№ 81
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7481/05.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8150/2018 г. по описа на
СГС, I ГО, 11 с-в, частично е уважен предявеният от В. К. А. срещу ЗД „Бул Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 13000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен
размер от 26000 лв., част от глобално претендираната сума от 30000 лв.), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 29.03.2018 г.
до окончателното й изплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от
07.03.2018 г. до 28.03.2018 г.). Частично е уважен и предявеният от ЗД „Бул Инс” АД срещу
третото лице-негов помагач Б. К. П. обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК за заплащане на сумата от 13000 лв., в случай че застрахователят
заплати на увреденото лице дължимото застрахователно обезщетение за причинените от
делинквента неимуществени вреди - при управление на л. а. „Фолксваген Поло” с
концентрация на алкохол в кръвта над нормативно допустимата.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 13000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като пострадалият чрез своето противоправно поведение (престоявал в спрян автомобил без
правилно поставен предпазен колан) не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за
настъпване на вредоносния резултат. Като е съобразил, че делинквентът е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма, е уважил предявеният
1
от ответника по главния иск срещу третото лице-негов помагач обратен иск.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди е уважен
над сумата от 300 лв. до присъдения размер от 13000 лв. Въззивникът поддържа, че в
обжалваната част решението е необосновано, тъй като при определяне размера на
заместващото обезщетение не са съобразени критериите за справедливост, установени в
нормата на чл. 52 ЗЗД,
Третото лице-помагач на ответника развива в подадената от него въззивна жалба
правни доводи за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като, макар и от
събраните по делото доказателства, да е установено, че пострадалият е допринесъл в
цялостния съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в обективната
действителност за настъпване на процесните травматични увреждания чрез своето
противоправно поведение (като пътник в процесния лек автомобил е бил без правилно
поставен обезопасителен колан), СГС е достигнал до погрешния извод, че ищецът не е бил
длъжен да постави предпазен колан, тъй като лекият автомобил, в който той се е намирал в
служебно качество, не е бил в движение, респ. че дори и да е бил с предпазен колан
съобразно естеството на травматичните увреждания, не е установена причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и причинените му травми. Въззивникът счита, че
определеното обезщетение е прекомерно с оглед на вида и действителния интензитет на
изживените при настъпване на процесното застрахователно събитие болки и страдания.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивните жалби, в който поддържа становище за тяхната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от
ищеца в частта, в която предявеният пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над присъдената сума от 13000 лв. до 20000 лв., поддържайки,
че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение
съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че пострадалият се е
възстановявал от процесните телесни увреждания в един сравнително продължителен
период от време - повече от 6 месеца, приз който неговият активен социален живот е бил
ограничен.
Въззиваемият-ответник е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в
която поддържа правни доводи за нейната неоснователност.
Третото лице-помагач на ответника не е подал писмен отговор на насрещната
въззивна жалба, но в проведеното пред САС о. с. з. на 26.01.2021 г. неговият процесуален
представител развива правни съображения за нейната неоснователност.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, в която
осъдителният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е отхвърлен над сумата от 20000 лв. до пълния му предявен размер от 26000 лв., респ.
в частта, в която акцесорната претенция е отхвърлена за периода от 07.03.2018 г. до
28.03.2018 г. (в тази част решението е неправилно, тъй като приложимо е правилото,
уредено в чл. 429, ал. 3 КЗ, а не чл. 497, ал. 1 КЗ, до какъвто незаконосъобразен правен
извод е достигнал СГС, но при липса на съответна въззивна или насрещна въззивна жалба от
ищеца САС не може да ревизира в тази част първоинстанционното решение), поради което в
тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 11 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата
съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали
ищецът със своето поведение е допринесъл в единния, съвкупен съпричинителен процес на
обстоятелствата и явленията в обективната действителност до настъпване на вредоносния
резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
При определяне на това заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът
на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – края на 2017 г., както и нормативно определеният лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
3
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял мозъчно сътресение;
охлузване на лявото коляно; болка и скованост във врата - при анамнестични данни за
шийна гръбначна травма, получена по механизма на „камшичен удар”. Вещото лице от
СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи, изяснява,
че причинената черепно-мозъчна травма е лекостепенна, протекла е със зашеметяване, без
пълна загуба на съзнание, умерено изразена и с непродължителна общомозъчна
симптоматика. Не са установени и от образните изследвания клинични данни за
травматично увреждане на мозъчното вещество и на мозъчните обвивки. Процесът на
възстановяване при правилно лечение и спазване на охранителен режим е около 30 дни.
Охлузването на лявото коляно е причинило болки за срок от 10-15 дни. Установява се, че
при постъпване в болничното заведение непосредствено след настъпване на пътния
инцидент ищецът е бил в ясно съзнание, оплаквал се е от главоболие, болка и скованост на
врата, като за няколко секунди е загубил и съзнание. След 5 дни престой е изписан с
подобрение, но с шиен вертебрален и цефалгичен синдром.
При изслушване на СМЕ в проведеното пред СГС на 22.10.2019 г. о. с. з. вещото лице
пояснява, че компетентен здравен орган два пъти е разрешавал ползването на отпуск при
временна неработоспособност - съобразно първичния болничен лист за период общо от 35
дни (5 дни стационарни и 30 дни домашни), след което е издаден и втори болничен лист за
още 30 дни след контролен преглед в МУ на МВР. Въз основа на тези правнорелевантни
факти СМЕ достига до категоричния доказателствен извод, че възстановителният период е
протекъл за повече от обичайния (2-3 седмици), което не изключение от правилото, но
липсват данни, че след изтичане на тези 60 дни, през които ищецът се е възстановявал, да са
продължили неговите оплаквания.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Д. А., съпруга на ищеца, се установява, че той се е
възстановявал в един сравнително дълъг период от време, като първоначално чувствал
дразнене от светлина и шум, чувствал главоболие, бил замаян, повръщал. Оплаквал се от
болки в шията, преустановил временно активното спортуване.
4
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания
са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти и въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от противоправното
поведение на делинквента Б. К. П. неимуществени вреди е в размер на 13000 лв. (поради
тази причина този, както и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни
дружества, е следвало да се заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил
районният съд - но високият размер на отхвърлената част от предявения иск, респ. на
предявената насрещна въззивна жалба трябва да се съобрази при изчисляване на дължимото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца). Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2017 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (мозъчно
сътресение, с краткотрайна загуба на съзнание; охлузване на лявото коляно; шийна
гръбначна травма, причинила шиен вертебрален и цефалгичен синдром), на пострадал в
трудоспособна възраст - на 32 години при настъпване на процесното застрахователно
събитие, като възстановяването на здравословното му състояние е продължило в един
относително дълъг период от време – около 6 месеца, настоящата съдебна инстанция
приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 13000 лв. Съдът, при съобразяване с
опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на
процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживяла силен стрес, шок, уплаха при
внезапния удар с лек автомобил.
Неоснователно е своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника и третото лице-негов помагач за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия поради непоставяне на предпазен колан.
Ответникът и неговият помагач, на които принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), не установиха по несъмнен, безспорен, категоричен начин, че
5
макар и при настъпване на релевантното застрахователно събитие ищецът да е бил без
правилно поставен предпазен колан, това негово поведение е противоправно, респ. че е в
пряка причинно-следствена връзка с причинения вредоносен резултат. От приетите от СГС
като компетентно изготвени еднолична САТЕ и комплексна САТМЕ, извършили анализ на
конкретния механизъм, при който е настъпило процесното ПТП, се установява, че ищецът
като административен орган по контрола на движението по пътищата се е намирал в
престояващ в крайна дясна лента на пътното платно л. а., притежаван от СДВР, но
делинквента, управлявал л. а. „Фолксваген Поло” с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата от закона норма, е ударил л. а. „Хюндай Соната”, като е причинил процесните
травматични увреждания на пострадалия. Той не е извършил противоправно поведение, тъй
като автомобилът, в който се е намирал, е бил престояващ - не е бил в движение, а именно
това обстоятелство е включено в изпълнителното деяние на нарушението по чл. 137а ЗДвП,
предписващ, че „водачите и пътниците в МПС..., когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани”.
От друга страна, не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да е налице
т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена последица (в необходимата причинно-следствена връзка) за настъпване на
вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде пълно и главно, като
процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установява принадлежи
на страната, която твърди този положителен факт и която релевира частично
правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. При неустановяване на
тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната
действителност. Както бе изяснено, процесуалното задължение (доказателствената тежест)
за установяване, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, принадлежи на
ответника, поради което той е длъжен да докаже и, че непоставянето на предпазен колан е
единствената предпоставка за настъпване на вредоносния резултат. Въззивната инстанция
изцяло споделя правното съждение на СГС, че съобразно заключението на комплексната
САТЕМЕ вследствие на централния заден удар уврежданията от т. нар. камшичен удар не са
предотвратими при поставен предпазен колан.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи
предявеният пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
основателен до присъдения от СГС размер от 13000 лв. При уважаване на главния иск е
настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения под евентуалност
обратен осъдителен иск. С оглед на обстоятелството, че делинквентът (третото лице-
помагач на ответника) не е релевирал пред въззивната инстанция довод за необоснованост
на фактическия извод на СГС, че при осъществяване на процесното противоправно деяние е
управлявал л. а. „Фолксваген Поло” с концентрация на алкохола над допустимата от закона
норма, законосъобразно е уважен и регресният иск на застрахователя срещу застрахования с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивните и насрещната
въззивна жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а обжалваното решение да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
6
Съобразно отхвърлените части на въззивната и насрещната въззивна жалба в полза на
адв. М. Н.-Т. от САК трябва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство в
размер на 1089,66 лв. с ДДС, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза
на въззиваемия сумата от 245 лв. без ДДС (не е доказано, че този данък е внесен в
държавния бюджет от доставчика на облагаемата услуга).
На третото лице-помагач не се дължат разноски - арг. чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7481/05.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8150/2018
г. по описа на СГС, I ГО, 11 с-в – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на адв.
М. Н.-Т. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 29, ет. 3 сумата от 1089,66 лв. с ДДС – за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК В. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. 215, вх. 1, ет. 19, ап. 141 да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС” АД сумата от 245 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Б. К. П., ЕГН ********** - трето лице-
помагач на ЗД „БУЛ ИНС” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7