Решение по дело №8/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20194120100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433

град Горна Оряховица, 06.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                 Членове : ...........................................

                                                                                                  ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 8 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.

Ищецът М.Д.Ч. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адвокат С.Д. ***, със служебен адрес : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 16, вх. „А”, ет.2, твърди в исковата си молба, че ищцата е клиент на ,,Енерго-Про Продажби” АД по партида с кл. номер: **********, аб. номер **********. Твърди, че през м.12.2018г., при проверка на текущата си сметка на каса, е узнала, че от нея се претендира сума в размер на 113,84 лв. по издадена фактура № **********/19.12.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес в гр. Л., ул..., за период на потребление от 03.08.2018г. до 03.09.2018г., а впоследствие са й изпратени писмо с изходящ номер 4970617/19.12.2018г., ведно с копие от цитираната фактура, справка за корекция на база аналогичен предходен период № 4970617/18.12.2018г., КП от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ № 1056/12.12.2018г. и КП № 15186704/03.09.2018г., изд. от служители на „Електроразпределение Север” АД. Твърди, че ищцата не е консумирала ел. енергия в размер на количествата, обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, предмет на иска. Счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да обоснована претендирането й от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер. Твърди, че сумата е произволно определена от електроснабдителното дружество. Счита, че към датата на съставяне на КП от метрологична експертиза - 12.12.2018г., липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Твърди, че към датата на издаването на справката за корекция на сметка за начисление на ел. енергия, не е имало действащи Общи условия, или ако е имало, то те са били Общите условия на ,,Енерго - Про Продажби” АД и ,,Електроразпределение Север” АД, приети през 2007г. Заявява, че ОУ от 2007г., обаче, не са съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ (за ,,Енерго-Про Продажби” АД) и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ (за ,,Електроразпределение Север” АД), за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Счита, че към датата на извършената проверка от БИМ и издаването на справката за корекция на сметка, липсват и двете кумулативно приети предпоставки, цитирани в Решение № 104/01.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС, даващи основание да се коригира сметката на ищеца. Твърди, че липсват действащи правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. В случай, че съдът приеме, че релевантен за спора момент е датата на демонтажа на електромера - 03.09.2018г., когато все още не са били отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, то следва да има предвид, че в посочените разпоредби липсва каквато и да е предвидена възможност за корекция на сметка, когато е установено, че СТИ не функционира поради техническа повреда; не е предвидена възможност да бъде коригирана сметката на потребителя чрез претендиране на количества, аналогични по размер на период от преди едва година. Твърди, търсенето на отговорност от потребителя, чрез начисляване и претендиране на количества ел. енергия, определени на база на аналогичен период от предходната година, при настъпилата техническа повреда СТИ, за която вина има ,,Електроразпределение Север” АД - собственик на електромера съгласно чл.120,ал.1 от ЗЕ, противоречи на основни принципи за разпределение на отговорността.

Твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок - чл.43,ал.4 от ЗИ.

