Решение по дело №592/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се провежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.220 от Закона за митниците и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013).

Жалбоподател е Булгария инвест те де ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Лозенград № 4, партер, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат Р.В. ***.

Ответник по жалбата е директор на ТД на Митница Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт М. Тальокова-К..

Предмет на оспорване е решение № 32-92743/09.03.2023г. на ответника, с което въз основа на проведен последващ контрол на декларирането са определени нова митническа стойност и съответните публични задължения по митническа декларация (МД) MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г.

В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В същата се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, преди отхвърляне на декларираната митническа стойност от жалбоподателя не е изискана допълнителна информация. Наред с това е изложено, че на същия не е предоставена възможност да се запознае с доказателствата, въз основа на които митническият орган е обосновал своето решение. Изложени са съображения, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност са немотивирани и изведени въз основа на необосновани заключения и изводи. В тази връзка е посочено, че необосновано е взета предвид митническата стойност на стоката, декларирана при износа и, без да се направят изводи, защо се приема, че тази стойност представлява продажната цена, а не стойността посочена в декларацията за внос. Наред с това се сочи, че информацията предоставена от Канадските митнически власти не може да се приеме за достоверна. Прави се възражение, че изложените мотиви, въз основа на които е приета неприложимост на вторичните методи, са бланкетни и не са обосновани с доказателства. Посочва се и, че в хода на проверката не са изчерпани всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи. Оспорва се също така и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. Изразено е и несъгласие с включване на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. По същество се иска от съда да отмени оспореното решение. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Подробни съображения излага в становища по делото и в писмени бележки. Оспорва валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на канадските митнически власти. Прави възражение, че е изтекъл давностният срок по чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) и митническото задължение, предмет на оспореното решение следва да се счита за погасено. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва жалбата. Излага становище за материална законосъобразност на оспорения акт, като сочи, че правилно е определена нова митническа стойност по разглежданата декларация. Ангажира доказателства. Претенцията е за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното.

На 29.01.2020 г. от Булгария инвест те де ЕООД е подадена в МБ Свободна зона Бургас митническа декларация с MRN 20BG001008016036R0, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като употребяван мотоциклет – катастрофирал, марка Harley-Davidson, модел FLHRI, тип FLHRI, първа регистрация – 01.01.2006, цвят – 0, работен обем – 1500, двигател – няма данни, шаси № 1HD1FBW176Y627642. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл.5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл.4/16); цена на стоката и валута – 800.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), не са декларирани разходи. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: фактура № RA-E19120303/03.12.2019 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 4880 rue Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист № RA-E19120303, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, SASKATCHEWAN Certificate of Registration № 81309452 (свидетелство за регистрация в провинция Саскачуан), морска товарителница № MEDUMT811020. За извършения внос са начислени мито в размер на 331.68 лева и ДДС в размер на 280.32 лева, при митническа стойност в размер на 1069.93 лева (800 CAD), без отчетени разходи за транспорт и доставка. В хода на делото за приложените документи са представени заверени преводи на български език (л.156 и сл.).

В Агенция Митници по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. (л.86 и превод на български език на л. 156), изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. В писмото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912 (л.88) по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ са приложени „CERS“, и търговската дейност на дружеството е „търговци на употребявани автомобили“. Писмото е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г. (л.215), в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001008016036R0. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока – мотоциклет Harley-Davidson, шаси № 1HD1FBW176Y627642 – декларирана при внос цена 800 CAD, а при износ – 2050 CAD. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано „Prepayment“ (предплащане). Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-36250/27.01.2023 г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на жалбоподателя на 03.02.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне. В ТД Митница Бургас е постъпило становище от Булгария инвест те де ЕООД с рег. № 32-87532/07.03.2023 г., в което е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност с 20BG001008016036R0/29.01.2020 г. Към становището са представени и допълнителни доказателства: хронологичен регистър на дружеството от 27.01.2020 г. до 29.01.2020 г., за осчетоводяване на фактурата за покупка на МПС, хронологичен регистър от 11.08.2020 г. за осчетоводяване на продажбата на внесеното МПС, фактура № 1288/11.08.2020 г. за продажба на внесеното МПС на физическо лице (Тодор Казаков) на стойност 2000.00 лева, договор за покупко-продажба на внесеното МПС от 11.08.2020 г., сключен между жалбоподателя и Тодор Казаков, със стойност на продажбата – 2000.00 лева, хронологичен регистър за 11.08.2020 г. за осчетоводяване на постъпилите приходи от продажбата на внесеното МПС.

С докладна записка с рег. № 32-91453/09.03.2023 г., изготвена от гл.инспектор МБ Свободна зона Бургас, до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020 г.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. № 32-92743/09.03.2023г. (л.53) на директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с МД с MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020 г. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 3 516.23 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 29.01.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 6% за вносно мито и 25% за допълнително мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в общ размер на 1 090.03 лева, от които 210.97 лева при ставка 6% и 879.06 лева при ставка 25% на основание чл.2, б. а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/886 на Комисията от 20.06.2018 г. относно някои мерки в областта на търговската политика по отношение на определени продукти с произход САЩ и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/724. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 4 606.26 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 921.25 лева. На основание чл. 105. §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1 399.28 лева, от които мито в размер на 758.35 лв. и ДДС в размер на 640.93 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 29.01.2020 г. до уведомяването на длъжника.

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E19120303/03.12.2019 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни – продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено.

След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за периода 29.10.2019 г. – 29.01.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 2050 CAD. За да определят окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 774.54 лева, представляващи средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същия период на разглеждания внос. Посочени са и декларациите, въз основа на които е извършено изчислението на приетите разходи за вноса.

В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателя възражения. В тази връзка е посочено, че приложената към МД фактура не съдържа изискуемите елементи, както и че не са представени доказателства за извършено плащане. Наред с това е отбелязано, че приложените хронологични регистри потвърждават заприходяването на внесения мотоциклет, но не са доказателство относно декларираните данни за неговата стойност.

Решението е връчено на жалбоподателя на 20.03.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.63).

В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от канадските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител, съдържащо данни единствено по отношение на процесното МПС.

От жалбоподателя са представени преписи на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г., решение № Р-91/32-66168 от 17.02.2023 г. и решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г., всички на директора на Агенция Митници, с които на адв. Р.В. е предоставен достъп до обществена информация. Приложено е също така и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока.

В хода на съдебното производство е приложена, в превод на български език, и кореспонденция водена между митническите власти на РБългария и на Канада. В представеното писмо с рег. № 32-227447/16.06.2023 г., в отговор на отправено запитване, митническите власти на Канада са дали разяснение, че приложените към писмо № 32-441111/16.12.2022 г., електронни файлове представляват част от Канадската система за докладване на износа (CERS). Уточнява се в писмото, че порталът на системата е уеб портал за самообслужване и същият се ползва от износителите да подават документи за износ по електронен път пред Канадската агенция за гранични служби. Посочено е, че порталът изисква регистрация, за която е необходим валиден бизнес номер с профил за износ. Посочено е още, че стойността на износа декларирана в CERS е официалната стойност, която е декларирана при износ от Канада за България.

Представена е от ответната страна и справка от база данни МИС3А за допускане за свободно обращение на автомобили през м. януари 2020 г. и условие на доставка FOB Монреал (л.141).

Представени са регистрационна контролна карта от деловодна система АИДА на Агенция Митници, в която е отразено, че оспореното решение е издадено на 09.03.2023 г. От представените приемо-предавателни протоколи с Български пощи от 13.03.2023 г. и 17.03.2023 г., се установява датата на изпращане на решението до жалбоподателя.

Представена е служебна бележка, изготвена от началник МБ Свободна зона Бургас, в която са дадени уточнения относно неприложимостта на букви а) и б) от чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което е отбелязано, че в счетоводството на дружеството закупеният мотоциклет, предмет на процесната МД, е отразен със стойност 800 CAD, или левова равностойност 1069.93 лева. Плащането за същия е направено с банков превод от 09.12.2019 г., едновременно с плащания по други фактури с получател „Квебек Инс“. В съдебно заседание вещото лице посочва, че експертизата е извършена въз основа на справки представени от счетоводството на жалбоподателя, приложени към заключението.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции. В нормата на ал. 7 от чл. 19 от ЗМ е предвидено, че за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. В случая, фактите и обстоятелствата – декларирането на стока за внос, е осъществено на територията на МБ Свободна зона Бургас, като издаването на решението за определяне на допълнителни митнически задължения не е по заявление на лицето. При тези съображения териториалната и материална компетентност за издаване на оспорения акт е именно на директора на ТД Митница Бургас. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до извод за определяне на нова митническа стойност на декларираните стоки за свободно обращение и съответно определяне на нови митнически задължения – мито и ДДС.

От данните по делото е видно, че при провеждане на процедурата за издаване на оспореното решение е спазено нормативното изискване на чл. 22, §6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 като жалбоподателят е предварително уведомен за резултата от извършената проверка и мотивите, въз основа на които предстои да се издаде решение за определяне на допълнителни митнически задължения по разглежданата декларация – съобщение с рег. № 32-36250/27.01.2023г. Съобщението надлежно е връчено на жалбоподателя. С него на Булгария инвест те де ЕООД е дадена и възможност да представи становище пред решаващия орган в срок, съответстващ на нормативните изисквания. От жалбоподателя е постъпило становище, което е обсъдено от страна на митническия орган.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Така въведения текст не задължава митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, а им дава такава възможност, поради което обстоятелството, че в случая от жалбоподателя не е поискана допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила. Още повече, че в хода на самото производство същият има възможност да представи всички доказателства, с които разполага и счита, че могат да оборят констатациите на митническите органи.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допускане на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т.е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, какъвто настоящия случай не е. Освен това, както бе посочено по-горе, жалбоподателят е получил възможност да участва в административното производство, представил е доказателства и правото му на защита не е нарушено.

Въпреки изложеното, съдът намира, че в хода на проведеното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, за което съдът е сезиран със становище на жалбоподателя, депозирано в хода на съдебното производство. В случая административното производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно 3 години от датата на която е възникнало задължението. Процесното митническо задължение е възникнало на 29.01.2020 г., когато е подадена и приета митническата декларация, поради което крайният срок за уведомяване за процесното спорно митническо задължение е изтекъл на 29.01.2023 г., т.е. преди дата на издаване на оспореното решение по чл.20 от Регламента. Следователно оспореното решене е издадено при допуснато съществено нарушение на производствените правила, което е достатъчно основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.

Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. За целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната МД е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения.

В настоящия случай, мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства.

За да обосноват наличието на основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада, съответно писмото от канадските митнически власти представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, доколкото е изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, макар и да има официален характер, удостоверяват единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларираната съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката.

При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения мотоциклет, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

На следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Липсват обаче данни, въобще да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения мотоциклет, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на мотоциклета въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

Сумирайки изложеното, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски по делото в размер на 1100 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса, 850 лева – заплатен адвокатски хонорар, и 200 лева – заплатен депозит за извършване на експертиза. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника за неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за адвокат е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Булгария инвест те де ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Лозенград № 4, партер, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, решение № 32-92743/09.03.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница-Бургас при Агенция Митници, с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001008016036R0/29.01.2020г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Булгария инвест те де ЕООД с ЕИК: ******** сумата от 1100 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

	Съдия: