при която е било констатирано, че „***” ЕООД е регистрирано по реда на ДОПК, считано от 07.07.2004 год. и по ЗДДС от 10.11.2014 год. - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот и че съгласно представени писмени обяснения, дружеството осъществява своята дейност - продажба на строителни материали на адрес: ***. Отразено е, че за осъществяването на дейността има сключен договор за наем на недвижим имот с „***” ЕООД (приложено е копие на договор за наем от 01.11.2014 год. и фактура №234/24.06.2021 г. за платен наем), като в писмените обяснения ЗЛ е посочило, че стоките се взимат от неговия склад с транспорт на „***” ЕООД и че не разполага с повече информация относно транспортирането. Посочено е също, че фактическото предаване на стоките по обследваните фактури е ставало в склада на „***” ЕООД, като е пояснено, че предмет на доставките по въпросните фактури е продажба на строителни материали, описани по вид и количество във фактурите, както и че преди продажбата, същите са съхранявани в склад на доставчика до момента на тяхната продажба. Описано е, че поръчките за материали от страна на „***” ЕООД са правени по телефона и на място в склада на „***” ЕООД и че лицето, отговорно за доставките между двете дружества от страна на „***” ЕООД, е управителят К. З. и продавач-консултант Д. Т., като предаването на стоките е извършвано от работниците в дружеството (приложени са заверени копия на трудови договори). За доказване на кадровата обезпеченост на дружеството е представено заверено копие на ведомост за работни заплати на „***” ЕООД за месец 09.2021 год. и месец 10.2021 год., извлечение на разчетна сметка 421 - Персонал, извлечение на сметка от гр. 46 - Разчети за осигуровки за периода, сметка 604 - Разходи за заплати и копия на 6 броя трудови договори на лица, назначени на длъжности: оперативен счетоводител, общ работник, продавач-консултант и водач мотокар.

Ревизиращият екип е изготвил и изпратил 7 броя ИПДПОЗЛ на лицата, посочени от „***” ЕООД за преки извършители на СМР на отделните обекти на ревизираното дружество. Отговор е бил получен само от Я. Т. Й. - ***, който потвърждава, че е работил в обекти на дружеството и е получавал съответното възнаграждение. Според ревизиращия екип е установено, че поставеният подпис в саморъчно написаното писмено обяснение и в представените фишове (съдържащи подписи) от лицето видимо се различава от тези, поставяни в останалите документи, приложени от лицето, като: трудов договор, допълнителни споразумения и длъжностна характеристика. Към представените от лицето документи е приложен и списък на лица и обекти, на които са изпълнявани СМР, обект на изследване при настоящото ревизионно производство. Тази справка е била изискана за изготвяне и представяне само от дружеството-работодател „***” ЕООД (в което лицето работи и към настоящия момент) и която съдържа електронен подпис на управителя на дружеството А. Т. от дата 11.02.2022 год., като е направен извод, че полученият отговор не е изготвен от самото физическо лице, а от управителя А. Т.. Според приетото в РД, не е било отговорено на поставените в искането въпроси относно: каква точно дейност е изпълнявало лицето в изброените от него населени места - ***, *** и ***; начина на транспортиране до обекта (с конкретно наименование на обекта) - с личен транспорт (МПС), с транспортни средства, собственост на „***” ЕООД или чрез фирма, превозваща работници/служители. Липсвали заповеди за командировка и документи за отчет на командировките, документи за нощувки в населеното място, в което е пребивавало лицето и в което е извършвало дейност, приемо-предавателни протоколи за материали, използвани при работата на лицето в обекта, отчетни форми за свършена работа, не били представени доказателства за квалификацията на Я. Т. Й. да извършва строителни дейности, предвид обстоятелството, че същият бил назначен като *** в „***” ЕООД, но е посочен и като лице, превозвало строителни материали от ***, склад на „***” ЕООД.

След преглед и анализ на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, от ревизиращия екип е констатирано, че същите са оформяни само документално, без да е налице фактическо извършване на посочените във фактурите сделки. Поради това е прието, че издадените фактури от „***” ЕООД на „В и К” ООД *** не отразяват действителни стопански операции, като мотивите на органите по приходите са следните:

Приложените към фактурите приемателно-предавателни протоколи за извършени СМР съдържали данни, които са общи за няколко обекта. Протокол-обр.19 №1/01.10.2021 год. (към фактура №**/*** год.) съдържал данни за дейности, описани по вид, мярка, количество, единична цена, стойност без ДДС, на резервоари - ***, махала „***” и местност „***”, т.е. общо за всички обекти, които са с различно местоположение; Протокол - обр.19 №2 от 20.10.2021 год. (към фактура № 311/20.10.2021 год.) съдържал данни за дейности, описани по вид, мярка, количество, единична цена, стойност без ДДС, на резервоари в селата ***, *** и ***, т.е. общо за всички обекти, които са с различно местоположение.

Приложените към протоколите работни карти, изготвени по отделни обекти (по местонахождение на напорните резервоари) съдържали данни, които не са индивидуализирани по видове извършени СМР, а били посочени с обща сума. Поставен бил подпис на ***: Л. Б., но липсвали подписи на вписаните в картата реквизити: „Бригадир” и „Одобрил”. В работните карти, приложени към Протокол - обр.19 №2/20.10.2021 год., вписаните кубични метри (на конкретния резервоар, за който е съставена работната карта) се различавали от посочените във възлагателно писмо от 11.10.2021 год., издадено от „В и К” ООД *** до „***” ЕООД. Приложените към работните карти количествено-стойностни сметки (т.е. към всеки отделен обект) съдържали данни само в т.4 - „Извършени СМР (с вписан номер на фактура) и стойност (вписана общо за съответния обект), но липсвали данни в т.1 - Материали, т.2 -Механизация, т.3 - Труд, т.5 - Източени водни маси. Поставен бил подпис на ***, но без вписано име.

Направен е извод от ревизиращия екип, че „В и К” ООД *** не е представило достатъчно доказателства и документи, с които да удостовери, че е действало добросъвестно и е взело всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба и че предвид тези обстоятелства, ревизираното лице, като участник в сделката, няма как да не е знаело, че участва в привидна доставка, целяща реализиране на данъчно предимство за него.

Предвид тези констатации и така направените изводи в ревизионния доклад, с Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.68, ал.1, т.1 и т.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, чл.12, ал.1, чл.25, ал.7 и чл.70, ал.5 от същия закон, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице за месец 10.2021 год., в размер на *** лева, по фактури №**/*** год. и №**/*** год., издадени от „***” ЕООД.

Против ревизионния акт е подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, с Вх.№70-00-7054 от 28.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив и с Вх.№20-33-73 от 10.08.2022 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив/л.23-л.29/. Ревизираното лице е заявила в жалбата, че счита, че направените от страна на ревизиращия екип констатации, въз основа на които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на реална доставка, по смисъла на чл.9 от ЗДДС, по фактури №**/*** год. и №**/*** год., издадени от „***” ЕООД, са направени при неизяснена фактическа обстановка и се базират на недоказани изводи. Изложени се мотиви, че притежава редовно издадени фактури и били налице всички законови предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, като същите се свеждат до твърденията, че доставките са реални, а органите по приходите не са оценили адекватно събраните доказателства, като са нарушили основните принципи на обективност, служебно начало и добросъвестност регламентирани в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. Посочено е, че приходната администрация мотивирала констатациите си за непризнаване на данъчен кредит, поради непредставяне на достатъчно доказателства за реалност на доставката от страна на доставчика и неоткриването на адреса за кореспонденция на лицата, посочени като извършили СМР. Според жалбоподателя, дружеството е проверило своя доставчик към момента на извършване на обществената поръчка, подписването на договора и извършването на фактурираните СМР, установило е, че е регистрирано по ЗДДС лице, а от извършена справка в Търговския регистър било видно, че „***” ЕООД изпълнява стриктно задължението си за обявяване на годишен финансов отчет (ГФО) в законните срокове. В жалбата е изразено и несъгласие с констациите, че „В и К” ООД не е действало добросъвестно, тъй като доставчикът е бил избран след проведена по надлежния ред обществена поръчка. Посочено е също, че в резултат на неправилен отказ на данъчен кредит е извършена корекция на ползвания такъв и неправилно бил променен резултатът по подадената от дружеството справка-декларация, за данъчен период месец 10.2021 год., от ДДС за възстановяване в размер на *** лева, на ДДС за възстановяване, в размер на *** лева. Цитирани са решения на СЕС и Директива 2006/112/ЕО, като с жалбата е поискано РА №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. да бъде отменен изцяло, като неправилен и незаконосъобразен, а отказаният данъчен кредит, в размер на *** лева, да бъде възстановен на дружеството, ведно с прилежащите лихви.