Заявява, че процесното СТИ е демонтирано на 03.09.2018г., а констативният протокол, съставен от БИМ, е от 12.12.2018г., т.е. повече от нормативно определения срок, поради което е налице неспазване и на императивна разпоредба-  чл. 675а, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване. В случай, че ответната страна се позове на някоя от разпоредбите си от Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на ,,Електроразпределение Север” АД, приети през 2007г., счита, че следва да се има предвид практиката на ВКС, посочена в т.1.3. от настоящата искова молба, която отрича възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следва да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба е нищожна. Заявява, че неравноправният характер на така извършената корекция от ответника следва от липсата на предвидена както на нормативна в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на договорна възможност да бъде проведена корекционна процедура в полза на потребителя в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.3. Счита, че виновното поведение на ,,Електроразпределение Север” АД, изразяващо се в неизвършване на периодични проверки в законоустановените срокове и неподдържане в изправност на електромера на абоната, е довело до търсене на отговорност чрез коригиране на сметката на изправната страна по договора – потребителя, което противоречи на основните принципи в правото.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата не дължи претендираната от „Енерго - Про Продажби” АД сума в размер на 113,84 лв. по фактура № **********/19.12.2018г., представляваща начислена корекция на електроенергия, за обект, находящ се на адрес в гр. Л., ул… за кл. номер **********, аб. номер **********, за периода от 03.08.2018г. до 03.09.2018г. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв.С.Д. ***, ищцата поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС : П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., чрез процесуалния си представител : адвокат А.М. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът дължи заплащане на сумата в размер на 113.84 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена от него електрическа енергия, за периода от 03.08.2018г. до 03.09.2018г., като фактура № ********** от 19.12.2018г. е издадена след извършена корекция поради установено неизмерване със СТИ на потребената на процесния адрес ел. енергия. Сочи, че на основание чл.13 от ОУ ДПЕЕЕМ на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, на 03.09.2018г., от оправомощени за това служители на “Електроразпределение Север” АД, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Л., ул.--. Заявява, че електромерът е демонтиран, за да бъде предаден в БИМ за експертиза, като СТИ е подменено с ново и изправно такова, а за осъществената проверка е съставен констативен протокол № 15186704 от 03.09.2018г., според чл.61,ал.1 от ОУ на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, подписан както от служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, така и от абоната. Счита, че изискванията за осъществяването на проверката и съставянето на процесния констативен протокол, разписани в ОУ на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, са спазени. Заявява, че при извършената метрологична проверка на демонтираното СТИ не е констатирана видима външна намеса в схемата на електромера, но според заключението на БИМ електромерът не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия; при натоварване и подаване на захранващо напрежение метрологичният индикатор не работи; не работи и показващото устройство на електромера, който пропуска, но не регистрира преминаващата енергия. Посочва, че е констатирано съответствие с протокола от демонтаж № 15186704/03.09.2018г., а за извършената метрологична проверка е съставен Констативен протокол № 1056 от 12.12.2018 г. от ГД ,,Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - гр. Русе към БИМ, - официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Заявява, че въз основа на КП от метрологичната експертиза № 1056/12.12.2018г., като е взето предвид и потреблението на абоната през аналогичен предходен период, ,,Енерго-Про Мрежи” АД е изготвило Справка за корекция № 4970617 от 18.12.2018г., съгласно която общото количество електрическа енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на абоната поради неизмерването му, е в общ размер на 569 кВТч.; периодът на корекцията обхваща 31 дни, считано от датата на последното редовно отчитане на електромера /03.08.2018г./ до датата на констатиране на повредата му /03.09.2018г./. Твърди, че за общото количество енергия, което следва да бъде коригирано на основание протокола от 12.12.2018г., от .,Енерго-Про Продажби” Ад, в качеството на продавач на електрическа енергия, е съставена фактура № ********** от 19.12.2018г. за сума в размер на 113.84 лв., с включен в нея ДДС. Твърди, че ищецът се явява потребител на енергийна услуга, доколкото същото е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на параграф 1, т.41 Б от ДР на ЗЕ, и в качеството си на такъв е потребявал ел. енергия за определен период от време, без тя да е била отчитана с техническо средство за измерване на електрическа енергия. Счита, че това дава основание на електроразпределителното дружество да определи стойността на неотчетеното количество ел. енергия в размер на 569 кВТч., на база потреблението на абоната през аналогичен предходен период, в размер на 113.84 лв. с включен ДДС, поради което издаването на фактура № ********** от 19.12.2018г. за горната сума е правомерно.

В съдебно заседание, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, чрез процесуалния си представител – адвокат А.М. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            Видно от приложения констативен протокол № 15186704/03.10.2018г., на 03.10.2018г. е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление, намиращ се в гр. .., за което е съставен е цитираният КП от Д.Я. СЕК 847 и Нико Ников СЕК 3450. В КП е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент М.Д.Ч., за горепосочения обект, кл. № **********, аб. № **********, като е удостоверено следното : „Повреда СТИ – дисплей”; Демонтираният елемент от измервателната система се поставя в индивидуална опаковка с № ……, запечатана и пломбирана с пломба № 3450”. Цитираният КП е подписан от съставителите и от абоната М.Ч..

С писмо изх. № 4970617/29.10.2018г., получено от ищцата на 30.10.2018г., „ЕРП Север” АД гр. Варна е уведомило същата, че на 03.09.2018г. е извършена проверка на точността на обслужващите я измервателна система и свързващите ги ел.инсталации на процесния адрес, на основание ПИКЕЕ, че демонтираният електромер е предаден съгласно чл.47,т.5 от ПИКЕЕ в БИМ за метрологична експертиза, както и са й връчили препис от съставения КП.

            Видно от приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 10560/12.12.2018г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО гр. Русе, гр. В.Търново, на 12.12.2018г. е извършена метрологична експертиза на електромер статичен трифазен, тип ISKRA, идентификационен № 40 345 810. В КП е удостоверено, че липсват „механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера, наличие на „необходимите обозначения на табелката на електромера”; наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. В т.4 от КП за метрологична експертиза е удостоверено също, че  „При натоварване и подаване на захранващо напрежение, метрологичният индикатор не работи /не мига/, не може да бъде измерена грешката… Не работи показващото устройство. Отсъствие на индикация на електромера за съответната тарифа – тъмен дисплей”. Наред с това, в т.5 от експертизата е удостоверено, че „няма видима външна намеса и изменения в схемата на електромера. Електромерът не съответства на изискванията за измерване на ел.енергия”.

            Видно от приложената по делото справка № 4970617 от 18.12.2018г. за корекция на база аналогичен предходен период, съставена на 18.12.2018г., за клиент М.Д.Ч., адрес ***, кл. № **********, аб. № **********, електромер № 1114080640345810, е извършена корекция с основание на корекцията : „демонтиран електромер с КП № 15186704/03.09.2018г.”, за период от 02.08.2018г. до 03.09.2018г. /31 дни/ : общо енергия за корекция – 156 квтч. НТ, 296 квтч. ДТ, 107 квтч. ВТ.

         С фактура № ********** от 19.12.2018г., ответникът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е начислил на ищцата суми за плащане, за периода от 03.08.2018г. до 03.09.2018г. – 410 квтч дневна енергия /служебно/ и 159 квтч. нощна енергия /служебно/, на обща стойност 113.84 лв. с включен ДДС.

           С писмо изх. № 4970617/19.12.2018г., „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е уведомило ищцата, че е издадена фактура № ********** от 19.12.2018г., на стойност 113.84 лв., със срок за плащане – 31.12.2018г.

            С жалба, М.Ч. е оспорила пред „ЕРП Север” АД начислената й сума и е поискала отговор на какво основание се претендира процесната сума.

            Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, електромерът, отчитащ енергията в обекта на потребление на ищцата през периода от 03.08.2018г. до 03.09.2018г. е тип МТ 372 № 1114080640345810, вид на измерването – трифазно, двойнотарифно; произведен през 2006г., когато е преминал първоначална метрологична проверка, а през 2017г. е преминал и последваща метрологична проверка. От приетата СТЕ се установява, че при така описаното в КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 1056/12.12.2018г., е налице техническа неизправност на процесното СТИ, изразяваща се в изгорял електронен дисплей. Видно от приетата СТЕ, при така описаното в КП от метрологична експертиза техническо състояние на СТИ, не е възможно чрез процесното СТИ да бъде измерена цялата потребена от ищеца-абонат ел.енергия в периода, посочен в корекционната сметка. От заключението на СТЕ се установява, че при горепосоченото състояние на СТЕ е налице невизуализиране /неотчитане/ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Съдът приема заключението на СТЕ, като обосновано, компетентно и съответстващо на приетите по делото писмени доказателства.

Видно от показанията на св. Д.Я. /ел. монтьор  в „ЕРП Север” АД гр. Варна/, с колегата си Нико сменяли електромера в гр. Л…, ул… – сменили електромера заради тъмен дисплей. Свидетелят твърди, че абонатът присъствал. Видно от показанията на св. Я., те подменили СТИ и го затворили в торба за експертиза. Свидетелят сочи, че не са виждали нарушаване на пломби или други външни въздействия върху електромера.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

            Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземане, за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

            Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан по следните съображения :

Безспорни по делото са фактите, че ищцата е потребител на ел. енергия, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е присъединен към ел. мрежа, че ищцата Ч. и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ за процесния обект на потребление в гр. Л., ул…, по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.

            Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже, при условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/. В процесния случай, с оглед разпределението на доказателствената тежест, ответникът е този, който следва да установи, при условията на пълно доказване, че ищцата е ползвала и е потребила количеството ел. енергия, описано в процесната фактура № ********** от 19.12.2018г., на стойност от 113.84 лв., с включен ДДС, за периода от 03.08.2018г. до 03.09.2018г.; че количество ел.енергия, съответстващо на посочената стойност, е реално доставено до обекта на потребление на ищеца и е реално ползвано от него; че е извършено правилно измерване на потребената от абоната ел. енергия за процесния обект на потребление през процесния период от време от законно монтирано и сертифицирано СТИ, че са извършвани периодични контролни проверки на процесното СТИ и че то е било изправно през процесния период от време, че за обекта на потребление е било осигурено технически годно и изправно, правилно функциониращо СТИ, че ответникът е изправна страна по договора си с ищеца и че е изпълнил задълженията си по него, в частност - задълженията, чието неизпълнение се твърди, че е приложима процедурата по извършване на корекция като основание за начисляване на процесната сума, както и че корекцията е извършена в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ; че ищецът дължи на ответника заплащане на процесната сума и нейният размер.

 На първо място, съдът намира за установени по делото твърдените в исковата молба факти относно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за продажба на електрическа енергия, сключен с ищцата, доставеното до обекта й на потребление и реално потребено от нея количество ел. енергия през процесния период от време да бъде правилно измерено от технически годно, изправно и правилно функциониращо СТИ, по отношение на което са извършвани изискуемите от закона периодични контролни проверки. Въз основа на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че през процесния период от време електромерът, отчитащ потребената ел.енергия от ищеца за обект на потребление в гр. Л. ул…, е преминал първоначална проверка в годината на производство – 2006г., както и последваща метрологична проверка едва през 2017г. /след 11 години/, но въпреки това към момента на извършване на проверката следва да се счита за метрологично годно средство за измерване на ел.енергията, потребена от абоната. Заедно с това, обаче, от заключението на СТЕ и от приложените КП № 15186704/03.09.2018г. и КП от метрологична експертиза на СИ № 1056/12.12.2018г. се установява, че към момента на извършване на проверката /03.09.2018г./ процесното СТИ е било технически неизправно, изразяващо се в изгорял електронен дисплей /показващо устройство/. При тези факти, съдът счита, че отговорността за неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия не може да бъде възложена върху потребителя, предвид констатираната техническа неизправност, респ. негодност, на СТИ,  при местонахождение на електромера – в ел. табло на фасадата на сградата, и без да се установява потребителят да е реализирал деяние, с което да е допринесъл за настъпване на тази техническа неизправност на СТИ. Съгласно чл.120,ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. С оглед на изложеното, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че ответното дружество не разполага с правото да иска заплащане на ел.енергия, която не е доставена и употребена от клиента поради техническа неизправност на СТИ, собственост на оператора, върху когото пада тежестта за поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на СТИ.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства - извлечение за фактури и плащания,  справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 11.01.2019г., извлечение от сметка от 10.01.2019г., се установява добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на абоната М.Ч. в качеството й на купувач, да заплаща редовно и в срок на ответника – продавач, цената на реално доставената й, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време, преди и след този период, стойностите на която са относително константни преди и след извършване на корекцията. 

            По настоящото дело страните не спорят, че Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД, съществуват. В тази връзка, обаче, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че облигационните отношения между страните не могат да се регулират от Общите условия, влезли в сила на 07.09.2014г., тъй като с влязло в сила съдебно решение 798/20.01.2017г. по адм. дело № 3068/2016г. по описа на ВАС, IV колегия, е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия, влезли в сила на 07.09.2014г. При това положение, в случая би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД/, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, в която е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на неправилно/неточно измерване на  ел. енергия, като е визирано, че при извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕРП Север” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия.

Такива правила се съдържат и в разпоредбите на чл.48 и чл.49 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., като към момента на извършване на корекцията /18.12.2018г./ не са действали чл.48, чл.49, чл. 50 и чл.51 от ПИКЕЕ, отм. с Решение № 2315 от 2018г. на ВАС на РБ, публ. в ДВ, бр.97 от 2018г., в сила от 23.11.2018 г.), но същите са действали към момента на осъществяване на техническата проверка на СТИ, удостоверена с КП № 15186704 от 03.09.2018г./. С предвиденото в действащото към процесния период законодателство и при наличие на предвидените в чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, в полза на електроснабдителното предприятие е била предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал период при наличие на кумулативно изискващи се предпоставки, а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия; подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която не е измерена, неправилно и/или неточно измерена; това неизмерване и/или неточно измерване да е в резултат на доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120,ал.3 от ЗЕ. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена в ПИКЕЕ, чиито норми - чл.48, чл.49, чл. 50 и чл.51 от ПИКЕЕ, са отменени към датата на извършване на корекцията и начисляване на процесната сума в тежест на ищцата.

Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки възложената му доказателствена тежест, в процесния случай ответникът не ангажира никакви годни писмени доказателства за установяване на основанието, на което е съставен КП за техническа проверка от 03.09.2018г., и възможността този констативен протокол да служи като основание за издаване на процесната Справка за корекция на база аналогичен предходен период № 4970617 от 18.12.2018г.

В тази връзка, основателни и почиващи на всички доказателства, приети по делото, са твърденията на ищцовата страна, че в конкретния случай, към датата на процесната проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на клиента - 03.09.2018г., облигационните отношения между ищеца и ответника не се регулират изцяло от Правилата за измерване на количествата ел.енергия, издадени от председателя на ДКВЕР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., защото с Решение № 1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г. по описа на ВАС, Петчленен състав, I колегия, в сила от 14.02.2017г., са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл.48, 49,50 и 51 от тях, последните също отменени, но с Решение № 2315 от 2018г. на ВАС на РБ, публ. в ДВ, бр.97/2018г., в сила от 23.11.2018г.). Изложеното дотук, действително обосновава извод, че към момента на проверката на процесното СТИ са липсвали правила относно изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства/системи, относно измерването, обработването и предоставянето на данни от измерването на ел.енергия, относно правата и задълженията на собственика на измервателната система и на страните по сделките с ел.енергия и най-вече относно условията, реда и правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.

Поради това това, основателни се явяват твърденията на ищцовата страна, че нито в ЗЕ, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Законът за енергетиката само препраща към ПИКЕЕ, регламентиращи в чл.1,ал.1,т.6 (отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр.15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г.) условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините на извършване на преизчисление /корекция/ на количеството ел. енергия. От своя страна, ПИКЕЕ посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел. енергия /чл.45,ал.1 от ПИКЕЕ – също отм. с Решение № 1500 от 2017г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г./. Съдът счита, че в настоящия казус не може да се приеме и наличие на сложния фактически състав, от който възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно визираното в разпоредбата на чл.49,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ (отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), по правилото на която е извършена корекцията в процесния случай, при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента, отчетената електрическа енергия се разпределя на база на аналогичен предходен период; при липсата на такъв количествата се коригират по следния начин : 1. при измерване на 2 тарифни зони – в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна; като корекциите по ал.1 се извършват за период от датата на установяване на повреда или неточна работа на тарифния превключвател до датата на отчетен период с коректно измерване, но за не повече от 90 дни /ал.2/. Разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ(отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.).,  е императивна. От нея произтича изводът, че за да възникне правото на ,,корекция” и правото на вземане, изчислено по методологията, регламентирана с разпоредбата на чл.49,ал.1 от ПИКЕЕ, е необходимо да бъде установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател, каквато в случая не се установява нито от приетите писмени и гласни доказателства, нито от заключението на СТЕ, видно от които техническата неизправност на процесния електромер представлява изгорял електронен дисплей. По тези съображения, съдът счита, че само на това достатъчно основание искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Наред с това, съдът приема, че в случая не са спазени нито процедурата, нито формата, установени в 47 от ПИКЕЕ /отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г./, на който „Електроразпределение Север” АД гр. Варна се позовава в писмо № 4970617/29.10.2018г., за извършване на проверката и за съставяне на констативния протокол, удостоверяващ нейното осъществяване, като основание за извършване на корекция. Видно от КП № 15186704 от 03.09.2018г., същият е съставен в нарушение на чл.47,ал.1 от ПИКЕЕ /отм./, тъй като в протокола не е удостоверено по никакъв начин, че същият се съставя при извършване на проверка по реда и на основание ПИКЕЕ. Същевременно, ангажираните от ответника писмени доказателства - писмо изх. № 4970617/29.10.2018г. и известие за доставяне, удостоверяват факта, че операторът на съответната мрежа е изпълнил задълженията си, визирани в чл.47,ал.4 от ПИКЕЕ /отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г.).

