№ 133
гр. Свищов, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20234150100313 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 232, ал. 2 вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. Л. Д. с ЕГН ********** твърди, че по силата сключен
договор за наем на земеделска земя № 245 от 19.09.2019 г. с * с ЕИК ** й е
предоставил за временно и възмездно ползване за срок от една година – от
01.10.2020 до 31.09.2021г., притежаваната от него земеделска земя,
представляваща недвижим имот № 065056 с площ от 9,000 дка. в землището
на с.ХД.о, общ.Свищов срещу сумата от 55,00 лева на декар, платими до
31.10. на следващата календарна година. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението да плати наемната цена в срок до датата на подаване на
исковата молба в размер на 495,00 лева, поради което забава. Твърди, че
ответната кооперация му дължи освен наемната цена и лихва за забава в
размер на 127,47 лева за периода от 01.11.2020г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на
622,47 лв., от които 495,00 лв. главница, представляваща наемно плащане по
договор за наем на земеделска земя № 245 от 19.09.2019 г. и 127,47 – лихва за
забава за периода от 01.11.2020 г. до датата на завеждане на настоящата
искова молба. Претендира разноски.
1
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответника по иска чрез
пълномощника си адв. Л. е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва
изложеното в исковата молба, а именно, че съгласно член 2 от Договора
наемното плащане за стопанската 2020/2021 г. е дължимо до 31.10 на
следващата календарна година. Заявява, че още преди връчването на исковата
молба, с платежно нареждане от 10.07.2023 г. ответната кооперация е превела
по банковата сметка на ищеца дължимия наем от 495,00 лева за стопанската
2020/2021 г. По изложените съображения счита, че исковата претенция се
явява частично основателна само относно мораторното обезщетение за
забава, като подлежи на отхвърляне исковата претенция като неоснователна в
останалата част до пълния претендиран размер. Моли съда да присъди
направените разноски, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск.
В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
в писмено становище поддържа предявените искове и потвърждава
извършено плащане в размер на 495, 00 лева дължими за наем за ползване на
земеделски земи за стопанската 2020/2021г. Счита, че с плащането на
главницата ответника е признал фактите изложени в исковата молба. Счита,
че искът е доказан и моли съда да постанови решение при признание на иска
по отношение на мораторната лихва, а по отношение на главницата следва
съдът да го отхвърли с оглед направеното плащане. Претендира направените
от ищеца разноски, като в този смисъл заявява, че ответника дължи всички
направени разноски, доколкото според трайно установената практика на ВКС
при направено плащане на задължението в хода на производството,
ответникът дължи заплащане на всички разноски, тъй като с поведението си е
станал причина за завеждане на иска.
В проведеното съдебно заседание ответника се представлява от адв. Л.,
който поддържа отговора на исковата молба. Моли претенцията за главница
да бъде отхвърлена, тъй като ответника е извършил плащане в хода на
производството. По отношение на мораторното обезщетение за забава, счита,
че същото подлежи на отхвърляне като неоснователно в останала част до
пълния претендиран размер. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно отхвърлената част от предявения иск при заплатено
възнаграждение от 400,00 лева, съгласно представена молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
2
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 19.09.2019 г. между страните е сключен
договор за наем на земеделска земя №245, с който ищецът е предоставил на
ответната кооперация за временно и възмездно ползване на собствения си
недвижим имот № 065056 с площ от 9,000 дка., находящ се в землището на
с.ХД.о, общ.Свищов за срок от една стопанска година – 2020/2021г. Страните
договорили наемна цена от 55 лева на декар, платими до 31.10. на следващата
календарна година.
Безспорно от представеното преводно нареждане от 10.07.2023 г. и
извлечение от разплащателна сметка на ответната кооперация, се установява,
че на 10.07.2023г. по сметка на ответника в “ПИБ“ АД, ответникът е заплатил
сумата от 495,00 лева, като ищеца потвърждава, че с това кооперацията му е
заплатила наемната цена по описания договор за наем на земеделска земя.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
При това положение искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая,
след предявяване на исковата молба по чл. 232, ал. 2 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
ответникът е заплатил изцяло претендираната от ищеца сума по договор за
наем на земеделска земя № 245 от 19.09.2019 г. за главница. Това плащане е
нов факт, настъпил в хода на делото и е от значение за спора, поради което
следва да се отчете от съда. След като ответникът е платил спорното вземане
за главница, претенцията на ищеца е удовлетворена и предявения от него иск
с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати наем в размер на 495,00 лева, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, поради извършено плащане в хода на делото.
Искането на ищеца за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от
ГПК по предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователно,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е признал претендираната
главница, но по отношение на мораторната лихва за забава е посочил, че
подлежи на отхвърляне като неоснователно в останала част до пълния
3
претендиран размер и не е извършил плащане. Доколкото признанието не
обхваща изцяло предявения иск, съдът следва да мотивира решението си по
същество.
Съдът намира искането за заплащане на мораторна лихва в размер на
127,47 лв. за основателно по следните съображения: Съгласно разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен /чл. 84, ал. 2
ЗЗД/. За да възникне акцесорното вземане за обезщетение в размер на
законната /мораторна / лихва ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава за плащане на друго свое главно задължение. В тежест на
ищеца е също да установи размера на претендираната част от вземането и
периода на обезщетението за забава. В случая наличието на главно
задължение се установява от безспорното между страните за неговата
дължимост и извършеното плащане след предявяване на исковата молба. В
процесния договор за наем на земя № 245 от 19.09.2019 г. страните са
договорили наемна цена от 55 лева на декар, платими до 31.10. на следващата
календарна година. Следователно уговореният краен срок за заплащане на
наемната цена в договора е 31.10.2020 г., поради което след тази дата
ответникът е изпаднал забава и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД дължи
заплащане на обезщетение за забава до датата, посочена в исковата молба –
датата на завеждането й, именно 17.05.2023 г. Мораторната лихва се дължи
върху сумата от 495,00 лв. и изчислена по реда на чл.162 от ГПК е в размер на
127,47 лв. Затова предявения иск за заплащане на обезщетение за забава
следва да се уважи изцяло, като следва да се отбележи, че в случая законната
лихва не се претендира до окончателното плащане на задължението, поради
което възражението на ответната страна за отхвърлянето й до пълно
претендирания размер е неоснователно.
При този изход на делото и доколкото отхвърлянето на главния иск се
дължи на извършено плащане от ответника след подаване на исковата молба,
съдът намира, че с неплащането своевременно на дължимия наем последният
е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК на него следва да бъдат възложени изцяло направените от ищеца
4
разноски в общ размер на 500,00 лв., от които 100, 00 лева заплатена
държавна такса и 400, 00 лева адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и
формираната практика на ВКС, според която правото, респ. задължението на
ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане,
респ. при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в
резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали
същият е станал причина за завеждане на делото (Определение № 255 от
30.05.2018 г. по ч. т. д. № 1076/2018 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение №
2897/ 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3591/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС и др.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Л. Д. с ЕГН **********, със служебен
адрес гр. *** против * с ЕИК **, със седалище и адрес на управление с.ХД.о,
общ.Свищов, представлявана от Б. П. Б. иск по чл. 232, ал. 2 вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, за осъждането на * с ЕИК ** да му заплати сумата от 495,00 лв.
главница, представляваща наемно плащане по договор за наем на земеделска
земя № 245 от 19.09.2019 г., поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА ГПК по иск чл.86, ал.1 от ЗЗД * с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление с.ХД.о, общ.Свищов, представлявана от Б. П. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Л. Д. с ЕГН **********, със служебен адрес гр. *** сумата
от 127, 47 лева (сто двадесет и седем и 47 ст.), представляваща лихва за забава
от 01.11.2020г. до дата на завеждане на исковата молба – 17.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК * с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление с.ХД.о, общ.Свищов, представлявана от Б. П.
Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Д. с ЕГН **********, със служебен адрес гр. ***
сумата от 500 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
5
двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6