№ 138
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена И.а
Членове:Ивета Антонова
Г. Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20221100513481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалба подадена от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ В
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр. София, ул. ******* представлявана от Председателя
на Управителния съвет – Л. М. Т. срещу решение № 10051/13.09.2022г. постановено по гр.д.
№ 19649/2022г. по описа на Софийския районен съд, 33 състав и с което е уважен
предявения от Д. И. Д. иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на
Общо събрание, взети на 14.03.2022г. и обективирани в протокол за проведено извънредно
общо събрание на собствениците на жилища и наемател на търговски обект в Етажна
собственост с адрес: гр. София, ул. *******,както и с което ЕС е осъдена да заплати на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото.
В жалбата се излага становище за недопустимост на обжалваното решение, като
постановено при ненадлежно представителство на една от страните – ответника. Посочва, че
ненадлежното представителство на ответника в първоинстанционното производство е
причина и за неангажиране на релевантни доказателства и съответно уважаване на иска,
предявен от ищеца. Моли решението да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане и
предоставена възможност на страната да упражни в пълен обем правото си на защита.
Въззиваемата страна Д. И. Д. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който
твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за недопустимост на
първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при
1
съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение и решението потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице /от протокол от ОС на 25.02.2021г., е видно, че Л. Т. е избран за
председател на Управителния съвет на ЕС/, при наличие на правен интерес, поради което и
следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за
правилността му- единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК и във връзка с възраженията за
недопустимост на първоинстанционното решение, настоящият въззивен състав намира
следното:
Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, председателят на управителния съвет /управителят/
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени
срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си
по този закон. Според разпоредбата на чл. 19 ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание,
взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет /управител/ могат да
бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици.
Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство
повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от
упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-
дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично
подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В
срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет /управителя/ по този закон.
От граматическото и логическото тълкуване на посочените норми следва, че
правомощията на третото лице са в зависимост от това дали с договора са му възложени
всички или част от правомощията на управителния съвет /управител/.
В настоящият случай по делото е представен договор за услуга № 61/01.02.2021г.,
сключен между ЕС и юридическо лице „В.М.“ЕООД – л.25-30 от делото на СРС. В чл.2 ал.2
от същия договор изрично е посочено, че с решение на ОС на изпълнителя на услугата се
възлагат правата по чл.23 ал.1 т.1, т.2, т.5, т.7, т.8, т.10, т.11 и т.12, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС,
както и правото за свикването и провеждането на ОС на ЕС т.е. изрично е възложено и
2
правомощието да представлява ЕС пред съда собствениците в етажната собственост.
Обстоятелството, че след сключване на договора за възлагане на управлението с
юридическото лице, е проведено ново общо събрание – 25.02.2021г., на което е избран нов
управителен съвет и председател на УС, различен от този, при който е сключен договор
/като няма възражения от страните, че договор от 01.02.2021г. е сключен от лице без
представителна власт/, не води по никакъв начин до едностранна промяна в договорното
правоотношение, по силата на което са възложени определени правомощия на
юридическото лице. Ако ЕС е искала да ограничи правомощията на „В.М.“ЕООД е следвало
да се измени сключения договор за услуга и изрично се отмени възлагането на
правомощието – представителство пред съд. Такова действие не е предприето от новите
управителни органи на ЕС, поради което и към датата на подаването на исковата молба,
включително и постановяване на първоинстанционното съдебно решение, а и към момента
на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, ответника ЕС е надлежно
представляван – в първоинстанционното производство от „В.М.“ЕООД по реда на чл.19 ал.8
от ЗУЕС вр.чл.23 ал.4 от ЗУЕС, а във въззивното производство – от председателя на
управителния съвет.
Тук е необходимо да се направи уточнението, че законът не предвижда „отнемане“
правомощията на председателя/управителя на ЕС със сключване на договор по чл.19 ал.8 от
ЗУЕС и делегиране на определени правомощия на трето на ЕС лице, като същия запазва
всички правомощия спрямо ЕС, но част от тях - изрично делегираните, могат да се
упражняват от лицето, на което е възложено управлението самостоятелно.
Предвид изложените мотиви, не е налице порок на пъровинстанционното решение,
изразяващ се в ненадлежно представителство на страна по делото, поради което и
решението е допустимо.
С оглед разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и предвид
обстоятелството, че в случая не се касае за приложение на императивни правни норми, нито
е налице не е хипотезата при която съдът служебно следи за интереса на някоя от страните
по делото , то при липса на конкретни оплаквания относно правилността на обжалваното
решение, въззивният съд счита, че същото следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски и депозирала списък по чл.80 от ГПК – л.25 от въззивното
производство, в който е посочен като разход – платено адвокатско възнаграждение в размер
на 1500,00 лв. Към списъка е представен и договор за правна защита и съдействие от
15.12.2023г /която дата очевидно не е достоверна, доколкото последното открито съдебно
заседание проведено по делото и в което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение след
съвещание е на 12.12.2023г./. В цитирания договор – чл.2 е уговорено изрично
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на
1500,00 лв. и за което самият договор е разписка за плащането му. Няма нито уговорен
3
размер, нито представени доказателства за платен адвокатски хонорар за представителство
пред въззивната инстанция т.е. липсват доказателства за направени разноски във въззивното
производство. Породи горното, безпредметно е и разглеждане на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалният представител
на въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10051/13.09.2022г. постановено по гр.д. №
19649/2022г. по описа на Софийския районен съд, 33 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4