Мотиви по Присъда №
18/24.04.2019г. по ВНОХД №
80/2019г. по описа на П.ски окръжен съд:
С Присъда №55/26.03.18г.,постановена по НОХД
№ 2856/18г. по неговия опис, РС-П. е признал подсъдимата Н.П.Н.,родена
на *** ***, българка, български гражданин, средно специално образование,
омъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за виновна в това, че за периода от м.05.2008г. до края на м.02.2011г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице
– „Ръководител сервизна база” гр. П. към „***” АД – С., присвоила чужди пари –
сумата от 8 628,20лв, собственост на „***” АД – С., представляваща платени
от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури
и квитанции към приходен касов ордер, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява, както следва:
1.
Сумата
от 1000лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №15/19.05.2008г, издадена
от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;
2.
Сумата
от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №22/25.06.2008г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;
3.
Сумата
от 400лв, представляваща сума по квитанция към ПКО от 01.08.2008г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
4.
Сумата
от 587.20лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №32/08.08.2008г, издадена
от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
5.
Сумата
от 600лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №39/02.09.2008г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;
6.
Сумата
от 250лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №62/29.10.2008г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;
7.
Сумата
от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №73/28.11.2008г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
8.
Сумата
от 542лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №75/05.12.2008г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
9.
Сумата
от 150лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №5/19.02.2009г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;
10.
На 30.03.2009г в гр.П. присвоила сумата от
152лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №3/30.03.2009г, издадена от ДСП
„***” РСБ гр.П., с получател бл. 22, вх.В ж.к. „***”;
11.
Сумата
от 12лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №7/22.04.2009г, издадена от
ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В ж.к. „***”;
12.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №106/02.09.2009г, издадена
от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
13.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №108/24.09.2009г, издадена
от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
14.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №113/27.10.2009г, издадена
от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
15.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №155/26.11.2009г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
16.
Сумата
от 170лв, представляваща сума по опростена фактура №165/22.12.2009г, издадена
от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
17.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №173/26.01.2010г, издадена
от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
18.
Сумата
от 179лв, представляваща сума по проформа фактура №195/25.02.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
19.
Сумата
от 56лв, представляваща сума по опростена фактура №109/18.03.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.З в ж.к. „***”;
20.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №204/29.03.2010г, издадена
от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
21.
Сумата
от 240лв, представляваща сума по проформа фактура №207/30.03.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.З в ж.к. „***”;
22.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №208/28.04.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
23.
Сумата
от 220лв, представляваща сума по проформа фактура №211/12.05.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.К в жк. „***”;
24.
Сумата
от 150лв, представляваща сума по проформа фактура №242/26.05.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
25.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №296/28.06.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
26.
Сумата
от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №309/28.07.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
27.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №315/26.08.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
28.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №327/27.09.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
29.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №416/26.10.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
30.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №428/25.11.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
31.
Сумата
от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №532/23.12.2010г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
32.
Сумата
от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №540/24.01.2011г, издадена от
„*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
33. Сумата от 140лв, представляваща
сума по проформа фактура №591/25.02.2011г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с
получател бл.„***”,
поради което и на основание чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, като
на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното
наказание с тригодишен изпитателен срок.
Първоинстанционният съд осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата Н.Н. да заплати в полза на Районен съд – гр.П. направените
деловодни разноски в размер на 465 лв.,а в полза на ОД на МВР – гр.П. деловодни разноски извършени
в досъдебното производство в размер на 417,35 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощения от
подсъдимата защитник – адв.Г.А. ***,който е подал в срок въззивна жалба пред П.ски
окръжен съд с оплакване,че присъдата е неправилна,тъй като е постановена в
нарушение на материалния закон и е необоснована.Отправя се искане за нейната
отмяна и постановяване на нова,с която Н.Н. бъде оправдана по повдигнатото `и
обвинение.
По повод така депозираната жалба е образувано ВНОХД № 392/2018г.
по описа на П.ски ОС като с Присъда № 48/18.09.2018г. атакуваната присъда на
основание чл.336,ал.1, т.3 от НПК била отменена, а въззивния жалбоподател бил
признат за невинен по обвинението по чл.201 вр. с чл.26,ал.1 от НК,за което бил
предаден на съд.
С Решение № 248/1.02.2019г. по КД № 1090/2018г. ВКС на Република България отменил
горецитираната присъда на ПлОС и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимата лично и
чрез упълномощения `и защитник,който намира,че паричните средства по процесните
приходни касови ордери, проформа и опростени фактури са използвани за
извършване на ремонти или възстановяване на асансьорните инсталации на
съответните етажни собствености,а не са присвоени от подсъдимата,което се
установява от протоколите от техническа проверка на въпросните инсталации,а
нарушенията при воденето на счетоводната отчетност са продиктувани от необходимостта
да се извършат ремонтите съобразно финансовите ограничения налагани от
възложителите,за които начисляването на ДДС върху стойността на ремонта и
възстановяването се превръщало в непосилно бреме.
Подсъдимата Н.Н. поддържа становището на защитника си като сочи в
допълнение,че абонаментните такси за бл.“***“ са останали за поддържащия
асансьорите му техник – св.П.Д.,който не и ги е предоставял.Моли съда за
постановяване на оправдателен съдебен акт.
ОП-П. чрез процесуалния си представител поддържа съображенията изложени в касационния протест,
по повод на който е образувано КД № 1090/2018г. на ВКС на Република
България.Намира,че назначената по делото експертиза е установила,че от етажните
собствености са вземани пари като подсъдимата е водила неправилна счетоводна
отчетност, влагането на части втора употреба е довело до невъзможност да се
документират извършените покупки в тази насока и въобще да се поддържа такава
отчетност, щото при съмнение да се
отстранят съмненията,че е отклонила средства насочени към РСБ –П. като
структурно звено на „***“ АД-С..Моли съда за произнасяне при така изложените
доводи.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
чл.371,т.1 от НПК като в хода на възприетата диференцирана процедура съдът е
прочел на основание чл.373 от НПК протоколите от разпитите на свидетелите от
досъдебното производство и заключенията на вещото лице В. В. по изготвената от
нея в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза като с оглед
становището на страните са разпитани непосредствено свидетелите А.П., М.С.,И.С.
и В.Б. и са назначени допълнителни експертни изследвания.
П.ски
окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата на подсъдимата,с
доказателствата по делото и събраните такива в хода на проведеното от него
въззивно съдебно следствие и след като изслуша становището на страните в съдебно
заседание упражни правомощията си по чл.334,т.2 вр. с чл336,ал.1,т.3 от НПК
като отмени изцяло Присъда № 55/26.03.2018 г. постановена по НОХД № 2856/17 г.
по описа на Районен съд - П., с която подсъдимата Н.П.Н. *** е призната за
ВИНОВНА и осъдена за по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 201 вр. с чл.26,ал.1 от НК и осъдена да заплати на основание чл.189, ал. 3
от НПК по сметка на ОД на МВР-П. и РС-П. направените съдебно-деловодни разноски
и вместо нея постанови нова присъда,с която :
ПРИЗНА подсъдимата Н.П.Н. за НЕВИННА в това, че за периода от м.05.2008г.
до края на м. 02.2011г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – „Ръководител сервизна база” гр.П. към „***”
АД – С.,да е присвоила чужди пари –
сумата от 8 628,20лв, собственост на „***” АД – С., представляваща платени
от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури
и квитанции към приходен касов ордер, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява, както следва:
Сумата от 1000 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№15/19.05.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к.
„***”;
Сумата от 800 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№22/25.06.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к.
„***”;
Сумата от 400 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО от
01.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 587.20 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№32/08.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 600 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№39/02.09.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к.
„***”;
Сумата от 250 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№62/29.10.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к.
„***”;
Сумата от 800 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№73/28.11.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 542 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№75/05.12.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 150 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№5/19.02.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В, ж.к.
„***”;
На 30.03.2009г в гр.П.
присвоила сумата от 152 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№3/30.03.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл. 22, вх.В ж.к.
„***”;
Сумата от 12 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.22, вх.В ж.к. „***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№106/02.09.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№108/24.09.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№113/27.10.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№155/26.11.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 170 лв, представляваща сума по опростена фактура
№165/22.12.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№173/26.01.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 179 лв, представляваща сума по проформа фактура
№195/25.02.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 56 лв, представляваща сума по опростена фактура
№109/18.03.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.З в
ж.к. „***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№204/29.03.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 240 лв., представляваща сума по проформа фактура
№207/30.03.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.З в
ж.к. „***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№208/28.04.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 220 лв., представляваща сума по проформа фактура
№211/12.05.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.К в
жк. „***”;
Сумата от 150 лв., представляваща сума по проформа фактура
№242/26.05.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв., представляваща сума по проформа фактура
№296/28.06.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 180 лв, представляваща сума по проформа фактура
№309/28.07.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№315/26.08.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№327/27.09.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№416/26.10.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№428/25.11.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 180 лв, представляваща сума по проформа фактура
№532/23.12.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№540/24.01.2011г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
33.Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура
№591/25.02.2011г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”,
поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и обвинение
за престъпление по чл.201 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
ВЪЗЛОЖИ на основание
чл.190, ал.1 от НПК направените деловодни разноски в хода на досъдебното и
проведените първоинстанционни и въззивни съдебни производства за сметка на Държавата.
За да постанови присъдата си П.ски окръжен съд след като подложи
на преценка събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция доказателства,както и събраните в рамките
на проведеното от него съдебно следствие намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимата Н.П.Н. е родена
на *** ***, българин, български гражданин, средно специално образование,
омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата
Н.Н. била назначена по трудов договор от 20.02.1995г. за „Ръководител звено на
регионална сервизна база" гр.П. /РСБ за краткост по-долу в мотивите/ към „***
- С." АД. Съгласно т.т.1, 2 и 6 от
длъжностната `и характеристика по допълнително споразумение към трудов договор
№66/9.05.07г. Н. следвало да ръководи, координира и организира дейностите по
техническото, технологичното, организационно и финансово-икономическо състояние
на звеното, да осигурява изпълнението на
финансовите разчети, съвместява и изпълнява длъжностни задължения и за позициите
на счетоводител, касиер, счетоводство в сервизната база, управител, склад,
личен състав, отчетник, счетоводство в СБ и т.н.
„***
- С." АД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК
*********, регистрирано по реда на ДПК на 19.11.1993г., а за целите на ЗДДС -
на 01.04.1994г. като с оглед специалната си данъчна регистрация следвало да води подробна счетоводна отчетност
и документация в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството,ЗДДС и
ППЗДДС и прилага двустранно счетоводно записване. При извършване на облагаеми
доставки било задължено да издава данъчни фактури, отговарящи на изискванията
на чл.114 от ЗДДС.
За
осъществяване на дейността си „*** - С." АД имало подразделения в различни
части на страната, включая и в гр.П.. Там били ситуирани две сервизни бази -
първата на адрес: бул.*** №***,а втората сервизна база в ж.к. ***, бл.***,
вх.А. Първата сервизна база се ръководила от Н.,която фактурирала месечните
вноски за абонаментно обслужване и извършени ремонти и приемала плащанията. Втората
сервизна се ръководела от свидетелката К.М.,която въз основа на трудов договор
от 04.08.1999г. заемала длъжността „отчетник" и следвало по длъжностна характеристика:
"да приема заявки за спрели асансьорни уредби и да ги подава на
поддържащите ги монтьори, да издава фактури в брой за абонаментни такси за
поддържаните асансьорни уредби, да води първична счетоводна отчетност, да
отчита месечно разхода на материали и резервни части". Към РСБ били
назначени асансьорни техници,които
следвало да подпомагат дружеството в дейността му.
Приходите
на РСБ се формирали в резултат на абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни
уредби. Абонаментното обслужване се извършвало въз основа на договорни
съглашения с представители на живущите в етажни собствености,
експлоатиращи асансьорни уредби като месечната
такса се заплащала съгласно установената практика от касиера на входа на
служител /асансьорен техник/ от дружеството или в офисите на двете бази. При
необходимост от извършване на ремонтни услуги на асансьорните уредби, съгласно
издадени предписания от Инспекцията за технически надзор или за безопасност на
съоръженията, от РСБ изготвяли оферти за стойността на ремонтните работи и при
съгласие от живущите в съответния вход средствата за ремонта се предоставяли на
асансьорния техник, извършил ремонта или внасяли в някоя от касите на двете
сервизни бази.
Съгласно
Вътрешния правилник на „*** - С." АД, всяко подразделение /звено/, водело
самостоятелно счетоводство до етап - обратна ведомост за месеца като в базата в
гр.П. тези счетоводни функции се изпълнявали от Н.,която следвало да съставя и
отразява изискуемите счетоводни документи.
В
началото на 2008г. живущите във вх.В, на блок №***, в жк.*** в гр.П. взели решение да възстановят асансьорната
уредба,която не работела от 12 години. Касиер и домоуправител на входа към този
момент била свидетелката М.С.. Свидетелят В.Б.,който живеел в същия вход се
заел да проучи въпроса.Посетил РСБ и получил оферта от 11.03.2008г, изготвена
от подсъдимата, като предложената стойност на ремонтната услуга била в размер
на 2600 лв. без ДДС /л. 112, том I от ДП/, включваща части и труд на
асансьорните техници,която била изгодна за живущите с оглед недостига на
финансов ресурс за възстановяване на асансьора с нови части при съпоставяне с
представената им алтернативна оферта от
друга фирма.Необходимостта от начисляване на ДДС и заплащането му създало
допълнителни затруднения с оглед лимитирания им бюджет на живущите във
входа,които поискали от Н. да се вместят в оферираната сума.Необходимо условие
за това било възстановително-ремонтните дейности да не бъдат извършвани официално
през РСБ,с което щяло да се избегне начисляването на изискуемия косвен данък и
заплащането му от живущите като частите бъдат закупени и доставени от Н. на
частни начала,а ремонта бъда извършен от техниците на дружеството.Постигната
била договореност след пуска на възстановената асансьорна инсталация етажната
собственост на вх.В да сключи договор за абонаментна поддръжка и обслужване,с
което се генерират такси в полза на РСБ,които били част от приходите на
дружеството, от които то се издържало и служили за направата на необходимите
отчисления в полза на централата в С.,както и за изплащане на заплати.В
условията на изострена конкуренция между асансьорните фирми в града и
необходимостта от постигане на поносима цена на ремонта това решение
удовлетворявало и двете страни.
Офертната
сума била заплатена разсрочено от свидетелката М.С. в базата в кв.***,където
работела свидетелката К.М. Плащанията станали както следва:
-
На 19.05.2008г. С. извършила плащане за ремонтната дейност на асансьорна уредба
на сумата от 1000лв. Това било удостоверено с квитанция към ПКО
№15/19.05.2008г, издадена от РСБ-гр.П., с получател бл.***, вх.В ж.к.***, която
била подписана от свидетелката М.. Сумата от 1000 лв. била получена от
свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер
на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.П..
-
На 25.06.2008г. С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба
на сумата от 800лв. Това било удостоверено с квитанция към ПКО №22/25.06.2008г,
издадена от РСБ-гр.П., с получател бл.***, вх.В жк. ***, която била подписана
от свидетелката М.. Сумата от 800 лв. била получена от свидетелката М., която
предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в
качеството и на ръководител на РСБ гр.П..
-
На 02.09.2008г. С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба
на сумата от 600 лв. Това било отразено в квитанция към ПКО №39/02.09.2008г,
издадена от РСБ - гр.П., с получател бл.***, вх.В жк. ***, която била подписана
от свидетелката М.. Сумата от 600 лв. била получена от свидетелката М., която
предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в
качеството и на ръководител на РСБ гр.П..
-
На 29.10.2008г. С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба
на сумата от 250лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №62/29.10.2008г,
издадена от РСБ - гр.П., с получател бл.***, вх.В жк. ***, която била подписана
от свидетелката М.. Сумата от 250 лв. била получена от свидетелката М., която
предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в
качеството и на ръководител на РСБ гр.П..
-
На 19.02.2009г. С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба
на сумата от 150 лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №5/19.02.2009г,
издадена от ДСП „***" РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В жк. ***, която
била подписана от свидетелката М.. Сумата от 150лв била получена от
свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер
на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.П..
-
На 30.03.2009г. С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба
на сумата от 152 лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №3/30.03.2009г,
издадена от РСБ - гр.П., с получател бл.***, вх.В жк. ***, която била подписана
от свидетелката М.. Сумата от 152 лв била получена от свидетелката М., която
предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в
качеството и на ръководител на РСБ гр. П..
-
На 22.04.2009г. С. заплатила сумата от 12 лв. Това било удостоверено в квитанция
към ПКО №7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.П., с получател бл.***,
вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 12 лв. била
получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със
самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр. П..
Всички
посочени суми, представляващи заплащане на ремонтна дейност на асансьорната
уредба във вх.В на бл.*** в ж.к. „***“ били предадени от свидетелката М. и
получени от подсъдимата Н. в качеството и на длъжностно лице, не били записани
в нарочната книга и не били отразени в счетоводството като приход от стопанска
дейност
Ремонтът
бил започнат от свидетеля И.С. – техник към сервизната база, който взимал
необходимите части от подсъдимата и довършен от св.П.Д..Асансьорната уредба
била пусната в експлоатация след направата на всички контролни проверки,а на
10.03.2009г. бил сключен договор за сервизното му обслужване от РСБ-гр.П..
През
м.август,2008г. възникнала необходимост от ремонт на двигателя на асансьорната
уредба на бл.***, в кв.*** в гр.П.,а през м.ноември с.г. след техническа инспекция била констатирана нуждата
от подмяна на флексир /команден кабел/ и лагери на процесната инсталация.По
този повод било предприето събиране на средства от живущите в блока като свидетелят
Христо Ц. в качеството си на касиер внесъл изискуемата сума за ремонта на части
както следва:
-
На 01.08.2008г. направил плащане за „аванс ремонт" на сумата от 400 лв.,удостоверено
в квитанция към ПКО от 01.08.2008г, издадена от РСБ - гр.П., с получател бл.***,
която била подписана от свидетелката М.,
-
На 08.08.2008г. извършил плащане за „ремонт на асансьорна уредба" на
сумата от 587.20 лв.,което било удостоверено в квитанция към ПКО
№32/08.08.2008г., издадена от РСБ - гр.П., с получател бл.***, която била
подписана от свидетелката М.,
-
На 28.11.2008г. извършил плащане за „ремонт смяна флексир" на сумата от
800лв.,което било удостоверено в квитанция към ПКО №73/28.11.2008г, издадена от
РСБ - гр.П., с получател бл.***, подписана от свидетелката М.,
-
На 05.12.2008г. извършил плащане за „Ремонт-смяна лагери, флексир" на сумата
от 542 лв., което било удостоверено в квитанция към ПКО №75/05.12.2008г,
издадена от РСБ - гр.П., с получател бл.***, която била подписана от
свидетелката М..
Всички
суми получени от живущите в бл.54 в кв.“***“ били предадени от свидетелката М.
на подсъдимата Н.,която закупила необходимите материали и заплатила на
техниците на дружеството ремонтните дейности без да „официализира“ ремонта през
РСБ,т.к. следвало да начисли ДДС, с което сумата по ремонтните дейности щяла да
достигне неприемливи стойности за етажната собственост,която същата нямало да
може да покрие.Същевременно липсата на действаща асансьорна уредба щяла да лиши
от съдържание договора за сервизно обслужване на процесната инсталация,с което
постъпленията от такси към РСБ щели допълнително да намалеят,а оттам и
средствата за издръжка на базата от които се формирали работните заплати. По
гореизложените съображения подсъдимата Н. не отразила като приход от стопанска
дейност получените суми в счетоводството на подразделението.Въз основа на
извършения ремонт асансьорната уредба продължила експлоатационната си годност,както
и ежемесечните такси от абонаментна поддръжка.
РСБ-П. към „*** - С." АД гр.П. имала сключен договор за
абонаментно и сервизно обслужване и ремонт на асансьори с бл.*** в гр.П. от
25.05.2006 г. /л.125, т. I/. Въз основа на сключения договор етажната
собственост дължала ежемесечна такса за сервизно обслужване на асансьорите в
сградата в размер на 140 лв. Допълнителните технически дейности подлежали на отделно
заплащане. Касиер на етажната собственост
през периода 2009-2011г. била свидетелката А.П.,която заплащала
необходимите месечните такси и допълнителни разходи във връзка с ремонтни
дейности на свидетеля П.Д. - техник в „*** С." АД при РСБ гр.П.,който бил
пряко отговорен за поддръжката на асансьорната уредба. Същият приемал
плащанията като предоставял на П. опростени и „проформа“ фактури,съставени от Н.,
без да прилага към тях касов бон, отговаряйки на въпроса защо не `и се
предоставя касов бон,че „така се работи“.
Така за периода месец септември, 2009г. - месец февруари,
2011г. в гр.П. били заплатени следните суми на свидетеля П.Д.:
-
На 02.09.2009г. - абонаментна такса в размер на 140лв., отразено в опростена
фактура № 106/02.09.2009г, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Същата била съставена и подписана от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена
фактура №108/24.09.2009г, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Същата била съставена и подписана от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена
фактура №113/27.10.2009г, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена
фактура №155/26.11.2009г, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Същата била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила
сумата от 170лв., представляваща сума за абонаментна такса и материали.
Плащането било отразено в опростена фактура №165/22.12.2009г, издадена от „*** С."
АД РСБ гр.П., с получател бл.***. Тя била изготвена от подсъдимата Н..***,
свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. За плащането
била съставена опростена фактура №173/26.01.20 Юг, издадена от „*** С." АД
РСБ гр.П., с получател бл.***. Тя била изготвена от подсъдимата Н..***,
свидетелката П. заплатила сумата от 179лв, която се дължала за абонаментна
месечна такса и материали. Това било отразено в проформа фактура
№195/25.02.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***.
Фактурата била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила
абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена фактура
№204/29.03.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***.
Фактурата била съставена и подписана от подсъдимата Н.;***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било удостоверено в
проформа фактура №208/28.04.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с
получател бл.***. Фактурата била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила сумата от 150лв, представляваща дължима такса поддръжка и сума за
материали. Това било удостоверено в проформа фактура №242/26.05.20Юг, издадена
от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***. Фактурата била съставена от
подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на
140лв. Това било удостоверено в проформа фактура №296/28.06.20 Юг, издадена от
„*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***. Фактурата била съставена от
подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила сумата от 180лв, представляваща
сума дължима месечна такса и сума за материали. Това плащане било удостоверено
в проформа фактура №309/28.07.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с
получател бл.***. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Тава било отразено в проформа
фактура №315/26.08.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в проформа
фактура №327/27.09.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било удостоверено в
проформа фактура №416/26.10.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с
получател бл.***. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила абонаментна такса в размер на 140лв, представляваща сума по проформа
фактура №428/25.11.20Юг, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател
бл.***. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П.
заплатила сумата от 180лв, представляваща сума по дължима месечна такса и
материали. За плащането била изготвена проформа фактура №532/23.12.20Юг,
издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***. Фактурата била
съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в
размер на 140лв. Това било удостоверено в проформа фактура №540/24.01.2011г,
издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***. Фактурата била
съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в
размер на сумата от 140лв. Това било отразено в проформа фактура
№591/25.02.2011г, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.***.
Фактурата била съставена от подсъдимата Н..
Гореописаните
суми не били отчетени като счетоводен приход,а от м.март,2011г. към фактурите
вече бил издаван и касов бон,с което получаваните месечни такси били
документирани в съответствие със счетоводната отчетност.
РСБ
- гр.П. имала сключен договор за абонаментно и сервизно обслужване и ремонт на
асансьори с вх.З, на бл.№311 в кв.*** в гр.П. от 01.06.2002г.
/л.166, том I/. Въз основа на сключения договор, живущите във входа дължали
месечна такса за сервизно обслужване на асансьора в сградата, като отделно от
нея се дължало заплащане на всички допълнително възникнали технически операции
за поддръжка на експлоатационната му годност. През 2010 г. възникнала
необходимост от ремонтни дейности по асансьорната уредба.Касиер на входа по
това време била свидетелката Т.Б. /т.1,л.102 от ДП/.На общо събрание етажните
собственици обсъдили проектната стойност на планирания ремонт и се
поинтересували чрез обслужващия ги техник – св.Л.П. дали е възможно същия да
излезе по-евтино.След проверка и разговор с подсъдимата бил намерен вариант
това да стане посредством издаване на опростена или проформа фактура,което
разрешение било утвърдено от общото събрание на етажната собственост като така
се спести дължимия ДДС.Така на св.Л.И.,който живеел в същия блок и събирал
сумите от живущите в различните входове били заплатени суми,както следва:
-
На 18.03.2010г. - сумата от 56 лв.,
дължаща се за „***.",което било отразено в опростена фактура
№109/18.03.2010г, издадена от „*** С." АД РСБ гр.П., с получател бл.311,
вх.З в жк.“***“,съставена и подписана от подсъдимата Н..
-
На 30.03.2010г. - сумата от 240 лв. за
„смяна на въже ф6,3 за скоростен ограничител",което било отразено в проформа
фактура №207/30.03.2010г, издадена от „*** С." АД РСБ - гр.П., с получател
бл.311, вх.З в жк.***, съставена и подписана от подсъдимата Н..
Ремонтните
услуги не били отразени като приход от стопанска дейност в счетоводството на
дружеството,ремонтите били извършени,а асансьорната уредба продължила да
функционира.
През
2011г. възникнала необходимост от ремонт по асансьорната уредба във вх.К на
бл.*** в ж.к.*** в гр.П.. Ремонтът включвал смяна на въже за скоростен
ограничител, съгласно предписание на службите по технически надзор като
планираната стойност била 220 лв. Същата
била заплатена от живущите във вх. „К" на 12.05.2011г., за което била
съставена проформа фактура №211/12.05.2010 г., издадена от „*** С." АД - РСБ
гр. П., с получател бл.***, вх.К в ж.к.***. Фактурата била изготвена и
подписана от подсъдимата Н.,а ремонтната услуга не била отчетена като приход от
стопанска дейност и не била издадена данъчна фактура съгласно законовите
изисквания.
По
повод горното било проведено ДП № 1034/2014г. по описа на РП-П..
От показанията на свидетелката М.С. /л.51 от НОХД № 2856/17г. по
описа на РС-П./ се установява взетото
решение от етажните собственици във вх.В на бл.*** на жк.“***“ в гр.П. за
възстановяване на асансьорната инсталация и одобряването на предложената от
подсъдимата Н. оферта, представена им от св.В.Б., извършил проучване по този
повод,въз основа на което същата събирала вноски и внасяла авансово сумите за
извършването на ремонта,а след приключването му и пуска на инсталацията РСБ
осъществило абонаментната му поддръжка.Показанията на свидетелката С.
кореспондират със съставените оферти /л.48 - 49,т.4 от ДП,л.71 от НОХД №
2856/17г. по описа на РС-П./ и крайната стойност без ДДС в тази от
26.06.2008г., както и с приложените 7 бр. квитанции към ПКО, приобщени с
протокол за доброволно предаване от 6.01.2015г. /т.1,л.199 и сл. от ДП/ и се
ценят от съда. Показанията на свидетелката кореспондират и с показанията на св.В.Б.
/л.73 от НОХД № 2856/17г. по описа на РС-П./,който сочи усилията на етажните
собственици да намерят вариант за възстановяване на експлоатационната годност
на асансьорната уредба в рамките на лимитирания им бюджет,при което била
отхвърлена офертата на друг сервиз за ремонт
с нови части,а по настояване на живущите и при обсъждане на офертата било
взето решение ремонта да е без начисляване на ДДС,за да се избегне допълнителното
му оскъпяване. Свидетелят е обективен в показанията си и сочи превоза на
частите и трудността на възстановителната операция извършена от свидетелите И.С. и П.Д.,както и
последващата поддръжка на асансьора от РСБ-П..Видно от показанията на св.И.С.
ремонта на асансьора на вх.В на бл.*** на жк.“***“ бил осъществен с
предоставени му от подсъдимата части,които същия почнал да сглабя с оглед
кражбата на възлови компоненти като повдигателен механизъм, спирачки,табло,а
положения от него труд бил заплатен с нарочен касов ордер извън полагащата му
се работна заплата. Показанията на свидетелите С.,Б. и С. са оценени съобразно
действителното им съдържания от първоинстанционния съд с необходимото уточнение
по отношение на твърдението на последния,че вземането на части от склада на РСБ,
където същите са физически съхранявани не означава,че същите са част от активите
на дружеството.
Показанията на свидетелите Л.Н.,А.Б.,П.М., И.Ц.,В.С., Н.В. и П.Р.
нямат отношение към предмета на делото определен от внесения обвинителен акт и
в този аспект анализа извършен от РС-П. на показанията им не допринася за
разкриване на обективната истина.Последните двама видно от приобщените по реда
на чл.283 от НПК гласни доказателства сочат, и това е единствено относимия
фрагмент от показанията им, установения навик абонаментните вноски за бл.*** на
жк.“***“ да се предоставят на асансьорния техник – св.Л. И.,което сочи дуалистична
практика в РСБ за заплащане на месечните такси – както в базите на
дружеството,така и посредством обслужващите ги асаньорни техници. Свидетелят И.
потвърждава тази практика в показанията си – л.110 от НОХД № 2856/17г. по описа
на РС-П. – като сочи както събирането на месечните такси,които предавал на
подсъдимата Н. без да бъде съставян съответен документ за това, с оглед
създадената практика в дружеството,така и събирането на сумите по извършваните
ремонти, за което предоставял издадени от РСБ фактура и касов бон с изключение
на случаите,когато по изрично настояване от живущите въз основа на общо събрание
на блока и след одобрение от подсъдимата Н. било взимано решение да не се
издава данъчна фактура с оглед спестяване на дължимия ДДС.
От показанията на св.Христо Ц. се установяват регулярните му
ангажименти по събиране на дължимата месечна такса по абонаментно обслужване на
асансьорите на бл.*** /ДАП,кв.***/ и издадените му разходооправдателни
документи.Тези показания имат ниска информативна стойност с оглед липсата на
достатъчно конкретика досежно извършените ремонти в последното шестмесечие на
2008г. по повод на което били издадени четири броя квитанции за извършени
ремонти във връзка с подмяната на флексира и лагерите,което се установява и от
представената предварителна калкулация на ремонтите – л.197,т.1 от ДП.
Свидетелката П. И.а при разпита си установява,че през процесния
период същата не е била касиер на вх.К на бл.*** на жк.*** и няма спомен кое
лице е изпълнявало тази функция,а издадената проформа фактура №
211/12.05.2010г. на стойност 220 лв. е за смяна на въже за скоростен ограничител
/т.1,191-192/.
Свидетелката Т.Б. при разпита си установява събирането на
абонаментните такси на блока от техника Л. И.,който живеел в техния блок и
представянето на сумите въз основа на фактура и касов бон,наличието на два броя
обикновени фактури за ремонт на буфер и смяна на въже без касов бон към тях,
което обяснява с нарочно обсъждане на този вариант на общо събрание на входа и
след запитване на Л. И. до подсъдимата същия бил реализиран.Тези показания кореспондират
както с показанията на св.И., така и с предадените с протокол за доброволно
предаване от Б.А. от 25.11.2014г. проформа и опростена фактури
№207/30.03.2010г. и № 109/18.03.2010г.,т.1,л195 и сл. от ДП/.
От показанията на свидетелят П.Д. /т.1,л.29-30,л.114-115/ се
установява уредения в РСБ-П. начин за отчитане на месечните такси посредством
издаването на разходооправдателни документи – фактури с касов бон,както и
персоналното събиране на същите за бл.“***“ по повод осъществяваното от него
техническо обслужване на асансьорите. Свидетелят сочи отчисляването на
събраните такси от работната му заплата считано от м.април,2001г., което
кореспондира с представените от него фишове – л.116 и сл. от т.1 от ДП и
отбелязванията на гърба им,но без да ангажира показания за предшестващия
период,когато според обясненията на подсъдимата същата не е приспадала тези
суми от месечното му възнаграждение,както и липсата на насрещен документ срещу
предаваните от него суми на Н.,което е в съответствие с установената практика в
РСБ, видно и от показанията на св.Л. И..Пак от същите се установява
предоставянето на фактури за абонаментните такси на процесния блок от Н. и
установените от него случаи, при които забелязал предаването на суми от клиенти
на св.К.М. в базата в жк.*** без издаване на касов бон,което го мотивирало да
пусне жалба до РП-П. и Сектор „ИП“ при ОД на МВР-П.,като и да поведе разговор
със св. Л.К. - главен счетоводител на „***” АД – С. и предприеме действия по събиране на съответната
документация в подкрепа на неговите възприятия,както и последващото влошаване
на отношенията му с подсъдимата,което го мотивирало да подава сигнали до
различни институции в т.ч. РП-П.,ОИТ-П. и т.н.
Свидетелката К.М. потвърждава при разпита си издаването на ордери
във връзка с ремонти на асансьорни инсталации въз основа на изготвени от
подсъдимата оферти с оглед указанията `и в тази насока и приемането на плащания
без да има информация дали същите са били осчетоводявани с оглед липсата на
ангажимент в тази насока и принципното
изпълнение на тази функция от Н.Н..Пак от показанията на същата се установява
ангажираността `и като отчетник в базата в жк.***,приема на заявки по ремонти и
такси за абонаментно обслужване,както и отчитането на набраните суми пред
подсъдимата като в случаите когато не издавала данъчни фактури,а ордери след разговор с подсъдимата и указание
как да се процедира по този въпрос, същите
не били вписани във водената неофициално от нея касова
книга.Свидетелката при разпита си потвърждава още и,че квитанциите за
бл.22 и бл. 54 в жк.*** са били написани
и подпечатани от нея.
Показанията на свидетелите Н.М. – прокурист в *** С. и Л.К. –
главен счетоводител към същото дружество имат оскъдна информативна стойност като
първия установява полученото сигнално писмо от св.П.Д., по повод на което била
извършена проверка и подсъдимата била наказана дисциплинарно за нарушения при организацията
на работа,но без да бъдат установени „нарушения от рода на присвояванията“, а
от последната оплакванията на Д. при личното му посещение във връзка с кадровата
политика на подсъдимата и неотчитане на извършените продажби по повод на което
същата извършила самостоятелна счетоводна проверка на дейността на РСБ-П. като
не констатирала нарушения пи отчетността и присвояване на суми.Показанията на
свидетелитеЛ.И.,Х.Ц.,П.И.а,Т.Б.,К.М.,Н.М.,Л.К. са оценени съобразно
действителното им съдържания от страна на първостепенния съд като следва да се
допълни анализа на показанията на св.П.Д.,доколкото същите имат отношение към
обвинителната теза и обясненията на подсъдимата.Свидетелят Д. пропуска при разпита
си от 30.10.2014г. в хода на ДП /т.1,л.114/ да обясни защо въпреки практиката
да се издават касови бонове към фактурите същия не е предоставял такива на св.А.П.,касиер
на бл.“***“,а на зададения и въпрос в тази насока е посочил,че „няма нищо
нередно“,както и да заяви защо от м.април,2011г. са приспадани събраните такси
от сумите за месечното му възнаграждение /по отношение на други асаньорни
техници такава практика не се набелязва,бел.с.д./, както и каква е била
практиката преди този период.Създадените конфликтни отношения между този
свидетел,дисциплинарно наказван във връзка със сигнал на подсъдимата и
инициирал множество сигнали срещу нея,допълнително поставят под съмнения твърденията
му,че същия е предавал събраните такси от абонамента на бл.“***“ на Н.,а
доколкото същата оспорва тези му изявления при отчитане на създадената
документална отчетност след м.април,2011г. и липса на такава преди този период
за предаването на суми в тази част показания на П.Д. остават изолирани от
проверената от съда доказателствена съвкупност и не се ценят от въззивния
състав.
От заключението на
вещото лице Г.Г. по изготвената съдебно-графическа експертиза № 286/5.12.201г.
по описа на БНТЛ при ОД на МВР-П. /т.1,л.169 и сл. от ДП/ се установява, че
ръкописният текст в 19 броя фактури с номера: №540/24.01.2011г;
№591/25.02.2011г; №532/23.12.2010г; №428/25.11.2010г; №416/26.10.2010г;
№327/27.09.2010г; №315/26.08.2010г; №309/28.07.2010г; №296/28.06.2010г;
№242/26.05.2010г; №208/28.04.2010г; №204/29.03.2010г; №195/25.02.2010г;
№173/26.01.2010г; №165/22.12.2009г; №113/27.10.2009г; №155/26.11.2009г; №
108/24.09.2009г и №106/02.09.2009г. издадени от „***” АД - РСБ - П. на бл. „***”
гр.П., е изписан от подсъдимата Н.Н..
Според вещото лице Г.Г. съгласно т.2 от
изследователската част не е възможно да се отговори на въпроса: подписите за
„Съставил“: в 10 броя във фактури с номера: №540/24.01.2011г; №591/25.02.2011г;
№532/23.12.2010г; №315/26.08.2010г; №309/28.07.2010г; №428/25.11.2010г;
№416/26.10.2010г; №327/27.09.2010г; №296/28.06.2010г; и №173/26.01.2010г.
издадени от „***” АД РСБ - П. на бл. „***” гр.П., положени ли са или не от подсъдимата
Н. П. Н..
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:”
в 6 броя фактури с №242/26.05.2010г; №208/28.04.2010г; №195/25.02.2010г;
№165/22.12.2009г; №113/27.10.2009г и №155/26.11.2009г издадени от „***” АД РСБ
- П. бл.„***” гр.П., не са годни за извършване на сравнително графическо
идентификационно изследване.
Според вещото лице Г.Г. подписът за „Съставил:”
в 1 брой фактура с №204/29.03.2010г издадена от „***” АД РСБ - П. бл.„***” гр.П.,
е изписан от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:”
в 2 броя фактури с №106/02.09.2009г и №108/24.09.2009г. издадени от „***” АД
РСБ - П. бл. „***” гр.П., са положени от Н. П. Н..
Според вещото лице Г.Г. ръкописният текст в
1брой Фактура с номер №211/12.05.2010г издадена от „***” АД РСБ - П. на бл. ***,
вх. „К”, жк. „***” гр.П., е изписан от Н. П. Н..
Според вещото лице Г.Г. подписът за „Съставил:”
в 1 брой Фактура с номер №211/12.05.2010г издадена от „***” АД РСБ - П. на бл. ***,
вх. „К”, жк. „***” гр.П., е положен от лицето Н. П. Н..
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:” в 1брой
Квитанция от 24.03.2011г. без номер и в 1 брой Квитанция с №139/11.02.2011г.
издадени от „***” АД РСБ - П. на бл.***, вх.„В”, жк. „***” гр.П., не са положени
от лицето Н. П. Н..
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:”
в 1 брой квитанция от 24.03.2011г. без номер и в 1 брой Квитанция с
№139/11.02.2011г. издадени от „***” АД РСБ - П. на бл.***, вх. „В”, жк. „***”
гр.П., не са положени от лицето Иван И. Нейков - ЕГН **********.
Според вещото лице Г.Г. ръкописният текст в 2 броя
Фактури с номера: №109/18.03.2010г. и №207/30.03.2010г. издадени от „***” АД
РСБ - П. на бл. ***, вх, „3”, жк. „***” гр.П., е изписан от подсъдимата.
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:”
в 2броя Фактури с номера: №109/18.03.2010г. и №207/30.03.2010г. издадени от „***”
АД РСБ - П. на бл. ***, вх. „3”, жк. „***” гр.П., са положени от Н.Н..
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Касиер:” в
3 броя Квитанции с № 32/08.08.2008г.; №73/28.11.2008г. и №75/05.12.2008г.
издадени от „***” АД РСБ - П. на бл.*** гр.П., СА положени от К. И.а М..
Според вещото лице Г.Г. подписът за „Касиер” в 1
брой Квитанция от 01.08.2008г. без номер издадена от „***” АД РСБ - П. на бл. ***
гр.П., е положен от лицето Н. П. Н..
Според вещото лице Г.Г. подписите за „Касиер:” в
7 броя копия на квитанции с номера: №3/30.03,2009г.; № 5/19.02.2009г.;
№7/22.09.2009г.; №15/19.05.2008г.; №22/25.06.2008г.; №39/02.09.2008г. и
№62/29.10.2008г. издадени от „***” АД РСБ - П. на бл. ***, вх. „В”, жк. „***”
гр.П., са положени от К. И.а М..
Правилно РС-П. е кредитирал заключението на
вещото лице Г.Г. по процесната експертиза – същото е компетентно изготвено,при
внимателно изследване на сравнителния материал и то кореспондира както с
обясненията на подсъдимата,в които същата сочи изготвянето на фактурите за бл.***
по повод дължимата месечна такса и ценените от съда показания на св.П.Д. в тази
насока,така и с показанията на св.М. досежно документираното събиране на средства
по повод ремонта на бл.22,вх.В на жк.***.По тези съображения същото се цени и
от въззивния състав.
От
заключението на вещото лице В. В. по назначената в хода на ДП съдебно-икономическа
експертиза се установява, че „***” АД е регистрирано по реда на ДПК на
19.11.1993 год., а за целите на ЗДДС - на 01.04.1994г., следва да води подробна
счетоводна отчетност в съответствие с
изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС като прилага задължително двустранно
счетоводно записване. Според вещото лице РСБ-П. реализира приходи от
абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби посредством две сервизни
бази: първата, ръководена от Н.,която издавала
дължимите фактури и приемала паричния ресурс и втората, където тази дейност се
осъществявал от св. К.М. като офертите за стойността на ремонтните
работи следвало да включват цената на
необходимите за ремонта резервни части и материали, себестойността на вложения
труд,цехови разходи и начислен ДДС. За
счетоводното отчитане на приходите от абонаментно обслужване и ремонтни
дейности в РСБ се използват счетоводни сметки 703 „Приходи от услуги” и 411
"Клиенти“, дружеството издава данъчни фактури, отговарящи на изискванията
на чл.114, ал.1 от ЗДДС, които се отразяват в дневника за продажби и в СД по
ЗДДС за относимия данъчен период, в който са издадени,а събраните средства по
издадените фактури се заприходяват по сметка 501 „Каса”. Като регистрирани по
ЗДДС лица, клоновете включая и РСБ следва да изготвят месечните дневници за
покупки и дневници за продажби за всеки данъчен период, предават ги в ЦУ за
включване в обобщените отчети и превеждат по банкова сметка ***, ако резултата
за периода е „ДДС за внасяне”. Ежемесечно всеки клон на дружеството изготвя
ведомости за работни заплати за наетите по трудово правоотношение лица и
съставя изискуемите по КСО декларации за дължими и платени осигурителни вноски
и данъци /обр.1 и обр.б/, предава данните в ЦУ за включване в обобщения отчет и
превежда по банкова сметка ***ки и удържан данък по ЗДДФЛ. Съгласно вътрешния
правилник, клоновете на дружеството са задължени да правят отчисления в размер на 15% от общите месечни приходи
на клона за издръжка на ЦУ,които се превеждат двукратно в месеца по банковата
сметка на централата.
Видно от експертното заключение за документиране на приходите от
извършени ремонти на асансьорни уредби, от клона на дружеството в гр.П. са
издадени следните документи:
1. Данъчни фактури
|
Фактура
№
|
Дата
|
Отчетени
приходи
|
Основание
за плащане
|
|
Обща
стойност
|
Данъчна
основа
|
ДДС
|
|
***
|
31.08.2012
|
252.00
|
210.00
|
42.00
|
Смяна втулки
|
|
***
|
09.04.2013
|
240.00
|
200.00
|
40.00
|
Смяна въже
|
|
Общо:
|
492.00
|
410.00
|
82.00
|
|
|
2. Опростени фактури / без включен ДДС
/
|
Фактура
№
|
Дата
|
Обща
стойност
|
Основание
за плащане
|
|
***
|
02.09.2009
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
24.09.2009
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
27.10.2009
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
26.11.2009
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
22.12.2009
|
170.00
|
Абонаментна такса
и материали
|
|
***
|
26.01.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
18.03.2010
|
56.50
|
Смяна буфер
|
|
Общо:
|
926.50
|
|
|
3. Проформа - фактури
|
Фактура
№
|
Дата
|
Обща стойност
|
Основание
за плащане
|
|
***
|
25.02.2010
|
179.00
|
Абонаментна такса и
материали
|
|
***
|
29.03.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
30.03.2010
|
240.00
|
Смяна въже
|
|
***
|
28.04.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
12.05.2010
|
220.00
|
Подмяна на въже
|
|
***
|
26.05.2010
|
150.00
|
Абонаментна такса и
материали
|
|
***
|
28.06.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
28.07.2010
|
180.00
|
Абонаментна такса и
материали
|
|
***
|
26.08.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
27.09.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
26.10.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
25.11.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
23.12.2010
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
25.02.2011
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
***
|
24.01.2011
|
140.00
|
Абонаментна такса
|
|
Общо:
|
2369.00
|
|
|
4, Квитанция от П
|
риходен касов ордер
/ПКО/
|
|
Квитанция
№
|
Дата
|
Обща стойност
|
Основание
за плащане
|
|
15
|
19.05.2008
|
1000.00
|
маринела
|
|
22
|
25.06.2008
|
800.00
|
маринела
|
|
Без номер
|
01.08.2008
|
400.00
|
Аванс ремонт
|
|
32
|
08.08.2008
|
587.20
|
Ремонт асанс.уредба
|
|
39
|
02.09.2008
|
600.00
|
маринела
|
|
62
|
29.10.2008
|
250.00
|
маринела
|
|
73
|
28.11.2008
|
800.00
|
Ремонт, смяна
флексир
|
|
75
|
05.12.2008
|
542.00
|
Ремонт, смяна
лагери, флексир
|
|
5
|
09.02.2009
|
150.00
|
|
|
3
|
30.03.2009
|
152.00
|
|
|
7
|
22.04.2009
|
12.00
|
|
|
1
|
2012
|
276.00
|
Стругарска
услуга,втулка за шайба
|
|
139
|
11.02.2011
|
300.00
|
Авансова плащане
ремонт скоростен
ограничетел
|
|
Общо:
|
5869.20
|
|
|
5. Касова бележка
|
Касова бележка №
|
Дата
|
Обща стойност
|
Основание за
плащане
|
|
Без номер
|
24.03.2011
|
132.00
|
Ремонт скоростен
ограничител
|
|
Общо:
|
132.00
|
|
|
Документирането на приходи от ремонтни дейности с опростени
фактури, „проформа-фактури”, ПКО и касови бележки според вещото лице В. В. е в
нарушение на данъчното законодателство.
От заключението на вещото лице В. В. се установява, че в периода
от м.05.2008 год. до м.08.2012 год. въз основа на направени предписания от
Инспекцията за технически надзор, РСБ–П. е извършило ремонти на
асансьорни уредби и не е отразило получените парични средства в счетоводството
на следните обекти:
1. Блок „***”
|
Ф-ра №
|
Дата
|
Обща
стойност
|
В това число
|
|
Абон.такса
|
Ремонтни
разходи
|
Материали
|
|
***
|
02.09.2009
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
24.09.2009
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
27.10.2009
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
26.11.2009
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
22.12.2009
|
170.00
|
140.00
|
30.00
|
|
|
***
|
26.01.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
25.02.2010
|
179.00
|
140.00
|
|
39.00
|
|
***
|
29.03.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
28.04.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
26.05.2010
|
150.00
|
140.00
|
|
10.00
|
|
***
|
28.06.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
28.07.2010
|
180.00
|
140.00
|
|
40.00
|
|
***
|
26.08.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
27.09.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
26.10.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
25.11.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
23.12.2010
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
25.02.2011
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
***
|
24.01.2011
|
140.00
|
140.00
|
|
|
|
Общо:
|
2779.00
|
2660.00
|
30.00
|
89.00
|
А.Б. П. - касиер на входа е заплащала месечните такси за абонаментно
обслужване и ремонтни дейности на асансьора в брой на асансьорния техник П. в
периода от м.09.2009 год. до м.02.2011 год., от който е получавала фактура за
платената сума: На въпроса "защо липсва касов бон" - получавала
отговор - "няма проблем - така се работи, всичко е редовно".
За периода от 02.09.2009 год. до 26.01.2010 год. дружеството е
издало опростени фактури, а за периода от 5.02.2010 год. до 24.01.2011 год. -
"проформа- фактури", както следва:
Платената стойност в размер на 2779.00 лв. по издадените опростени
фактури и „проформа-фактури“ не са отразени в счетоводството на "***"
АД, клон П..
2.
ЖК „***”, блок ***,вх.В
Асансьорната уредба във входа на блока, не е работила в
продължение на 12 години, поради което се е нуждаела от основен ремонт и
възстановяване.
М.Н. С.,
касиер и домоуправител
на входа получила от управителката на "***" АД, клон П., Н.Н. оферта
за ремонт и възстановяване на същия.
Предложената стойност на ремонтната услуга е 3542.40 лв. в т.ч.
2952.00 лв. данъчна основа и 590.40 лв. ДДС.
С. е заплатила ремонта разсрочено в периода от м.05.2008 год. до
м,04.2009 год. срещу издадени квитанции от
ПКО по дати:
-
Квитанция №22/25.06.2008 год. - 800.00лв.
-
Квитанция №15/19.05.2008 год. - 1000.00лв.
-
Квитанция №39/02.09.2008 год. - 600.00лв.
-
Квитанция №62/29.10.2008 год. - 250.00лв.
-
Квитанция № 5/09.02.2009 год. - 150.00лв.
-
Квитанция № 3/30.03.2009 год. - 152.00лв.
-
Квитанция №
7/22.04.2009 год. - 12.00лв.
Общо: 2964.00лв.
Платената стойност в размер на 2964.00 лв. по издадените квитанции
от ПКО не са отразени в счетоводството на "***" АД, клон П..
3. ЖК „***”. блок ***
По предоставена калкулация за ремонт на асансьорната уредба на
блока, през 2008 год. Х.Ц. Ц. в качеството си на касиер, заплатил в офиса на
дружеството сума в размер на 2329.20лв. срещу
издадени квитанции от ПКО:
- квитанция без номер /
01.08.2008 год. - 400,00 лв.
- квитанция №32/08.08.2008
год. - 587.20 лв.
- квитанция №73/28.11.2008
год. - 800.00 лв.
- квитанция №75/05.12.2008
год. - 542.00 лв.
През 2012 год. за ремонт на асансьора са заплатени общо 528.00 лв.
от които 252.00 лв. срещу издадена данъчна фактура № ***/31.08.2012 год. с
прикрепен касов бон и 276.00 лв. по квитанция от ПКО №1/2012 год. и фактура №***/30.07.2012
год. от доставчика ЕТ „***“.
Платената стойност в размер на 2329,20 лв. по издадените квитанции
от ПКО не са отразени в счетоводството на "***" АД, клон П..
4. ЖК ”***, блок ***,
вх.В
П. К.М. - касиер на вход В е заплатил 432.00 лв. за
извършен ремонт на
асансьорната уредба от „***” АД, клон П. през 2011 год. по издадени документи:
- квитанция от ПКО №139/11.02.2011 год. - 300.00лв. - „авансово
заплащане ремонт скоростен ограничител”
- касова бележка от 24.03.2011 год. - 132.00лв. - „ремонт скоростен
ограничител”.
Платената стойност в размер на 432.00 лв. по издадените квитанция
от ПКО и касова бележка не са отразени в счетоводството на „***“ АД, клон П..
5. ЖК „***”.блок ***, вх.З
За извършен ремонт на асансьора - смяна на буфер и смяна на въже от Т.В.В. - касиер на входа са представени
документи за разплащане в размер на 296.50
лв. по фактури издадени от „***” АД, клон П.:
- опростена фактура №***/18.03.2010 год. - 56.50лв.
- проформа - фактура №***/30.03.2010 год. - 240.00лв.
Към описаните фактури не са прикрепени касови
бонове.
Платената стойност в размер на 296.50 лв. по издадените опростена
фактура и „проформа-фактура" не са отразени в счетоводството на "***"
АД, клон П..
6. ЖК „***”.блок ***,
вх.К
От касиера на входа П. Б.а И.а е
предоставен документ за платен ремонт на асансьорната уредба, извършен от „***”
АД, клон П.:
- проформа-фактура №***/12.05.2011 год. - 220.00 лв. Към фактурата
не е прикрепен касов бон.
Платената стойност в размер на 220.00 лв. по издадената „проформа-
фактура” не е отразена в счетоводството на “***" АД, клон П..
От заключението на вещото лице В. В. се установява, че общо
платената от клиентите сума за извършен ремонт на асансьорните уредби във
входовете, която не е отразена в счетоводството на „***” АД, клон П. е 9020.70
лв. и по клиенти:
|
Клиент
|
Платена стойност
|
|
Блок„***”
|
2779.00
|
|
ЖК „***", блок ***,вх.В
|
2964.00
|
|
ЖК „***", блок ***
|
2329.20
|
|
ЖК”*** , блок ***,
вх. В
|
432.00
|
|
ЖК „***", блок ***,
вх. 3
|
296.50
|
|
ЖК „***", блок ***,
вх.К
|
220.00
|
|
Общо платена
стойност:
|
9020.70
|
Според вещото лице в качеството си на
управител и счетоводител на РСБ–П., отговорността за
съставянето и счетоводното отразяване на издадените документи е на Н.Н..
Заключението
на вещото лице В. В. по назначената допълнителна съдебно-икономическа
експертиза практически преповтаря направените изводи от първата експертиза като
вх.В на бл.*** от жк.*** фигурира в обхвата и на двете заключения без да има
отношение към възприетата рамка на обвинението.
В
хода на съдебното следствие пред РС-П. /НОХД № 2856/17г./ е изготвено
допълнително заключение от вещото лице,което е установило,че свидетелите Л. И.,П.Д.
и И.С. са били наети по трудови правоотношения на длъжността „работник по
ремонт и поддържане на АУ“ като брутната месечна работна заплата се е формирала
в зависимост от нивото на изпълнение на поставените задачи и техния
обем,реализираните приходи от такси за абонаментно обслужване и извършвани
услуги за съответния отчетен период като за периода м.май,2008г. –
м.април,2009г. на Д.,С. и М. не са начислени допълнителни трудови
възнаграждения във връзка с ремонта на асансьорната уредба на бл.***,вх.В на
жк.***,т.к. приходите не са включени в общия обем на реализираните приходи от
РСБ-П..
В
хода на проведеното въззивно съдебно следствие е назначена съдебно-икономическа
експертиза с вещото лице В.В.,която е установила,че ремонтните услуги на
асансьорните уредби,визирани в обвинителния акт не са отразени в счетоводството
на РСБ и не са отчетени като приходи от стопанска дейност,ПКО и плащанията по
тях не са документирани в касовата книга и счетоводството на
подразделението,както и издадените проформа и обикновени фактури,а РСБ като
структурно поделение на „***“ АД-С. следва да документира извършените услуги с данъчни
фактури.Експертизата не е установила писмени доказателства за закупуване на
части и материали,както и изписването на такива от склада на подразделението
като в трудовите възнаграждения на работниците съгласно прегледаните ведомости
за работни заплати не са включвани плащания във връзка с ремонта и обслужването
на процесните уредби,а асансьорната инсталация на вх.В на бл.*** на ЖК.*** е с
договор за абонаментно обслужване от 10.03.2009г.Вещото лице В. е установило,че
след м.март,2011г. приходите от абонаментни такси за бл.*** са документирани в
съответствие с данъчното законодателство,а по отношение на вх.В на бл.*** на
жк.*** са изплатени на св.И.К. “175,00 лв. + 42 лв.“,на св.К.М. – 20 лв. и на
св.П.Д. – 100 лв. като ПКО № 3/30.03.2009г. не е заведен в касовата книга на
РСБ като не може да се установи дали изписаните резервни части са изписани от
склада на подразделението,а проверката на счетоводните сметки 3021 „Основни
материали“ и 3022 „Смазочни материали“ не са установени липси или
излишъци.Заключенията на вещото лице В. са обективни,същите се базират на
правилна оценка на събраната по делото доказателствена маса и се кредитират от
въззивния състав като страните не са оспорени направените експертни изводи.От
своя страна първоинстанционния съд правилно се ценил горецитираните
заключения,изключая изслушаното в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие,съобразявайки обследването на събраните по делото и налични в РСБ
писмени доказателства,но е направил на тази база погрешни правни изводи по
отношение на които въззивния съд ще вземе становище по-долу в мотивите си.
Първоинстанционният съд лаконично е обсъдил
обясненията на подсъдимата по повдигнатото `и обвинение – л.26-27 от НОХД №
2856/17г. – като е приел,че твърденията `и,че е закупувала части за ремонта на
процесните асансьорни уредби и извършила доставка на същите,както и че
поддръжката на бл.*** от св.П.Д. се е осъществявало еднолично от него като
същия в замяна на това е прибирал месечната такса, вместо да я отчете
представляват защитна теза,която е опровергана от показанията на разпитаните
свидетели и заключенията по изготвените съдебно-графическа и икономическа
експертизи.В подкрепа на тези си съждения РС е отбелязал,че Н.Н. не е
ангажирала никакви доказателства за покупката
и доставката на частите,а съобразно длъжността си характеристика е била
и отговорник склад от където свидетелите П.Д. и И.С. са вземали части.Съдебната
практика не бележи различия по въпроса,че обясненията на предаденото на съд
лице имат двояк характер – от една страна те са средство за защита и единствено
в този смисъл ги е експлоатирала първата инстанция,а от друга страна са и
доказателствено средство,което следва да бъде подложено на съпоставителна
оценка с останалата набрана по делото доказателствена съвкупност,което
задължение по чл.14 от НПК е игнорирано от районния съд. По делото няма
ангажирани доказателства, извън показанията на свидетеля П.Д., за предаване на
таксите по абонаментно обслужване на бл.*** на подсъдимата до м.април,2001г. от
който момент същите вече били
отчислявани от работната му заплата – Н.Н. заявява,че по решение на Д. тези
такси са оставали за него като същата е издавала опростените факури,които същия
е предавал на св.А.П. и в този смисъл е както заключението по изготвената
съдебно-графическа експертиза от вещото лице Г.Г. относно техническото
изготвяне и подписване на фактурите съобразно констативната му част при
отчитане на възможностите за идентификационен извод,така и показанията на св.П.
,която посочва че в качеството си на касиер е предавала сумите на Д..Практика
във фирмата да се съставят отчетни документи в такава хипотеза обаче не е
установявана и в този смисъл са и показанията на св.Л. И. като на база
съществуващите отношения във фирмата е съществувала изградена доверителост.Показанията
на св.П.Д. за предаване на сумите на подсъдимата се противопоставят на нейните
обяснения и са изолирани в доказателствено отношение,т.к. не са подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства.Нещо повече,Д. не посочва защо не е
предоставял касови бонове на касиера на бл.*** – св.А.П.,а на въпроса `и защо
такъв не `и е бил издаван е посочил,че „няма нищо нередно“ вместо,че така се
процедира по решение на подсъдимата.Свидетелят не дава разумен отговор и защо
единствено по отношение на него като техник сумите от абонаментно обслужване са
били приспадани от месечното му възнаграждение след м.април,2001г. вместо да
бъдат внасяни в касата на РСБ,след което се формира работната му заплата на
база поддържаните обекти съгласно трудовия му договор с поделението.По делото е
установено по несъмнен начин влошаването на отношенията между Д. и Н. и
подаваните от първия множество сигнали /включително и до прокуриста на „***“ АД
- Н.М.,който санкционирал дисциплинарно Н. за нарушения в организацията на
работа/ до различни институции за иницииране на проверки и разследване, както и
обстоятелството,че до прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №
6/1.07.2015г. на „***“ АД – С.,считано от същата дата свидетелят е представлявал ЕТ „***“,който е
бил с идентичен предмет на дейност и в пряка конкуренция с работодателя си – л.79,
88-89 от НОХД № 1316/15г. на РС-П..Обективността на свидетелските показания е
качество,което не се презюмира,а се установява посредством уредните от закона
средства съгласно разпоредбата на чл.13,ал.2 от НПК,а в тази насока показанията
на П.Д. съвсем не са безукорни – същия сочи предаването на суми без касови
бонове на св.М.,което отчел като нередност с оглед убеждението му,че по този
начин Н. се облагодетелства. Д. обаче премълчава обстоятелството,че за
възстановяването на асансьорната уредба на бл.***,вх.В същия е получил заедно
със свидетелите К.М. и И.С. възнаграждение / персонално - 100 лв./,което се
установява от вещото лице В.,както и че самата уредба се изгражда на частен
принцип с оглед желанието на етажните собственици да постигнат приемлива за тях
рамка на възстановителния ремонт като не заплатят дължимия ДДС,което прави
невъзможно боравенето с официални оправдателни документи.Тези обстоятелства са
били известни на П.Д.,който несъмнено е довършил започнатия от св.И.С. ремонт и
е бил добре запознат със съществуващата практика за изпълнение на ремонтни
операции без съставяне на официални документи с оглед нарочното изискване на
общите събрания на отделни етажни собствености.Такива впрочем не са били
необходими за следващата проверка и пуска на асансьорите от компетентните
технически служби,бел.с.д.
РС-П. е приел от фактическа страна,че няма
доказателства за закупуването на части за асансьорните уредби,а същите са
вземани от склада на РСБ,който е под фактическия контрол на подсъдимата.Действително
по делото няма ангажирани писмени доказателства под формата на писмени
договори,фактури,приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки,
товарителници и т.н.,които да установяват закупуването, респективно ремонт на
отделни части,но това не обосновава фактическия извод на първата инстанция,че
заявените ремонти не са извършени.В условията на свободен пазар и търсенето на
конкурентна цена,включително и посредством рециклирането на части втора
употреба издаването на книжа в смисъла на фактури,договори и т.н. се приема от редица търговски субекти
като ненужно и обременяващо,ако ще и същото да е в нарушение на изискванията на
счетоводната и данъчна отчетност установена със съответните нормативни актове,а
видно от показанията на свидетелите Т.Б.,Л. И.,В.Б. и М.С. решението за извършване
на възстановително-ремонтните операции на асансьорните инсталации без
начисляване на ДДС е на общите събрания на етажните собственици,което
препятства възможността за начисляване на ДДС върху частите и услугата по
ремонта от подсъдимата като лице водещо счетоводната отчетност на РСБ.Тук обаче
следва да се направи необходимото уточнение,че закупуването на частите и
извършването на ремонта по конкретното дело се доказва посредством свидетелски
показания и косвено чрез пуска на асансьорните инсталации,сключване на
последващ договор за абонаментна поддръжка или актове от технически инспекции. Свидетелите
И.С.,В.Б., М.С.,Т.Б. и Л. И. установяват при разпитите си реално извършване на
ремонтите и влагане на части,както и последващата им експлоатация,а от заключението
на вещото лице В. по изслушаната пред П.ски ОС експертиза - плащането на суми
за труда по ремонта на И.С.,П.Д.,К.М.,които не са намерил счетоводно отражение.Изисканите
от въззивния съд РА № 1/14.04.2010г.,РА № 7/16.03.2010г.,РЛ № 19/11.11.09г.
установяват проверката на техническите служби и предписанията за
ремонти,кореспондиращи със свидетелските показания за бл.311 „К“ и „З“ на жк.***
и бл.***,което е в кореспонденция с обясненията на обвиняемата за необходимост
от ремонти в различен обем на асансьорните инсталации и тяхното извършване и в съответствие с договора
за сервизно обслужване на бл.*** от 10.03.2009г.По делото няма доказателства,
които да сочат неизвършване на възложените ремонтни операции въпреки
предоставените от етажните собствености средства,а това е чувствителен
въпрос,които неминуемо би получил подобаващ отговор в случай на разминаване
между очаквания и престиран резултат по ремонтите,както от живущите в
съответните входове,така и от асансьорните техници осъществяващи ремонта.Обясненията
на подсъдимата, в които същата твърди,че не е вземала части от складовите
наличност на РСБ са в кореспонденция със заключението на вещото лице В. по т.4
от заключението дадено пред въззивния съд /л.55 от ВНОХД № 80/2019г. на П.ски
ОС/ и представените инвентаризационни описи. Обстоятелството,че физически от
склада на РСБ са вземани части, поръчвани от подсъдимата във връзка с ремонта
на асансьорните уредби не води до извода,че същите са част от счетоводно
заведени материали и в този смисъл е и заключението по изслушаната от съда
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.Де факто базата на РСБ естествено е
ползвана като физически склад на закупените части,което не ги инкорпорира в
активите на поделението.
Защитникът на подсъдимата отстоява тезата за
несъставомерност на вмененото деяние по чл.201 вр. с чл.26,ал.1 от НК,
респективно обосновава алтернативния
извод за неговата недоказаност.В подкрепа на тези си съждения сочи,че
процесните асансьорни уредби са изградени като са закупени частите за ремонта,а
неподдръжката на изискуемата счетоводна отчетност е обусловена от желанието на
етажните собственици да намалят финансовата тежест на ремонта като спестят
дължимия ДДС.По същество се поддържат доводите възприети от въззивния състав по
ВНОХД № 392/2018г. на ПлОС в отменителната му присъда,че установяването на
липса е основополагащо за обвинението по чл.201 от НК /този въззивен състав има
друго разбиране по повдигнатото обвинение/, а назначените по делото експертизи
не са дали положителен отговор в тази насока като обвинението и РС-П. не са
направили необходимата разлика между
извършването на съответните стопански операции и тяхното счетоводно отчитане.
РС-П., за да постанови осъдителния си акт е посочил,че подсъдимата
има изискуемото особено качество по смисъла на чл.93,ал.1,б.“б“ от НК с оглед
съвместяваните от нея длъжности на „ръководител звено на регионална сервизна
база“ и „счетоводител“ и като такава е носела отговорност за счетоводното отразяване
на издадените счетоводни документи.В този контекст е прието,че чрез неиздаване
на необходимите счетоводни документи се е стигнало до ощетяване на дружеството
като последващото разходване на сумите за части,труд и т.н. е без значение за
съставомерността на деянието.В резултат на неотчитане на получените суми в
касата на дружеството се е стигнало до тяхното присвояване т.к. същите не са
влезли в патримониума на „***“ АД като деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление покриващо уредените в чл.26 от НК условия,а умисъла
се извлича от действията `и и съставените ПКО,опростени и проформа фактури.
Въззивният състав намира за правилен извода на РС-П. относно
длъжностното качество на подсъдимата– ценените от него трудов договор и
допълнително споразумение към него,длъжностни характеристики /т.2 от ДП,
неномеровани, бел.с.д./ установяват особеното качество на Н.Н..Коректен е и
направения извод от страна на първата инстанция,че въззивния жалбоподател е
следвало да води счетоводна отчетност съобразно установените правила като
регистрира изискуемите от закона счетоводни документи,които преди това надлежно
съставя, така щото извършените стопански операции бъдат документирани съгласно
изискванията на данъчното и счетоводно законодателство.Заключенията на вещото
лице В.В. по изготвените първоначална и допълнителни съдебно-икономически
експертизи са в синхрон с така направения извод.Оттам нататък правните изводи
на РС-П. не се споделят от въззивния състав,които намира за необходимо да
посочи следното.По отношение на сумите представляващи абонаментни такси за
обслужването на бл.*** съдът намира,че обвинението е недоказано – събраните
суми по процесните опростени фактури са събрани от етажната собственост на
блока и предадени на св.П.Д.,но няма безспорни доказателства, че същия ги е
предал на подсъдимата, както твърди самия той.Липсват разписки, протоколи и
въобще каквито и да било книжа за предаването на сумата с оглед отсъствието на
създадена практика в тази насока в РСБ,за което свидетелства и асансьорния
техник св.Л. И.,които по идентичен начин е събирал сумите от етажните
собствености и е предавал същите на Н. /оплаквания в този случай не се
констатират, бел.с.д./. Гласни доказателства в тази насока също няма,а
подсъдимата в обясненията си е отрекла да са и предавани въпросните такси,които
твърди,че Д. е задържал за себе си с оглед персоналното си решение обслужвания
от него блок да бъде личен негов финансов приоритет като не само администрира,но
и усвоява събраните такси.На следващо место, както съдът е посочил по-горе в
мотивите си, показанията на П.Д. съвсем не са безупречни,а интереса му към
настоящето наказателно производство далеч не е продиктуван от желанието му да
„разобличи“ подсъдимата, срещу която е инициирал проверки от различни
институции в т.ч. НАП,Дирекция „Инспекция по труда“ – П.,РП-П. и Сектор „ИП“
при ОД на МВР- П.,прокуриста на „***“ АД – С. и т.н.,доколкото същия е
извършвал конкурентна на работодателя си дейност посредством ЕТ „***“.Д.
посочва в показанията си липсата на издавани касови бонове от св.К.М.,ръководител
на базата в жк.***,но пропуска да отбележи създадената практика за
осъществяване на ремонтни операции без официализирането им със съответните
книжа с оглед невъзможността на живущите да внесат дължимия ДДС -
красноречив,но не и единствен пример е ремонта с негово участие на бл.22,вх.В в
жк.*** – като труда на техниците бил заплатен без да бъде документиран
официално – виж т.4 от заключението на вещото лице В. пред въззивния
съд.Показанията на св.А.П. също сочат специфично оправдание от страна на П.Д.
за непредоставянето на касов бон от негова страна,което обаче не се свързва с
поведение на подсъдимата,както съдът е отбелязал по-горе в мотивите си и
липсата на логично обяснение от страна на този свидетел защо коментира
приспадането на таксите за бл.*** от месечното му възнаграждение едва след
м.април,2011г. когато е започнато отбелязването върху фишовете за работна
заплата,но не и по-рано.В контекста на горното съдът намира обвинението по този
пункт за недоказано,поради което оправда Н.Н. по същото.
По остатъчната част на обвинението изводите на въззивния съд са
следните.РСБ като структурно звено към „***“ АД – С. е на самоиздръжка като
следва да прави и отчисления в установения по делото размер за издръжка на
Централното управление в гр.С..Приходите се формират от такси за абонаментно
обслужване и ремонтни операции като в зависимост от обема на дейността се
формира и брутната работна заплата на назначените в РСБ лица.В условията на
ограничените бюджети,с които са разполагали
процесните етажни собствености постигането на поносима цена на ремонтите
определяло и искането им за тяхното извършване без да се начислява дължимия ДДС
– в тази посока са не само обясненията на подсъдимата,но и показанията на
свидетелите Т.Б.,Л. И.,В.Б.,М.С. и други,които са напълно обективни и сочат
както позицията,в която са били поставени от пазара клиентите,така и РСБ.По
този начин дружеството е постигало кумулиращ ефект от дейността си –
възстановявало е асансьорни инсталации,за които впоследствие е сключвало
договор за абонаментна поддръжка като таксите са осигурявали необходимите
приходи за покриване на дейността /бл.***,вх.В на жк.*** / или е запазено
основанието за заплащане на абонаментните такси по сключени договори с оглед
осигурената техническа изправност на асансьорните инсталации.В резултат на извършените ремонти труда на техниците е
бил заплатен,с което е обезпечено ниво на трудово възнаграждение,което в случая
е обвързано с постигнатите финансови резултати.
Действително приходите от тези стопански операции не са били
осчетоводени,не са били издадени изискуемите данъчни фактури,закупените части –
нови и втора употреба от свободния пазар не са отразени като активи на
дружеството и информацията за този стопанска активност не е била официализирана
в подаваните справки до Централното управление в гр.С.,но получените от
подсъдимата и К.М. парични средства са били използвани по предназначение
съобразно постигнатите с възложителите договорености,асансьорните инсталации са
били успешно отремонтирани и етажните собственост са постигнали желания от тях
ефект,а РСБ е успяло да осигури средства за заплащане на труда на асансьорните
техници,набави постъпление от абонаменти – нови и запазване на
съществуващите,което е в интерес на дружеството принудено да оцелява в
условията на конкурентна среда,в която няма монопол.Логически е неиздържано да
се смята,че етажните собствености биха заплатили суми по ремонт,който не е
извършен,особено при отчитане на значителния им размер в част от случаите,и
същите не биха реагирали чрез сигнализиране на съответните институции,а оплаквания
в тази насока няма защото ремонтите са извършени успешно.На следващо место
трудът на техниците е бил заплатен – не само,че никой от работниците не би
полагал труд без допълнително възнаграждение,но и доказателствата по делото
сочат неговото овъзмездяване – в тази насока са показанията на св.Л. И.,заключението
на вещото лице В.В. по назначената от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза,направените
„разписки-отбелязвания“ срещу подпис за платени суми по отношение на
свидетелите И.С.,П.Д.,К.М. – л.62-63 от НОХД № 1316/2015г. на РС-П.,показанията
на св.И.С. разпитан пред първоинстанционния съд,който сочи получаването на
възнаграждение и части от подсъдимата за извършване на възложените му
ремонти.Приложените по делото разписки във връзка с ремонти на асансьорни
уредби извън процесните също косвено потвърждават този извод. Заключенията по
назначените съдебно-икономически експертизи по-нататък не установяват липса или
излишъци от материали,но това не означава,че подсъдимата е присвоила получените
средства.Закупуването на части и съставянето на съответните данъчни
фактури,както и осчетоводяването на труда на техниците би довело до оскъпяване
на ремонта за етажните собственици поради необходимостта от начисляване на
ДДС,което би довело до отказ от неговото извършване.Ето защо подсъдимата не е
съставяла данъчни фактури,а единствено опростени и проформа такива,които
документално са оправдали разходите на етажната собственост и осигурили
отчетност на касиерите на входовете,които са работели със сумите за ремонта.Издадените
ПКО по същите причини не са били отразени в касовите книги на дружеството,което
обаче не опровергава извода че ремонтите са били извършени. Илюстративни в тази насока са
показанията на св.В.Б.,които сочи дори
лична ангажираност /труд,транспорт/ на живущите в бл.22-В на жк.*** с оглед достигане
на приемливи стойности по ремонта.Действително за постигането на тази обща цел
– постигане на приемлива цена на ремонтите и успешното им приключване
подсъдимата Н. е пренебрегнала счетоводните и данъчните правила установени за
извършване на дейността като е допуснато несъответствие между подадената информация
към съответните структури и реалния обем на извършената стопанска дейност,но по
този въпрос съдът е ограничен във възможността да разсъждава с оглед
спецификата на внесеното обвинение и лимитираността на своите правомощия.Или с
други думи казано неправомерно водената счетоводна и данъчна отчетност не
обосновава вмененото длъжностно присвояване,а нарушенията в организацията на
работата на РСБ касаят работодателя и подсъдимата като негов служител,което
не е основания за ангажиране на
наказателната и отговорност.Ако районният съд беше оценил съвкупно
доказателствените източници по делото и не беше игнорирал оправдателните такива
с оглед третирането им единствено като защитно средство и бе прецизирал
доказателствената си дейност в рамките на възприетата диференцирана процедура,
то същия би установил,че подсъдимата не е извършила разпоредителна дейност в
своя или чужда полза и би стигнал до различни от манифестираните от него
изводи.
Задълбоченият анализ на доказателствата сочи и липсата на щета за
РСБ – П. – договорите за абонаментно обслужване са запазени с оглед наличието
на технически годни за експлоатация асансьорни уредби,а заедно с тях и запазване
на постъпленията от такси необходими за издръжката на дружеството,сключен е нов
такъв – за бл.22,вх.В на жк.***,осигурени са средства за заплащане на труда на
работниците –асансьорни техници и задържането им като персонал в дружеството в условията
на висококонкурентна среда,която изкривява /това не оправдава нарушенията на подсъдимата,бел.с.д./
границите за осъществяване на дейността.
При тези мотиви съдът призна подсъдимата за невинна в това, че за
периода от м.05.2008г. до края на м.02.2011г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител
сервизна база” гр. П. към „***” АД – С. да е присвоила чужди пари – сумата от
8 628,20лв, собственост на „***” АД – С., представляваща платени от
клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури и
квитанции към приходен касов ордер, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява, както следва:
Сумата от 1000 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№15/19.05.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В,
ж.к. „***”;
Сумата от 800 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№22/25.06.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В,
ж.к. „***”;
Сумата от 400 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО от
01.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 587.20 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№32/08.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 600 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№39/02.09.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В,
ж.к. „***”;
Сумата от 250 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№62/29.10.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В,
ж.к. „***”;
Сумата от 800 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№73/28.11.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 542 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№75/05.12.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***;
Сумата от 150 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№5/19.02.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В, ж.к.
„***”;
На 30.03.2009г в гр.П.
присвоила сумата от 152 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№3/30.03.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл. ***, вх.В ж.к.
„***”;
Сумата от 12 лв, представляваща сума по квитанция към ПКО
№7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.В ж.к.
„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№106/02.09.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№108/24.09.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№113/27.10.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№155/26.11.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 170 лв, представляваща сума по опростена фактура
№165/22.12.2009г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№173/26.01.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 179 лв, представляваща сума по проформа фактура
№195/25.02.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 56 лв, представляваща сума по опростена фактура
№109/18.03.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.З в
ж.к. „***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по опростена фактура
№204/29.03.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 240 лв., представляваща сума по проформа фактура
№207/30.03.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.311, вх.З в
ж.к. „***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№208/28.04.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 220 лв., представляваща сума по проформа фактура
№211/12.05.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.***, вх.К в
жк. „***”;
Сумата от 150 лв., представляваща сума по проформа фактура
№242/26.05.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв., представляваща сума по проформа фактура
№296/28.06.2010г., издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 180 лв, представляваща сума по проформа фактура
№309/28.07.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№315/26.08.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№327/27.09.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№416/26.10.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№428/25.11.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 180 лв, представляваща сума по проформа фактура
№532/23.12.2010г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
Сумата от 140 лв, представляваща сума по проформа фактура
№540/24.01.2011г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”;
33.Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура
№591/25.02.2011г, издадена от „*** С.” АД РСБ гр.П., с получател бл.„***”,
поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото и обвинение
за престъпление по чл.201 вр. с чл.26,
ал.1 от НК като същевременно отговори на оплакванията във въззивната жалба и
доводите на ОП-П. обективирани във въззивното заседание.
При цялостната проверка на присъдата на първостепенния съд не се
установи допускането на нарушения на процесуалните правила,които да са довели
до флагрантно нарушаване на правото на
защита на подсъдимата и да представляват основание за отмяна на присъдата.Действително
РС-П. по НОХД № 2856/17г. е наложил на Н. наказание от една година лишаване от
свобода с приложение на института на условното осъждане пренебрегвайки
обстоятелството,че всички въззивни производства са инициирани по жалби на
подсъдимата,с което недопустимо е влошил нейното положение /същото е сторил и
съда по НОХД № 1796/16г. на РС-П./ като по този начин са преминати приципните
лимити на допустимата наказателна репресия установена с Присъда №
92/29.03.2019г. на РС-П.,но с оглед крайния резултат това нарушение няма реална
стойност.
При съобразяване на постановения оправдателен съдебен атакуваната
присъда следва да се отмени и в частта относно
разноските като П.ски окръжен съд
на основание чл.190, ал.1 от НПК възложи направените деловодни разноски
в хода на досъдебното производство за
сметка на Държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.