№ 96
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 260017 от 04.03.2021 г., постановено по гр. дело №
482/2019 г. по описа на РС - гр. С., Г. К. М. с ЕГН: ********** от гр.
Н.И. е осъден да заплати на М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т.
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.12.2014 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 5 000 лева. Г.
К. М. е осъден да заплати на М. Б. К. сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, вследствие на причинената й на 24.12.2014 г. лека телесна
повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до
пълния претендиран размер от 1 000 лева. Отхвърлен е предявения от
М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. против Г. К. М. с ЕГН:
**********, М. Г. М. с ЕГН: **********, А. А. С. с ЕГН: **********
и А. А. С. с ЕГН: **********, иск за заплащане солидарно от тях на
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1
1
предл. 1-во НК. Присъдени са разноски на страните по съразмерност.
Решението е обжалвано в отхвърлителните части от М. Б. К.,
чрез адв. З.Н. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага, че
постановеното решение противоречи на нормата на чл. 52 от ЗЗД
съдържаща изискване за съответствие размера на обезщетение с
обществения критерий за справедливост. В съдебното решение не се
съдържали мотиви за това какви факти и обстоятелства обуславят
определения изключително нисък размер на обезщетение за
настъпилите тежки вреди. Излага, че заканата за убийство,
придружена с бруталното разбиване на вратата и нахлуване в дома,
както и нанесения побой са довели до остра стресова реакция с
интензивен характер, силен страхов афект с констатирани вегетативни
признаци на паническа тревожност. Острата стресова реакция е
отзвучала за няколко дни, след което са се разгърнали оплаквания от
вегетативно естество, които включвали нарушен сън, засилен страхов
афект, емоционална лабилност. Излага, че се е налагало да взема
антидепресанти, имала е проблеми със съня, зъбна невралгия,
активизирала се е язвена болест. Тези вреди се установявали от
приетата експертиза, но първоинстанционният съд не извел мотиви
съобразно установеното. На следващо място намира за неправилен
извода на РС-С., че след като няма съучастие, липса и солидарност в
задължението за обезвреда от престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК.
Излага, че солидарността на отговорността на четиримата ответници
за вредите, които са причинили от престъпното навлизане в чуждо
жилище чрез взлом на входната врата, произтича от съпричиняването
на общата вреда и не се определя от съучастието в престъплението.
Отговорността на ответниците произтича от разпоредбата на чл. 53 от
ЗЗД като съпричинители на една обща вреда. Посочва, че искането за
солидарно осъждане не изключва осъждане в условията на разделност.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете
уважени изцяло.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемите
страни Г. К. М., М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. не са подали отговор. От
ответниците е депозирана също въззивна жалба, чрез адв. П.К. срещу
решение № 260017 от 04.03.2021 г. в частите, в които са уважени
предявените искове. Излагат, че ищцата не доказва претърпени
неимуществени вреди предвид липсата на осъдителна присъда за
престъпление по чл. 130 от НК, липса на медицинска документация и
изминалия период от близо шест години по отношение на деянието по
чл. 170 от НК. Излагат, че РС-С. неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля Б.М., който е заинтересован от изхода на
делото и неоснователно е кредитирана съдебно медицинската
експертиза. Излагат твърдения, че не били доказани от ищцата
размерът на неимуществените вреди, интензитета на изпитания страх,
стрес и неудобство, вследствие на извършените престъпления. От
2
медицинската документация никъде не се установявали телесни
увреждания или психични такива. Приетата съдебно медицинска
експертиза не доказва причинната връзка между деянието и твърдения
вредоносен резултат. Заявяват, че заключението на вещото лице
почива на догадки и предположения, а не на обективни факти или
възприятия от личен преглед. Посочват, че били недоказани и
неоснователни твърденията, че са отправяли закани от ареста или
затвора, тъй като не се съдържат доказателства за това. Неоснователни
били също твърденията за ксенофобски и расистки мотиви и обиди.