По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №437 от 21.09.2022 год./л.12-л.19/, с което Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на „В и К” ООД ***, с който не е признат данъчен кредит, в размер на *** лева, като законосъобразен/без в диспозитива на решението да е посочено, за кой данъчен период се отнася този непризнат данъчен кредит/.

След запознаване с изложените в жалбата мотиви, всички материали по преписката и след като извърши допълнителни справки в информационните масиви на НАП, решаващият административен орган е приел, че правният спор в случая се свежда до това, налице ли са действително извършени доставки на услуги - СМР по спорните фактури, като е посочил, че в закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, но че по аргумент от противното, това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби и че доколкото наличието на реална доставка на стока и услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е „неправомерно” по смисъла на чл.70, ал.5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит.

В мотивите е посочено, че с оглед установяване на всички законово регламентирани предпоставки и условия за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по въпросните фактури, органите по приходите са предприели съответните процесуални действия по извършване на насрещни проверки на прекия доставчик, т.е. на дружеството, сочено за доставчик на строителните материали и на лицата, сочени за преки извършители на СМР в отделните обекти и че за резултатите от тези проверки са издадени протоколи, описани в констативната част на съставения РД, предвид което решаващият орган е приел, че са неоснователни  твърденията на жалбоподателя за нарушаване на основните принципи на чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК.

В мотивите към решението решаващият орган е възпроизвел възприетите от ревизиращия екип констатации при извършената насрещна проверка на доставчика „***” ЕООД, като е приел, че мотивите в РА, изразени по отношение на отказа на право на приспадане на данъчен кредит по посочените 2 броя фактури, издадени от това дружество, не са основани на съмнения за реалност на доставката, а са на база извършен подробен анализ на представените и събрани в хода на ревизията документи и доказателства, като в мотивите е описано, какви документи не са представени от ревизираното лице „В и К” ООД *** и от доставчика „***” ЕООД.

В мотивите са изложени доводи, че доказателствата за реалното осъществяване на доставка на услуги - СМР, каквито в случая са фактурирани от „***” ЕООД, могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране и че взаимоотношенията между участниците в строителството трябва да почиват на договори, каквито за разглежданите доставки са представени и че в тази връзка следва да се посочи, че договорът, сам по себе си, е доказателство за възникналото облигационно отношение между страните, които са го сключили, но наличието му не доказва изпълнението по него и в този смисъл, всеки писмен договор следва да бъде разглеждан като документ, удостоверяващ уговореното между страните. Посочено е, че самото представяне на писмения договор, който е частен документ, още не е доказателство за реализация на правата и изпълнение на задълженията, възникнали за страните по силата на същия и че за да се приеме, че един договор за СМР е действителен, е необходимо не само да се установи сключването на договора и извършване на плащане, а трябва да са налице документи, материализиращи резултатите от извършените услуги, както и документи, удостоверяващи приемането им. В мотивите е отразено на следващо място, че в хода на извършеното ревизионно производство, относно доставките на СМР, фактурирани му от посоченото дружество, от ревизираното лице са представени протоколи/обр.19/, с които следва да се отчитат действително извършените строително-монтажни работи на отделните обекти и че подписването на такива протоколи е необходимо за контрол на извършеното строителство и неговото разплащане. Изложен е довод, че за всеки вид СМР са необходими материали, механизация и труд и че СМР са услуги с веществен характер, при извършването на които се използва труд на наети по трудови или граждански договори работници, механизация и материали и следователно, реалното изпълнение на договорените СМР изисква наличие на труд, използване на налична техника и влагане на материали. Предвид факта, че в договорите с прекия доставчик е записано, че материалите и всичко необходимо се осигурява от „***” ЕООД, е прието, че най-важните компоненти в случая се явяват материалите и положеният труд, но че в тази връзка обаче, безспорни доказателства не са налице.

Предвид горното в мотивите е посочено, че в чл.16 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд/ЗБУТ/ при извършване на строителни и монтажни работи, са определени задълженията на строителя за осигуряване на комплексни ЗБУТ на всички работещи на строителната площадка и че във връзка с тези му задължения, от „***” ЕООД не са представени заверени копия от заповедите за определяне на лицата, извършващи инструктаж, служебни бележки за преминалите инструктаж, документи за извършени застраховки, одобрени списъци на квалифицирани работници, присъствени документи и лицето, определено за координатор по безопасност и здраве, не са представени застраховки на работниците, извършили СМР. Посочено е също, че съгласно чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, работодателят задължително застрахова за своя сметка за рисковете „професионално заболяване” и „трудова злополука” работниците и служителите, работещи на рискови работни места, както и че не са представени никакви доказателства и обяснения относно начина на пътуване на тези лица до обектите, на които ревизираното лице претендира, че са извършени СМР от въпросните доставчици. На следващо място е посочено, че съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №2 от 22.03.2004 год., инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи, съгласно приложение №1, но в случая, от „***” ЕООД не са представени книги за инструктаж и не са представени доказателства за пребиваването на лицата на строителните обекти, предмет на договорите.

Решаващият орган е счел за нужно да посочи в мотивите към решението, че в хода на обжалването е извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че на „***” ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2021 год. до 31.10.2021 год., приключила с издаден РА №22220421006081-091-001 от 13.05.2022 год. и че видно от констатациите било, че дружеството е издавало фактури на клиенти, вкл. и на „В и К” ООД, без да са налице реално извършени услуги и че въпреки това, на основание чл.85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл.112 от с.з. и че предвид горното, органите по приходите не са извършили корекция на данъчната основа и начисления ДДС по издадените от „***” ЕООД фактури. Отбелязано е, че с цитирания РА са установени задължения с общ размер над *** лева, които са формирани от отказан данъчен кредит във връзка с доставки на СМР, както и че сумата по РА не е внесена в бюджета.

На следващо място, в мотивите към решението директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е приел, че в случая е налице относителна симулация, при която са фактурирани услуги, които са извършени по договори, възложени чрез обществени поръчки, но действителният доставчик не е този, посочен във фактурите и че в тази връзка са неоснователни възраженията в жалбата, че „В и К” ООД *** е действало като „добросъвестен търговец”. Посочено е, че документите, на база на които се избират изпълнители по съответните поръчки, не са относими към документите, които следва дружеството да притежава с цел доказване на фактически извършени доставки и че регистрацията на дружеството в Търговския регистър и регистрацията по ЗДДС не са достатъчно основание за третиране на фактурираните доставки като реално извършени. Относно цитираните в жалбата решения на СЕС, решаващият орган е счел, че следва да се посочи, че само по себе си отразяването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, като се сочи практика в този смисъл на Съда на европейския съюз. Изложен е аргумент, че фактура, която не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки или услуги, е с невярно съдържание и че издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание, може да се счита за част от данъчна измама, като също се сочи практика на СЕС. Излага се и довод, че общностното право не изключва възможността държавите - членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства, както и че упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит.

Така, предвид посочените по-горе факти и обстоятелства относно спорните доставки, решаващият орган е приел, че не може да се направи извод, че жалбоподателят при осчетоводяването и посочването на процесните фактури в дневниците си за покупки е действал добросъвестно и че в търговската си дейност е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с конкретния доставчик не го довеждат до данъчна измама, както и че събраните и приложени към преписката доказателства водят именно до такива изводи.

При тези мотиви решаващият орган изцяло е споделил констатациите на органите по приходите, издали Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год., на „В и К” ООД, с който е установено, че липсват доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС; не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗДДС, не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС; няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС, като е отказан данъчен кредит общо в размер на *** лева, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури №**/*** год. и №**/*** год., издадени от „***” ЕООД.

По отношение на възраженията за възстановяване на ДДС по подадена справка декларация, ведно с прилежащи лихви, решаващият орган е намерил жалбата за неоснователна, като е изложил мотиви за това. Посочено е, че за периода е подадена справка-декларация с Вх.№09001246533/11.11.2021 год. в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС с резултат за периода - ДДС за възстановяване, в размер на *** лева и че в съответствие с изискванията на чл.125, ал.7 от ЗДДС, информацията от регистрите за отчитане на данъка е представена по електронен път, както и че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.3, т.3 от ЗДДС, независимо от ал.1, данъкът за възстановяване по чл.88, ал.3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти по Приоритетна Ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013” и на системи и съоръжения в изпълнение на проекти по Приоритетни Оси 1 и 2 на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020”, до приключване на изграждането им. Посочено е също, че съгласно разпоредбите на чл.92, ал.11 от ЗДДС - при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на ЗВР, в размер, представляващ разлика между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и ЗОВ, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Направен е извод, че поради гореизложеното не следва да се определят лихви за невъзстановения ДДС в сроковете по чл.92, ал.11 от с.з., като е посочено, че в хода на ревизията е издаден Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) с №P-16000921006525-071-001 от 20.12.2021 год., с който частично е възстановен ДДС, в размер на *** лева в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия, а със спорния РА са установени задължения в размер на *** лева, което представлява точно разликата между декларирания със справката-декларация за месец 10.2021 год. ДДС за възстановяване и възстановения с цитирания Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ косвен данък.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в съдебно заседание на 22.12.2022 год., като свидетел, е допуснат Л. П. Б. от ***. Същият в показанията си заявява, че работи във „В и К” ООД ***, от *** год., като *** и отговарям за помпени и пречиствателни станции, резервоари и трафопостове на територията на област Кърджали. Сочи, че през есента на 2021 год., от дружеството „***” ЕООД са извършени дейности по 6 напорни резервоара, като от тях 4 резервоара се намират на територията на община Кърджали – в махала „***”, в *** - до ***, в *** и в *** - *** и 2 резервоара се намират на територията на *** - в *** и *** или общо са 6 резервоара, както и че е участвал при приемането на извършените СМР. По отношение извършените строително-монтажни дейности по тези напорни резервоари свидетелят сочи, че са избрали тези 6 резервоара, тъй като били в трагично състояние, като дейността включвала запълване на пукнатини, почистване от тиня и направа със специална хидроизолация - Sika Top Seal 107, която да е годна за питейна вода, за да няма проблем с питейната вода за населението, съответно вътрешна хидроизолация на резервоарите. Обяснява, че общо взето, дейността се изразява в направа на мовелитова шпакловка и PVC мрежи, като технологията е от няколко пласта, които трябва да се изпълняват, за да няма теч на резервоарите. Пояснява, че пет от тези резервоари са за питейна вода и един от тях е за промишлена вода, като тръби не били подменяни, а били подменени само кранове и байпаси където трябвало, защото като се източат резервоарите, няколко дена населението остава без питейна вода и се търсят варианти, дали водата да отива до съседен резервоар. Сочи, в други случаи, както станало в *** и ***, населението останало 3-4 дни без питейна вода. Обяснява в показанията си, че тези резервоари се намират на висока повърхност, като водата в тях идва от помпена станция, като сочи, че примерно, помпената станция в кв.“***” води водата до резервоара в „***” до ***, махала „***”, а тази, която е *** - до *** на *** и ***, като в *** бил черпателен резервоар, а не напорен, като там водата идвала от реката, от черпателен резервоар, за да отиде преди помпената станция и че в *** има река, която се намира до самия резервоар. Свидетелят заявява, че по време на изпълнението на тези СМР е ходил по обектите, за да види как се работи и дали е имало работници на тези обекти, като пояснява, че на всеки обект имало по 4-5 работника и че работниците били в две групи по 6 човека, които се превозвали с два буса, със *** регистрация. По отношение времето на изпълнение на обектите свидетелят Б. обяснява, че винаги, най-малко два обекта се изпълнявали едновременно и че докато се прави едната замазка, която била трикратна и трябвало да изсъхне, се започвала работа по друг резервоар. Заявява, че винаги се работело едновременно в два резервоара, но реално последователно се изпълнявали обектите, като първо се започвало от кърджалийските резервоари и после с крумовградските резервоари, тъй като там трябвало да се направят връзките, за да не се прекъсва водоснабдяването. Свидетелят сочи, че лично е приемал извършените СМР от страна на „***” ЕООД, като понякога имало присъствие на районния техник на ***, както и сочи, че е замервал в обекта, в самите резервоари, заедно с ***, който се казвал К., но фамилията му не си я спомня и който работел от страна на „***” ЕООД. На  поставен му въпрос от съда свидетелят Б. отговаря, че доколкото знае, работниците не били местни, а били *** от района на ***, които работели на две смени - дневна и нощна, вечерно време, за да не остане населението без питейна вода.   

В същото съдебно заседание, на свидетеля Л. Б. са предявени Протокол - обр.19 №1 от 01.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи, приложен на л.614, в том ІІ от делото, както и Протокол обр.19 №2 от 20.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи, приложен на л.616, в том ІІ от делото, като свидетелят заявява, че подписите  и в двата протокола са негови и ги е положил той, като представител на възложителя, като в протоколите се съдържат описани данни по вид, мярка, количество, място на обекта, както и данни за всички видове извършени работи по СМР, а именно: Почистване на бетонова повърхност и налепи от тиня; направа на армирана замазка по подове и стени; направа на мовелитов грунд; направа на двупластова хидроизолация; обработка на фуги, със съответните количества на всеки резервоар, както и стойността, в каквото са участвали по обществената поръчка, по отношение на сключения договор. Сочи, че общата стойност на извършените СМР по Протокол обр.19 №1 от 01.10.2021 год. е в размер на *** лева без ДДС, а по Протокол обр.19 №2 от 20.10.2021 год. е в размер на *** лева без ДДС. Заявява също, че положените подписи във фактура №**/*** год., както и във фактура №**/*** год., също са негови.

На поставен въпрос от съда свидетелят Б. отговаря, че напорните резервоари продължават да се стопанисват от „В и К” ООД ***. Относно „Асоциация по В и К” и нейното отношение към тези резервоари свидетелят обяснява, че „Асоциация по В и К” е нещо като шапка над дружеството „В и К” ООД *** и тъй като водопроводната мрежа е собственост на общините, а дружеството „В и К” ООД само я поддържа и експлоатира, тези ремонтни работи, които се извършват всяка година, се предоставят на общините след съставена комисия от тази „Асоциация по В и К”, т.е. от областната управа, с представители на общините и съответния районен техник на „В и К” ООД, като според свидетеля, това доказва, че са приети и извършени тези ремонти, като инвестиция на „В и К” ООД ***.    

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в следващо съдебно заседание на 16.02.2023 год., до разпит като свидетели са допуснати и лицата К. Д. Й., В. Я. И. и Б. Г. К..

В показанията си свидетелят Б. Г. К. заявява, че работи като *** към „В и К” *** и ръководи всички дейности, свързани с В и К сектора, в община Крумовград. Заявява, че през есента на 2021 год., дружеството „***” ООД е извършвало дейности, възложени му от „В и К” ***, като бил извършени реконструкции – поддържане и ремонт на помпена станция в ***, по-точно на „черпателя”, а също така и на резервоара в ***. Свидетелят заявява, че преди започване на работата, огледали обектите, а също и след приключване на работа, дори направили снимков материал за състоянието на обектите, както преди започване на работа, така и след завършване на обектите. Заявява също, че периодично е посещавал обектите по време на строителството от фирмата, която изпълнявала дейността. На поставен му въпрос от процесуалния представител на ответника свидетелят К. отговаря, че доколкото знае, наетата фирма била лицензирана и е наясно с процеса на извършване на работа и че материалите били от фирмата, техниката била тяхна и съвместно приели обектите – с представители на фирмата-изпълнител и с представители на „В и К” ООД ***. Пояснява също, че във връзка с инвестиционната програма, обектите били приети и от Асоциацията по В и К – ***, с представител на Областна администрация – Кърджали. На друг въпрос отговаря, че работниците на фирмата-изпълнител „***” всеки ден пътували до обектите с бус, придвижвали се с материалите и с инструментите, като отново сочи, че изцяло ползвали техни средства и не са ползвали нито работна ръка, нито инструменти на „В и К” ООД ***.

В отговор на поставен му въпрос от съда свидетелят К. обяснява, на черпателя в *** – помпената станция,  от 1 - 2 години е била спукана страничната стена и когато черпателят се напълни до едно положение, водата започвала да изтича навън, както и че това е събирател на всички води от вододайната зона в селото. Пояснява, че от три места имали каптирана вода, която се завежда до този черпател, вътре била монтирана помпата, която работи и качва вода до резервоара, като сочи, че работниците от фирмата изкърпили стената, подмазали я, като се полагали няколко пласта мазилка и се изчаквало всеки пласт да изсъхне, а после изчистили всичко и че е налице ефект от тази работа, защото всичко е свързано с електричеството и сега разходът на ел. енергия паднал драстично. Пояснява също, че „черпател” е мястото, където се събира водата и че там е и помпата, в самото помещение.

В показанията си вторият свидетел - К. Д. Й. заявява, че работи от ** години във фирма „***” като ***, но че влиза и в ролята на ***, като наглежда и снабдява с материали бригадата. Заявява в показанията си, че през есента на 2021 год. фирмата е изпълнявала СМР за „В и К” ООД ***, като работили в район Кърджали – ***/махала „***”/, ***, района на *** и ***/района на ***/, а след това в района на *** – в *** и ***. В показанията си свидетелят обяснява, че извършвали хидроизолация на водоеми, като отвътре стените се изчиствали, измивали се, грундирали се, на някои места и вътре по сухите камери, където имало проблем, се работило и отвън се правела хидроизолация, като пояснява, че на различните обекти, различно се е работило. Свидетелят сочи, че е контролирал работата на работниците от фирмата и е участвал при приемането на обектите, съответно на извършената работа от неговите работници. Свидетелят заявява също, че е закупувал необходимите материали и е снабдявал с тях работниците по обектите, като някои материали се закупували от ***, а други се закупували тук от района. На поставени му въпроси от съда, относно броя на лицата, които тогава са работили във фирмата, свидетелят Й. отговаря, че това зависи от обектите, но когато били тук през 2021 год., били 10 човека. Отговаря също, че той ги е придвижвал до обектите с бус и че всички работници са се водели към фирма „***” и са били нейни работници, но не са били от тук, а от района на град ***, като сочи, че тогава са били настанени в хотел „***” в ***. По отношение начина на работа пояснява, че на обектите се е работило последователно - като се извърши дейността на единия обект, подготвял се следващия, работело се по една камера, за да не остане районът без вода, като пояснява също, че за да се работи, водата се източвала, измивал се резервоарът, а имало и други процедури.

         В показанията си третият свидетел - В. Я. И. заявява, че работи във фирма „***” ООД, като ***, от създаването й през 2015 година.  Заявява, че през есента на 2021 год. фирмата е извършвала услуги на „В и К” ООД *** и че са работили с тях, тъй като са имали сключен договор след спечелена обществена поръчка. Сочи, че работили в няколко села, доколкото си спомня - в ***, ***, ***, като заявява, че фирмата работи из цяла България и й е трудно да запомни имената на населените места. Пояснява, че фирмата работи по резервоарите за питейна вода и предимно с това се занимава, това специализира и набляга в тази област и че работи същата дейност из цяла България. Относно изготвянето на документите, във връзка с приемане на работата по обектите, свидетелката заявява, че дъщеря й подготвя официално документите, а тя контролира работата, за да е качествена и да няма забележки, като обикаля обектите и прави замервания. На поставен й въпрос във връзка с командировъчните за работниците и за отчитането на шофьорите и издаването на пътни листове, свидетелката отговаря, че тук са работили на няколко обекта в няколко села и че не може да каже нищо за командировъчните, тъй като не се занимавала с тези въпроси. На поставен й въпрос относно броя на работниците, които тогава са работили в района на ***, свидетелката отговаря, че мисли, че работили около 10-12 човека, като пояснява, че като цяло, фирмата поддържа 20 човека и със сигурност тогава са работили 10-12 човека. По отношение извършваните дейности от работниците свидетелката И. обяснява, че знае какво са извършвали като сочи, че първо се влиза в резервоара, който е под земята на около 3-4 метра; измива се резервоара; работниците измиват стените и пода, изчистват пясъка и ако има налепи по стените и по пода, което било най-често и това във всеки един резервоар, а след като се изчистят, се грундирали стените и пода, полагала се мрежа и лепило, изчаквало се да изсъхне един ден и на следващия ден се полагала самата хидроизолация, с която работят от почти 20 год. и нямали никакви забележки. Свидетелката заявява, че където са работили из цяла България, всички били много доволни и нямали забележки. Обяснява също, че след като изсъхне хидроизолацията и минат два дни, резервоарите се пълнят и всички били доволни, тъй като имало много загуба на вода, което било проблем на „В и К” дружествата, защото помпите им харчели повече ток. Заявява също, че материалите, с които работят, си ги закупува фирмата.

По ревизионната преписка са налични, а същите са представени и в съдебно заседание и приети като доказателства Фактура №*** от *** год., с получател „В и К” ООД *** и доставчик „***” ЕООД ***, с ЕИК ***/л.6879/, ведно с Протокол №1/01.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи/л.6880-л.6881/; Фактура №*** от *** год., с получател „В и К” ООД *** и доставчик „***” ЕООД ***, с ЕИК ***/л.6882/, ведно с Протокол №2/20.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи/л.6883-л.6884/. Видно е от Протокол – обр.19 №1 от 01.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи, за обект: СМР при ремонт на резервоари, по Договор №23 от 14.09.2021 год., че в същия са описани подробно: вид на СМР, мярка, количество, единична цена и стойност без ДДС за всяка от извършените СМР, като от протокола е видно, че това са извършените СМР по резервоар към промишлен водопровод в *** – първите шест позиции; резервоар в махала „***” *** – от позиция 7 до позиция 12 вкл. и резервоар местност „***” – от позиция 12 до позиция 17 вкл. Общата стойност без ДДС на извършените СМР, съгласно този протокол – обр.19, възлиза в размер на *** лева, като от възложителя е приета стойност *** лева и протоколът е подписан от представител на възложителя, от представител на изпълнителя и от възложителя, т.е. от управителя на „В и К” ООД ***. Въз основа на този Протокол №1 от 01.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи, е издадена и първата от двете спорни фактури - №*** от *** год., на стойност *** лева, ДДС – *** лева или общо сума за плащане по същата - *** лева. Видно е от Протокол – обр.19 №2 от 20.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи, за обект: СМР при ремонт на резервоари, по Договор №23 от 14.09.2021 год., че в същия са описани подробно: вид на СМР, мярка, количество, единична цена и стойност без ДДС за всяка от извършените СМР, като от протокола е видно, че това са извършените СМР по резервоар в *** – първите шест позиции; резервоар в *** – от позиция 7 до позиция 12 вкл. и резервоар в *** – от позиция 12 до позиция 17 вкл. Общата стойност без ДДС на извършените СМР, съгласно този протокол – обр.19, възлиза в размер на *** лева, като протоколът е подписан от представител на възложителя, от представител на изпълнителя и от възложителя, т.е. от управителя на „В и К” ООД ***. Въз основа на този Протокол №2 от 20.10.2021 год., за установяване завършването и заплащане видовете работи, е издадена и втората от двете спорни данъчни фактури - №*** от *** год., на стойност *** лева, ДДС – *** лева или общо сума за плащане по същата – *** лева.        

Представен е и е приет като доказателство Протокол от 15.12.2021 год. на междуведомствена комисия, създадена със Заповед №АВиК-03-169 от 30.11.2021 год. на Председателя на Асоциация по В и К на обособената територия, обслужвана от „В и К” ООД ***/л.6902-л.6906/, за извършена проверка на място/където е видимо възможно/ на инвестиционни обекти, които съгласно чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ, следва да са публична общинска собственост на Община Крумовград и са финансирани през 2021 год. от „В и К” ООД ***, с обща стойност на инвестициите в размер на 132219.02 лева, като на позиция 46 в т.1 от протокола е вписано „Саниране на НР/напорен резервоар/ *** 200 м3” – *** лева, а на позиция 47 в същата т.1 е вписано „Саниране на НР/напорен резервоар/ *** 50 м3” – *** лева, т.е. обектите, на които СМР са изпълнени от „***” ЕООД. В протокола е отразено, че проверката на инвестиционните обекти на място е извършена от комисията на 15.12.2021 год., при която е констатирано, че инвестициите отговарят на критериите за определяне на инвестиции, съгласно Приложение VIII от Договора и действащото законодателство и може да се счита, че са в изпълнение на ангажимент за минимално ниво на инвестиции по сключения с оператора Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Комисията е одобрила всички инвестиции по т.1 от протокола под условието, за инвестиции №1, 2, 20, 22, 23, 24, 25 и 26, да бъдат представени пред общинската администрация или асоциацията, отчетни документи, удостоверяващи направените разходи (фактура или др.), в срок до 31.12.2021 год. В протокола комисията е предложила след приемане на инвестицията с решение на Общинския съвет, да бъде изготвен и подписан протокол за предаване и приемане на активите от „В и К” ООД ***, на Община Крумовград, на обща стойност *** лева и поотделно, както са посочени в т.1 от Протокола/в т.ч. са и тези по позиции 46 и 47, посочени по-горе/.

