Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. Силистра, 23.06.2022 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:           Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 34 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 35 / 23.03.2022 г. по АНД № 20213430200038 / 2021 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление № СС-27 / 22.12.2020 г., издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Силистра.

Касаторът В.Й.К., ЕГН **********,***, моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление; претендира също така направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът РДНСК – Силистра оспорва касационната жалба и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № СС-27 / 22.12.2020 г., издадено от началника на РДНСК – Силистра, на касатора, на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е наложена глоба в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 161, ал. 4, т. 5 ЗУТ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «В.Й.К., с ЕГН **********, [...] в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на “EM ЕЛ ПИ ЕС” АД, ЕИК *********, [...] – възложител на строеж: „Навес”, находящ се в УПИ I-3866 „За производствени нужди“, кв. 75 по плана на гр. Тутракан, [...] не е изпълнил задължение, относно започване на строеж със сключен договор за авторски надзор [...]».

ТРС е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Във връзка със субекта на нарушението, въззивната инстанция е изложила следните мотиви: «[...] Вярно е, че в ЗУТ липсва легално определение за длъжностно лице, но в административно-наказателното право няма пречка на основание чл. 11 от ЗАНН да се ползва легалното определение за „длъжностно лице“, дадено от законодателя в разпоредбата на чл. 93 т. 1 буква „б“ от НК – „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец [...] В конкретния случай жалбоподателят [...] заема длъжността „изпълнителен директор“ в „Ем Ел Пи Ес“ АД. [...] Физическите лица, явяващи се ръководители на ЮЛ, могат да бъдат отговорни с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. /В този смисъл решение № 82 / 16.12.2021 г. по КАНД № 78 / 2021 г. на АдмС Силистра/. [...]».

Горецитираните мотиви на ТРС не се споделят от настоящия състав. Неприемливо е да се пренася понятието за длъжностно лице по НК, – което е адаптирано към терминологията на престъпните състави по кодекса, – в особен закон, регламентиращ административноправни отношения и използващ административноправни термини. Това проличава особено ясно от отделните пунктове в разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ЗУТ, които уреждат административния нарушения, изразяващи се в неупражняването на властнически правомощия от страна на субекти с надмощно положение в определени публични правоотношения. Само такива субекти биха могли да се квалифицират като длъжностни лица по ЗУТ. Законните представители на онези юридически лица, които имат качеството на възложители по смисъла на ЗУТ, не разполагат с публични властнически правомощия и нямат никакво надмощно положение при сключване на договор за авторски надзор по чл. 161, ал. 4, т. 5 ЗУТ. Ето защо те не могат да бъдат третирани като длъжностни лица по ЗУТ. Аргумент в тази насока може да бъде почерпен и от систематическото тълкуване на цялостната разпоредба на чл. 232 ЗУТ, а именно – по ал. 1 субект на нарушението е длъжностно лице, а по останалите алинеи се касае за субекти на нарушения, които – по аргумент за противното – не са длъжностни лица: участници в строителството, адресати на властнически волеизявления, неправоспособни лица, и др., като в техния кръг попадат и възложителите (чл. 232, ал. 9 ЗУТ). Ето защо последните, а на още по-голямо основание – и техните законни представители, не следва да се третират като длъжностни лица. Обратното би довело до неравно третиране на лица в сходно правно положение; защото тогава би се оказало, че, ако възложител е физическо лице, при неизпълнение на задължението по чл. 161, ал. 4, т. 5 ЗУТ то би било наказано с глоба от 100,00 до 500,00 лв. по чл. 233 ЗУТ, а ако възложител е юридическо лице, неговият законен представител, който дори не е възложител, би бил санкциониран с много по-висока глоба (от 1000,00 до 5000,00 лв. по чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ). Следователно чл. 93, т. 1, б. „б“ НК е неприложим към терминологията на  чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Колкото до решение № 82 / 16.12.2021 г. по КАНД № 78 / 2021 г. на Административен съд – Силистра, трябва да се има предвид, че решението разглежда казус относно лице, упражняващо строителен надзор и овластено в тази връзка да обективира властнически волеизявления (арг. чл. 159, ал. 4 ЗУТ), т.е. касае се за длъжностно лице в административноправен смисъл, а не такъв е случаят по настоящото дело.

С оглед на изложените съображения административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана неправомерно по чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с оглед на което наказателното постановление и потвърждаващото го съдебно решение подлежат на отмяна.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на касатора за разноски пред въззивната съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. (за настоящата съдебна инстанция няма доказателства за направени разноски) с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Тази сума не надхвърля минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде уважавано възражението за прекомерност на възнаграждението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 35 / 23.03.2022 г. по АНД № 20213430200038 / 2021 г. на Тутракански районен съд.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № СС-27 / 22.12.2020 г., издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Силистра.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на В.Й.К., ЕГН **********,***, сумата 180,00 (сто и осемдесет) лв., представляваща направени разноски по АНД № 20213430200038 / 2021 г. на Тутракански районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.