Посочените в исковата молба твърдения са в противоречие с
публикуваните от ищеца снимки в личния й фейсбук профил. С
показанията на свидетелката Л.Р. се установявало, че М. е ходила в
дома на дъщеря си, присъствала е на рождени дни на детето, заедно с
ответниците. Излагат, че вещото лице не е съобразило заключението
си с представения снимков материал относно начина на живот на
ищцата и твърдения стрес и дисбаланс от нея. Излагат, че следва да се
вземе предвид и факта, че единият от ответниците М.М. има общо
дете с дъщерята на ищцата. По същество молят решението на РС-С. да
бъде отменено в частите, в които предявените искове са уважени.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, М. Б. К., чрез адв.
Н. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от
надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са
допустими. Двете въззивни жалби са частично основателни.
Ищцата М. Б. К. е предявила следните искове: 1. срещу
ответника Г. К. М. иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в размер на 5000 лева, в резултат на извършено
от ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, заедно със
законната лихва от датата на увреждането; 2. срещу ответника Г. К.
М. иск за заплащане на обезщетение от 1000 лева за неимуществени
вреди /болки, страдания, битови неудобства/ в резултат на нанасяне от
ответника на телесна повреда – престъпление по чл. 130 НК, заедно
със законната лихва от датата на увреждането; 3. срещу ответниците
Г. К. М., М. Г. М., А. А. С. и А. А. С., иск за солидарно заплащане от
тях на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1
предл. 1-во НК, заедно със законната лихва от датата на увреждането.
В срока за отговор ответниците са оспорили исковете по
основание и размер. Излагат подробни съображения за
неоснователност на исковите претенции.
3
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
С Присъда № 5 от 12.09.2018 г., постановена по НОХД №
45/2017 г. по описа на РС-С., подсъдимият Г. К. М. е признат за
виновен в това, че за периода от 24.12.2014 г. до 18.01.2015г., в
условията на продължавано престъпление-при две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, се е заканил с убийство на М. Б. К. с изрази,
насочени срещу нея, сина й и М.К. Г., както следва: 1.
На 24.12.2014г., около 22,30 часа в село Владо Тричков, Община
Своге, улица ” В.“ №..., се заканил с убийство на М. Б. К., като
използвал изразите: ”Отваряйте българи мръсни, ще ви утрепаме като
пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме”, насочени срещу нея,
сина й Б.Ц. М. и М.К. Г., и конкретно към М. Б. К., като използвал
израза: ”Ще те пратя при майка ти”, за която знаел, че е починала, като
я удрял с ръце по главата и тази закана би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й;
2.На 18.01.2015г., вечерта, в село село Владо Тричков, Община
Своге, улица ”В.“ №..., по телефона се заканил с убийство на М. Б. К.,
като използвал изразите: ”ей сега ще се върна във Владо Тричков и ще
се повтори същата вечер от 24 –ти, само, че ще е по-зле, ще ви избия,
ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци”, насочени срещу нея и сина
й Борислав Цветанов М. и тази закана би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й, за което на основание чл.144,
ал.3, предл.1-во, във вр.с ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от НК му е
наложено наказание.
II.За периода от от 24.12.2014г.до 18.01.2015г., в условията на
продължавано престъпление-при две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се е
заканил с убийство, както следва:1.На 24.12.2014г., около 22,30 часа в
село Владо Тричков, Община Своге, улица ” В.“ №..., се заканил с
убийство на Б.Ц. М., като използвал изразите: ”Отваряйте българи
мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви
изколяме”, насочени срещу него, майка му М. Б. К. и М.К. Г.и и тази
закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
й; 2.На 18.01.2015г. вечерта, в село Владо Тричков, Община Своге,
улица ” В.“ №..., по телефона се заканил с убийство на Б.Ц. М., като
използвал изразите ”Ей сега ще се върна във Владо Тричков и ще се
повтори същата вечер от 24-ти, само, че ще е по-зле, ще ви избия, ще
ви изтрепам като пилци”, насочени срещу него и майка му М. Б. К.,
4
конкретно към Б.Ц. М., като използвал изразите „мръсен боклук, този
път няма да можеш да станеш от лайната си и ще гниеш в тях, този
път ще е по-зле” и тази закана би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й, за което на основание чл.144, ал.3, предл.1-во,
във вр.с ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание.
III. На 24.12.2014г., около 22,30 часа в село Владо Тричков,
Община Своге, улица ” В.“ №... се заканил с убийство на М.К. Г., като
използвал изразите ”Отваряйте българи мръсни, ще ви изколяме, като
пилци ще ви избиеме”, насочени срещу него, М. Б. К. и Б.Ц. М. и тази
закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й и
на основание чл.144, ал.3, предл.1, във вр.с ал.1 от НК, за което на
основание чл.144, ал.3, предл.1-во, във вр.с ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от
НК му е наложено наказание.
Със същата присъда всеки един от подсъдимите М. Г. М., А. А.
С. и А. А. С. е признат за виновен в това, че: на 24.12.2014 г., около
22,30 часа, в село Владо Тричков, Община Своге, улица ”В.“ №...,
влязъл в чуждо жилище като употребил за това сила - разбил входната
врата на жилището, блъскайки по нея с рамене, ръце и крака, деянието
е извършено нощем и от повече от две лица и на основание чл.170,
ал.2, предл.1-во и предл.3-то във вр.с ал.1, предл.1-во НК на всеки
един е наложено наказание.
Всеки един от подсъдимите М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. е
признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил
престъплението по чл. 170 ал.2 предл.1 и предл.3 вр.ал.1 предл.1 НК и
в съучастие като съизвършител по чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК.
С решение от 24.04.2019 г., постановено по ВНОХД № 762/2018
г. по описа на Софийски окръжен съд е изменена присъда №
5/12.09.2018 г. по НОХД № 45/2017 г. и намален размера на
наложеното на подсъдимия А. А. С. наказание за престъплението по
чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал.1 от НК; оправдан е подсъдимия Г. К.
М. по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 НК в частта, че на на 24.12.2014 г., около 22,30
часа в село Владо Тричков, Община Своге, улица ” В.“ №..., се заканил
с убийство на Б.Ц. М., като използвал израза: ”ще ви избиеме”, както и
в частта, че при условията на продължавано престъпление на
18.01.2015г. вечерта, в село Владо Тричков, Община Своге, улица ”
В.“ №..., по телефона се заканил с убийство на Б.Ц. М., като използвал
изразите ”Ей сега ще се върна във Владо Тричков и ще се повтори
същата вечер от 24-ти, само, че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви
изтрепам като пилци”, насочени срещу него и майка му М. Б. К. и тази
закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й;
оправдан е подсъдимия Г. К. М. по обвинението за престъпление по
чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК в частта, че на
24.12.2014 г., около 22,30 часа в село Владо Тричков, Община Своге,
5
улица ” В.“ №..., се заканил с убийство на М.К. Г., като използвал
израза: ”ще ви избиеме”. Присъдата е потвърдена в останалата част. С
протоколно определение от 27.01.2020 г. е тълкуван диспозитива на
постановеното решение в смисъл, че е намален размера на наложеното
на подсъдимия А. А. С. наказание за престъплението по чл. 170, ал. 2,
пр. 1 и пр. 3 вр. ал. 1 НК от две години лишаване от свобода на година
и шест месеца лишаване от свобода. Оправдан е подсъдимия Г.К. М.
по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1
във вр. чл. 26, ал. 1 НК в частта, че на 24.12.2014 г., около 22,30 часа в
село Владо Тричков, Община Своге, улица ” В.“ №..., се заканил с
убийство на М. Б. К., като използвал израза: ”ще ви избиеме”, както и
в частта, че на 18.01.2015г. вечерта, в село Владо Тричков, Община
Своге, улица ” В.“ №..., по телефона се заканил с убийство на М. Б. К.,
като използвал изразите ”Ей сега ще се върна във Владо Тричков и ще
се повтори същата вечер от 24-ти, само, че ще е по-зле, ще ви избия,
ще ви изтрепам като пилци”, насочени срещу нея и сина й Б.Ц. М. и
тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.
По делото са разпитани по един свидетел на страните.
От показанията на Б.Ц. М. /син на ищцата/ се установява, че на
24 декември бил на работа, прибрал се вкъщи и седнал да си почива.
По едно време М.М. влязъл през вратата и започнал да отправя
неприлични думи към майка му. Свидетелят помолил М. да си тръгне
и след като не го направил, го ударил, за да защити майка си. Към 22
часа ответниците разбили вратата и нахлули в дома им. От хола се
чували писъците на майка му, Г.М. й нанасял удари. След ударите
майка му имала цицини по главата, без кръв и разкъсвания на кожата.
Свидетелят заявява, че майка му изпитва страх и до сега като настъпи
този празник. След побоя имало в дни, в които се налагало да приема
успокоителни медикаменти. Ищцата при всеки шум се чувствала
разстроена.
Свидетелката Л.В.Р. дава показания, че знае за конфликта между
М. и ответниците. Знае, че след инцидента М. е ходила в дома на
ответника М.М., за да види внучето си.
Приетата съдебно – психологична експертиза дава заключение,
че към 24.12.2014 г. М.К. е преживяла остра стресова реакция,
свързана със състояние на реална витална застрашеност, засилен
страхов афект, с вегетативни признаци на паническа тревожност.
Симптомите на острата реакция са се проявили в рамките на няколко
минути и са отшумели постепенно за два, три дни. Един месец след
трамвиращото събитие е налице протрахирана реакция на стрес в
отговор към стресогенното събитие или ситуция на прекомерна
заплаха. Персистирали са безсънието, изживяването на непсихотичен
страх и тревожно очакване, които са нарушили качеството й на живот
и ежедневното й функциониране. Симптоматиката се е развила и
6
отзвучала в рамките на три месеца. Към датата на изследването –
26.11.2019 г. при ищцата на конгнитивно ниво са останали всички
преживени емоции, което означава активно спомняне на всички
травмиращи събития. В открито съдебно заседание, проведено на
03.02.2020 г. вещото лице Н. уточнява, че всеки човек различно
преживява стреса. Това, че човек не се затваря и излиза не означава, че
не е преживял стрес. След стресогенното събитие ищцата е започнала
да има проблеми с кръвното, не можела да спи, личният лекар и
предписал лек антидепресант.
Приетата съдебно медицинска експертиза дава заключение, че на
ищцата М. Б. К. са причинени болки, силни страхови изживявания,
психо-емоционален стрес. Травматичните увреждания са получени в
резултат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети по
механизма на удари с или върху такива. Описаните травматични
увреждания са свързани с временно главоболие, болки в областта на
травмите на главата. Оздравителният период продължава около един
месец. Уврежданията от нанесения побой са причинили лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на
здравето.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата
на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до
отхвърляне на претенцията.
Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
По делото е представена влязла в сила присъда на наказателен
съд, която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Ищцата е предявила срещу четиримата ответници иск за
солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лева от извършено
престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК. Видно от влязлата в сила
присъда всеки от ответниците е признат за виновен в това, че на
24.12.2014г., около 22,30 часа в село Владо Тричков, Община Своге,
улица ” В.“ №..., в съучастие, като извършител с М. Г. М., А. А. С. и А.
А. С., влязъл в чуждо жилище- на М. Б. К. и Б.Ц. М., като употребил
за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по нея с
7
рамене, ръце и крака, деянието е извършено нощем и от повече от две
лица и на основание чл.170, ал.2, предл.1-во и предл.3-то във вр.с ал.1,
предл.1-во от НК на всеки е наложено наказание за това деяние.
Ответниците са оправдани за това да са извършили престъплението и
в съучастие като съизвършител по чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй
като в някои норми на специалната част на НК броят на субектите –
съизвършители е въведен в признак квалифициращ съответното
деяние и наличието му изключва прилагането на общия закон –
нормата на чл. 20, ал. 2 от НК.
Когато вредоносното събитие е причинено от няколко лица, те
носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В
производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът
не е длъжен да изследва съотношението между вината на
съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където
предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.
Видно от първоинстанционното дело с молба от 03.02.2020 г. /л.
132/ ищцата, чрез адв. Н. е конкретизирала, че претендира солидарно
осъждане на ответниците, указанията са изпълнени и съдът е допуснал
изменение на иска с протоколно определение от същата дата. Изводът
на РС-С., че след като липсва съучастие, липсва и солидарност е
неправилен по изложените по-горе съображения.
Предвид на това съдът приема, че ответниците са осъществили
елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД- налице е първата
предпоставка, а именно противоправното виновно поведение. В
следствие на тези действия на ответниците, съобразно събраните по
делото доказателства, съдът приема, че на ищцата са й били
причинени стрес, усещане за нарушено лично пространство и
неприкосновеност на собствения й дом.