Представен е и е приет като доказателство Протокол от 10.01.2023 год. на същата междуведомствена комисия, създадена със Заповед №АВиК-03-170 от 30.11.2021 год. на Председателя на Асоциация по В и К на обособената територия, обслужвана от „В и К” ООД ***/л.6892-л.6901/, за извършена проверка на място/където е видимо възможно/ на инвестиционни обекти, които съгласно чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ, следва да са публична общинска собственост на Община Кърджали и са финансирани през 2021 год. от „В и К” ООД ***, с обща стойност на инвестициите в размер на *** лева, като в т.1 от протокола, на позиция 120 е вписано „Саниране на НР/напорен резервоар/ Промишлена вода 3000 м3” – *** лева; на позиция 121 е вписано „Саниране НР/напорен резервоар/ *** 50 м3” – *** лева; на позиция 122 е вписано „Саниране НР/напорен резервоар/ *** 280 м3” – *** лева и на позиция 127 е вписано „Саниране НР/напорен резервоар/ *** 200 м3” – *** лева, т.е. обектите, на които СМР също са изпълнени от „***” ЕООД. В протокола е отразено, че проверката на инвестиционните обекти на място е извършена от комисията на 10.01.2022 год., при която е констатирано, че инвестициите отговарят на критериите за определяне на инвестиции, съгласно Приложение VIII от Договора и действащото законодателство и може да се счита, че са в изпълнение на ангажимент за минимално ниво на инвестиции по сключения с оператора Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Комисията е одобрила всички инвестиции по т.1 от протокола, без условия. В протокола комисията е предложила след приемане на инвестицията с решение на Общинския съвет, да бъде изготвен и подписан протокол за предаване и приемане на активите от „В и К” ООД ***, на Община Кърджали, на обща стойност *** лева и поотделно, както са посочени в т.1 от Протокола/в т.ч. са и тези по позиции 120, 121, 122 и 127, посочени по-горе/.

Представен е и е приет като доказателство и Приемо-предавателен протокол, за активи, доставени при изпълнение на инвестиционна програма за 2021 год., съгласно Договор на АВиК на община Кърджали, област Кърджали/л.6887-л.6890/, с който, от „В и К” ООД *** са предадени на община Кърджали описаните в протокола активи, в т.ч. са и тези по позиции 120, 121, 122 и 127, посочени по-горе, като протоколът е подписан за „Предал” от управителя на „В и К” ООД ***, а за „Приел” – от кмета на община Кърджали, а в края на същия изрично е посочено, че обектите съответстват на техническите условия. За извършеното предаване на тези активи, респ. за приемането им от община Кърджали, е издадена и данъчна фактура №***/*** год., с доставчик - „В и К” ООД ***, с ЕИК *** и получател - Община Кърджали, с ЕИК ***/л.6885/. По идентичен начин, за извършеното предаване на посочените по-горе активи от „В и К” ООД ***, находящи се територията на ***, респ. за приемането им от община Крумовград, е издадена и данъчна фактура №***/*** год., с доставчик - „В и К” ООД ***, с ЕИК *** и получател - Община Крумовград, с ЕИК ***/л.6907/.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921006525-020-001 от 19.11.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от С. П. П., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение на жалбоподателя „В и К” ООД ***, с ЕИК ***, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе, като и е определен и ревизиращият екип. Впоследствие, от същия началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, за издадени и заповедта за изменение на тази ЗВР, с която е удължен срокът за завършване на ревизията, както и заповедите за спиране, съответно и за възобновяване на това ревизионно производство. Всички тези заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице, по електронен път, което е удостоверено с приложените по преписката удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, описани по-горе в настоящото изложение.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: В. Г. Г. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и С. Д. Т. - *** в ТД на НАП  - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921006525-092-001 от 17.05.2022 год., връчен на ревизираното лице по електронен път, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от С. П. П., на длъжност „***” в отдел „***” при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и В. Г. Г. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията), е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице.

От страна на „В и К” ООД ***, както бе посочено и по-горе, е било поискано най-напред удължаване на срока за подаване на възражение против ревизионния доклад, което е било уважено, като в удължения срок е било подадено възражение против ревизионния доклад, а впоследствие е предприето в срок и обжалване по административен ред и на издадения ревизионен акт, като в 60-дневения срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, е последвало и издаването на Решение №437 от 21.09.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените задължения за данък върху добавената стойност, в резултат на отказан данъчен кредит, за данъчен период 01.10.2021 год. – 31.10.2021 год., в размер на *** лева.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.103-л.104/ и Приложение №1 към нея/л.105/, с които са определени органи по приходите, който да издават заповеди  за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, и Заповед №РД-09-788 от 13.05.2022 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.89-л.92/, с която е утвърдено разпределение на органите по приходите по сектори и екипи/вкл. ръководители на екипи/ в отдел „***”, дирекция „Контрол”, с месторабота в град Пловдив, и тези, с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, съгласно Приложение №1 към заповедта/л.99-л.102/.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Спорният момент в настоящия разглеждан случай се свежда основно до това, налице ли са реално извършени процесните доставки на услуги – в случая извършени СМР, от посочения доставчик - „***” ЕООД ***, т.е. налице ли са реално осъществени облагаеми доставки, а оттам и налице ли е право на данъчен кредит по издадените две фактури от този доставчик за посочения данъчен период - м.10.2021 год., за който е изчислено, че възлиза в размер на *** лева или такива доставки не са извършени, както твърдят органите по приходите и следва на това основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит.

Правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер е отказано от органите по приходите с мотив за липса на реално осъществени доставки на услуги, като е прието, че в случая липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, тъй като доставчикът „***” ЕООД не бил представил достатъчни за ревизиращите доказателства за: транспорт на материалите; наетите лица в дружеството доставчик, които са извършили СМР и др., а така също, не можело да се установи количеството на съответните материали, необходими за извършването на фактурираните от „***” ЕООД СМР, нито стойността на труда за извършването им, като и от ревизираното лице не били представени достатъчно доказателства, които да установяват тези факти.

В тази връзка най-напред следва да се посочи, както самите ревизиращи са установили в РД и в РА, че получените услуги – извършени СМР, т.е. по доставки към „В и К” ООД *** за ревизирания период, са в изпълнение на Договор за строителство №23 от 14.09.2021 год., сключен между страните: „***” ЕООД ***, като изпълнител и „Водоснабдяване и Канализация” ООД ***, като възложител. Този договор за възлагане на СМР е сключен, т.е. въпросните СМР са възложени на този изпълнител, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, а контрол и приемане на извършените СМР е осъществен и от трети независим орган. Извършените от изпълнителя СМР са приети с надлежно оформени и подписани от представители на възложителя и на изпълнителя Протоколи – обр.19 за установяване завършването и заплащането на видовете работи, с №1 от 01.10.2021 год. и с №2 от 20.10.2021 год., в които, както бе посочено и по-горе, подробно са описани по вид, мярка, количество и стойност без ДДС, всички извършени от изпълнителя работи, като въз основа на тези Протоколи – обр.19, удостоверяващи извършването на тези СМР, е издадена и всяка една от двете спорни данъчни фактури.

На следващо място, предметът на доставките по спорните две фактури, т.е. изпълнението описаните СМР, е констатирано и прието след надлежно съставена междуведомствена комисия от Председателя на Асоциация по В и К - ***. Извършени са проверки на място по обектите в община Крумовград и община Кърджали относно направените инвестиции (т.е. реконструкции, подобрения и текущи ремонти на шестте резервоара в посочените населени места, представляващи публичен актив) и са съставени съответните протоколи, с които са приети и одобрени всички дейности, сред които и СМР, извършени от „***” ЕООД ***, като извършените ремонтни дейности/СМР/ на резервоарите от „***” ЕООД са включени на следните позиции: в община Крумовград - Протокола от 15.12.2021 год. – на позиции 46 и 47; в община Кърджали - Протокола от 10.01.2022 год. – на позиции 120,121,122 и 127. Тези активи са били предадени от „В и К” ООД *** на община Кърджали, съответно и на община Крумовград, с приемо-предавателни протоколи, подписани от управителя на „В и К” ООД *** и от кмета на съответната община, а както бе отбелязано и по-горе, за извършеното предаване на тези активи, респ. за приемането им от община Кърджали, е издадена и данъчна фактура №***/*** год., с доставчик - „В и К” ООД ***, с ЕИК *** и получател - Община Кърджали, с ЕИК *** и по идентичен начин, за извършеното предаване на посочените по-горе активи от „В и К” ООД ***, находящи се територията на ***, респ. за приемането им от община Крумовград, е издадена и данъчна фактура №***/*** год., с доставчик - „В и К” ООД ***, с ЕИК *** и получател - Община Крумовград, с ЕИК ***. Впоследствие са издадени насрещни фактури от община Крумовград и от община Кърджали, като доставчици, за предоставено право на ползване на тези публични активи на „В и К” ООД *** за 2021 год., съответно фактура с №*** от *** год., издадена от община Крумовград/л.6908/, на обща стойност с ДДС – *** лева и фактура с №*** от *** год., издадена от община Кърджали/л.6891/, на обща стойност с ДДС – *** лева.

По делото са допуснати и гласни доказателства - разпитани са четирима  свидетели, от които двама представители - технически лица, отговарящи за приемането на работата, т.е. на извършените СМР, от страна на „В и К” ООД ***, съответно за район Крумовград и район Кърджали, където са извършвани реконструкциите на посочените водни съоръжения/резервоари за питейна вода и един за промишлена/ и двама представители на дружеството-изпълнител, пряко участвали в извършването и предаването на СМР по процесните доставки. Всички свидетели в детайли потвърждават, че изпълнителят „***” ЕООД е извършил всички тези СМР, на описаните шест резервоара, съответно на територията на община Кърджали/четири резервоара/ и на територията на ***/два резервоара/ и че същите са приети без възражение от възложителя „В и К” ООД ***, за което са съставени и подписани изискуемите се протоколи - образец 19. Показанията на свидетелите са подробни, безпротиворечиви и еднопосочни и взаимно допълващи се в отделни детайли, като съдът в настоящия състав ги кредитира в пълна степен. От тези подробни показания се изяснява, какви точно са извършените работи по посочените шест резервоара, как точно и в каква хронологична и технологична последователност са били извършвани тези СМР, с какви материали/вкл. вида на хидроизолацията/ са изпълнени същите, от къде и как са снабдявани с материали, безпротиворечиво се установява колко работници са работели на обектите, от къде са същите/района на град ***, област ***/, както и че същите са били работници на изпълнителя „***” ЕООД, как са били превозвани същите до обектите, с какво МПС/бус със *** регистрация/ и кой ги е превозвал, както и че са пътували всеки ден до обектите, като са се придвижвали с материалите и инструментите, с които работят, къде са нощували/хотел „***” в ***/, както и редица други обстоятелства. От показанията на свидетелите става категорично ясно, че тези резервоари, след приемането на извършените СМР по тях, се експлоатират, съответно населението в посочените села, където се намират резервоарите/без ***, ***, където резервоарът е за промишлена вода/, се снабдява и ползва питейна вода именно от тези ремонтирани резервоари, като след ремонта им е снижен значително и разходът на ел.енергия при експлоатацията им. В тази връзка, гласните доказателства са в пълно съответствие и с обсъдените по-горе писмени такива, като преценени в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства недвусмислено сочат, че тези дейности, т.е. тези СМР, на описаните шест резервоара, са категорично извършени и те са извършени именно от изпълнителя по сключения от „В и К” ООД *** Договор за строителство №23 от 14.09.2021 год., а именно – от „***” ЕООД ***.

Така, съвкупният анализ на представените по делото писмени документи и свидетелски показания едностранчиво сочат, че документите съдържат идентични данни по отношение на изпълнените доставки на СМР и начина на плащане на дължимите суми по тези доставки. Следва да се отбележи, че значителният брой на тези документи и големият обем информация, включително и в протоколите за приемане на извършените СМР от независим орган – назначената междуведомствена комисия към Асоциация по В и К - ***, изключва дори и хипотетичната възможност те да са били съставени с оглед процесното ревизионно производство, респ. съдебно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти. Предвид това, следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя и неговия доставчик, а някои от тях и от трети лица – посочената асоциация, а и от двете общини – Кърджали и Крумовград, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили по доставки, посочените в двете спорни фактури. Автентичността и истинността на приобщените по преписката и съответно по делото документи, не са подложени на съмнение, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради което според съда, няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в тези документи, приети като писмени доказателства по делото.

Отделно от изложеното по-горе следва да се посочи, че както прекият доставчик – „***” ЕООД ***, така и жалбоподателят „В и К” ООД ***, са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки, като спор по отношение на този въпрос не се формира между страните; Както прекия доставчик, така и жалбоподателят са спазили изискванията на ЗСч., ЗДДС и ППЗДДС, спазен е основният принцип на неутралност на данъка ДДС. Строителните материали, вкл. и хидроизолации, мовелитов грунд, армирани замазки и др., физически съществуват като материални вещи и същите са вложени в получените от жалбоподателя услуги - СМР по реконструкция и ремонт на посочените шест броя резервоари за вода, като според съда, по отношение на това обстоятелство също може да се приеме, че не е формиран спор. Тези обстоятелства се доказват и от подробните свидетелски показания и на четиримата свидетели. Процесните услуги физически са извършени в посочения период – месец септември и октомври 2021 год., което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетелите, както и от протоколите за приемане и предаване на работата. Извършените ремонтни дейности на резервоарите от „***” ЕООД *** са установени и от надлежно съставената комисия от Председателя на Асоциация по В и К – ***, като са описани в протоколите и са включени на посочените по-горе позиции в тези протоколи.

Във връзка с горното следва да се упомене, че с РД и последвалият го РА отказаният данъчен кредит се мотивира и с обстоятелството, че предоставените протоколи - обр.19 за установяване завършването и заплащане на видовете работи съдържали данни за няколко обекта, както и че данните били противоречиви с приложените работни карти и количествено-стойностни сметки към тях. Тези работни карти и КСС към тях представляват вътрешни документи и се изготвят за вътрешни цели на „В и К” ООД *** поради това, че дейността на дружеството е регулирана и същото е обект на постоянен контрол от различни институции, като освен това, тези документи не са регламентирани никъде, те не са счетоводни или данъчни и нямат никаква стойност извън рамките на дружеството. Същевременно, процесните дейности, т.е. изпълнените СМР, попадат в дефиницията „текущ ремонт” по смисъла на ЗУТ - §5, т.43 от ДР на ЗУТ и следователно, за тях не се издават разрешения за строеж, разрешение за въвеждане в експлоатация и т.н. Предвид това, протоколът - обр.19 е основен документ по време на строителството и съдържа всички елементи, които съдържа и една количествено-стойностна сметка. Следва да бъде отбелязано и че законът не задължава получателя на услуга по СМР, какъвто в случая е жалбоподателят „В и К” ООД ***, да съхранява количествено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, доколкото резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по строителството, а и по какъв начин са калкулирани цените/стойността/ на услугите е ирелевантен за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит по реда на ЗДДС.

На следващо място, във връзка с горното съдът намира, че неправилно ревизиращите органи приемат, че доколкото услугите по процесните фактури включват доставка на материали, се следва отделно доказване на реалността на доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС - т.е. доказване прехвърлянето на правото на собственост върху използваните материали. Съгласно Договор за строителство №23 от 14.09.2021 год., доставката на материалите за извършване на възложените СМР е задължение на изпълнителя по договора/чл.5.2./, като договорената цена включва и всички разходи, необходими за снабдяването и доставката на материалите, нужни за изпълнение на договорените и възложени СМР. Ясно е, че всяка СМР е комплексна дейност, която включва труд, механизация и материали, а това означава, че доставката на материали е част от СМР, а не предмет на отделна доставка, съответно напълно погрешно би било да се приравняват строително-монтажните работи към доставка на материали, каквато е неправилната логика на органите по приходите, според РД и РА. Доколкото са налице данни за предаване на изпълнените СМР, включващи както строителна услуга, така и вложени строителни материали, то следва се приеме, че по този начин е прехвърлена и собствеността на тези материали. Чрез предаването на изпълнените СМР са прехвърлени и материалите, вложени при тяхното извършване, като по отношение на тях също е налице реална доставка, а направеното от приходния орган разделяне на услугата и материалите, е изкуствено. В този смисъл е налице и практика на ВАС, но въпреки това, обстоятелството, че доставчикът не е предоставил на ревизиращите органи „достатъчно”, според тях, документи за използваните от него материали за изпълнение на доставките на СМР по процесиите фактури/документи за произхода на материалите, съответно кога и от кого са закупени, предходни доставчици, сертификати за качество, декларации за съответствие, счетоводното им отразяване като стоково-материални ценности, документи за транспортиране на материалите при тяхното придобиване или такива, че тези материали са били налични в дружеството, счетоводни регистри, с които да се докаже отразяването на направените разходи във връзка с доставките в счетоводството на „***” ЕООД и др./, не може да бъде основание, за да се откаже признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Нещо повече, в случая в хода на ревизията са представени данни за предходния доставчик, който при извършена насрещна проверка в хода на ревизията е представил доказателства - фактури и приемо-предавателни протоколи; документи за транспорт; доказателства за кадрова обезпеченост; за закупени от него и доставени на изпълнителя „***” ЕООД материали, за извършване на фактурираните СМР.

На следващо място, за тези доставки – услуги по извършване на СМР, са издадени редовни, съобразно изискванията на Закона за счетоводството, ЗКПО и ЗДДС, фактури и документи, като по това обстоятелство също няма формиран спор. Първичните счетоводни документи са обективирани в установената, както от общия, така и от специалния закон форма и съдържат изискваната от тях информация за всяка конкретна стопанска операция. Данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите, като в тази насока следва да се добави, че органите по приходите не са констатирали нередности по отношение на водената от жалбоподателя „В и К” ООД *** счетоводна отчетност, поради което следва да се приеме, че счетоводството на ревизираното дружество е редовнои коректно водено.

В конкретния случай би следвало да се съобрази и Решение на Съда на Европейския съюз /седми състав/ от 13.02.2014 год. по дело С18/13, според което – „ ... Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури когато въпреки, че стоката е била доставена, се установява, че тя не е била действително доставена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната доставка не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия: посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.”.

В случая, подходът на органите по приходите е напълно различен. Внасянето на съмнения относно фактическото извършване на доставката, обосновано с действия на прекия доставчик обаче, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит. Този подход на административния орган е в явно противоречие с установените в процесуалния закон принципи за „обективност” и „служебно начало”/чл.3 и чл.5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая. От органите по приходите се твърди, че тези услуги – СМР на посочените шест резервоара за вода, за които са издадени спорните две фактури, не са извършени от този доставчик, а същевременно не се оспорва, че ремонтите на резервоарите са извършени и че тези резервоари се експлоатират, както и се установява, че се ползват от населението на посочените села  за снабдяване с питейна вода, с изключение на резервоара в ***, община Кърджали, който се ползва за съхраняване на вода от промишления водопровод на град Кърджали.

Предвид изложеното по-горе съдът счита, че са налице предпоставките за право на приспадане на данъчен кредит за доставките по процесните две фактури, издадени от прекия доставчик „***” ЕООД. Както от ревизираното лице, така и от прекия доставчик, са представени всички изисквани от действащото законодателство документи. От представените доказателства е видно какъв е възложеният обем работа, мястото на изпълнение, лицата, които действително са изпълнили възложената работа /СМР и почистване/, както и приемането на изпълнението. Представени са и доказателства, установяващи кадровата обезпеченост на прекия изпълнител на тези доставки, както и снабдяването му с нужните материали за извършването на тези СМР.

От друга страна, всички съображения на органите по приходите, въз основа на които се оспорва действителното извършване на доставките, са свързани с поведение на прекия доставчик, т.е. на изпълнителя на възложените СМР, за което жалбоподателят „В и К” ООД *** не следва да бъде държан отговорен.

Безспорно е, че за изпълнението на СМР, съответно за извършването на фактурираните доставки на услуги за СМР, се изисква определена кадрова обезпеченост на изпълнителя, но с какви работници е изпълнил възложената му работа доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство, не може да се вменява като отговорност на получателя на доставката на СМР, още по-малко би могло да рефлектира върху съществуването на правото на данъчен кредит. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници и не може да се вменява в тежест на ревизираното лице да извършва проверки, каквито не е длъжно да прави на работниците на своите доставчици. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя изводите на органа по приходите, че след като от страна на „***” ЕООД не били представени заверени копия от заповедите за определяне на лицата, извършващи инструктаж, служебни бележки за преминалите инструктаж, не били са представени книги за проведените инструктажи по реда на Наредба №2 от 22.03.2004 год., както и документи за извършени застраховки на работниците, извършили СМР, присъствени документи и не било посочено лицето, определено за координатор по безопасност и здраве, то от това следва, че дружеството реално не било изпълнило тези услуги. Няма спор, че неизвършването на начален и периодичен инструктаж на работниците и служителите, както и документирането на тези инструктажи, съставлява нарушение на трудовото законодателство, което, ако бъде установено от контролните органи на Инспекция по труда, съставлява основание за ангажиране на админинистративно-наказателната отговорност на работодателя. Същото се отнася и за липсата на сключени застраховки за работниците, извършващи СМР, както и липсата на определено лице за координатор по безопасност и здраве. Тези нарушения, ако са били допуснати от работодателя „***” ЕООД, биха съставлявали основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, в качеството му на работодател, но не могат да бъдат основание за това, щото да се приеме и да се направи категоричен извод, че дружеството не е извършило реално СМР, за които е издало двете спорни данъчни фактури. Същевременно, ревизираното лице, като получател по тези доставки, не разполага с механизъм или способ, по който да установи дали и кога са извършени изискуемите се инструктажи на работниците на изпълнителя, дали за същите са сключени изискуемите се застраховки, както и изпълнението на другите задължения на работодателя, посочени по-горе и вменени му от трудовото законодателство, нито пък има механизъм или способ, по който да принуди изпълнителя по договора, съответно доставчик по издадените фактури, да изпълни тези свои задължения.

Най-сетне, освен изложеното по-горе следва да се съобрази и факта, че в настоящия случай, от страна на приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, както и не установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било част от данъчна измама, за която е знаело или не е могло да не знае. В тази насока, фактическата обстановка до голяма степен е идентична с тази по дело С-142/11, описана в т.23 - т.34 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 год. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В хода на ревизионното производство органите по приходите не са установили, въз основа на обективни и категорични данни, че жалбоподателят „В и К” ООД *** е знаел или е трябвал да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на двете фактури или респ., от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Нито в РД, нито в РА се сочи, че в настоящия случай е налице данъчна измама или въз основа на какви обективни данни „В и К” ООД *** е знаело или е трябвало да знае, че е част от такава данъчна измама.

Така, предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия състав счита, че в конкретните случаи, реалното изпълнение на услугите, т.е. на доставките, е безспорно. Както бе посочено и по-горе, от страна на ревизираното лице и на прекия доставчик са представени всички документи, обуславящи и доказващи реалното изпълнение на доставките. В хода на съдебното производството са събрани и допълнителни доказателства – и писмени, и гласни такива, а именно – анализираните по-горе в настоящото изложение протоколи, както и свидетелските показания на разпитаните по делото четирима свидетели, които също потвърждават реалното изпълнение на тези доставки, т.е. реалното изпълнение на всички СМР, на въпросните шест резервоара за вода в посочените населени места на територията на община Кърджали и община Крумовград, за които е бил сключен и Договорът за строителство №23 от 14.09.2021 година.

Така, предвид всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, неправилно е прието в обжалвания ревизионен акт, че за ревизираното лице, т.е. за жалбоподателя „В и К” ООД ***, не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.9 от ЗДДС, по издадените две фактури за извършени доставки от „***” ЕООД, с мотиви, че ревизираното лице притежава фактури, въз основа ни които претендира право на данъчен кредит, без тези фактури да отразяват реални стопански операции и че то не е получило в действителност услугите, отразени в тях, а само се е снабдило с посочените фактури, за да увеличи неправомерно правото си на данъчен кредит, като претендира ефективно възстановяване на суми от бюджета за сделки, които не са реални, както и че получателят по фактурите, т.е. РЛ е знаело, че упражнява неправомерно правото си на данъчен кредит. С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да се приеме, че в случая са налице всички условия по чл.71 от ЗДДС, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките, т.е. на услугите, по издадените две фактури за извършени доставки, т.е. изцвършени СМР,  от „***” ЕООД ***.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-15000921002271-091-001 от 29.11.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №78 от 18.02.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и с който ревизионен акт, на жалбоподателя „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, са установени задължения за допълнително начислен ДДС, в резултат на отказан данъчен кредит, в размер на *** лева и дължими лихви към 29.11.2021 год., в размер на *** лева, касаещи данъчен период: от 31.07.2020 год. до 31.07.2020 год., е незаконосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и и без нарушения на процедурата, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и правните принципи, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна и доказана, а оспореният ревизионен акт, с решението по настоящото дело следва да бъде отменен.

По отношение доводите и аргументите в жалбата, че PA е незаконосъобразен и в частта, в която не са определени и лихви по чл.92, ал.10 от ЗДДС за невъзстановения в срок ДДС, в размер на *** лева за месец 10.2021 год., които се дължали независимо, че е извършвана ревизия на „В и К” ООД *** и съответно, искането в жалбата ревизионният акт да бъде отменен и в частта му за неопределянето на лихви по чл.92, ал.10 от ЗДДС, за невъзстановения в срок ДДС, в размер на *** лева, като незаконосъобразен и необоснован, съдът намира, че жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане по същество. В обжалвания ревизионен акт накрая е посочено, че в хода на ревизията е издаден Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ по чл.92, ал.11 от ЗДДС с №Р-16000921006525-071-001 от 20.12.2021 год., с който частично е възстановен ДДС, в размер на *** лева в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия за м.октомври 2021 год., на основание чл.92, ал.3, т.3, във вр. с чл.92, ал.11 от ЗДДС. Този АПВ №Р-16000921006525-071-001 от 20.12.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив е представен по преписката и е приет като доказателство по делото/на л.109-л.116/, като от същия е видно, че именно с него, на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС, е постановено възстановяване на ДДС, за периода от 01.01.2021 год. до 31.10.2021 год., в размер на *** лева и лихва, в размер на 0 (нула) лева. В този АПВ накрая изрично е указано, че на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС и чл.197, ал.1 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване може да се обжалва изцяло или в отделни негови части, в 7/седем/-дневен срок от връчването му, пред директора на компетентната териториална дирекция, като следва да се добави, че съгласно новелата на чл.197, ал.2 от ДОПК, решението на директора на териториалната дирекция по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7/седем/-дневен срок от връчването му на жалбоподателя, като непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал.1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. При тази законова регламентация съдът намира, че след като жалбоподателят „В и К” ООД *** счита, че незаконосъобразно и необосновано, върху невъзстановения му в срок ДДС за посочения данъчен период, в размер на *** лева, не е начислена и никаква лихва по чл.92, ал.10 от ЗДДС, то е следвало да обжалва този АПВ в тази му част, а именно в частта му, с която е определена лихва в размер на 0 (нула) лева, по посочения по-горе процесуален ред, т.е. по реда на чл.197 от ДОПК. По делото няма никакви данни, а няма дори и твърдения, това да е било сторено от жалбоподателя, като съдът намира, че определянето на тази лихва по чл.92, ал.10 от ЗДДС, в размер на 0 (нула) лева, не е разпоредено с обжалвания в настоящото съдебно производство ревизионен акт, а с предходно издадения АПВ №Р-16000921006525-071-001 от 20.12.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив. При това положение съдът намира, че в тази й част жалбата на „В и К” ООД *** е безпредметна и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в съдебно заседание в хода по същество, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя „В и К” ЕООД ***, с ЕИК ЕИК ***, следва да се присъдят направените по делото разноски, за които е представен списък на разноските/л.6909/ и доказателства за заплащането им/л.6910-л.6915/, които възлизат общо в размер на 3002.00/три хиляди и два/ лева, произхождащи от: 50.00 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство, съгласно приложеното по делото платежно нареждане от 28.09.2022 год. на Банка „ОББ” АД/л.8/ и 2952.00/две хиляди деветстотин петдесет и два/ лева, за заплатено, по банков път, адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.09.2022 год./л.6910-л.6911/, три броя данъчни фактура - №*** от *** год./л.6910/, №*** от *** год./л.6911/ и №*** от *** год./л.6912/, и трите издадена от Еднолично адвокатско дружество „”***, с ИН по ДДС BG ***, с получател „В и К” ООД ***, с ЕИК *** и три броя платежни нареждания на „ЦКБ” АД, с наредител „В и К” ООД ***, съответно от датите 28.09.2022 год., за преведена сума в размер на 2472.00 лева/л.6913/, от 29.12.2022 год., за преведена сума в размер на 240.00 лева/л.6914/ и от 15.02.2023 год., за преведена сума в размер на 240.00 лева/л.6915/, по сметка на Еднолично адвокатско дружество „**”***, представляващи плащания по посочените по-горе три броя фактури.

По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в подадената преди първото съдебно заседание писмена молба/л.6879/, съдът намира следното:

Ясно е, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се имат предвид съответните разпоредби от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Според нормата на чл.8, ал.1 от тази Наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. Тези размери на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес са конкретно регламентирани от т.1 до т.7 вкл. от тази ал.2 на чл.7.

В случая, материалният интерес по настоящото дело се определя от размера на отказаното право на приспадане на данъчен кредит с обжалвания ревизионен акт, по процесните две фактури, на „В и К” ООД *** и който ревизионен акт е потвърден с Решение №437 от 21.09.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, като този размер възлиза на ***/*** лв. и *** ст./ лева, т.е. с тази сума се съизмерява материалния интерес по настоящото дело.

При това положение, приложима е нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата й за случая редакция, съгласно която, при материален интерес от 25000 лева до 100000 лева, минималният размер на възнаграждението се определя на 2650 лева плюс 8% за горницата над 25000 лева. Изчислен съобразно тази норма, минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело възлиза в размер на 4746.30 лева. В случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза общо в размер на 2952.00 лева и то с начислен и платен ДДС, т.е. същото е с 1794.30 лева под регламентирания минимален размер. Следва също така да се има предвид, че по настоящото административно дело са проведени две открити съдебни заседания, като във всички тях упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя се е явил и е участвал в заседанията, направил е относими доказателствени искания, които са били уважени, представил е и множество писмени доказателства, които са били приети, а освен това е изготвил и депозирал в определения му срок и писмена защита, в която е изложил подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата. Делото освен това, не се отличава с ниска действителна фактическа и правна сложност, същото е в обем над 6900 листа/без настоящото решение/, като при това положение съдът намира, че така договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е напълно адекватно и съразмерно на осъществената по делото правна защита и съдействие, от ангажирания от него процесуален представител и съответно, липсва основание съдът да го присъди в по-нисък размер. Следва също така да се има предвид, че съобразно разпоредбата на §2а, предл.2/второ/ от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност адвокати, каквото безспорно е упълномощеното от жалбоподателя адвокатско дружество, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Така, върху договорените и заплатени по банков път, по всяка от трите описани по-горе данъчни фактури, суми на платеното адвокатското възнаграждение, съответно по първата, в размер на 2060.00 лева, а по втората и третата, в размер на по 200.00 лева, е начислен и платен от клиента и дължимия 20% ДДС – по първата фактура, в размер на 412.00 лева, а по втората и третата – по 40.00 лева по всяка една. Така е формиран и общият размер на адвокатското възнаграждение, който в случая възлиза на 2952.00/две хиляди деветстотин петдесет и два/ лева с начислен ДДС и който е реално заплатен от жалбоподателя „В и К” ООД ***, по банковата сметка на ангажираното адвокатско дружество. По тези съображения съдът намира възражението за прекомерност на това адвокатско възнаграждение за неоснователно, като счита, че същото следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя в пълния му заплатен от него размер, като предвид това, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени всички сторени от него деловодни разноски в хода на настоящото съдебно производство, възлизащи общо в размер на 3002.00/три хиляди и два/ лева. За дължимите на жалбоподателя „В и К” ООД ***, с ЕИК ***, деловодни разноски, сторени в хода на настоящото съдебно административно производство, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите, със седалище ***, която съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, е юридическото лице на бюджетна издръжка със седалище София и към структурата на която принадлежат административните органи, т.е. органите по приходите, издали незаконосъобразния ревизионния акт, както и административния орган – директор на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, постановил решението, с което този ревизионен акт, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на *** лева, е бил потвърден като законосъобразен.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ и чл.161, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, административният съд

                       

Р         Е         Ш         И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт/РА/ №Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 год., издаден от С. П. П., на длъжност „***” в отдел „***” при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и В. Г. Г. - *** в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №437 от 21.09.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, за данъчен период месец октомври 2021 год., на жалбоподателя „В и К” ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е отказано приспадане на данъчен кредит, в размер общо на 51203.80/петдесет и една хиляди двеста и три лв. и 80 ст./ лева, по фактура №*** от *** год. и фактура №*** от *** год., издадени от доставчика „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, за получени услуги – СМР.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „В и К” ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в останалата й част и прекратява производството по административно дело №472/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали в тази му част.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В и К” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 3002.00/три хиляди и два/ лева.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните, а в частта му с характер на определение - в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                        С Ъ Д И Я: