Решение по дело №96/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 39
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Йордан Павлов Иванов
Дело: 20203500200096
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   06.07.2020 година              Град  Търговище

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд                         наказателно отделение

На шести юли                                    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    БОНКА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:    АНГЕЛ ПАВЛОВ

                       ЙОРДАН ИВАНОВ

Секретар:  Ан. Атанасова

Прокурор: Д. Стоянова

като разгледа докладваното от съдия   Й. Иванов

ЧНД номер 96 по описа за 2020   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.44 и 45 от   Закона  за екстрадицията и европейската  заповед  за арест / ЗЕЕЗА /.

                 Образувано е  въз основа на   Европейска  заповед    за арест   от  05.08.2014 год.,    издадена  от компетентен орган на съдебната власт – Районен съд Мюнхен ФР Германия. Заповедта съдържа искане, направено от компетентите  съдебни власти   на Германия  за предаване  на  Е.Б.Б., български гражданин, с ЕГН **********, за провеждане на наказателно преследване за причиняване на тежка телесна повреда на територията на Германия.

                 В съдебно заседание, представителят  на Окръжна прокуратура гр.Търговище  изразява становище  за наличие  на визираните в закона основания за предаване на лицето на компетентия орган, издал заповедта           

                 СЛЕД даване ход на делото и разясняване процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА на лицето чието предаване се иска, на 25.06.2020 год. Е.Б. изрази СЪГЛАСИЕ  за предаване.

                 В срока по чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА лицето не отегли това съгласие.

                 Служебния защитник - адвокат М. на исканото лице чието предаване се иска,  заявява, че следва да бъде постановено решение за предаването му, но с оглед представените писмени докзателства моли за отлагане на предаването му.

                 В последната си дума Е.Б. заявява, че желае да бъде предаден, но моли да бъде отложено предаването му защото не е добре здравословно.

                 След преценка на събраните по  делото доказателества и становищата на страните, изразени в съдебно заседание,  съдът прие за установено от фактическа страна  следното :

                  Европейската заповед  е постъпила по реда на чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА, внесена в ТОС от Окръжна прокуратура гр.Търговище. С внесената  по този ред ЕЗА, издадена от съдебните власти в Германия е направено искане за предаване на лицето Е.Б.Б., български гражданин, с ЕГН **********  за провеждане на наказателно преследване, като същият е обвинен в нанасяне на тежска телесна повреда на територията на Германия, като в ЕЗА е подробно описано това обвинение. В приложената ЕЗА е посочено, че за посоченото престъпление в Германия е предвидено наказание за това престъпление – до 10 години.

                 Процесната заповед е  получена  непряко,  по реда на чл.38а, ал.1 т. 1 от  ЗЕЕЗА  и със съответен превод на български език, съгласно чл. 37, ал.2 от ЗЕЕЗА.

Внесена  е за разглеждане по същество от прокурор при Окръжна прокуратура  и с оглед  реда, по който е постъпила – чл.38а, ал.1 т. 1 – чрез ШИС,  и основанието, на което се внася – по чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА, проверката за съотвествието на изискванията  на чл.36  и чл.37, ал.1 от с.з., е извършена от прокурора, съгласно чл.38б от с.з.  е обективирана  с внасянето  на ЕЗА за разглеждане.

                 Лицето, чието предаване се иска – Е.Б.Б.  е български гражданин, роден  в гр.Омуртаг, с адрес в гр. София, жк „Свобода“ № 26, вх. Г ет.1, ап.75, с ЕГН **********.

                 Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето Б.  при  спазване  на формалните изисквания на чл.37, ал.1 и чл.36  от ЗЕЕЗА, като съотвествието на  тези изсквания е установено  и по реда на чл. 38б от с.з. При  извършената собствена проверка,  направена по реда на чл.44,  ал. 6 от ЗЕЕЗА, съдът установи положителното наличие на условията по чл. 36  от  с.з. , а именно: ЕЗА е издадена за изпълнение на деяние, наказуемо в издаващата държава с не по-малко  от  1 година или друго по-тежко наказание, което е престъпление и според националното законодателество на РБ. Нещо повече,  т.к описаното деяние е „тежка телесна повреда“, съгласно чл. 36, ал.3 т. 14 от ЗЕЕЗА, двойната наказуемост по см. на ал.2 не се изисква. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания на чл.37, ал.1 т. 1 - 6  от ЗЕЗЗА, вкл. и  относно изискуемия превод на български език, съгласно чл.37, ал.3 от с.з. 

                 При извършената проверка по същество съдът установи, че  не са налице основанията за отказ по чл. 39  и по чл.40  от ЗЕЕЗА. 

     І. Не са налице абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, т.к престъплението, за което е издадена ЕЗА -  „тежка телесна повреда“ е наказуемо с лишаване от свобода до 10 години; то е и престъпление по  националното  законодателство на РБ съгласно  изискването на чл.36 ,ал.2 от ЗЕЕЗА, не е амнистирано  в РБ  и няма данни, същото лице да е осъдено  за същото престъпление, за което е издадена заповедта,  с влязла в сила присъда от български съд  или  исканото за предаване лице да е малолетно, същият е на 38 години.  Видно от  материалите по   делото -  лицето, чието предаване се иска – Е.Б.   е осъждан, както и  срещу  него няма  висящи производства към момента. С оглед възрастта му-  38 годишен (роден е на ***)  съгласно българското законодателство - чл.31, ал.1 от НК на РБ  несъмнено е пълнолетен.

     ІІ. Не са налице и т. нар.  „относителни”  основания  регламентирани в чл.40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване и по-конкретно: 1/. Няма данни   до получаване на  заповедта за престъплението, за което същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има  повдигнато обвинение или лицето да е било привлечено  като обвиняем или да е подсъдим  в  РБ ( видно и представената от ОП справка, лицето не е било привлечено като обвиняемо по друго / или други) производства, и няма данни на територията на РБ да се води срещу него друго наказателно производство/ ; 2/. с оглед  дата когато е извършено деянието  09.11.2013 год. и предвиденото наказание, въобще не може да се обсъжда въпроса за давността; 3/. няма данни   исканото за предаване лице   да е изтърпяло или да  изтърпява   наказание   в държава, която не е членка  на ЕС, по влязла в сила присъда за същото престъпления; 4/. исканото лице живее  в  РБ и е български гражданин, но  не е налице,  и не е направено  искане за приемане  по чл.40, ал.1 т. 4 от ЗЕЕЗА на мярката за неотклонение или изтърпяване на накзание, лицето се иска за извършване на наказателно производство; 5/. престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от описанието му в ЕЗА, поради което и условието на чл.40, ал.1  т. 5   за отказ също не е налице.

     ІІІ. Съдът не установи  наличие и на  отрицателните предпоставки за предаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на  исканото лице: Видно от  изисканите и получени „Гаранции“ от издаващата държава, които  бяха изпратени по електроната поща и приложени по делото,  че исканото лице при осъждането му ще бъде върнато на територията на РБългария – чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА.

                 По отношението на направеното искане за отлагане на предването по здравословни причини, настоящият състав съобрази, че в закона не е предвидената такава възможност, искането за отлагането следва да се направи към органите по фактическото предаване.

                 Като  съобрази всичко  изложено по-горе,  настоящия състав намира,  че са налице изискванията, визирани в разпоредбите на глава V раздел  І и ІІ   от  ЗЕЕЗА  и искането за   предаване  на лицето Е.Б.  следва да бъде допуснато.

                 Доколкото   мярка  спрямо лицето по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА  е била взета  и тя е „Домашен арест”, съобразно  разпоредбата на  чл.44,  ал 7 от ЗЕЕЗА, с оглед   и  допуснатото с решението предаване на исканото лице, съдът намира, че мярката следва да бъде изменена в “Задържане под стража“  до фактическото му предаване  на издаващата държава .

                 В хода на  съдебното  производство по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА,  българският гражданин Е.Б. е  дал съгласие  за предаването му на Германия по реда на чл.45,ал.1 от   ЗЕЗЗА.

            Същия направи изявление, че  се отказва  от принципа на особеността.

                 Като съобрази изложеното, съдът намира, че са налице условията по чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА   и липсват основания   за отказ за предаване по  смисъла на чл.39  и чл.40  от ЗЕЕЗА, поради което и искането за предаване  следва да бъде допуснато.

                 По изложените съображения   и на основание  45,  ал.3  във вр. с чл.45, ал.1 и чл. 44, ал.7,  от ЗЕЕЗА, съставът  на Търговищия окръжен съд

Р Е Ш И :

                 ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ  на на Европейска  заповед  за арест  от 05.08.2014 г.,    издадена  от  компетентен орган на съдебната власт - Районен съд Мюнхен - Германия по дело: 814Ds234Js115890/2014,   спрямо лицето Е.Б.Б., български гражданин, роден на *** ***, с постонаянен адрес гр. София, ЕГН: **********, с цел – наказателно производство по причиняване на тежка телесна повреда, извършени на територията на ФР Германия.

                 Исканото лице е „задържано под стража“ по издадената ЕЗА на 18.06.2020 година, а от 19.06.2020 год. му е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.

                 ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение „Домашен арест“, взета спрямо Е.Б. в „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на издаващата държава на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА

                 ПРЕПИС от решението да се изпрати на Окръжна прокуратура.

                 Да бъде уведомен по електорнна поща Първоинстанционен съд - Районен съд Мюнхен ФР Германия, относно това, че е постановено решение за предаване на Е.Б.; същият  е дал съгласие да предаването си; Е.Б.  се е отказал от принципа на особеността; и датата от която същият е задържан – 18.06.2020 год., както и това, че от 19.06.2020 год. спрямо него е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА е изменена в „Задържане под стража“ на 06.07.2020 год.

                 ЗАВЕРЕН препис от решението да се изпрати НЕЗАБАВНО на Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието за изпълнението му.     

         РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на   обжалване. 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ :1.                

 

                2.