№ 132
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Стефан Илиев
Калинка Г.
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Калинка Г. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221000600227 по описа за 2022 година
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Г. ВНОХД № 227 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 260155 от 24.11.2021 г. по НОХД № 955/2020 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 18-ти състав, е признал
ПОДСЪДИМАТА П. И. Г. с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от
01.01.2009 г. до 16.09.2011 г. като длъжностно лице – *** в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД,
не е положила достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното й
имущество и в нарушение на задълженията си (по чл. 7, ал. 2 от ЗСч, по т. 6, т. 13 и т. 14 от
длъжностната й характеристика и по т. 1 от Вътрешна Наредба за финансовия стокооборот)
издала 38 броя РКО на различни физически лица като безсрочен заем и от това е последвало
разпиляване на имущество и значителни вреди на обща стойност 188 543 лв. за УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, поради което и на основание чл. 219, ал. 1 от НК и при условията на
чл. 54 от НК я е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за две години с отложено условно
изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а също така я е
ОСЪДИЛ на глоба в размер на 3 000 лв.
С присъдата подсъдимата Г. е оневинена по обвинението причинените вреди да са в
особено големи размери и случаят да е особено тежък, поради което е била оправдана за
определянето на престъплението по ал. 4-та на чл. 219 от НК.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата е била осъдена да заплати за разноски
по делото сумата от 5 325 лв. на СДВР и СГС.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника на подсъдимата, с искане за цялостното
й оневиняване и оправдаване. За да обоснове искането си, защитникът твърди, че: не е
доказано времето на извършеното деяние, както е посочено в обвинителния акт – от
1
01.01.2009 г. до 16.09.2011 г.; не е доказано инкриминираната сума да е собственост именно
на болницата поради данни от вещите лица за неустановимост чии са били раздадените от
подсъдимата парични суми – на болницата, на ДКЦ „Александровска“ или на ВСК към
болницата; не е доказано подсъдимата да е разпиляла имущество и да е причинила
значителни вреди на болницата.
Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде
потвърдена като обоснована, законосъобразна и справедлива, защитникът поддържаше
изложението в жалбата, а подсъдимата заяви, че е раздавала пари на много хора, някои от
които са ги върнали, а други – не.
След като провери изцяло – съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, правилността
на обжалваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
В диспозитива на присъдата липсва изписване на съществената част от фактическата
деятелност на подсъдимата по осъществяване на състава на престъпление по чл. 219, ал. 1 от
НК, а именно – че е давала заеми без да има право на това, като предала на посочените в
издадените от нея ненадлежно оформени РКО лица посочената в съответния РКО сума в
безсрочен заем. Изписано е само, че подсъдимата е издала 38 броя РКО на различни
физически лица като безсрочен заем. Държавното обвинение е придало правно значение на
два факта: че подсъдимата е давала определени суми на определени лица и че във връзка с
това е изготвила (издала) ненадлежно оформени РКО (невписани в касовите книги и без
реквизити – номер, дата, основание, подписи на главен счетоводител, ръководител и броил
сумата касиер, а в някои – и без подписи на получателите). В заключителната част на
обвинителния акт фактическата деятелност на подсъдимата по даване на суми е посочена
два пъти: веднъж в обобщаващата описателна част на престъплението – „давала заеми без да
има право на това (липсва регламент за кредитиране на служителите със служебни пари,
предназначени за лечебна дейност)“, и след това 38 пъти (съответно на броя на
инкриминираните РКО) – „като предала на посоченото лице сумата в безсрочен заем“. В
диспозитива на присъдата фактическата деятелност е описана обобщено – „издала 38 броя
РКО на различни физически лица като безсрочен заем“. Тази формулировка е непълна и
неточна спрямо релевираната в обвинителния акт фактическа деятелност, тъй като само по
себе си издаването на РКО не е даване на заем, а документиране на даването на такъв и
поради това – една от доказателствените възможности по делото. Поради това в диспозитива
на присъдата липсва най-съществената част от поведението на подсъдимата, на което
прокуратурата е придала правно значение, вследствие на което в присъдата липсва
посочване на съставомерното поведение. Недостатъкът подлежи на отстраняване – чрез нова
присъда, в която да се отрази пълно посоченото в обвинителния акт инкриминирано от
прокуратурата поведение на подсъдимата, а именно – че не е положила достатъчно грижи за
стопанисването и запазването на повереното й имущество в нарушение на определени
задължения (по ЗСч, по вътрешна наредба и по длъжностна характеристика), като е давала
заеми без да има право на това чрез предаване на посочените в инкриминираните РКО суми
в безсрочен заем на посочените в инкриминираните РКО лица.
Друг недостатък на диспозитива на присъдата е погрешното посочване на едно от
нарушенията на подсъдимата: инкриминирано е нарушение на т. 2-ра от Вътрешната
наредба на финансовия документооборот на УМБАЛ (ДП, т. 4, л. 4-12), отнасяща се до
издаването на РКО: „Документът е нареждане на ръководството до касиера да изплати за
посочената в ордера цел определената сума на вписаното в ордера лице. Съставя се в един
екземпляр и се подписва от касиера непосредствено след изплащане на сумата. Подписва се
от изпълнителния директор и гл. счетоводител. Регистрирането на ПКО и РКО и
поставянето на поредния номер се извършва от касиера в касовата книга. Първият
екземпляр остава в касовата книга, а вторият заедно с приложните документи се представя в
счетоводството в края на работния ден. В лева и в чуждестранна валута се водят различни
касови книги.“. Вписаната в диспозитива на присъдата като нарушена т. 1-ва от тази
Наредба се отнася до издаването на приходни касови ордери, каквото поведение не е
2
инкриминирано по делото. И този недостатък на диспозитива на присъдата подлежи на
отстраняване, чрез нова присъда.
В мотивите на присъдата липсва надлежно изследване на съдържанието на
доказателствените средства във връзка с инкриминирания период и във връзка с доказания
чрез РКО размер на дадени като заем суми:
Прокуратурата е инкриминирала периода от 01.01.2009 г. до 16.09.2009 г. Предвид
релевираната фактическа деятелност на подсъдимата, това следва да бъде период, в който тя
е била едновременно *** и на болницата, и на ВСК – за да може да раздава на членове на
ВСК парични суми, които те смятат за заеми от средствата на ВСК, но в действителност са
били от парите на болницата. Във връзка с това следва да се отчете съдържанието на
документите за времето, когато подсъдимата е извършвала работа като *** едновременно и
на болницата, и на ВСК; следва да се отчете съдържанието на документите и за времето,
когато реално е била лишена от достъп до касата, т.е. от възможността на раздава
намиращите се там пари. Документите относно трудовото правоотношение на подсъдимата с
УМБАЛ удостоверяват, че тя е започнала работа като *** там още през 1994 г., а трудовото
й правоотношение е било прекратено на 16.09.2011 г., когато й е била връчена заповедта от
06.07.2011 г. за дисциплинарното й уволнение (ДП, т. 5, л. 6; ДП, т. 5, л. 7; ДП, т. 4, л.л. 149-
153, 159, 165, 167, 169, 171-173, 175, 177, 184, 189-193; ДП, т. 1, л. 74; ДП, т. 5, л. 14-15). В
действителност обаче подсъдимата е престанала фактически да изпълнява длъжностите
„***“ на болницата и на ВСК от датата, когато практически е била лишена от достъп до
касата – 04.07.2011 г., когато съобразно съдържанието на протокола за вътрешна проверка от
комисия на касата на болницата тя е предала на председателя на комисията ключа за касата
и паролата за достъп до счетоводния софтуер (ДП, т. 1, л. 94). Периодът на съвместяване на
длъжността „***“ на болницата с длъжността „***“ на ВСК също е по-кратък: той започва
на 06.01.2009 г. (ДП, т. 5, л. 16), когато подсъдимата е била назначена за *** и на ВСК към
болницата. В мотивите на присъдата липсват съображения – със съответно им изражение в
диспозитива, относно съдържанието на писмените доказателства за начало и край на
инкриминиран период във връзка с данните за такова начало на 06.01.2009 г. и край на
04.07.2011 г.
Прокуратурата е оформила инкриминираната обща сума и инкриминираните във
връзка с отделните заемополучатели суми, ползвайки съдържанието на частни документи,
издадени от подсъдимата – оригиналите на 38 броя РКО, приложени в полиетиленов джоб в
ДП, т. 5 и предадени на ДП от комисия на болницата на разследващия орган с приемо-
предавателен протокол на 02.05.2012 г. (ДП, т. 1, л. 270). Съобразно заключението на
съдебно-графическата експертиза (ДП, т. 2, л. 66-80) ръкописният текст от букви (имената
на заемополучателите и други данни в някои случаи) и цифри (числа, в някои случаи –
единични, в други – множество, подредени в колона или колони с извършване на събиране и
изваждане помежду им) е изцяло изписан от подсъдимата за всички инкриминирани РКО.
Поради липсата на номер, дата, основание и подписи на главен счетоводител, ръководител и
броил сумата *** (подсъдимата), тези документи не могат да се разглеждат като официални.
Поради изписването им изцяло от подсъдимата обаче те могат и следва да се разглеждат
като издадени от подсъдимата частни документи, съобразно чието съдържание (числата)
могат да се определят размерите на сумите, дадени като заем на всеки от инкриминираните
заемополучатели, а след това – и общата доказана сума раздадени неоснователно заеми.
При това обаче съдържанието на всеки РКО е следвало да бъде подложено на анализ
относно наличието или липсата на подпис на заемополучател – тъй като има неподписани
ордери, които по тази причина се явяват изготвени изцяло и само от подсъдимата
документи. Налице е процесуална забрана в чл. 116, ал. 1 от НПК за обосноваване на
обвинение и присъда само със самопризнанията на обвиняемия, по аргумент от която норма
следва да се счете, че РКО, изготвени от подсъдимата, но без подпис на получател, не биха
могли сами по себе си да установят обвиняващи я факти (в случая – даването като заем на
вписаната в съответния РКО сума), ако не са подкрепени с други доказателства. Такива
3
неподписани РКО са, както следва във връзка с инкриминираните заемополучатели: П. К. –
РКО с условни номера с червен химикал горе вдясно 6.38 (за 350 лв.) и 6.41 (за 7 695 лв.); А.
А. – РКО с условен номер 6.33 за 600 лв.; Н. Т. – РКО с условни номера 6.18 (за крайна сума
13 000 лв. и инкриминирана сума 11 900 лв.), 6.19 (за 1 200 лв.), 6.20 (за 9 900 лв.) и 6.21 (за
17 468 лв.).
Съдържанието на всеки инкриминиран РКО не е било подложено на анализ и
относно вътрешната му безпротиворечивост относно числата – тъй като има вписани като
резултат числа, които не съответстват на извършеното събиране или изваждане, или пък
числото, с което завършва една колона, не съответства на стартовото число в следващата
колона.
Например в РКО с условен номер 6.36 за свидетеля П. К. е изписано първо числото
250, под което е изписано числото 125, след което има черта и е изписано като последно
число в колоната 125. Във връзка с този РКО обаче е инкриминирана стартовата сума – 250,
без отчитане на данните за извършено изваждане, което би обусловило извод за по-малка
доказана чрез РКО спрямо инкриминираната сума.
Също така във връзка със свидетеля Н. Т. шест от общо инкриминираните за него
десет ордера са с вътрешно противоречиво съдържание от гледна точка на математическите
правила за събиране и изваждане: 6.22, 6.23, 6.25, 6.18, 6.20 и 6.21. Например в РКО 6.22
има оформени четири отделни колони, като първата е най-вляво и започва с първата
вписана в ордера на реда за „сумата“ най-малка сума – 30; след нея са изписани в колона
числа, които са събирани; последните две числа са 670 и 50 – което обуславя сбор от 720 лв.,
но следващата по големина на числата колона – тази долу вдясно, започва с числото 1 000,
без данни за прибавяне към 720. Поради това след числата 670 и 50 този ордер може да се
приеме за математически нелогичен – което би могло да обуслови извод за намаляване на
инкриминираната във връзка с този ордер сума от 1 900 лв. на 720 лв. Подобно е
положението с РКО 6.23, в който още в първата колона от числа, започваща със стартовото
най-малко число, изписано на реда за „сумата“ – 2 900, има несъответствие с правилата за
събиране между сумите 3 200 и 200 – вместо 3 400 е вписано числото 3 500; предвид това
следва да се обсъди дали този РКО може да докаже сума над 3 400 до инкриминираната във
връзка с него сума от 7 350 (колоната горе вдясно, започваща с числото 6 700). По същия
начин е необходимо изследване на съдържанието на останалите ордери с условни номера
6.25, 6.18, 6.20 и 6.21.
Във връзка със свидетелката Й. Д. е приложен оригинал на РКО без условен номер, в
който има вписана колона от три числа: 700, 50 и 50. Като установена чрез този РКО сума е
приета от прокуратурата и от първоинстанционния съд стартовата – 700, без отчитане на
показанията на свидетелката (НОХД, л. 305-307), че е взела заем от 700 лв., но е върнала на
два пъти по 50 лв. – което е в пълно съответствие с двете числа 50, изписани под стартовото
700 в колона. Липсват съображения дали не следва доказаната чрез този РКО сума да е по-
малка от инкриминираната, а именно – 600 лв.
Проследяването на логичността на инкриминираните РКО от гледна точка на
съответствието им с математическите правила за събиране и изваждане може да се извърши
по преценка на съда – или чрез пряко изследване на съдържанието на документите от съда
(както е подходила прокуратурата), или чрез възлагането на тази задача на вещо лице,
предвид обема на броя числа и операции между тях, които следва да се проследят.
В списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт, не е посочена
свидетелката А. С. Ч., във връзка с която е инкриминирана сумата от 120 лв. съобразно
съдържанието на РКО с условен номер с червен химикал горе вдясно 6.54. Свидетелката Ч. е
била разпитана на ДП (ДП, т. 2, л. 13), като следва да бъде разпитана и пред съда – предвид
съдържанието на досъдебните й показания. В тях свидетелката твърди, че е взела заем от
подсъдимата в размер на 120 лв. (каквато сума е вписана като стартово число в РКО на реда
за „сумата“), след това върнала 60 лв. (съответстващо на съдържанието на ордера за
4
изваждане на такова число), след това вземала на няколко пъти малки суми (също
съответстващо на съдържанието на ордера по-надолу) и накрая й останала за връщане
сумата от 30 лв. (каквато е вписана под последната черта в колоната). След даване на
показания и пред съда и евентуално приобщаване на досъдебните й показания, следва да се
извърши преценка каква сума доказва този ордер – инкриминираната 120 лв. или последното
число в колоната в ордера 30 лв.
При съдебния разпит на тази свидетелка следва да се съобрази и заключението на
съдебно-графическата експертиза относно издадения на нейно име ордер (ДП, т. 2, л. 66-80,
точка 9.4), че подписът за получател е негоден за идентификация. На мястото за подпис на
получател в ордера са изписани буквите „АН“, каквито са изписани и на съответните места в
протокола за разпит на свидетелката на ДП (ДП, т. 2, л. 13). Освен въпрос към свидетелката
дали тя е написала инициалите „АН“ в ордера, следва и при необходимост да се вземат
образци за сравнително изследване и евентуално да се назначи повторно графическо
изследване.
Изложеното обуславя извод за необходимост от ново първоинстанционно съдебно
следствие – предвид А. Ч. и евентуално експертно изследване на математическата логичност
на РКО, и от ново приключване на първоинстанционното производство с присъда, която да е
с диспозитив, съответен на инкриминираното поведение на подсъдимата, а също и с мотиви,
съдържащи необходимия анализ на доказателствените средства по делото спрямо
твърдените от обвинението значими факти за период, за доказани през него определени
действия на подсъдимата и за доказан размер на причинени значителни вреди.
Предвид изложеното се обосновава извод, че обжалваната присъда страда от
недостатъци в диспозитива и мотивите си, които съществено нарушават процесуалните
изисквания за съдържание на присъда, поради което се ограничават правата на подсъдимата;
същевременно тези нарушения не са отстраними от въззивната инстанция, но са отстраними
чрез изготвяне на нова присъда с изискуемото съдържание - и в диспозитива, и в мотивите,
след провеждане на ново първоинстанционно съдебно следствие. Поради това се налага
отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т.
1 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 260155 от 24.11.2021 г. по НОХД № 955/2020 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 18-ти състав и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на първоинстанционния СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5