Този извод се налага от гласните доказателства чрез разпита на
свидетеля Б.М. /син на ищцата/, който е имал преки и непосредствени
впечатления от състоянието на майка си. На следващо място съдът
прави извода, че нанесените вреди са в пряка и причинна връзка с
противоправното поведение на ответниците.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан
по основание. По отношение размера на иска и при определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по
справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални
последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази
8
насока е константна, като при всички случаи се базира на
еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11
на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др. Б.М. свидетелства, че майка му при
всеки шум се чувства неспокойна, разстроена, изпитва страх, а
вечерно време заключва дома им. Размерът на обезщетението, който
съдът определя по справедливост е в размер на 2000 лева, като искът
в частта до пълния му предявен размер от 4000 лева, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законна
лихва от 24.12.2014 г. до окончателното изплащане. В тази част
решението на РС-С. следва да се отмени.
Настоящият състав намира за доказан и предявеният иск по чл.
45 ЗЗД , вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Г. К. М. за причинени вреди от
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Съдебно – психологичната
експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна дава
заключение, че към 24.12.2014 г. М.К. е преживяла остра стресова
реакция, свързана със състояние на реална витална застрашеност,
засилен страхов афект, с вегетативни признаци на паническа
тревожност. Симптомите на острата реакция са се проявили в рамките
на няколко минути и са отшумели постепенно за два, три дни. Един
месец след трамвиращото събитие е била налице протрахирана
реакция на стрес в отговор към стресогенното събитие или ситуция на
прекомерна заплаха. Персистирали са безсънието, изживяването на
непсихотичен страх и тревожно очакване, които са нарушили
качеството й на живот и ежедневното й функциониране.
Симптоматиката се е развила и отзвучала в рамките на три месеца.
Към датата на изследването – 26.11.2019 г. при ищцата на
конгнитивно ниво са останали всички преживени емоции, което
означава активно спомняне на всички травмиращи събития.
Неоснователни са възраженията на Г.М., че ищцата пътувала,
забавлявала се, водела активен социален живот, поради което не
търпяла болки и страдания. В открито съдебно заседание, проведено
на 03.02.2020 г. вещото лице Н. уточнява, че всеки човек различно
преживява стреса. Това, че човек не се затваря и излиза не означава, че
не е преживял стрес. След стресогенното събитие ищцата е започнала
да има проблеми с кръвното, не можела да спи, личният лекар и
предписал лек антидепресант. С оглед установеното, размерът на
обезщетението, който съдът определя по справедливост е в размер на
9
3000 лева.
Относно претенцията за обезщетение за причинената лека
телесна повреда, извършена от Г. К. М. съдът намира искът за
неоснователен, с оглед събраните по делото доказателства.
Основателни са възраженията във въззивната жалба на ответниците,
че приетата съдебно медицинска експертиза не доказва причинната
връзка между деянието и твърдения вредоносен резултат. Въззивният
съд не кредитира съдебномедицинската експертиза, тъй като не
почива на медицински документи, установяващи телесни увреди или
на личен преглед. Вещото лице д-р Й.З. изрично посочва, че липса
каквато и да е медицинска документация и основава заключението си
на база свидетелските показания на св. Б.М., които в тази част съдът
не кредитира. Според показанията на свидетеля майка му е имала
цицини по главата, но не е посещавала „Бърза помощ“, не е била
преглеждана в „Пирогов“, не е ходила на преглед при съдебен лекар.
Дори и да се приеме, че е имала описаните наранявания не може да
бъде направен категоричен извод за авторството на деянието, че
същите са настъпили в резултат от нанесените удари от ответника
Г.М.. Ето защо, предявеният срещу него иск за неимуществени вреди
за лека телесна повреда следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции в тази част,
решението следва да се отмени и предявеният иск отхвърлен.
По разноските:
Съобразно уважените искове пред РС-С. ответникът Г.М. ще
дължи на ищцата М.К. разноски в размер на 380 лева, с оглед
уважената част, а М.К. ще дължи на Г.М. разноски в размер на 208
лева, съобразно отхвърлената част.
Пред въззивната инстанция ответникът Г.М. ще дължи на М.К.
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част в размер на
400,00 лева.
Релевираното възражение от адв. К. за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивника М.К. е
неоснователно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие
№ 988105, от които се установява, че е уговорено и платено в брой
възнаграждение от ищцата в размер на 800,00 лева. Минималното
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1-3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на общо 1390,00 лева за трите обективно
съединени иска.
От ответниците за производството през въззивната инстанция не
са претендирани разноски.
С оглед изхода на делото, Г.М. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 60, 00 лева и всички
10
ответници солидарно сумата от 80, 00 лева, представляващи дължима
държавна такса върху уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260017 от 04.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 482/2019 г. по описа на РС - гр. С. в следните части:
1. В частта, в която предявеният от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т., иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД, срещу Г. К. М. с ЕГН:
********** от гр. Н.И., за обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК е отхвърлен за горницата над
1500, 00 до 3 000, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.12.2014 г. до окончателното й изплащане на
сумата;
2. В частта, в която предявеният от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД срещу Г. К.
М. с ЕГН: **********, М. Г. М. с ЕГН: **********, А. А. С. с
ЕГН: ********** и А. А. С. с ЕГН: ********** за солидарно
осъждане, е отхвърлен до размера от 2000, 00 лева,
представляващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на извършено на 24.12.2014 г. престъпление по
чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1 предл. 1-во
НК;
3. В частта, в която предявеният от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Г. К. М. с ЕГН:
********** за неимуществени вреди, вследствие на причинената
й на 24.12.2014 г. лека телесна повреда е уважен за размера от
500, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.12.2014 г. до окончателното й изплащане и в частта за
разноските присъдени в първоинстанционното производство И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. К. М. с ЕГН: ********** от гр. Н.И. да заплати на
М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. сумата от още 1500 лева /над
присъдените от РС-С./, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.12.2014 г. до окончателното й изплащане.
11
ОСЪЖДА Г. К. М. с ЕГН: **********, М. Г. М. с ЕГН:
**********, А. А. С. с ЕГН: ********** и А. А. С. с ЕГН: **********
да заплатят солидарно на М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. сумата
от 2000, 00 /две/ хиляди лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на извършено на
24.12.2014 г. престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то
във вр. с ал. 1 предл. 1-во НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Г. К. М. с ЕГН:
**********, за присъждане на обезщетение в размер на 500, 00 лева,
за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на
причинената й на 24.12.2014 г. лека телесна повреда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017 от 04.03.2021 г.,
постановено по гр. дело № 482/2019 г. по описа на РС - гр. С. в
следните части:
1. В частта, в която предявеният от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Г. К. М. с ЕГН:
********** от гр. Н.И. е уважен за сумата от 1500, 00,
представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.12.2014 г. до окончателното й
изплащане на сумата;
2. В частта, в която предявения от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Г. К. М. с ЕГН:
********** за присъждане на обезщетение в размер на 1000, 00
лева, за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на
причинената й на 24.12.2014 г. лека телесна повреда, е отхвърлен
за горницата над 500, 00 лева до претендираните 1000, 00 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.12.2014 г. до окончателното й изплащане;
3. В частта, в която предявеният от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с.
В.Т. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД срещу Г. К.
М. с ЕГН: **********, М. Г. М. с ЕГН: **********, А. А. С. с
ЕГН: ********** и А. А. С. с ЕГН: ********** за солидарно
осъждане е отхвърлен за горницата над 2000, 00 лева до 4000, 00
12
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.12.2014 г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА Г. К. М. с ЕГН: ********** от гр. Н.И. да заплати на
М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. разноски за
първоинстанционното производство в размер на 380, 00 /триста и
осемдесет/ лева и за въззивното производство в размер на 400, 00
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. да заплати на Г.
К. М. с ЕГН: ********** от гр. Н.И. разноски за
първоинстанционното производство в размер на 208, 00 /двеста и
осем/ лева.
ОСЪЖДА Г. К. М. с ЕГН: ********** от гр. Н.И. да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 60, 00 /шестдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху размера на уважените искове.
ОСЪЖДА Г. К. М. с ЕГН: **********, М. Г. М. с ЕГН:
**********, А. А. С. с ЕГН: ********** и А. А. С. с ЕГН: **********
да заплатят солидарно по сметка на Софийски окръжен съд сумата от
80, 00 /осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху размера
на уважения иск.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13