Решение по дело №413/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на „ДИ ЕНД ПИ-КОНСУЛТ“ ЕООД, със седалище в гр. Русе против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-1085-000251/16.05.2025 г., издадена от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с която спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. В жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 15.05.2025 г. Г. П., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, е съставил АУАН Серия GA №3289265 на лицето Р. Х. Й. за това, че на 15.05.2025 г., около 08:30 ч. в гр. Русе, [улица], срещу сградата на сектор „Пътна полиция“, посока [улица]е управлявала лек автомобил „Фолксваген“с рег. № [рег. номер], собственост на „Ди Енд Пи – Консулт“ ЕООД, след като е лишена от това право по административен или съдебен ред - нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Отделно на Й. било вменено и нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че не представя СРМПС, Част 2 /л. 3 от преписката/.

На 16.05.2025 г. С. Й., началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, е издала Заповед № 25-1085-000251/16.05.2025 г., с която налага на „Ди Енд Пи – Консулт“ ЕООД принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. В заповедта като основание за издаването ѝ е посочено, че е съставен АУАН Серия GA №3289265 О. 15.05.2025 г. /л.1 от преписката/.

Сред административната преписка по делото се съдържат и АУАН Серия GА № 4031903/03.05.2025 г. и ЗППАМ № 25-1085-000234/05.05.2025 г.

В АУАН серия GA № 4031903/03.05.2025 г., съставен на Р. Й. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е посочено, че като доказателство за извършеното нарушение е иззето СУМПС [номер] (л. 6 от преписката). Въз основа на сочения АУАН със заповед № 25-1085-000234/05.05.2025 г., началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе е наложил принудителна административна мярка на Р. Х. Й. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, връчена на лицето на 15.05.2025 г., видно от разписка за връчване на л. 4, гръб от делото.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед с рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.2 са посочени и началниците на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ (л.24 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Видно от удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.25 от делото), от 14.12.2022 г., С. П. Й. заема ръководна длъжност – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с наименование на групата към датата на издаване на удостоверението – „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на гр. Русе, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК, включително са посочени фактически и правни основания. Същата се позовава и препраща и към съставен АУАН за извършено административно нарушение от страна на водача на процесното МПС, собственост на жалбоподателя.

По отношение съответствието с материалния и процесуалния закон, съдът съобрази следното:

ЗППАМ от 05.05.2025 г., с която е наложено административно наказание „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“ е била връчена на водача Р. Й. на 15.05.2025 г. Процесната ЗППАМ от 16.05.2025 г. е за нарушение извършено на 15.05.2025 г. около 08:30 часа. От установеното следва, че на Р. Й. към 08:30 часа на 15.05.2025 г. не била връчена издадената ЗППАМ от 05.05.2025 г., с която временно ѝ се отнема СУМПС. От датата на връчване на ЗППАМ от 05.05.2025 г., което е осъществено на 15.05.2025 г. започва предварителното изпълнение на същата съгласно чл.172, ал. 6 ЗДвП и започва да тече срок за обжалването й – чл. 175, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 149, ал. 1 АПК. Установеното води до извод, че към посочените дата и час не е започнало предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-1085-000251/16.05.2025 г., издадена от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе. От АУАН серия GA № 4031903/03.05.2025 г. се установява, че СУМПС е отнето фактически на 03.05.2025 г., което потвърждава, че до този момент Р. Й., в качеството на ѝ водач на процесното МПС е нямала информация за издадената ЗППАМ от 05.05.2025 г.

От изложеното се налага извод, че процесният административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и неговите цели, защото само при надлежно връчена ЗППАМ издадена на основание чл. 171, т. 1 ЗДвП ще е налице основание за прекратяване регистрацията на МПС, ако се установи управлението му от същото лице в рамките на отнетото по административен ред СУМПС.

Налице е и следващо самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.

Правното основание, на което е издадена заповедта е чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Посочените обстоятелства, алтернативно изброени се извеждат изцяло от изискванията за "правоспособност на водачите на МПС", въведени с разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Съгласно последната „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“

Законодателят е направил разграничение между лишаването от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и временното отнемане на свидетелство му за управление на МПС по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП като основания за прекратяване на регистрацията на МПС. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач е вид принудителна административна мярка, която се налага по реда и условията на чл. 171, т. 1 или т. 4 ЗДвП. Лишаването от право да се управлява МПС е вид наказание, което се налага по реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Р. Й. е управлявала процесния автомобил след като е лишена от това право по административен ред.

Неясно е основанието за прекратяване на регистрацията на МПС – управление на МПС от лице, което е лишено от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или чието свидетелство за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП. За лицето, което търпи неблагоприятни правни последици от акта, е неясно кои точно са фактическите и правни основания за налагането на процесната правна норма – представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила и ограничаващо правото му на защита. Препятства се проверката, която дължи съдът, относно съответствието на акта с материалния закон към момента на издаването му /по чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 142, ал. 1 АПК/. Препятства се и преценката за съответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, по силата на чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на съдебни разноски. Жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва ОД на МВР – Русе да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 1050 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000251/16.05.2025 г., издадена от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Русе да заплати на „ДИ ЕНД ПИ-КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх.1, ет.4, ап.10, представлявано от управителя Р. Х. Й. сумата в размер на 1050.00 лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.