ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Пловдив, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000341 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК и във
вр. с чл.613а, ал.3 и чл.657, ал.4, т.1 във вр. с ал.2 от ТЗ.
С определение № 21318 от 11.03.2021 година, постановено по т. дело №
1/2020 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е оставена без уважение
молба вх. № 210485/08.02.2021 г., подадена от длъжника ЕТ „С.“ /в
несъстоятелност/, ЕИК **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „А.” № 16, ет. 2 , за
освобождаване на синдика Д.З. М. - И. на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, в
производството по несъстоятелност по т.д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Кърджали, алтернативно - за налагане на глоба на синдика по чл. 663,
ал. 1 ТЗ, като неоснователна.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ЕТ „С.“
/н./. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска отмяната му и
постановяване на ново, с което да се освободи синдика в производството по
несъстоятелност на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ поради неизпълнение на
задълженията като синдик и поради извършването на правни и фактически
1
действия, с които се застрашават интересите на длъжника и кредиторите.
При условията на евентуалност се иска налагане на глоба на синдика на
основание чл. 663, ал. 1 от ТЗ. В частната жалба са изложени твърдения за
наличието на предвидените в чл. 657, ал. 2 от ТЗ предпоставки за
освобождаване на синдика, които ще бъдат обсъдени подробно от съда по-
долу. Представят се и писмени доказателства.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от синдика Д.М. – И. с
изразено становище за нейната неоснователност.
Пловдивският апелативен съд, като прецени доказателствата по делото
и изложените в частната жалба оплаквания, свързани с
незаконосъобразността на определението на първоинстанционния съд, приема
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в предвидения
от закона едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
от лице, имащо правен интерес да обжалва.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното по настоящото дело определение на ОС – Кърджали е
постановено въз основа на молба вх. № 210485/08.02.2021 година, подадена
от ЕТ „С.“ /н./ в качеството му на длъжник с искане за освобождаване на
назначения в производството по несъстоятелност / т. дело № 1/2020 година на
ОС –Кърджали/ синдик Д.М. – И. на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ. В тази
молба, както в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото
производство се твърди, че синдикът не изпълнява задълженията си като
такъв и че извършва правни и фактически действия, с които се застрашават
интересите на кредиторите и на длъжника.
Първото конкретно обстоятелство, което се сочи от длъжника като
основание на искането му по чл. 657, ал. 2 от ТЗ, е сключването от синдика
на договор за наем на недвижими имоти на длъжника на 26.11.2020 година
с единия от кредиторите в производството по несъстоятелност - „Г.“ ЕООД.
Твърденията са, че наемната цена, за която е сключен договора – 3000 лева, е
твърде занижена, тъй като предмет на договора били общо 10 недвижими
имота, включващи сгради с обща застроена площ от 3501 кв. метра и обща
2
разгърната площ 5155 кв. метра и поземлен имот с площ от 6946 кв. метра,
при което средната наемна цена по договора била едва 0,31 лева с ДДС на кв.
метър. В молбата, с която е сезиран съдът по несъстоятелността, е направена
съпоставка на уговорената с договора за наем цена и наемната цена на
недвижими имоти, определена в Наредбата за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Община Кърджали.
Посочено е, че за предходни години – 2016 и 2017 година тези имоти са били
отдавани под наем за значително по-висока цена - съответно 20 000 лева и
25 000 лева без ДДС. Към частната жалба е приложена съдебно техническа
експертиза, изготвена по друго дело, която е дала отговор на въпроса за
месечния наем на имотите, предмет на посочения договор за наем / без две от
сградите с обща застроена площ от 101 кв. метра/ за месец март 2018 година.
Според частния жалбоподател с отдаването под наем на имотите на занижена
цена се увреждали интересите на кредиторите на несъстоятелността, като се
възпрепятствало тяхното удовлетворяване, тъй като в масата на
несъстоятелността не постъпвали достатъчно средства. Освен това увреждане
било налице и поради факта, че наемател бил единия от кредиторите в
производството по несъстоятелност, което било в противоречие с целите на
производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите. Цитираният договор за наем бил сключен от синдика, без да е
проявена необходимата грижа на добрия търговец съгласно изискването на
чл. 660, ал. 1 от ТЗ, т.е. без да положи усилия, настойчивост и
добросъвестност при упражняване на правомощията си по чл. 655, ал. 1 от ТЗ,
за да охрани интересите на кредиторите. Според частния жалбоподател
сключването на договора за наем на занижена наемна цена било достатъчно
основание да се приеме, че синдикът не изпълнява задълженията си
добросъвестно, не защитава интересите на длъжника и на кредиторите.
От съдържащите се в производството по несъстоятелност писмени
доказателства е видно, че преди сключването на договора за наем, на който се
основава искането на ЕТ „С.“ /н./ по чл. 657, ал. 2 от ТЗ, синдикът Д.М. е
сезирала съда с искане вх. № 203869/25.11.2020 година по чл. 660 от ТЗ да й
бъде разрешено да го сключи с „Г.“ ЕООД. Към това искане е приложен
проект за договора за наем, в който е отразена и наемната цена от 3000 лева.
Искането е мотивирано от синдика с необходимостта от средства, с които да
3
се заплащат разходите в искови производства по искове по чл. 647 от ТЗ,
свързани с попълване масата на несъстоятелността. С нарочно определение
№ 21198 от 27.11.2020 година, постановено по т. дело № 1/2020 година на ОС
– Кърджали, съдът по несъстоятелността е разрешил сключването на
договора за наем на недвижимите имоти на длъжника с „Г.“ ЕООД съгласно
представения проект, съдържащ и наемната цена, като изрично в
определението си е посочил какви корекции да бъдат нанесени в договора за
наем. Твърденията на синдика М., че сключеният договор за наем е
съобразен с посочените в определението на съда по несъстоятелността
корекции не се оспорват от частния жалбоподател и не се опровергават от
доказателствата от делото.
Договорът за наем е сключен след разрешение на съда по
несъстоятелността, отнасящо се до всички негови клаузи, включително
досежно дружеството, на което да се отдадат имотите под наем и размера на
наемната цена. При даването на разрешение за сключване на договора за
наем с конкретни клаузи, включително досежно цената и лицето – наемател,
съдът по несъстоятелността е съобразил определени факти и обстоятелства,
които са подробно изложени в мотивите на обжалвания първоинстанционен
акт. Те са свързани с икономическата обстановка в страна заради обявеното
извънредно положение поради пандемията от Ковид -19, с предстоящата
продажба на имотите в хода на производството по несъстоятелност, с факта,
че дружеството „Г.“ ЕООД е заварен ползвател на имотите, в които
осъществява търговската си дейност – шивачество, че евентуалното
освобождаване на имотите и търсенето на нов наемател би отнело известен
период от време, през който имотите да са незаети, да са необходими разходи
за тяхната охрана и поддръжка. Съдът по несъстоятелността се е позовал и на
съществуващата несигурност, че в условията на икономическа криза ще бъде
намерен нов наемател, който да заплаща по-висок наем, както и на факта, че
без постъпленията от наема по този договор не би имало средства за
издръжка на производството по несъстоятелност.
При нарочното разрешение на съда по несъстоятелността за сключване
на договора за наем, мотивирано подробно с конкретни факти и
обстоятелства, твърденията на частния жалбоподател ЕТ „С.“ /н./ за
упражняване на правомощията на синдика в нарушение на установеното в
4
чл. 660 ал. 1 от ТЗ изискване за проява на грижата на добър търговец и за
извършени действия във вреда на длъжника и на кредиторите в
производството по несъстоятелност са напълно неоснователни. В случая не
става дума за едностранна преценка на синдика и еднолично негово решение,
а за одобрени от съда по несъстоятелността действия.
Що се отнася до доводите на частния жалбоподател, свързани с
направения от синдика отказ от иска по гр. дело № 6692/2020 година на
Районен съд – П., съдът намира, че също не става дума за увреждащо
длъжника и кредиторите на несъстоятелността действие. Безспорно е, че
съдът, който разглежда делото, не е прекратил производството въз основа на
направения от синдика отказ от иска, поради което от това негово действие
не са настъпили каквито и да било вредни последици. Самият факт на
подаването на молбата за отказ от иска не би могъл да послужи като
основание за освобождаване на синдика по чл. 657, ал. 2 от ТЗ.
Предпоставките за прилагане на тази разпоредба са две – неизпълнение на
задълженията от страна на синдика или извършване на действия, които
застрашават интересите на кредитора или длъжника. Формулировката на
тази разпоредба във втората й част е обща и неясна. Съдебната практика
обаче е категорична, че доколкото освобождаването на синдик на това
основание е санкция, свързана със сериозни последици за него не само в
конкретното производство по несъстоятелност, но засяга завинаги и
правоспособността му като синдик / чл. 655 ал. 2 т. 8 от ТЗ/, тя следва да се
прилага само при особено съществено нарушение на задълженията на
синдика, което има за последица значително накърняване на интересите на
кредиторите при удовлетворяване на вземанията им, както и накърняване
интересите на длъжника. Тази мярка се прилага само тогава, когато след
внимателен анализ на фактите може да се направи извод, че конкретните
действия са били извършени умишлено или при груба небрежност и вредите
от тях са реално настъпили и са довели до значително увреждане на
имуществото от масата на несъстоятелността. В тази връзка съдът не
споделя доводите на частния жалбоподател, че самото подаване на молбата за
отказ от иска е застрашаващо действие, което следва да бъде санкционирано.
Неоснователно е и другото оплакване, което се поддържа в частната
жалба, свързано с извършената публична продан на имоти на длъжника от
5
ЧСИ в хода на индивидуално изпълнително производство след откриване на
производството по несъстоятелност. В случая отново не става дума за
виновно неизпълнение на задължения на синдика. Спирането на
изпълнителните производства при откриване на производство по
несъстоятелност настъпва по силата на самия закон – чл. 638 ал. 1 от ТЗ,
като на синдика не са възложени функции в тази връзка, поради което той не
следва да носи отговорност за неизпълнението им. Още повече, че по делото
е установено, че цялата сума, получена при извършената от ЧСИ публична
продан, е преведена по особената сметка, открита от синдика в
производството по несъстоятелност. Публичната продан е извършена от ЧСИ
след нарочно становище на синдика с вх. № 2248/13.07.2020 година до съда,
че не следва да се разрешава продължаването на индивидуалното
принудително изпълнение и след нарочен отказ на съда да даде разрешение
по чл. 638 ал. 3 от ТЗ, поради което синдикът не следва да носи отговорност
за извършените от ЧСИ действия.
Що се отнася до твърденията за нередовно представяне на месечни
отчети на синдика, следва да се посочи, че не всяко неизпълнение на
задължението по чл. 659, ал. 2 от ТЗ е основание за освобождаването на
синдика, евентуално за налагане на глоба по чл. 663 ал. 1 от ТЗ.
Бездействието на синдика може да бъде санкционирано само ако е
продължително и ако е причинило вреда на длъжника или кредиторите. В
случая не сме изправени пред такава хипотеза. В молбата си за
освобождаване на синдика по чл. 657 ал. 2 от ТЗ длъжникът е посочил, че
синдикът е представил отчет за дейността си само за месец януари 2021
година, при положение, че Д.М. е назначена за постоянен синдик предишния
месец - с определение № 21077/03.12.2020 година, поради което не може да
се приеме неизпълнение и на това нейно задължение.
Следва да се посочи, че след образуването на производството по
настоящото дело пред въззивната инстанция и преди постановяване на
определението, по делото е подадена молба вх. № 737/14.05.2021 година от
Д.З. М. – И. – синдик в производството по несъстоятелност на ЕТ „С.“, с
която уведомява съда, че е освободена като синдик по нейно искане на
основание чл. 657 ал. 1 т.1 от ТЗ. Това е станало с определение № 21530 от
11.05.2021 година, постановено по т. дело № 1/2020 година на ОС –
6
Кърджали. Според настоящия съдебен състав въпреки освобождаването на
синдика по негово искане, съдът следва да се произнесе по частната жалба, с
която е сезиран. Това е така, доколкото както за частния жалбоподател, така и
за досегашния синдик и за останалите кредитори в производството по
несъстоятелност е от значение произнасянето на въззивната инстанция по
законосъобразността на постановеното определение по чл. 657 ал. 2 от ТЗ.
Освобождаването на синдика на това основание е свързано с други
последици, различни от тези при освобождаването му по негово искане,
както с оглед разпоредбата на чл. 655 ал. 2 т. 8 от ТЗ, така и с оглед момента,
до който той следва да изпълнява реално функциите си.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
определение, с което е оставено без уважение като неоснователно искането за
освобождаване на синдика на основание чл.657 ал.2 от ТЗ, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21318 от 11.03.2021 година,
постановено по т. дело № 1/2020 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7