Решение по дело №17734/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2314
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 17 август 2019 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20183110117734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../28.05.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 17734 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез адв. М.Г., срещу Й.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 265,14 лв., представляваща изплатено на увредено лице застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № 15962626000296/22.04.2015 г. за имуществени вреди, претърпени от настъпило на 21.04.2015 г. в гр. Варна ПТП, виновно причинено от ответника, управлявал без свидетелство за управление на МПС застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 02115000706277, лек автомобил „***“ с ДК № ***, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 21.04.2015 г. в гр. Варна, на бул. Цар Освободител“, 10 м преди кръстовището с бул. „Христо Смирненски“, е реализирано ПТП в резултат от виновно противоправно поведение на ответника, който, управлявайки лек автомобил „***“ с ДК № ***, неправомерно е преминал в съседна дясна лента и блъснал движещото се в нея моторно превозно средство „***“ с ДК № ***, управлявано от Л.Б.. За настъпилото ПТП е съставен протокол от органите на Пътна полиция, ОД на МВР - Варна. Ищецът твърди, че управляваният от ответника автомобил е застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 02115000706277 и валидна към момента на застрахователното събитие. Поддържа, че за последното в дружеството е заведена щета под № 15962626000296, по която на увреденото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 250,14 лв. Твърди също, че при настъпване на ПТП Й.Б. е управлявал застрахования автомобил без свидетелство за управление на МПС, поради което счита, че в негова полза е възникнало регресното право да получи от ответника заплатената в полза на увреденото лице сума от 250,14 лв., както и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на ответника да му заплати тези суми и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира молба, в която моли за уважаване на предявения иск и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че не е налице противоправно поведение от негова страна, което да е в причинна връзка с претърпените вреди, като се позовава на липсата на представени доказателства за издадено въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение наказателно постановление.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото застрахователна полица № 0211500706277 г. (л. 9) и справка в Гаранционен фонд (л. 17) се установява, че между собственика на лек автомобил „***“ с ДК № *** – Д.Т.Д., и З. „Б.И.” АД е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с период на застрахователно покритие от 05.03.2015 г. до 04.03.2016 г. Застрахователната премия е уговорена като платима на четири вноски, първата от които с падеж 05.03.2015 г. е заплатена, доколкото от приложената справка в Гаранционен фонд е видно, че застраховката е активна към дата 22.04.2015 г.

От протокол за ПТП № 1455233/21.04.2015 г., съставен от мл. автоконтрольор Л. С. – служител при ПП, ОД на ВМР – гр. Варна, се установява, че на 21.04.2015 г., 15:50 ч., в гр. Варна, водачът на лек автомобил „***“ с ДК № *** – Й.В.Б., движейки се в лявата лента за движение по бул. „Цар Освободител“ в посока бул. „Христо Смирненски“, на 10 м преди кръстовището между двата булеварда, е преминал в съседна дясна лента и блъснал движещия се в нея лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от Л.П.Б.. Отразено е в протокола, че видимите щети на лек автомобил „***“ с ДК № *** са следните: деформация предна лява част, броня, калник, мигач. В протокола е посочено също, че Й.В.Б. не е представил валидно свидетелство за управление на МПС и същият е неправоспособен.

Видно от искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС от дата 22.04.2015 г. (л. 7), на посочената дата застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като в тази връзка при З. „Б.И.” АД е заведена застрахователна претенция (щета) под № 15962626000296. 

В приложения опис на претенция № 15962626000296/22.04.2015 г. (л. 14), са отразени 6 на брой увредени детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида, количеството, степента на увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях. Представен е и опис-заключение по същата претенция (л. 11), както и подробно описание на разходите по претенцията (л. 12), от съдържанието на които документи се изяснява, че общият размер на обезщетението, определено по експертна оценка на застрахователя, възлиза в размер на 250, 14 лв.

От представеното платежно нареждане от дата 21.07.2015 г. (л. 18) се установява, че З. „Б.И.“ АД е заплатило на увреденото лице сумата от 250,14 лв., като в основанието за извършения превод е отразена застрахователната преписка - „щета 15962626000296“ и увредения автомобил – „Нисан ***“.

Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и регресна покана с изх. № ОК-418600/02.09.2015 г. (л. 19) от З. „Б.И.“ АД до Й.В.Б. за заплащането на сумата от 275,14 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 15962626000296 за настъпило ПТП на 21.04.2015 г. и ликвидационни разноски по щетата.

От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се установява, че ПТП е реализирано в резултат от поведението на водача на лек автомобил „***“ с ДК № ***, който от средната лента за движение по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна преминава в съседна дясна лента и удря движещия се в нея лек автомобил „***“ с ДК № ***. Според експерта уврежданията по последния автомобил са в неговата предна лява част, в зоната на удара, и е възможно да са получени по степен и вид вследствие на настъпилото ПТП. От експертизата се установява още, че общата стойност на тези щети, определена към датата на ПТП, по среди пазарни цени с влагане на нови части и компоненти от алтернативен доставчик, без прилагане на коефициент на овехтяване, е в размер на 602,36 лв.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажирания от ищеца свидетел – Л.Б., управлявал увредения лек автомобил „***“ с ДК № *** при настъпване на ПТП. Според неговите показания водачът на застрахованото при ищеца МПС, който се движел в съседна на неговата лява лента на пътното платно по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, предприел маневра на дясно с цел изпреварването му от лявата страна, при което настъпил удар между превозните средства. За настъпилото ПТП свидетелят излага, че е сигнализирал на тел. 112 и на място са пристигнали органи на ПП, които съставили протокол на ПТП.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), по аргумент от § 22 ПЗР КЗ, доколкото застрахователният договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен преди влизането в сила на действащия КЗ на 01.01.2016 г.  и  няма данни за друга уговорка между страните.

 Посочената разпоредба предвижда право на застрахователя да получи заплатеното на увредения застрахователно обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

Основателността на предявения иск с предмет посоченото регресно притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с предмет лек автомобил „***“ с ДК № *** с период на покритие от 05.03.2015 г. до 04.03.2016 г.; 2.) осъществяването на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на водача на застрахования автомобил по време на действие на застрахователния договор, обезпечаващ тази отговорност, тоест в разглеждания случай - реализирането на 21.04.2015 г. на ПТП при описания в исковата молба механизъм, причинено виновно от ответника, в резултат от което са нанесени щети на лек автомобил „***“ с ДК № ***; 3.) управляването на застрахования автомобил от ответника при настъпването на ПТП без свидетелство за управление на МПС; 4.) изплащането от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение в посочения размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.

събраните по делото писмени доказателствени средства е установено наличието на валидно възникнало между ищеца и собственика на лек автомобил „***“ с ДК № *** застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, с която ищцовото дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и ползвателите (водачи) на посоченото МПС за период на застрахователно покритие от 05.03.2015 г. до 04.03.2016 г.

Установен е и правопораждащият фактически състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД на ответника, включващ негово виновно противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното му поведение и причинената вреда.

От представения по делото протокол за ПТП, заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира изцяло, и от свидетелските показания по делото, ценени от настоящия съдебен състав при условията на чл. 172 ГПК, като достоверни, е установен механизмът на настъпилото в периода на покрит риск - на 21.04.2015 г. ПТП, който обуславя извод за противоправно поведение на ответника. Обстоятелството, че за същото няма данни да е издадено наказателно постановление, на което се позовава ответникът, е ирелевантно, тъй като гражданската отговорност се носи независимо от административно-наказателната такава.

От експертното заключение е доказано също настъпването на щетите по лек автомобил „***“ с ДК № ***, както и причинно-следствена връзка между установените вреди и противоправното поведение на ответника.

По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, поради което съдът намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно.

От представения протокол за ПТП е установено още, че към момента на ПТП – 21.04.2015 г., ответникът е управлявал застрахования при ищеца лек автомобил без свидетелство за управление на МПС. Въпросният протокол, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, по установените форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв, той се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Именно такова действие е отразената в протокола констатация на органа по контрола на движението по пътищата, че водачът на „***“ с ДК № *** е неправоспособен.

От събраните по делото доказателства се установява и последното праворелевантно обстоятелство, а именно, че застрахователят З. „Б.И.“ АД е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение за причинените вреди от процесното ПТП в размер на 250,14 лв., които според експертното заключение по делото съответстват на стойността на действителните вреди, дори са в по-нисък размер от последните, тъй като обезщетението е определено по Методиката на застрахователя. Съдът счита, че обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението по имущественото застраховане, са били в размер на сумата от 15 лв. и същите следва да бъдат възстановени от делинквента, наред с изплатеното застрахователно обезщетение.

Предвид наличието на всички кумулативни материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на съдебно предявеното регресно право в патримониума на ищеца, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираната сума от 265,14 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 640 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатен депозит за вещо лице, 30 лв. за заплатен депозит за разпит на свидетел и 360 лв. с добавен ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 14.08.2018 г. (л. 10), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение от 300 лв. е изплатено изцяло в брой. Представено е и доказателство за регистрация по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца – адв. М.Г. (л. 12).

Съобразно изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Й.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 265,14 лв. (двеста шестдесет и пет лева и четиринадесет стотинки), представляваща изплатено на увредено лице застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № 15962626000296/22.04.2015 г. за имуществени вреди, претърпени от настъпило на 21.04.2015 г. в гр. Варна ПТП, виновно причинено от ответника, управлявал без свидетелство за управление на МПС застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 02115000706277, лек автомобил „***“ с ДК № ***, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.);

ОСЪЖДА Й.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 640 лв. (шестстотин и четиридесет лева), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка, *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр З. „Б.И.” АД, както следва: ***;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: