РЕШЕНИЕ
№ 617
02.08.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание
на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бодикян административно дело №810
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Х.В.С. с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез адв. Е.К.Т. – САК,
срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. за кампания 2015г. с изх. №02-260-6500/4518 от
13.08.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).
Оспорващият счита
обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Сочи, че същият не
бил мотивиран – не отговарял на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК.
Навежда доводи, че УП №02-260-6500/4518 от 13.08.2018г. не отговаряло на
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК – не съдържало изложение на
фактическите и правни основания, мотивирали ДФЗ – РА да наложи процесните
намаления/редукции. В писмото (Таблицата на стр. 4) се посочвало само, че след
извършени проверки било установено неспазване на базови изисквания, без обаче
последното да било конкретизирано. Горното било същественото, тъй като в
Приложение №6 към чл.16 и чл.23, ал.2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за
прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат“ били посочени множество базови
изисквания за различните агроекологични направления. В конкретния случай
оспорващият заявил за подпомагане площи по направление „Традиционни практики за
сезонна паша (пасторализъм)“, като твърди, че не било налице неспазване на
базови изисквания. С оглед на изложеното съществено било да се установи дали
твърдените от ответника – ДФЗ – РА, проверки били действително извършени и дали
действително било налице „неспазване на базови изисквания“. Сочи се, че при
издаване на обжалваното УП административният орган – ДФЗ – РА, бил длъжен да
изясни всички релевантни факти и обстоятелства и да конкретизира „нарушенията“
(базовите изисквания), за които твърди, че било налице неизпълнение. Като не
изпълнил това свое задължение, административният орган нарушил изискването на
чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
което представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Административният орган допуснал процесуално нарушение, като не
изпълнил задълженията си по чл.26, чл.28, чл.34, чл.35, чл.36 от АПК, тъй като
не осигурил възможност на жалбоподателя да обезпечи защитата си и издал ИАА без
да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Очевидно било, че
при издаването на процесното УП административният орган нарушил основните
принципи на административния процес, регламентирани в чл.12 и чл.13 от АПК – за
достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост.
Посочените по-горе правила били приложими изцяло и в пълен обем. Нарушаването
им се явявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
представлявало отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. На
следващо място се твърди, че в УП се посочвало, че по подаденото заявление била
извършена проверка, без обаче констатациите от извършените проверки да са
описани в мотивите на обжалвания ИАА, нито към същия да е приложен констативен
протокол. Макар в УП да се посочвало, че намаленията/редукциите са наложени
след извършена проверка, не ставало ясно какви конкретни нередности били
установени, дали оспорващият ангажирал някакви възражения във връзка с
евентуални констатирани нередности и дали административният орган ги е взел
предвид при издаване на ИАА. На следващо място оспорващият твърди, че
добросъвестно изпълнил всички свои задължения относно поетия агроекологичен
ангажимент. Не било налице твърдяното „неспазване на базови изисквания“. Иска отмяна
на оспореното уведомително писмо. Претендира се присъждане на направените
съдебни и деловодни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.
В писмени бележки,
подадени чрез пълномощник, оспорването се поддържа като се допълва, че едва в
хода на настоящото производство ответникът представил контролен лист от
проверка на място, като се ангажирало твърдение, че УП било издадено във връзка
с обективираната в него констатация за нарушение на чл.21 от Закона за
защитените територии. Тази констатация обаче била оспорена от настоящия
жалбоподател с възражение, което било вписано в контролния лист. Счита се, че
при наличие на такова възражения административният орган бил длъжен преди да
наложи санкцията да извърши допълнителна проверка по случая и да установи дали
действително било налице такова нарушение, кога и от кого било извършено. При
издаването на ИАА органът обаче не обсъдил това възражение, нито извършил
допълнителни проверки, като формално приел, че констатацията в контролния лист
била достатъчно основание за налагане на санкция. Изрично се сочи, че се
оспорва констатацията в коментирания контролен лист, като се твърди, че същият
бил издаден на 20.11.2015г., началната дата на проверката обаче била
18.11.2015г., около месец след като настоящият жалбоподател напуснал процесното
пасище, което се случило на 31.10.2015г. В констативния лист било посочено още,
че кандидатът е бил уведомен за проверката на 17.11.2015г., като било
отбелязано, че проверката била извършена на 29.10.2015г. От друга страна
Заповед №302668 за възлагане на проверката била издадена на 09.11.2015г.,
отново след като настоящия жалбоподател напуснал пасището. Твърди се, че били налице съществени
несъответствия, като се поставя под съмнение, както законосъобразността на
проверката, така и констатациите, обективирани в коментирания контролен лист. В
писмените бележки се сочи още, че по делото е представен Констативен протокол
№67, издаден от МОСВ, дирекция Национален парк „Рила“, съставен на 31.10.2015г.
– датата, на която пасищата били напуснати от оспорващия, а отглежданите от
него животни били отведени. От този протокол било видно, че нарушения не били
констатирани, което означавало, че към 31.10.2015г. нарушение не било налице.
Сочи се, още, че горното се установявало и от свидетелските показания на
главните инспектори на парков участък
Боровец към НП „Рила“, в местността „Ибър“, където се намирали процените
пасища. Твърди, се че неспазване на базови изисквания, както сочил
административният орган, в случая не било налице. На следващо място се твърди,
че Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, макар и
утвърдена от МЗХ, не била публикувана в Държавен вестник, което представлявало
тежко нарушение на процедурата по приемането ѝ. Същата била приложена при
определяне на санкцията, без да била надлежно оповестена, което било нарушение
на административнопроизводствените правила.
Ответникът - Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител, моли
жалбата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание твърди, че заповедта за
извършване на проверка на място била издадена на 26.10.2015г. Претендира
присъждане на разноските, направени в производството, както и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Х.В.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН)
541683 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За Кампания
2015г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН)
26/120615/39836, за което е издаден входящ номер 18027684 от 15.05.2015г.
(л.41), регистрирано в системата на 29.05.2015г. (л.57-78). Посочил е следните
схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане
за месодайни крави и/или юници (СКЮ), Агроекология и климат (Мярка 10),
Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Към заявлението
е приложил Таблица на използваните парцели 2015г., Таблица на заявените площи
по схеми и мерки 2015г., Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки
за подпомагане, обвързани с производството, Таблица за отглежданите животни
2015г. Подал и приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“
2015г., като посочил заявено за подпомагане направление: Традиционни
практики за сезонна паша (пасторализъм), /л.70/.
На 12.06.2015г. е подадено Заявление за подпомагане 2015 – Форма за физически
лица, редакция на парцели (л.91-112), с приложени Таблица на
използваните парцели 2015г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2015г.,
Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани
с производството, Таблица за отглежданите животни 2015г. Подадено е и
приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2015г. на
12.06.2015г., със заявено за подпомагане направление: Традиционни практики
за сезонна паша (пасторализъм).
На 12.06.2015г. е подадено и Заявление за подпомагане 2015 – Форма за
физически лица, редакция на схеми (л.114-134), като освен посочените до
момента СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СКЮ, Мярка 10, Подмярка 13.1/НР1, за подпомагане е
заявена и мярка Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2).
От така комплектованата преписка се установява, че към заявленията Х.В.С. е
приложил и Разрешително за паша (събиране на сено) №001363 от 07.05.2015г. за
парков участък №6, пасищен регион „Ибър“,
пасище отдели 568, 569, 576, 578 и 561 за срок от 01.05.2015г. до
31.10.2015г., с което на основание чл.50, т.5 от Закона за защитените територии
да ползва право на паша/сено, както следва: за едър рогат добитък 134 броя,
като заплатил за правото сума в размер на 100.50 лева, при следните условия:
пастир Х.В.С., прокар(и) „пътя по р. „Ибър“, място за водопой – р. „Ибър“,
място за нощуване – пасище „Ибър“, при спазване на задълженията, записани на
гърба на разрешителното.
Видно от заверена „вярно с оригинала“ разпечатка от система на отдел
„Технически инспекторат“ към Разплащателна агенция при ДФЗ, със Заповеди
№292967 от 15.09.2015г. (л159),
№292967 от 26.10.2015г. (л.158),
№302668 от 09.11.2015г., /л.180/,
(номер на заявка), на началник отдел на Регионален технически инспекторат при
Областна дирекция на ДФЗ – София е разпоредено да се извърши проверка на място
по Заявление 26/120615/39836, съгласно следните изисквания: Местоположение на
проверката: земеделски парцел с композитен номер #61604-454-6-1 и номер на
архива 3958804, земеделски парцел с композитен номер #61604-463-3-1 и номер на
архива 39466608, земеделски парцел с композитен номер #61604-457-1-1 и номер на
архива 39452836, земеделски парцел с композитен номер #61604-456-2-1 и номер на
архива 39445308, земеделски парцел с композитен номер #61604-463-2-1 и номер на
архива 39426501, земеделски парцел с композитен номер #61604-418-6-1 и номер на
архива 39311881, земеделски парцел с
композитен номер #61604-458-6-1 и номер на архива 39376852, (в който според
адм. орган е било изв. нарушение), земеделски парцел с композитен номер
#61604-418-7-1 и номер на архива 39369517, земеделски парцел с композитен номер
#61604-458-5-1 и номер на архива 39367579, земеделски парцел с композитен номер
#61604-418-8-1 и номер на архива 39366436, земеделски парцел с композитен номер
#61604-463-1-1 и номер на архива 39315203 и земеделски парцел с композитен номер #61604-456-3-1
и номер на архива 39380331, всички в с.Р., общ.С., обл.С.; с начални и крайни
дати на проверката, както следва: от 23.09.2015г. до 09.10.2015г., от
23.09.2015г. до 06.11.2015г. и от 09.11.2015г. до 16.11.2015г.
По делото (л.182-187) са представени резултати от проверка на място 2015,
Доклад за проверка по Мярка 10 „Агроекология и климат -2015“. В доклада (на
л.184) за земеделски парцел с композитен
номер #61604-458-6-1 и номер на архива 39376852, графа „Забележка“ е
посочено, че в същия има следи от бивакуване и палене на огън извън
определените места, както и замърсяване с битови отпадъци. В друга графа се
отбелязва, че не са изпълнени изискванията на чл.21 от Закона за защитените територии.
Отразено е, че началната дата на проверката на място е 18.11.2015г., а крайната
ѝ дата е 20.11.2015г. Видно от отбелязването, на последната страница от
документа, Николай Василиев - упълномощено лице, е посочил, че в парцел с БЗС
61604-458-6-1 е извършено бивакуване и са оставени следи от замърсяване с
битови отпадъци от трети лица без негово знание и съгласие, за което към дата
на отбелязването щял да подаде сигнал до дирекция НП „Рила“, защото към момента
на проверката не присъствал, поради извозване на животните му от НП „Рила“ до
постоянния им обект и в момента се запознавал с резултата от проверката.
Запознаването с доклада е удостоверено с подпис на лицето Николай Василиев, с
дата 20.11.2015г.
С Уведомително писмо изх.№01-222-6500/852 от 30.11.2015г. (л192) Х.В.С. е
бил уведомен, че при извършена проверка на място, засягаща заявление УИН
26/120615/39836, са били констатирани несъответствия, детайлно описани в
приложен към писмото контролен лист. Указана е възможност за правене на
забележки и възражения в 14-дневен срок от получаване на писмото. Такъв
контролен лист не е наличен по делото, представен е Доклад за проверка по мярка
10 „Агроекология и климат - 2015“ (л.182-187).
На 20.11.2015г. Х.В.С., чрез пълномощника си Н.А.В., подал Сигнал до
директора на Дирекция НП ‚Рила“ - гр.Благоевград (л.204). В сигнала е описано,
че на същата дата Василиев е бил запознат с нарушение, извършено на парцел с
БЗС №60604-458-6-1, отдел №568. Нарушението се състояло в налични следи от
бивакуване и оставени битови отпадъци. Констатацията била направена при
извършена проверка на място от служител на ДФЗ на 29.10.2015г. Отбелязано е, че
нарушенията не са извършени от него, като е отправена молба да се направи
проверка на място, за да се установи нарушителя.
От длъжностно лице на Дирекция НП „Рила“ към МОСВ на 31.10.2015г. е била
извършена проверка на лицето Н.А.В. на обект „Високопланинско пасище „Ибър“ –
отдели 561, 568, 569, 576 и 578“, в местност „Ибър“, землище – с.Радуил,
попадащ на територията на НП „Рила“, отразена в Констативен протокол №67/2015г.
(л.202, 227). В протокола е отразено, че на 31.10.2015г., стадото, собственост
на Х.В.С., е било извозено извън площите на НП „Рила“, като същото било от 61
бр. едър рогат добитък. Отразено е и че по време на пашуването нарушения
не са констатирани. Протоколът е подписан от проверяващото лице, свидетел и
получилия го Н.А.В..
В Служебна бележка с изх.№94-00-736/04.12.2018г,, издадена от Дирекция НП
„Рила“ е отразено, че в дирекцията действително е постъпил сигнал от лицето Х.С.,
в който се посочвало, че съгласно констативен протокол от 20.11.2018г. на ТИ
при ДФЗ-РА в било констатирано нарушение, извършено на 29.10.2018г. в отдел
№568– нерегламентирано бивакуване и замърсяване с битови отпадъци, ден преди
издадения от инж. А. констативен протокол.
Видно от Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на
територията на Национален парк „Рила“ през 2015 година, Приложение №6 (л.290),
утвърден от директора на НП „Рила“, в Парков участък „Борове“, местността „Ибър“
е предвидено да пашуват общо 545 бр. животни – едър рогат добитък, коне,
мулета. Видно от преписката за периода от 01.05.2015г. до 31.10.2015г.
разрешително за паша в ПУ „Боровец“, местност „Ибър“, включително и за отдел
№568, както и за отдели 569, 576, 578 и 561, е било издадено за шест лица, сред
които е и жалбоподателят, (виж л.221 до л.226).
Като доказателство по делото бе прието писмо с изх.988-10/25.02.2019г.,
заведено в АдмС – Хасково с вх.№1392/27.02.2019г., и приложените към него
Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни,
издавано от информационната система №BG2015-033592/09.07.2015г., и
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни,
издавано от информационната система №BG2015-046409/31.10.2015г., с дата на
валидност 3 дни от датите на издаването им. (л.317-320). Във Ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни №BG2015-033592 от 09.07.2015г. е отразено
натоварване на 61 бр. говеда от животновъден обект ********** (6484-0043),
животновъден обект на Х.В.С.,***, с описани индивидуални идентификатори на
животните, с цел на придвижването – смяна на пасище, и място на разтоварване
********** (4469Б-0310), пасище на Х.В.С., НП „Рила“, имот 083039, с.С., общ.Б.,
обл.П.. В другото представено Ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни №BG2015-046409 от 31.10.2015г. е отразено натоварване на 61 бр. говеда от животновъден обект
********** (4469Б-0310), пасище на Х.В.С., НП „Рила“, имот 083039, с.С., общ.Б.,
обл.П., с описани индивидуални идентификатори на животните, с цел на
придвижването – смяна на пасище, и място на разтоварване **********
(6484-0043), животновъден обект на Х.В.С.,***
По делото е
назначена и изслушана съдебна ветеринарно-медицинска експертиза. В заключението
си вещото лице е посочило следното: 1. Придвижените животни от с.З., общ.М.,
обл.Х., собственост на Х.В.С., към „НП-„Рила“, с.С., общ.Б., обл.П., са 61 бр.
говеда на възраст над 2 години, което представлява 61 ЖЕ /животински единици/.
Имайки предвид цитираният чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, разпределението на Пасища,
мери и ливади, и това, че въпросните животни са с направление „месо“ и са от т.
нар. автохтонни породи /Късорого Родопско говедо и Сиво искърско говедо/, то
полагащата се паша за 1 ЖЕ е от 20 дка до 40 дка, в зависимост от категорията
на земята.; 2. Върнатите животни от „НП-„Рила“, с.С., общ.Б., обл.П., към с.З.,
общ.М., обл.Х., са също 61 бр. говеда, или 61 ЖЕ. В съдебно заседание ВЛ посочва,
че възрастта на животните към 2015г. е преценил към датата на изготвяне на
експертизата. Датата на раждане била записана, кога точно били родени, и
съответно, след като през 2019г. тези животните били на 10 години, 3 години
преди това били на над 2 години. Пояснява, че се е върнал назад, за да
констатира възрастта към момента на издаване на пътния лист. Датата
09.07.2015г. била датата, на която били придвижвани животните към Национален
парк „Рила“, съответно на пътния лист.
В хода на съдебното производство бяха събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите Н.А.В., В.Л.С., Л.В.А.и Г.А.Р..
Свидетелят Н. В. заявява, че колегата Х.В.С. познавал като земеделски
производител и с него извеждали
животни на паша в Рила планина. Престоят им там бил около четири месеца, от юли до към края
на октомври, когато разрешителното им изтичало. Посочва, че отдел 568 е
в землището на с.Р., до връх И., в Национален парк „Рила“. Почти всички отдели
били с огромни територии, в които няколко земеделски производителя били
разположени. Площта на единия блок била около 5 000 дка. Сочи, че около 29
октомври започнали да товарят животните, неговите и тези на Х.С., за извозване
от парка. През същия ден била извършена проверка в парка от държавен служител, който
направил проверката сам, защото по същото време те товарили животните. На
другия ден разговаряли по телефона, като той заявил, че всичко било нормално.
Споделя, че се издава протокол от лицето, отговарящо за парковия
участък, след като го напуснат, същото правило и проверка на мястото за
бивакуване, което било предварително определено, чрез подаване на изрична молба
за това. За установена нередност от проверяващия разбрал, когато се срещнал с
него в гр.С., където подписал и протокола за извършената проверка. Когато
разгледал същия видял, че са нанесени данни за незаконно бивакуване на едно от
пасищата. Обяснил на служителя, че техният бивак въобще не бил там, а
установеното било на най-отдалеченото пасище от техния бивак. Служителят му
отвърнал, че видял къде се намирал техния бивак и нямал забележки към него, но
към бивака, който бил към края на едното пасище имало оставени някакви боклуци,
пален бил огън. Заявява, че на тези пасища постоянно минавали туристи и те нямало
как да контролират кой къде вървял. Мястото, за което служителят установил, че
имало нередности било съвсем достъпно за туристи. Намирало се до туристическа пътека, на около 100 м.
разстояние от нея. Мястото за бивакуване на Х.С. било на около на 3 км от там. Заявява,
че на 29 октомври 2015г. С. не бил там, тъй като посрещал животните, който
свидетелят пращал от НП „Рила“. Пояснява, че посочвали
мястото за бивакуване на карта на парка, а не на карта на ДФЗ. Не допуска С. да е
бивакувал на мястото, на което е било констатирано замърсяването, защото това
било в края на пасищата. Животните отивали до този край, и понеже имало
естествена преграда – връх, вечерно време се връщали на мястото, където били
свикнали да нощуват.
Свидетелят В.Л.С. – служителят, извършил проверка на място по подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане, заявява, че на бенефициента Х.С., през въпросната година имало
назначени три проверки на място – по агроекология, кръстосано спазване и за
директни плащания. Обяснява, че той приема данните, обработва ги, правил снимки
за парцелите, качвал джи пи ес данните и предупреждавал бенефициента, че щяло
да има проверка на място. На 29.10.2015г. извършили проверката на място, горе в
балкана, на въпросните парцели. За деня проверили не само тези парцели, но и на
други бенефициенти в същото землище. Обяснява, че парцелите за паша се
заявявали, доколкото знаел, в Общинската служба със заявление, идвали на базата
на риск/анализ при тях и вече на заповедта (за проверка), били посочени всички
парцели за проверка, с номерата им. Относно мястото за бивакуване сочи, че на
един от парцелите имало такова, имало огнище, дърва, батерии, консерви.
Посочва, че за да се определи мястото за бивакуване за хората, които се грижили
за животните, самият земеделски стопанин трябвало да има разрешение от парка на
кое точно място трябвало да бивакуват. Той нямал такъв документ предоставен -
разрешението за бивакуване, т.е. нямал данни къде било мястото за бивакуване на
лицата, които се грижели за животните на бенефициента Х.С.. Твърди, че в един
от неговите парцели открил следи от бивакуване. Относно технологията на извършване на проверката
данните, които качвал на джи пи ес-а свидетелят сочи, че данните идвали от
тяхната система ИСАК и всичко ставало в тази система - приемали ги и ги качвали автоматично в джи пи ес-а. Съдържали
се и очертания на зелената площ, във вид на картинка, около парцела си имало
подложка винаги. Не ходили на сляпо, тези данни касаели кандидата. За всеки парцел имало
снимки. След като приключила проверката на място се изготвял контролен лист и
към него се прикачвали всички снимки от парцелите, които били направени, всичко
се качвали в ИСАК за процедурна проверка. Пояснява, че отговорността за поддържане на
пасището във вид, в който му било предоставено, носил бенефициента, той го
заявявал и бил длъжен да извършва стопанска дейност. В случая проверката
направил на 29.10.2015г. Във връзка с твърдение на процесуалния представител на
оспорващия за издаване на заповедта за проверка на 09.11.2015г., т.е. преди
дата на проверката, свидетелят заявява, че понякога се издавала и втора заповед, ако били минали
срока на проверката. Не се сещал в момента за срока на заповедта, по силата на
която извършил проверката, следвало да била издадена преди да генерира данни в
ИСАК, в случая имало три проверки. Заявява, че не видял лично Х.С. на бивака, на който
установил нередности, но същият бил доста голям и на парцела му. Заявява, че
не сигурен, че нарушението е било извършено от С., констатирал само, че
било в парцела, заявен от него. Обяснява, че начална дата на проверката на
място е посочена 18.11.2015г., а не 29.10.2015г., защото въпросната заявка
дошла по-късно. В деня на проверката, на проверявания обект не видял нито Х.С.,
нито други хора или животни, но там имало нещо като палатки, направени от
клони.
Свидетелят Л.В.А.- главен инспектор на парков участък „Боровец“ към НП
„Рила“ към 2015г., заявява, че паркът е разделен на 9 участъка. Местността
„Ибър“ е в неговия парков участък. Обясни реда за пашуването на животните в
парка, като посочи, че разрешително за паша се издава предварително, след което
собствениците на животните по своя преценка изкарат животните на паша с
транспортно свидетелство. Те пишели протокол на коя дата животните са били
изкарани на пасищата. Поне веднъж месечно ги проверявали. При предявената му
карта, намираща се на стр.257 от делото, заяви, че се ориентира за имотите по отдели. В тези отдели намирал
мястото, което било отбелязано в разрешителното за паша, в което номерата на
имотите /отделите/ били определени. Заявява, че определят местата за бивакуване
с ползвателите, като в площта, която е за паша, ползвателят си избирал къде
било подходящо и за него и за животните му. Само уточнявали мястото, не правили
протоколи. Това никъде не се отбелязвало, никъде не се заявявало, само устно се
уточнявали. Посочва, че на конкретната карта той отбелязал определеното място
за бивак на Х.С., за целите на производството. Сочи, че в момента управителят на „Национален парк
Рила“ бил К. А., имал две палатки на този човек тук /посочва се на картата/ и
там нощувал. Заявява, че цифрите 576 били номерът на отдела, в който е бил бивакът
на Х.С.. А проверката била извършена тук /отново посочва се на картата/.
Разстоянието между бивака и мястото на проверката било над километър и
половина. Заявява, че след като били сезирани със сигнал, че в констативен
протокол било обективирано нарушение, за което се твърди, че било извършено от Х.С.,
направили проверка, но там не пребивавал С.. Когато ползвателят напускал
пасището му издавали протокол, с който приемали пасището. Специално на пасището
и на бивака на Х.С. не констатирали да има някакво замърсяване. Бивакът му се
намирал вътре в пасището.
Свидетелят Г.А.Р. - управител на „Якоруда бус експрес“ ЕООД, заявява, че се
занимава и със земеделие, бил земеделски производител. Извел животни в Национален
парк „Рила“ за първи път през 2015г. в местностите „Голям Ибър“ и „Малък Ибър“,
периодът бил от месец май до 31.10.2015г. Сочи, че бил уведомен от колегата си Х.С., че проверяващият
служител установил, че неговата палатка била в терена му. Бивакът на С. обаче бил много по-далеч от техния, на
километри, най-малко на 4. За първи
път чувал, че в техния бивак е било констатирано замърсяване. В отговор на заявеното от процесуалния
представител на жалбоподателя, че проверяващият установил бивак с непочистени отпадъци,
който може би принадлежал на него, свидетелят отговаря, че това било към дата
29-ти, на 31-ви всички се вдигали, всичко се товарило на самари, на чували и се
изнасяло. Заявява към 29.10. проверяващите са установили нередности именно в неговия бивак, а
не в бивака на Х.С..
По делото е представена Заповед №РД09-118 от 11.03.2016г., с която МЗХ е
утвърдил Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“, от ПРСР 2014-2020, ведно със
самата Методика (л.32-40). Същата е била изменена със Заповед
№РД09-441/22.06.2016г. на МЗХ (л.228-231). Представени е и Констативен протокол
№ SFO 0001210 (л.188).
Оспореният акт е получен от С.
на 15.08.2018г. срещу подпис (л.31). Жалбата е подадена на 20.08.2018г. по
пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
С Решение по т. 6.2
от протокол №114 от 15.06.2017г. на Управителния съвет (УС) на ДФ“З“ – София
(л.23), П. Д. С. е избрана за Заместник Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“
с ресор на отговорност „Директни плащания на площ“ и „Информационни
технологии“.
Със Заповед
№03-РД/715 от 27.06.2017г. на Изпълнителния Директор на ДФ“З“, издадена на
основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от
Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, Решение на Управителния
съвет на ДФ „Земеделие“ по т.6.2 от протокол №114 от 15.06.2017г. и с оглед
оптимизиране дейността на ДФ „Земеделие“ като Разплащателна агенция при
издаването на актове по директните плащания, на П.Д. С. – Заместник
Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ са делегирани правомощия, сред които и
тези да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба №5
от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (т.1 от заповедта).
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес, насочена
е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното уведомително писмо е издадено от
компетентен орган. Съгласно чл. 20а ал.1 и ал.2 т.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.
Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а ал.4 от ЗПЗП
предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност.
В случая, видно от представената Заповед №
03-РД/715/27.06.2017г., на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – П. Т.
С. , са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за
подпомагане.
С оглед изложеното, оспореното уведомително писмо е
издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл.59 ал.2 от АПК за посочване на фактически и правни основания. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените данни за парцелите , за които е установена нанесена вреда, вкл. конкретизирането на площите, приети за недопустими, поради неспазени базови изисквания, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. По отношение наличието на мотиви на оспорения акт, спазването на материалноправните разпоредби и процедурата при неговото издаване, съдът съобрази следното:
Атакуваният акт е мотивиран, като в него
са посочени необходимите обстоятелства, от който да стане ясна волята на
административния орган относно оторизирането и изплащането на финансово
подпомагане по мярка 10
"Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания
2015, а резултатите
от извършените административни проверки са обективирани в съставените таблици, където
за всяка от колоните е направено подробно разчитане на съдържащите се в тях
данни. На кандидата е отказано финансово подпомагане на осн. Чл.43, ал.3, т.4
от ЗПЗП за разликата между декларирана площ и установена площ при проверка на
място, т.к. е заявена площ, която кандидатът не стопанисва/ колана 5 от Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020г. за кампания 2015г. с изх. №02-260-6500/4518 от 13.08.2018г. на Зам.
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). В колона 7 е
посочена площ, за която не са спазени базови изисквания за съответното
направление, което е установено чрез извършена проверка на място. Налице е препращане
към контролен лист от извършена проверка на място, в който били отбелязани
конкретните неспазени базови изисквания. Посочено е, че в този случай се
прилага Методика за намаляване и отказване на плащания, приета на 11.03.2016г.
от Министъра на земеделието и храните.
В таблица №1- оторизирани суми е отбелязано намаление на заявената
сума – 21005,29лв., а в Таблица №2- извършени плащания- 0лв.
Ето защо съдът счита за спазено изискването за форма, тъй като мотивите могат да се съдържат както в съответни таблици от УП, така и в документите, които са посочени като приложения към акта, в случая контролни листи с резултатите от извършените проверки и съответните заповеди за инициирането им, към които е извършено нарочно препращане в разясненията към таблиците в самия оспорен акт. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи/, при което е възможно позоваване на извършени справки, проверки, административни актове и други, представляващи в съвкупност фактически основания. Административният акт съдържа и правни, и фактически основания. Дали същите се потвърждават от данните в преписката (обоснованост) и дали правните основания съответстват на фактическите - стои в преценката за законосъобразност на акта.
С обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 1010 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2015, е отказано финансиране заради установено неспазване на базови и други изисквания, като има препращане към контролен лист от извършена проверка на място, какъвто по делото не бе приложен, но е приложен доклад за проверка на място по заявка 3022668,/ стр.182-187 от делото/ в който на /стр.184/ са описани извършените нарушения .
Съдът констатира,
че оспореното Уведомително писмо от
13.08.2018г. е постановено при противоречия на установеното по
административната преписка и записаното по изложените мотиви за отказ. Така
записаното в обяснителната колона 7 от процесното Уведомително писмо не
съответства на посоченото в таблицата към уведомителното писмо, в която следва
да бъде посочена площ на парцела с неспазени базови и други изисквания,
съгласно констатациите за отказ от подпомагане. От друга страна записаното в
колона 8- установена площ на парцела 13,45 ха сочи на площ, за която са
изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ.
Резултатите от
извършената проверка на място са материализиране в доклад за проверка, в който
е отбелязана дата на проверката различна от посочената в издадената Заповед за
проверка №302668 от 09.11.2015г.,
/л.180 от делото/. Съдът като взе предвид, че всички заповеди за проверка за по
една и съща заявка- 3022668, то е налице
допуснато процесуално нарушение при извършване на проверките на място и
материализирането на резултатите от тези проверки.
Така видно от
данните по административната преписка със Заповеди №292967 от 15.09.2015г. (л159), №292967 от 26.10.2015г. (л.158), №302668 от 09.11.2015г., /л.180/ по един и същ номер заявка, на началник
отдел на Регионален технически инспекторат при Областна дирекция на ДФЗ – София
е разпоредено да се извърши проверка на място по Заявление 26/120615/39836,
съгласно следните изисквания: Местоположение на проверката: земеделски парцели,
между които е процесния земеделски парцел с композитен номер
#61604-458-6-1 и номер на архива 39376852, (в който според адм. орган е
било изв. нарушение), в с.Р., общ.С., обл.С.; с начални и крайни дати на
проверката, както следва: от 23.09.2015г. до 09.10.2015г., от 23.09.2015г. до
06.11.2015г. и от 09.11.2015г. до 16.11.2015г., са представени резултати от проверка на място 2015, Доклад за проверка по
Мярка 10 „Агроекология и климат -2015“. В доклада (на л.184) за земеделски парцел с композитен номер
#61604-458-6-1 и номер на архива 39376852, графа „Забележка“ е посочено, че
в същия има следи от бивакуване и палене на огън извън определените места,
както и замърсяване с битови отпадъци. В друга графа се отбелязва, че не са изпълнени изискванията на чл.21 от Закона за защитените територии.
Отразено е, че началната дата на проверката на място е 18.11.2015г., а крайната
ѝ дата е 20.11.2015г. Изложеното фактическа обстановка в доклада не
съответства на посоченото в забележки на експерта , че проверката на място е
извършена на 29.10.2015г. Това
обстоятелство е в противоречие с доклад за извършена проверка на място с
начална дата на проверката 29.10.2015г. и крайна дата на проверката
29.10.2015г./ на стр. 161 от делото/, където по отношение на процесния земеделски парцел с композитен номер
#61604-458-6-1, е отбелязано „
Няма недопустими площи. Поддръжката е еднотипна“ /стр.170 от делото/. Т.н.
Контролен лист или Доклад от проверка на място с дата 20.11.2015г. е оспорен от
жалбоподателя в открито производство по чл.192 от ГПК и опровергано
съдържанието му със събраните по делото гласни доказателства на св. Н. В.,
който заявява, че на 29.10.2015г. са започнали да товарят животните за
извеждането им от парк Рила, а св. Р. от своя страна заявява, че на
29.10.2015г. е установено при проверка на място бивакуване и замърсяване в него
парцел, различен от този на жалбоподателя, за който не е отказано подпомагане.
В подкрепа на оспорването е и представеният по делото Констативен протокол №67
от 31.10.2015г., издаден от МОСВ Дирекция НП „Рила“ във връзка с издаденото на Х.С.
Разрешително за паша от 07.05.2015г., свидетелстващ за датата , на която
пасищата са напуснати от животните на жалбоподателя, без да са установени
нарушения. Изложеното дава основание на съда да приеме несъответствие с датата
на извършване на проверката и установяване на процесното нарушение, което като
такова не е отбелязано и в Констативен протокол от 18.11.2015г. за извършена
проверка на място. Допуснато е нарушение на Регламент
(ЕС) № 809/2014 , съгласно който в Чл.26 е заложено „Продължителността на проверките на място е строго ограничена до минималния
необходим период от време. Когато някои критерии за допустимост, ангажименти и
други задължения могат да бъдат проверени единствено през конкретен период от
време, проверките на място може да изискват
допълнителни посещения на по-късна дата. В такъв случай проверките на място се координират по такъв начин, че броят и
продължителността на такива посещения при един бенефициер да са ограничени до
необходимия минимум. Когато е целесъобразно, такива посещения могат да се
извършват и чрез дистанционно наблюдение в съответствие с член
40.“
Съдът намира, че при издаване на оспорения акт,
административният орган формално е приел за установени обстоятелствата дали
основание за отказ от финансово подпомагане, като не е изяснена задълбочено
фактическата обстановка относно констатирано нарушение на чл.21 от ЗЗТ. Не са
налице доказателства, че действително нарушението е извършено от Х.С.. Следва
да се има предвид от събраните по делото доказателства, че в парцел с композитен номер #61604-458-6-1 има издадени още 5бр. разрешителни за
паша, което води до необоснованост на акта при индивидуализиране на нарушителя.
Не на последно
място, съдът следва да отбележи, че Методиката за намаляване и отказване на
годишните агроекологични плащания по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
за периода 2014-2020г. е приложена за период на проверка, в който не е била
действащ нормативен акт и основание за отказ в оспореното Уведомително писмо.
По
изложените съображения съдът счита , че уведомителното писмо е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва
да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, платими от бюджета на ответника. С оглед високата фактическа и правна сложност на делото, и предвид осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателката, съдът намира за частично неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При това положение разноските следва да се присъдят в размер 1210.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 1200.00 лв –договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, без посочените в пълномощното транспортни разходи, за които не са представени писмени доказателства.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен
съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2015г. с изх.
№02-260-6500/4518 от 13.08.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” (ДФЗ).
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" – София за ново произнасяне по
подаденото от Х.В.С. Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН)
26/120615/39836, за което е издаден входящ номер 18027684 от 15.05.2015г.по мярка 10 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2015 г.,
при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" - София да заплати на Х.В.С. с посочен съдебен адрес ***,
разноски по делото в размер 1210.00 (хиляда двеста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
.