Не на последно място, от приложения по делото КП № 15186704/03.09.2018г. и от показанията на свидетеля Я., се установява по безспорен начин, че е допуснато грубо нарушение на изискванията, въведени в чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ /отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г.), а именно : когато при проверката бъде установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, СТИ да се демонтира и да се постави в безшевен чувал, който да се затвори с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер, като номерът на пломбата и уникалният номер да бъдат записани в КП, едва след което и в седмодневен срок от проверката, операторът на съответната мрежа да изпрати демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен надзор. В този смисъл, приложеният КП № 15186704/03.09.2018г. не съдържа никакви данни демонтираното СТИ с фабр. № 40345810 да е поставено в безшевен чувал, който да се затвори с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер, като номерът на пломбата и уникалният номер да бъдат записани в КП. Такива доказателства, както и доказателства за спазването на 7-дневния срок от проверката за предаване на демонтираното СТИ за метрологична експертиза, и за спазване на 2-месечния срок за извършване на експертизата по чл.675а,ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, не са ангажирани от ответната страна до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

В този смисъл, дори и при действието на разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, КП № 15186704 от 03.09.2018г. не може да служи като основание за извършване на корекция по реда на чл.49 от ПИКЕЕ /отм./, тъй като не отговаря на изискванията, установени в чл.47 от ПИКЕЕ /отм./. При тези обстоятелства, съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало правото на ,,корекция” съгласно разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ, което обуславя извод за основателност на исковата претенция.

Правомерността на корекцията в случая не произтича и от клаузите на чл.37 - 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-0600/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81,ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба.

Съдът счита, че дори при наличието на хипотеза ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-0600/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, и измененията в тях да са влезли в сила по отношение на ищеца, /предвид оспорването на тези факти от ищцовата страна/, т.е. да са станали част от договора му с ответника, то ответното дружество не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество ел. енергия, визирано във фактура № **********/19.12.2018г., на стойност 113.84 лв., е доставено реално на ищцата за обекта й на потребление, намиращ се в гр. Л…, поради което последната да дължи неговото заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като ел. енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /в този смисъл е Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./.

Предвид гореизложените обстоятелства, съдът намира за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна, че към датата на извършената проверка от БИМ и издаването на справката за корекция на сметка, липсват и двете кумулативно приети предпоставки, даващи основание да се коригира сметката на ищеца, а именно : изпълнение на задълженията по чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ от страна на енергийните дружества, както и налични правила за измерването на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия /Решение № 104/01.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС/. Поради това, основателни се явяват и твърденията, че потребителят М.Ч. не дължи на ответника сумата от 113.84 лв. по издадената от „Енерго-Про Продажби” АД фактура № **********/19.12.2018г., начислена на основание констативен протокол, съставен по реда на чл.83 от ЗЕ и извършена корекция от ответното дружество.

Предвид изложеното, съдът приема за недоказано в случая както основанието, така и размера на вземането, което ответникът поддържа, че има спрямо потребителя. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ответника факти и основания за едностранно начисляване на допълнителна, коригирана със задна дата, сметка на потребителя – ищец, съответно не се установява породено задължение на ищеца за заплащане на начислената му сума. В този смисъл, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната сума от 113.84 лв. и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

       По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че М.Д.Ч. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна сумата от 113.84 лв. с ДДС, начислена по партида с кл. № ********** и аб. № **********, за периода 03.08.2018г. - 03.09.2018г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период за обект на адрес : гр. Л., ул…, съгласно справка за корекция на база аналогичен предходен период № 4970617/18.12.2018г., обективирана във фактура № **********/19.12.2018г.

            При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ищцовата страна искане, като на основание чл.78,ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 300 лв., представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от  членовете на УС - П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., че М.Д.Ч. с ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, СУМАТА от 113.84 лв. /сто и тринадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ с начислен ДДС, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода: 03.08.2018г. - 03.09.2018г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период за обект на адрес : гр. Л., ул. .., съгласно справка за корекция на база аналогичен предходен период № 4970617/18.12.2018г., обективирана във фактура № **********/19.12.2018г.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от  членовете на УС - П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Ч. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и СУМАТА от 300 лв. /триста лева/, представляваща  направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..