ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
гр. Велико Търново , 15.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Съдия:Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500823 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
С определение от 13.10.2020 година, постановено по гр. дело № 1555 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година, производството е прекратено, като по реда на чл. 17
от Регламент ЕО № 2201 от 2003 година съдът е приел, че не е компетентен да разгледа спора.
Определението е обжалвано от ищцата С. М. Б. с искане за отмяната му и връщане
на делото за разглеждането му по същество. Позовава се на неправилно приложение на чл. 12 от
Регламента, предвиждащ в хипотези като процесната да е допустимо сезираният съд да разгледа
спора, въпреки уредената международна подведомственост на съда по обичайното
местопребиваване на детето.
С молба от 13.01.2021 година е заявила отказ от предявените искове. Въпреки това
съдът дължи произнасяне по съществото на частната жалба, защото условие да се разгледа
искането по чл. 233 от ГПК е процесът да е висящ. Ако атакуваното определение бъде потвърдено,
производството по делото би било прекратено на друго основание и отказът от иск би бил
процедурно действие, по което произнасяне не се дължи. Ако обжалваното определение бъде
отменено, компетентен да се произнесе по отказа от искове е съдът, пред който делото е висящо –
Горноооряховски районен съд и този съд следва да прецени дали пълномощникът на ищцовата
страна има изричен пандат да се разпорежда с правото на иск. Различни биха били съдилищата,
компетентни да разгледат частна жалба против определенията, прекратяващо процеса по реда на
чл. 233 от ГПК. При отмяна на определението по чл. 17 от Регламент ЕО № 2201 от 2003 година
това би бил Великотърновски окръжен съд. Ако молбата, с която е заявен отказ от исковете бъде
изтълкувана в смисъл, че съдържа и отказ от частната жалба, по която е образувано настоящото
производство, прекратителният акт би бил на настоящата инстанция, а функционално копметентен
би бил Великотърновски апелативен съд. Описаните алтернативи, както и различните последици
от прекратяване на делото - при потвърждаване на акта по чл. 17 от Регламент ЕО № 2201 от 2003
1
година ищцата би могла да предяви отново исковете, а при прекратяване на производството по
делото – не, налагат разглеждане на частната жалба по същество.Нормата на чл. 233, изречение
последно, от ГПК урежда хипотеза на обжалване на актове по същество, заради което в казуса не
може да намери приложение.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени относимите за поставените с
частната жалба въпроси доказателства, приема от фактическа страна:
Горнооряховският районен съд е сезиран с искове на частната жалбоподателка
против ответника Димитър Неделчев Митев по чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс.
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е съобразил
твърденията в исковата молба, че ищцата и детето живеят във Германия. Приел е че според чл. 8 от
Регламент ЕО № 2201 от 2003 година компетентен да разгледа спора е съдът по местопребиваване
на детето и не са налице изключенията, по чл. 9 и 12 от Регламента.
Определението е неправилно. Постановено е в разрез с нормите на чл. 7 и 10 от
ГПК. Според чл. 14, ал. 2 от ГПК съдът сам проверява правото си да се произнесе по въпросите, с
които е сезиран, а тази проверка става по реда, предвиден в съдопроизводствения закон на
сезирания съд. Решаващо значение в тази проверка има нормата на чл. 12 от Регламента, изрично
придаваща компетентност на сезирания съд в хипотезите, когато живеещият в чужбина носител
на родителската власт предпочете да се обърне към националния от гледище на гражданството на
детето съд.
Регламент ЕО № 2201 от 2003 година няма за цел да отнеме подведомствеността на
един съд, за да я даде на друг, а създава паралелна компетентност на съдилища, които в общия
случай не биха могли да разгледат спор, свързан със статуса на непълнолетни. Това ясно личи
преамбюла на Регламента и изрично от неговите чл. 12 и 13.
Изложеното аргументира съда да приеме, че атакуваното определение е неправилно,
като противоречащо на цитираните по-горе процедурни норми, следва да бъде отменено, а делото -
върнато на първостепенния съд за процедура по чл. 233 от ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определението от 13.10.2020 година, постановено по гр. дело № 1555 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година.
2
Връща делото на Горнооряховски районен съд за за произнасяне по молбата, с която е заявен
отказ от предявените искове.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
3