Определение по дело №440/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на [фирма] против решение №4983 от 11.07.2014г. по гр. дело № 1385/2013г. на Б.. Сочи се, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Основното възражение, което се поддържа е, че неправилно съдът е счел, че условия за плащане на мрежовата услуга, именно предоставяне на ел. енергия е използването на същата, като е приел, че са ирелевантни наведените обстоятелства по делото и представените в тази връзка доказателства, че ответникът [фирма] е осчетоводил задълженията си към ищеца и е ползвал по същите фактури данъчен кредит. Поддържа се, че по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ и в тази връзка възраженията му не следва да бъдат съобразявани. Направен е обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал и се твърди, че отхвърлителните мотиви на РС не съобразяват обстоятелството, че претенцията на дружеството ищец е основана на пълно доказване на кумулативното наличие на няколко предпоставки. Сочи се, че тези предпоставки са наличието на валиден договор между страните, което прави правоотношението също валидно. Сочи се, че по това правоотношение енергийното дружество е изпълнило поетите задължения да предостави услугата достъп до електроразпределителната мрежа, но потребителят не е изпълнил своето задължение да заплати тази услуга. Поддържа се, че в случая е налице търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ, за която са издадени фактури съгласно чл. 321 от същия закон. Сочи се, че съдът неправилно не е ценил експертизата на експерта З. и във връзка с това доказателство и с другите ангажирани по делото е направил необосновани фактически констатации, в резултат на което и мотивите му са неоснователни. В тази връзка се иска отмяна на постановения първоинстанционен акт и постановяване на нов по същество, с който претенцията да бъде уважена изцяло.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от [фирма], в който се сочи, че РС е обсъдил правилно представените доказателства по делото и въз основа на това е извел верен правен извод, че ответникът не дължи претендираната сума. С оглед на горното е изразено становище, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Страни в производството претендират присъждането в тяхна полза на разноски за двете съдебни инстанции.

Не са направени искания за събиране на нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Въз основа на анализ на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал се извеждат следните фактически констатации :

Видно е от Лицензия № Л-135-11/29.11.2006г., че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издала лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия на [фирма] за дейността „обществено снабдяване с електическа енергия” на обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензията за срок до 13.08.2039г.

Облигационна връзка между страните по делото е била създадена с подписването на Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 14100925/01.09.2003г. , с който [фирма] като купувач е приел безусловно Общите условия от [фирма]. С договора страните са постигнали съгласие ищцовото дружество да продава на купувача електрическа енергия на местата на доставка, съгласно споразуменията към договора при условията на българското законодателство, общите условия на Ч. „Електро България”, а купувачът да заплаща електрическата енергия по цени, съгласно тарифите на [фирма], определени по реда на действащото законодателство. Със споразумение към договора № 1231073/31.01.2007г., страните са постигнали съгласие мястото на доставка и продажба на ел. енергия да бъде [населено място], обект "Мотел", съществуващ електромер № 36028176, абонатен № 01231073 и предоставена мощност в квт. 400 .

[фирма] е съставило Общи условия за продажба на ел. енергия на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г. Установява се приетия като доказателство Сертификат от централен вестник „ТЕЛЕГРАФ", че същите са публикувани него, а от другите писмени доказателства, че това е направено и в местни ежедневници за Югозападна България.

От Счетоводната справка за задължения към 04.04.2013 г. на ЕТ е видно, че той има такива, съгласно счетоводните записвания при ищеца в размер на 1 965, 62лв. Този общ размер на задължението се извежда от сбора на начислените във фактури цена за достъп до електроразпределителната мрежа при предоставена мощност 400 квт за периода от месец 07.2012г. до м.02.2013г. Видно е от отразеното във фактурите и от обясненията на двете вещи лица, изготвили заключения по делото, че в тях не е отразена консумация на електрическа енергия, а таксите за достъп до електроразпределителната мрежа са определени според броя от дните в съответния месец.

Ищцовото дружество е инициирало заповедно производство със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 09.04.2013г. срещу ответния ЕТ и е било образувано ч.гр.д № 912/2013г. по описа на РС - Благоевград. РС - Благоевград е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2992/09.04.2013г. в полза на ищеца срещу [фирма], за следните суми:

1. Сумата от 1898,87 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща главница по не заплатени фактури за цена достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.07.2012г. - 28.02.2013г. дължима за обект МОТЕЛ ползван от ответния ЕТ, който обект се намира в [населено място], общ. Б.; 2. Сумата от 66,75 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 11.08.2012г. до 04.04.2013г.;

3. Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 912/13г. на PC Б. - 09.04.2013г. до изплащане на вземането сумите от 39,31 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била редовно връчена на 15.04.2013г. на М. П. служител на ЕТ.

В двуседмичния срок от връчване на заповедта длъжника е депозирал възражение вх.№ 2511/22.04.2013г. с което е възразил, че не дължи претендираните суми. С нарочно съобщение по реда на чл.415 от ГПК съдът е уведомил заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането предмет на издадената заповед, като по делото в указания срок са представени доказателства за предявен иск.

Към доказателствения материал по делото са приобщени заключенията на две съдебно - технически експертизи, изпълнени от вещи лица електро - инженери. Двете експертизи сочат, че обектът, за който са издадени процесните фактури не е бил захранен с електрическа енергия, тъй като подаването на такава е било прекъснато на 01.07.2011 г. от служители на електроразпределителното дружество, съобразно ОУ поради неплатени сметки. Експертът инж. З. е констатирал, че няма съставен протокол по образец за прекъсване на електрозахранването на 01.07.2011г., но има съставен Констативен протокол №[ЕГН]/13.12.2012 г. за демонтаж на СТИ(средство за търговско измерване), поради продължително изключване от ЕРМ. Категоричен е, че поради това след 01.07.2011 г. абоната няма достъп до електроразпределителната мрежа на Ч. [фирма].

Вещото лице инж. З. е установило също, че фактурите са съставени съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Сочи, че счетоводните документи са водени редовно, като посочва, че същите отговорят на първичните документи, на които се основават. Вещото лице също така е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени в [фирма]. Същите са отразени в дневниците за покупките като е ползуван данъчен кредит.

Различни са изводите на двете вещи лица относно обстоятелството следва ли да се счита ответникът присъединен потребител към електропреносната мрежа. Според инж. З. към датата на експертизата абоната не е присъединен към ЕРМ на Ч. [фирма], тъй като няма съставени документи за повторно присъединяване на абоната към ЕРМ на Ч. ,,Разпределение България"АД, няма платена такса за повторно присъединяване на абоната към ЕРМ на Ч. ,,Разпределение България"АД и няма съставен Констативен протокол за повторно присъединяване на абоната към ЕРМ на Ч. Разпределение България"АД.

Според вещото лице инж. В. И. Г. абонатът е прекъснат на границата на собственост РОС 182, като по-късно Ч. е демонтирал и своя Електромер "Актарис", производство Франция. Според нея обектът остава присъединен към Електроразпределителната мрежа и след прекъсване на ел. захранването и при липса на доставка на ел. енергия, тъй като разединителят се намира в положение ,,ИЗКЛЮЧЕН,, , а не е демонтиран. Твърди, че след като не са демонтирани и другите съоръжения за присъединяване – стълбове, въздушен кабел, обектът може отново да бъде захранен с електроенергия.

Настоящият състав кредитира експертизата на инж. З., тъй като счита, че е по - обоснована и логична.

Не е спорно по делото, че дължимите по процесните фактури суми не са заплатени от [фирма].

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

Искът предмет на разглеждане в настоящото производство е с правно основание чл. 422 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК и чл.107 от ЗЕ и чл.79 от ЗЗД. Между двете страни в производството е възникнало договорно отношение по силата на Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 14100925/01.09.2003г. с предмет продажба на електрическа енергия. На основание чл. 98а от Закона за енергетиката, за процесното правоотношение следва да се прилагат и клаузите на Общи условия за продажба на ел. енергия, одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г., които са разгласени съгласно предвидения в същия закон ред. В горепосочения договор има клауза, че купувачът заплаща електрическата енергия по цени съгласно тарифите на [фирма], определени по реда на действащото законодателство. Заедно с това в чл. 13 от ОУ е посочено, че потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в чл. 19, ал.1 от същите е посочено, че потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Използваният съюз "и" в последната цитирана разпоредба между "електрическата енергия" и "дължимата сума за извършения пренос на тази енергия" навежда съда на тълкуване, че те се дължат заедно, респ. следва да се заплащат заедно. Тази редакция на клаузата от ОУ сочи, че при липса на потребена електрическа енергия, която се измерва със СТИ, не е извършван пренос на електрическа енергия за този потребител и липсва задължение за заплащане на такса на извършен пренос на такава. Тези разсъждения, според настоящия състав, се подкрепят и от регламентацията в Правилата за търговия с електрическа енергия(отм.) в редакцията им в ДВ, бр.64 от 17.08.2010г., издадени от председателя на ДКЕВР. Съгласно чл. 26, ал.1 от тези правила мрежови услуги, в които се включват таксата за пренос на електроенергия, таксата за достъп до електроразпределителната мрежа и други се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване(СТИ). Не е спорно в казуса, че за процесние обект не е имало СТИ, поради демонтирането му от [фирма]. Не е спорно, че през процесния период в същия обект не е била доставяна и използвана електрическа енергия и не е отчитана такава. Ето защо,въззивният състав приема, че по аргумент на противното, изведен от чл. 26, ал.1 от горните правила, не следва да се заплащат и мрежови услуги.

Несъстоятелен е доводът на въззивника, че такива се дължат на основание решение №Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР, тъй като последното е индивидуален административен акт, който противоречи на Правилата за търговия с електрическа енергия, които са нормативен административен акт. Заедно с това в делото не е представен като доказателство този индивидуален административе акт и съдът не знае съдържанието на взетото решение и кои са адресатите му.

На основание на изложеното, решаващият състав приема, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и препраща и към мотивите на районния съд.

С оглед изхода от въззивната проверка и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК [фирма] следва ад бъде осъдено да заплати на [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба в размер на 150лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4983 от 11.07.2014г. по гр. дело № 1385/2013г. на Б..

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес: [населено място], район С., ул. "Г. С. Р." 140, ЕИК:[ЕИК], представлявано от К. С. и П. Б. - членове на УС, да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 2700, ул. "С.С. К. и М." № .., представлявано от К. С. К. сумата от 150 /сто и петдесет/лева разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :