Решение по дело №324/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260098
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20201820200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Елин Пелин, 05.08.2021 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 324 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 154/ 20.08.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 37 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН) за нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му.  

В съдебното заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа жалбата си и моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят З.А.З. имал спорове с бившата си съпруга Надежда Палева във връзка с режима на лични отношения с детето им В. З.. Образувани били 2 дела в СРС и 1 дело в РС Разлог за домашни насилия. Свидетелят З.А.З. сочи, че имал право да взема детето си Виктор Златанов през лятната ваканция, а Надежда Палева твърдяла, че трябва да й върне детето, затова на 16.07.2020 г. и 17.07.2020 г. идвала до къщата им в с. Мусачево.

На 17.07.2020 г. свидетелите З.Б.Н. и З.В.Д.,***, били изпратени във връзка с тези спорове в с. Мусачево. Свидетелите З.Б.Н. и З.В.Д. чули, че В.Д.А. казва на бившата си снаха Н., че синът й бил на почивка с детето.

Свидетелят З.А.З. сочи, че на 17.07.2020 г. бил на гости на сестра си в Мусачево, а от 19.00 ч. до 22.00 ч. не можел да се прибере в дома си, защото пред тях била колата на бившата му съпруга Н. П. и полицейски автомобил. З.А.З. сочи, че обикалял в с. Мусачево с автомобила си и двете си деца В.З.и Б. З., затова казал на майка си В.Д.А. да се обади на телефон 112.

След около два часа след 21.00 ч. З.Б.Н. и З.В.Д. видели, че снахата си тръгва с личния си автомобил. Свидетелите З.Б.Н. и З.В.Д. сочат, че нямали пряка видимост към къщата, но били паркирали в пряка на ул. „Преслав“, когато получили сигнал, че г-жа А. се обадила на телефон 112.

Срещу жалбоподателката е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 154/ 17.07.2020 г. от З.Б.Н.,***,  за това, че на 17.07.2020 г. около 22.34 ч. с. М., ул. „С. г.” № .., ползва не по предназначение ЕНН 112, като подава сигнал и иска съдействие на служителите на полицията без да има основателна причина за това – лицето подава недействителен сигнал, че на 17.07.2020 г. около 22.30 ч. в дома с. Л., ул. „ С.г.” № .. бившата й снаха я притеснява, като недействителния сигнал е подаден от телефон **********, с което виновно е нарушила чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН. Актът е подписан от актосъставителя З.Б.Н. и от З.В.Д., като няма данни да е бил връчен на жалбоподателката В.Д.А.. Свидетелят З.В.Д. твърди, че подписите за отказ на жалбоподателката върху АУАН не са негови и не знае на кого са.

Въз основа на АУАН на жалбоподателката е съставено наказателно постановление № 154/ 20.08.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 37 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН) за нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН за това, че на 17.07.2020 г. около 22.34 ч. с. М., ул. „С. г.” № …, ползва не по предназначение телефон 112, като подава сигнал и иска съдействие на служителите на полицията без да има основателна причина за това – лицето подава недействителен сигнал, че на 17.07.20 г. около 22730ч. в дома и бившата и снаха я притеснява.

Според изисканите справки от Дирекция „Национална система 112“ от телефон ********** е получен сигнал в 22.32 ч. от лице, което се представя като А..

Със заповед № 2798/25.11.2011 г. Директорът на ОДМВР София е оправомощил началниците на РУ при ОДМВР София да издават наказателни постановления по ЗНССПЕЕН.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство- показанията на З.Б.Н., З.В.Д. и .З.А.З.. Съдът не констатира преки съществени противоречия между показанията на свидетелите З.Б.Н., З.В.Д. и З.А.З.. Несъмнено е, че повече от два часа полицейският автомобил и свидетелите З.Б.Н. и З.В.Д. са били пред дома на свидетеля З.А.З., като е невъзможно да се установи последователността на тръгването на автомобил на Надежда Палева и обаждането в 22,32 часа на телефон 112 от В.А., тъй като се касае за разлика от няколко минути.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.10.2020 г. и е обжалвано на 23.10.2020 г.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй при съставянето му са допуснати съществени процесуални нарушения.

ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. В съдебната фаза на производството показанията на единствения свидетел и тези на актосъставителя не са единни и безпротиворечиви, като не позволяват на съда да формира категорични изводи по фактите, поради което нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН би следвало да се третира като съществено. В случая свидетелят З.В.Д. дори твърди, че подписите върху АУАН не са негови, а същият е единственият свидетел в акта. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е нарушена процедурата по чл. 40, ал. 3 ЗАНН – досежно необходимостта от присъствието и подписването на акта от двама свидетели.

Нарушена и е процедурата по чл. 43 ЗАНН по  връчване на АУАН на жалбоподателката В.Д.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта чл. 43, ал. 2 ЗАНН. В чл. 43, ал. 5 ЗАНН е предвидено, че „при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване“. В случая не е  надлежното удостоверен отказът на нарушителя да му бъде предявен и връчен актът с подпис на свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

Съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в акта, така и в НП, трябва да се съдържат описание на нарушението. Предявеното административнонаказателно обвинение в АУАН и наказателното постановление се различават, като в АУАН се посочено с. Лесново, а в наказателното постановление в с. Мусачево, т. е. с едно деяние същата е нарушила забраната за използване на ЕЕН не по предназначение по различни места. В наказателното постановление се твърди, че на 17.07.2020 г. около 22.34 ч. с. М., ул. „С. г.” № .., жалбоподателката ползва не по предназначение телефон 112, като подава сигнал и иска съдействие на служителите на полицията без да има основателна причина за това – лицето подава недействителен сигнал, че на 17.07.20 г. около 22730ч. в дома и бившата и снаха я притеснява. Други факти не са посочени в АУАН и наказателното постановлението. Непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и непосочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и обосновава отмяната му като незаконосъобразно. Констатираните нарушения на процесуалния закон са от категорията на съществените, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено като извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем, като същевременно е невъзможен да се извърши пълен съдебен контрол досежно конкретните параметри на предмета на доказване и съответно подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства.

 Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 154/ 20.08.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: