№ 1726
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502673 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260144/13.08.2020г. на
„Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ул. „Княз Борис I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви
Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Г“, двете като участници в ДЗЗД -
Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ *********, против Решение №
3312/21.07.2020г., постановено по гр.д. № 14710/2019г. на Районен съд –
Варна,10 състав, в частите, с които: - е отхвърлен предявеният от
въззивниците, срещу Община Варна, БУЛСТАТ *********, иск с правно
основание чл. 258 ЗЗД, за осъждане на ответната страна да заплати в полза на
ищците сумата от 5 880 (пет хиляди осемстотин и осемдесет) лева с включен
ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за
изработка на инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.; - отхвърлена е
молбата на въззивниците за произнасяне по спорна съдебна администрация, с
която на основание чл.69, ал.2 ЗЗД е поискано на Община Варна, БУЛСТАТ
1
*********, да бъде определен срок за окончателно приемане на
инвестиционен проект по Договор за изработка на инвестиционен проект с
рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.; - осъдени са въззивниците да заплатят
на Община Варна сумата от по 882 (осемстотин осемдесет и два) лева за всяко
от двете дружества, представляваща неустойка за забавено изпълнение по
Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., претендирана на основание
чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 27.04.2018 г. до 19.12.2018 г. и
равняваща се на 30% от стойността на проектните работи и е отхвърлено
направеното от въззивниците възражение за прихващане за сумата от 260
(двеста и шестдесет) лева, представляваща преведена от изпълнителя на
възложителя гаранция, съгласно чл. 23, ал. 1 от Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при
съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила и е необосновано. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд
е кредитирал показанията на св. Г. Георгиев, както и заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза. Също така, се навеждат
подробни доводи, с които се обосновава, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за недоказани точното изпълнение на възложената
работа и приемането на същата от ответника. Поддържа се, че е неправилен
изводът на съда, че не се касае за необосновано неприемане на работата,
както и че не е спазена формата за доказване на приемането на възложената
работа. Настоява се, че за забавеното изпълнение са налице обективни
причини, свързани с по-късното получаване от изпълнителя на изходните
данни, които са съществени за изпълнението. Поддържа се, че изпълнителят е
отстранил своевременно забележките в посочените му срокове, а отговорност
за забавяне окончателното изработване на проекта има самият възложител.
Счита се, че забавеното изпълнение не може да доведе до освобождаване на
възложителя от задълженията му да приеме работата и заплати
възнаграждението на изпълнителя. Сочи се, че след 20.12.2018г.
възложителят не е отправял до изпълнителя никакви възражения и забележки
в качествено отношение. Счита се, че съдът неправилно е приел, че в тежест
на ищците е да докажат приемане на проекта, като в определението по чл.140
ГПК липсва указание в тази посока, а ответникът не е въвел изрично
възражение срещу приемането. Неправилно първоинстанционният съд е
приел, че липсата на приемане от главния архитект е основателно. Поддържа
се, че изработеният инвестиционен проект е с необходимото качество. Счита,
че от цялостното поведение на Община Варна и нейните представители личи
недвусмисленото приемане на проекта. Сочи се и че изпълнителят
многократно е канил Община Варна, чрез главния архитект, да приеме
проекта. Навежда се оплакване, че в частта по молбата с правно основание
чл.69, ал.2 ЗЗД в обжалваното решение липсват мотиви. Счита се, че
неправилно и необосновано съдът е приел за основателен насрещния иск за
заплащане на неустойка и не е уважил възражението на ищците, че за периода
2
27.04.2018г. до 12.06.2018г. те не са могли да започнат изпълнението, тъй
като не са разполагали с изходни данни. Настоява се и че неправилно съдът е
отхвърлил възражението за прихващане. Навежда се оплакване, че съдът е
допуснал нарушение във връзка с доклада по делото, който е непълен, във
връзка с което се отправят доказателствени искания. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на
друго, което да бъде уважен предявеният първоначален иск, в евентуалност
молбата по чл.69, ал.2 ЗЗД, отхвърляне на предявения насрещен иск, в
евентуалност уважаване на направеното възражение за прихващане.
Претендират се и разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Община Варна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Сочи се, че поетите от възложителя ангажименти, свързани с
осъществяване на чл.2, ал.2 от договора, включват единствено оказване на
съдействие. Няма клауза, която да задължават възложителя да набавя изходни
данни. Настоява се, че съобразно договора и закона, активната страна, която
чрез своите действия следва да обезпечи срочното, точно и качествено
изпълнение, е изпълнителят. Поддържа се, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски. В
открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивниците
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от
„Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, и „Ди Ви
3
Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, двете като участници в ДЗЗД -
Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ *********, срещу Община
Варна, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 258 ЗЗД да бъде
постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да
заплати в полза на ищците сумата от 5 880 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение по сключен между страните Договор за изработка на
инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност
се иска от съда да бъде определен подходящ срок на ответника, чрез главния
архитект на Община Варна, в качеството му на нейн служител, да приеме
окончателно инвестиционния проект по процесния Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г., на основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2018 г. между Община Варна,
като възложител, и ищците по делото, в качеството им на изпълнител, е
сключен процесният Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018г. с
предмет „изготвяне на инвестиционен проект на обект „Светофарна уредба на
кръстовището на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” по плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна. Сочи
се, че на основание чл. 1, ал. 2 от договора, предметът на възложената
поръчка е свързан с изработването на проект за реконструкция на
светофарната уредба, като уговореното между страните възнаграждение за
изготвяне на проекта е в размер на 5 880 лева с ДДС, а срокът за изпълнение -
10 календарни дни, считано от сключване на договора. Ищците заявяват, че
възнаграждението се заплащало от възложителя на изпълнителя след
представяне на приемо-предавателен протокол, констативен протокол за
съгласуван и/или одобрен проект от главния архитект на Община Варна и
надлежно издадена от изпълнителя фактура, като възложителят бил длъжен
да приеме изпълнението на проектите лично или чрез упълномощено от него
длъжностно лице. Твърди се, че след сключване на договора изпълнителят
предприел своевременно действия по изготвяне на възложения му проект,
като на 01.08.2018 г. изпратил на възложителя изготвения проект в електронен
вариант. Сочи се, че на 14.09.2018 г. била проведена среща между страните,
на която изпълнителят бил запознат с допълнителни изисквания към
изготвения проект, като в предоставения срок изпълнителят представил
коригиран инвестиционен проект. Впоследствие възложителят предоставил
нови изисквания и дал нов срок на ищците за изпълнението им, като на
20.12.2018 г. страните подписали приемо-предавателен протокол за приемане
на проекта. Ищците заявяват, че на 13.02.2019 г. са започнали
кореспонденция с възложителя по повод издаване на фактура и заплащане от
последния на дължимото договорно възнаграждение, като на 18.07.2019 г.
изпълнителят получил обратно издадената фактура и отговор, че
възнаграждението ще стане изискуемо едва след издаване на констативен
протокол за съгласуване и/или одобрен инвестиционен проект от главния
4
архитект на Община Варна. На 06.08.2019 г. изпълнителят отправил покана до
възложителя за заплащане на дължимата сума, като до момента на подаване
на исковата молба възложителят не е изпълнил задължението си, нито
главният архитект се е произнесъл по него.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от Община Варна, като предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че след проведена обществена поръчка и съгласно Договор с рег.
номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., изпълнителят се е задължил да изработи и
предаде срещу възнаграждение работен инвестиционен проект за обект
„Светофарна уредба на кръстовището на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи
май“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий” по плана на 27-ми 29-ти м.р., Район
„Аспарухово”, гр. Варна. Ответникът сочи, че срокът за предаване на проекта
бил нарушен, като въпреки това, възложителят не е прекратил едностранно
договора, защото е преценил, че все още има интерес от запазване на
неговото действие. Заявява се, че допълнителните указания по изпълнението
били дадени поради грешки и неточности в хода на изпълнението на проекта,
като до 19.12.2018 г. обектите не били предадени изцяло завършени и без
грешки. Твърди се, че проектът бил приет с няколко компромиси в
техническо отношение.
Община Варна е предявила насрещен иск срещу „Проджект Планинг
Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК
*********, двете като участници в Обединение „Проджект Консулт“,
БУЛСТАТ *********, с правно основание чл. 92 ЗЗД, с искане ответниците
да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на Община Варна сумата от
1 764 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по процесния
Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., претендирана на основание
чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 27.04.2018 г. до 19.12.2018 г. и
равняваща се на 30% от стойността на проектните работи. Излага се, че
изпълнението на проекта окончателно е предадено от изпълнителя на
възложителя на 20.12.2018 г., тоест осем месеца след уговорената крайна дата
за изпълнение. Сочи се, че възложителят не е създал пречки за изпълнението.
Подаден е отговор на насрещния иск, в който се излага, че същият е
неоснователен. Оспорва се изпълнителят да е имал вина за забавеното
изпълнение, като се сочи, че възложителят е имал допълнителни искания за
промени в изготвения проект, както и е забавил предоставянето на изходни
данни, каквото задължение има, съгласно процесния договор. Оспорва се
претенцията за заплащане на сумата от 1 764 лева да бъде в условията на
солидарност от ищците. В условията на евентуалност се прави възражение
прихващане със сумата от 260 лева, представляваща преведена от
изпълнителя гаранция в полза на Община Варна във връзка с изпълнението по
процесния договор.
5
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Приет по делото е Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г. със
страни Община Варна – възложител и „Проджект Планинг Енд Мениджмънт”
ООД и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, участници в обединение „Проджект
Консулт” ДЗЗД – изпълнител. Договорът е с предмет „изготвяне на проект за
реконструкция на обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно
кръстовището на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” по плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна.
Съгласно чл. 2 от договора, общата цена за изпълнение е в размер на 5 200
лева без включен ДДС, а съгласно чл. 3, ал. 2, срокът за изпълнение на
дейностите по проектиране е до десет календарни дни от сключване на
договора. Чл. 4, ал. 1 от договора предвижда заплащането за изработване на
проекта да се извършва след представяне на приемо-предавателен протокол,
констативен протокол за съгласуван и/или одобрен проект от главния
архитект на Община Варна и надлежно издадена от изпълнителя фактура.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, отчитането/приемането на дейностите по
проектиране ще се извършва чрез приемо-предавателен протокол, отговарящ
на определени изисквания, а окончателното приемане на проекта – след
одобряване от главния архитект на Община Варна.
Чл. 22, ал. 1 от договора предвижда при просрочие на обявения срок за
завършване на проектирането по вина на изпълнителя, както и при просрочие
на срока, даден от възложителя за нанасяне на корекции, изпълнителят да
заплаща неустойка в размер на 0,5% на ден, но не повече от 30% от
стойността на извършените проектни работи.
Съгласно чл. 23, за изпълнение на договора се внася гаранция в размер
на 5% от стойността му. Ал. 2 на чл.23 предвижда, че възложителят има
право да усвои изцяло, или част от гаранцията при неточно изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя, вкл. при възникване на задължение
по предходния член. Съгласно чл.23, ал.3, ако сумата по гаранцията за
изпълнение не е достатъчна, за остатъка възложителят реализира правата си
по ГПК. Ал. 4 на същия текст предвижда условията за освобождаване на
гаранцията, като при точно изпълнение по частта на дейностите по
проектиране, тя се освобождава в 30-дневен срок.
Приобщено по делото е Задание за проектиране, съдържащо описание
на строежа, необходимите изходни данни и документи, обхват, съдържание и
технически изисквания към проекта.
Приложено е Становище за условията за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителнатамрежа изх. № ПУПРОК-
3015/01.06.2018 г. от „Електроразпределение Север“ АД и Становище рег. №
6
ИИБ18002765ВН/11.09.2018 г., изпратено на ищците на 19.09.2018 г. с
указания за отстраняване на пропуски, видно от приложеното електронно
съобщение.
Представена е по делото кореспонденция между страните, видно от
която ответникът е давал указания за отстраняване на пропуски и непълноти в
проекта на ищците.
Приобщен към доказателствата по делото е Инвестиционен проект за
обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на бул.
„Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий” по плана
на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна.
Видно от Приемо-предавателен протокол от 20.12.2018 г., ищците са
предали на ответника три екземпляра на хартиен носител, 1 екземпляр на
дигитален носител и 1 екземпляр от проектно-сметна документация на
инвестиционен проект за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно
кръстовището на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” по плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна.
Посоченият протокол е подписан от представители на двете страни.
Приложена по делото е кореспонденция между страните по повод на
фактурирането и заплащането на договорно възнаграждение за предадения
проект, както и Фактура № 17/23.05.2019 г., издадена от Обединение
„Проджект Консулт” ДЗЗД, на стойност 5 880 лева с включен ДДС.
Представени са също така писма от Дирекция „Инженерна
инфрасктруктура и благоустрояване“ и ОП „Инвестиционна политика“ при
Община Варна, съдържащи кореспонденция относно налагането на санкция
на ищците по повод на забавено изпълнение на работата по процесния
договор.
От платежно нареждане /лист 133/ е видно, че ищците са заплатили на
Община Варна сумата от 260 лева, представляваща гаранция по процесния
договор.
С изискано служебно от съда становище от Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – Варна относно процесния обект се дават препоръки относно
проектирането на постоянната организация на движение, при изпълнение на
които ще бъдат създадени необходимите условия за безопасно движение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел – Георги Георгиев, заемащ длъжността „Главен инспектор
контрол, прокопаване и експлоатация и зимно поддържане на уличната
мрежа“ при Община Варна. Свидетелят сочи, че по отношение на процесния
проект за светофарна уредба са налице множество проблеми, тъй като
проектантите не били запознати с необходимите наредби и нямали
7
достатъчно познания за изготвяне на проекта. Твърди, че от страна на
възложителя е оказвано необходимото съдействие и е предоставяна нужната
информация на ищците, като процесният проект би могло да бъде изготвен за
7-8 или максимум 14 дни. Свидетелят заявява, че забавата в изпълнението на
проекта се дължи единствено на уменията на проектантския екип, като
липсата на част от изходните данни, а именно на становище от
„Електроразпределение Север“ АД, не влияе на работата по целия проект.
По делото е прието заключение на Съдебно-техническа експертиза,
съгласно което, към дата 26.04.2018 г. не са налице доказателства за
изработен от ищеца и годен за предаване на Община Варна инвестиционен
проект за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището
на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий” по
плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна. Вещото лице е
изразило становище, че причината за подписване на приемо-предавателен
протокол за проекта едва на 20.12.2018 г. са допуснати грешки, неточности и
пропуски от страна на ищците при изпълнение на работата, подробно
описани в констативната част на заключението. Посочени от вещото лице са
също така необходимите за изработване на проекта изходни данни, като за
становище от „Електроразпределение Север“ АД е посочено, че е получено от
ищците на 12.06.2018 г. и след тази дата няма доказателства за извършени
промени в проекта. По отношение на становище от Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – Варна се твръди, че същото е получено на ръка на
29.10.2019г., като последното не влияе на работата по проекта, доколкото не
вменява допълнителни изисквания за изпълнителя. Заключението на вещото
лице е, че пропуските и грешките в изготвяне на проекта се дължат на липса
на постоянна комуникация на ищците с Общинското предприятие „Тасруд“,
експлоатиращо съществуващата автоматизирана система за управление на
движението, неспазване на добрите строителни практики във Варна и
изискванията на заданието за проектиране. Експертът е посочил, че всички
неточности са коригирани, с изключение на някои компромиси, което доказва
тяхната необходимост относно годността на инвестиционния проект за
предаването му на Община Варна.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните по делото, че между тях е възникнала
твърдяната в исковата молба облигационна връзка по договор за изработка от
16.04.2018г.
Съобразно чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. В решение №187/13.01.2020г. по т.д.
№3093/2018г. на ВКС, II т.о., е разяснено, че в практиката на Върховен
касационен съд по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в
8
решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о.,
безпротиворечиво се приема, че: Недостатъците на престирания резултат -
предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните
задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно; Ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.
265, ал. 2 ЗЗД да развали договора;
В процесния случай ответникът Община Варна признава, че от негов
представител е подписан ангажираният като писмено доказателство по делото
приемо-предавателен протокол от 20.12.2018г., с който изпълнителите са
предали на възложителя предмета на договора, а именно инвестиционен
проект за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището
на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий” по
плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна. В отговора на
исковата молба ответникът изрично е заявил, че не е пристъпил към
едностранно прекратяване на договора, защото е преценил, че все още има
интерес от запазване на неговото действие. В този смисъл, въпреки
възраженията си в производството за неточно във времево и качествено
отношение изпълнение на работата, ответникът не е предприел разваляне на
договора, а е преценил да приеме резултата и то с изричен акт, в който
липсват обективирани възражения. Напротив, в протокола е налице
констатация, че приемащият е прегледал проекта и е констатирал, че отговаря
точно на договореното между страните и заявява, че няма възражения.
В светлината на приложимите норми, цитираната практика на ВКС и
събраните по делото доказателства, съставът на въззивния съд приема, че в
процесния случай работата е приета без възражения с двустранно подписания
приемо-предавателен протокол от 20.12.2018г., с което е възникнало
задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение в
размер от 5880лв. Въззивният съд намира, че при наличие на изрично
приемане на работата без възражения от представител на Община Варна,
обстоятелството, че липсва предвиденото в договора съгласуване/одобрение
на Главния архитект на Община Варна, и след като е налице изрично
изявление в процеса, че ответникът желае запазване изпълнението на
договора, а не неговото разваляне, не е годно да отклони задължението на
възложителя да заплати уговореното възнаграждение. Искът е доказан по
основание и размер. Следва да бъде уважен съобразно установеното от
справка в регистър БУЛСТАТ равно участие на двете дружества – ищци в
9
ДЗЗД, като бъде осъден ответникът Община Варна да заплати на ищците
сумата разделно и поравно, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства по безпротиворечив начин се
установява, че изпълнението на проекта е извършено след изтичане на
определения в чл.3, ал.2 от процесния договор 10-дневен срок, като
причината за забавата е в поведението на изпълнителя. До този извод съдът
достига съобразявайки ангажираната и неоспорена като доказателства по
делото кореспонденция между страните, обективираща множество указания
към изпълнителя за отстраняване на пропуски и непълноти в проекта,
становище на общинско предприятие „ТАСРУД“, както и събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Георги Георгиев, които съдът
кредитира като логични, безпротиворечиви, базирани на непосредствени
впечатления и съответни на останалите събрани по делото доказателства.
Също така, този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съобразно което
причините от техническо и професионално естество приемо-предавателният
протокол за изработения проект да бъде подписан едва на 20.12.2018г. са
допуснати грешки, неточности и пропуски от страна на изпълнителя. Дори да
се възприеме по възражението на дружествата – изпълнители, че забавата им
датира след получаване на изходни данни на 12.06.2018г. от
„Електроразпределение Север“ АД, то от този момент, до приемане на
работата през м. декември 2018г. отново неустойката, уговорена в чл.22, ал.1
от договора, е достигнала максималния си размер от 30% от стойността на
извършените проектни работи, който се равнява на сумата от 1764лв. Поради
това, насрещният иск за заплащане на неустойка за забава е основателен и
доказан по размер.
Не е спорно по делото, че ищците са превели на Община Варна сумата
от 260лв. като гаранция по сключения договор за изработка. При
горедостигнатия извод, че ищците като краен резултат са изпълнили
възложената им работа, макар и със забава, и същата е приета от възложителя
без възражения в частта на дейностите по проектиране, е налице условие за
освобождаване на тази гаранция по смисъла на чл.23 от договора в полза на
изпълнителя. Респективно, направеното от ищците възражение за прихващане
по насрещния иск се явява основателно до размера на по-малкото вземане от
260лв.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка и в евентуалност молбата с правно основание чл.69, ал.2 ЗЗД, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за заплащане на
възнаграждение по договора за изработка бъде уважен, като ответникът бъде
10
осъден да заплати разделно и поравно на ищците с оглед равното им участие
в ДЗЗД сумата от 5880лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.09.2019г., до окончателното
изплащане на задължението. С оглед този изход по главния осъдителен иск и
поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, въззвиният съд не
дължи произнасяне по молбата за определяне на срок.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частите, с които са
осъдени „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД и „Ди Ви Консулт БГ”
ООД, да заплатят на Община Варна сумата за разликата над 752лв. до 882лв.
за всяко от двете дружества, представляваща неустойка за забавено
изпълнение по Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.,
претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от договора и равняваща се на 30% от
стойността на проектните работи и е отхвърлено направеното от Проджект
Планинг Енд Мениджмънт” ООД, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД възражение за
прихващане за сумата от 260лв., представляваща преведена от изпълнителя на
възложителя гаранция, съгласно чл. 23, ал. 1 от Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г. Вместо него в тази част следва по силата на
настоящото въззивно решение да бъде отхвърлен предявеният от Община
Варна срещу „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД и „Ди Ви Консулт
БГ” ООД, иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за
забавено изпълнение за разликата над 752лв. до 882лв. за всяко от двете
дружества, поради извършено прихващане със сумата от 260лв.,
представляваща преведена от изпълнителя на възложителя гаранция, съгласно
чл. 23, ал. 1 от договора.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата
обжалвана част, с която са осъдени „Проджект Планинг Енд Мениджмънт”
ООД и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, да заплатят на Община Варна сумата от по
752лв. всяко от двете дружества, представляваща неустойка за забавено
изпълнение.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на Община
Варна са присъдени разноски за разликата над 139.97лв. до присъдения общ
размер за двете дружества от 735.60лв. За въззивното производство,
съобразно изхода на спора, в полза на Община Варна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 9.31лв.
С оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част от иска и
възражението за прихващане, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски, платими им разделно и поравно, в общ размер от 1736.35лв.
съобразно представения списък за заплатени държавни такси и адвокатски
възнаграждения в двете инстанции, за чието изплащане са представени
11
доказателства. Съставът на въззивния съд намира за неоснователно
направеното във въззивното производство възражение за прекомерност на
претендираното от дружествата адвокатско възнаграждение. Общият
материален интерес по делото възлиза в размер от 7904лв., при което
минималният еднократен размер на адвокатско възнаграждение, определен по
реда на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 725.20лв. Доколкото делото не е лишено от правна и
фактическа сложност, възнаграждение от 1000лв., което е в размер, близък до
минималния еднократен такъв, не се явява прекомерно.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3312/21.07.2020г., постановено по гр.д. №
14710/2019г. на Районен съд – Варна,10 състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
- е отхвърлен предявеният от „Проджект Планинг Енд Мениджмънт”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Княз Борис I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх.
„Г“, двете като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“,
БУЛСТАТ *********, срещу Община Варна, БУЛСТАТ *********, иск с
правно основание чл. 258 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата от 5 880лв. (пет хиляди осемстотин и осемдесет лева) с
включен ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между
страните Договор за изработка на инвестиционен проект с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението;
- е отхвърлена молбата на Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз
Борис I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх.
„Г“, двете като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“,
БУЛСТАТ ********* за произнасяне по реда на чл.69, ал.2 ЗЗД, по силата
на което на Община Варна, БУЛСТАТ *********, да бъде определен срок за
окончателно приемане на инвестиционен проект по Договор за изработка на
инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.;
- са осъдени „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз Борис
I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Г“, двете
12
като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ
*********, да заплатят на Община Варна сумата за разликата над 752лв.
(седемстотин петдесет и два лева) до 882лв. (осемстотин осемдесет и два
лева) за всяко от двете дружества, представляваща неустойка за забавено
изпълнение по Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.,
претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 27.04.2018
г. до 19.12.2018 г. и равняваща се на 30% от стойността на проектните работи
и
- е отхвърлено направеното от „Проджект Планинг Енд Мениджмънт”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Княз Борис I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх.
„Г“, двете като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“,
БУЛСТАТ *********, възражение за прихващане за сумата от 260лв.
(двеста и шестдесет лева), представляваща преведена от изпълнителя на
възложителя гаранция, съгласно чл.23, ал.1 от Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018г.,
- са осъдени „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз Борис
I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Г“, двете
като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ
********* да заплатят на Община Варна съдебно-деловодни разноски за
разликата над 139.97лв. /сто тридесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки/ до присъдения общ размер от 735.60лв. /седемстотин тридесет и
пет лева и шестдесет стотинки/.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Иван Николаев
Портних, да заплати на „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз Борис
I“ № 98А, ет.1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Г“, двете
като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ
********* разделно и поравно сумата от 5 880лв. (пет хиляди осемстотин и
осемдесет лева) с включен ДДС, представляваща възнаграждение по
Договор за изработка на инвестиционен проект с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.09.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.258 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна, БУЛСТАТ *********, с
13
адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от Кмета
Иван Николаев Портних, срещу „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз
Борис I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх.
„Г“, двете като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“,
БУЛСТАТ ********* иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на
неустойка за забавено изпълнение по Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г., претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от
договора и равняваща се на 30% от стойността на проектните работи, за
разликата над 752лв. (седемстотин петдесет и два лева) до 882лв.
(осемстотин осемдесет и два лева) за всяко от двете дружества, поради
извършено прихващане със сумата в общ размер от 260лв. /двеста и
шестдесет лева/, представляваща преведена от изпълнителя на възложителя
гаранция, съгласно чл. 23, ал. 1 от Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3312/21.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 14710/2019г. на Районен съд – Варна,10 състав, в останалата обжалвана
част, с която са осъдени „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз Борис
I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Г“, двете
като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ
*********, да заплатят на Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Иван
Николаев Портних, сумата от по 752лв. (седемстотин петдесет и два лева)
всяко от двете дружества, представляваща неустойка за забавено
изпълнение по Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.,
претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от договора и равняваща се на 30% от
стойността на проектните работи.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Иван Николаев
Портних, да заплати разделно и поравно на „Проджект Планинг Енд
Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Княз Борис I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил
Левски“ № 29, вх. „Г“, двете като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект
Консулт“, БУЛСТАТ *********, сумата от 1736.35лв. /хиляда седемстотин
тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки /, представляваща сторени в
двете инстанции разноски.
ОСЪЖДА „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Княз Борис
14
I“ № 98А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Г“, двете
като участници в ДЗЗД - Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ
********* да заплатят на Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Иван
Николаев Портних, сумата от 9.31лв. /девет лева и тридесет и една
стотинки/, представляваща сторени във въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15